№ 162
гр. Разград, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330100002 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Депозирана е искова молба от Щ. А. И. срещу и ТП на НОИ Разград за
приемане за установено, че ищеца е полагал труд за периода 01.05.1974 г. –
28.09.1974 г. на длъжност „селскостопански работник“ в ТКЗС с.Хърсово при
месечно заплащане на труда от 80 лв. Твърди, че в трудовите му функции е
влизало събиране на слама, охрана на посевите, прибиране и съхранение на
зърното, направа на шатри за съхранение на тютюн; че е подал заявление за
издаване на удостоверение УП-13 / за осигурителен доход/ за периода
01.05.1974 г.- 28.09.1974 г. по данни от документи на ТКЗС с.Хърсово, но в
издаденото удостоверение бил отразен стажа само за периода м. август 1974
г. – м. септември 1974 г.
Ответникът ТП на НОИ Разград не заявява становище.
Осигурителите не са зовани на осн. чл.3, ал.2 от ЗУТОССР, тъй като същите
са прекратени.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства: В съответствие с разпоредбата на чл.5,
ал.2 от ЗУТОССР по делото е представено удостоверение №5510-16-
1/20.01.2022 г., от което е видно, че в осигурителния архив на НОИ липсват
писмени данни за положен от Щ. А. И. трудов/осигурителен стаж за периода
01.01.1973 г. – 31.12.1974 г. при работодател/осигурител ТКЗС с.Хърсово,
бригада Голяма вода.
Същевременно по делото е приложено удостоверение Ц5507-25-
854/26.11.2020 г., в което е удостоверено, че за месеците август и септември
1974 г. Щ. А. И. има осигурителен стаж 10 дни.
Ищецът Щ. А. И. в различни периоди от време е записван в официални
документи и като Ш. Ш. И. и Ш. Ш. И.
Единствените писмени доказателства по смисъла на чл.6 от ЗУТОССР респ.
тези, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и
1
които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, и по време на полагане на стажа, които са представени по настоящото
дело по отношение на ищеца / в случая записан с имената Ш. Ш. И./ са
ведомостите за заплати за на ТКЗС с.Хърсово за месеците август и
септември, в които ищецът е вписан, като му е начислено трудово
възнаграждение съответно за 7 и за 3 дни.
Тъй като ведомостите за заплати установяват вероятността на трудовия стаж,
поне за част от процесния период и изхождат от предприятието, в което е
работил ищеца, на осн. чл.6 от ЗУТОССР Съдът е допуснал свидетелски
показания, а именно разпит на свидетел, за който е представено писмено
доказателство, че е работил при същия работодател за периода, през който се
сочи, че е положен стажа. Свидетелят Х. Х. М. е работил в ТКЗС с.Хърсово в
периода от 27.08.1968 г. – 19.03.1980 г. /Видно от трудовата му книжка, в
която е записан като А. Х. М. – удостоверение за идентичност на лице с
различни имена - №6/13.03.2023 г., издадено от с.Голяма вода, общ.Самуил/.
Според неговите показания ищецът е работил в ТКЗС с.Хърсово от м.май до
м. септември ,като в това време са работили заедно със свидетеля като общи
работници в селското стопанство и са почивали в дъждовните дни. Тези
показания обаче в съответствие с разпоредбата на чл.6 от ЗУТОССР са
допустими само досежно периода, за който са представени писмени
доказателства.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
Така предявеният иск е допустим в цялост предвид противоречията в
издадените от ТП на НОИ удостоверения досежно признаването на 10-те дни
трудов стаж.
Разгледан по същество, същият е частично основателен. С писмени
доказателства бе установено, че в рамките на процесния период 01.05.1974 г.-
28.09.1974 г. ищецът е полагат труд по трудово правоотношение само 10
работни дни в периода 01.08.1974 г. - 28.09.1974 г. на пълно работно време,
като е заемал длъжност селскостопански работник.
В останалата част искът е неоснователен, т.к. не бяха представени писмени
доказателства за вероятната му основателност, при което на осн. чл.6 от
ЗУТОССР гласните доказателства за този период са недопустими.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТД на НАП - Разград, че Щ.
А. И., ЕГН ********** с адрес гр.Р.******* е работил по трудово
правоотношение с ТКЗС с.Хърсово в продължение на 10 дни в периода м.
август и м. септември 1974 г. на длъжност селскостопански работни при
помесечно заплащане и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част от
претендирания период 01.05.1974 г.- 28.09.1974 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
2