О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София,30.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІVа въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Дончева ч. гр. дело № 11504 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Инициирано е с частна жалба,
подадена от пълномощник на „П.К.Б.” ЕООД – длъжник по изпълнително дело №
2018-852-0400027, срещу постановление от 19.07.2018 г. на частен съдебен
изпълнител К.П. по изпълнително дело № 2018-852-0400027, с което са определени
разноските по изпълнителното дело, възлизащи в размер на сумата от 1375.81
лева.
Според жалбоподателя, разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя са прекомерни, предвид обстоятелството,
че единственото действие, което е предприето от името на взискателя е подаване
на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи се, че предприемането на
допълнителни действия от страна на взискателя не се наложило, тъй като
длъжникът заплатил задълженията си спрямо него в срока за доброволно
изпълнение. Поддържа се, че първоначално определеното в поканата за доброволно
изпълнение адвокатско възнаграждение в размер на 943.70 лева било прекомерно, с
оглед на което длъжникът направил възражение в тази насока. Същото било
частично уважено, като в постановлението си от 19.07.2018 г, съдебният
изпълнител намалил възнаграждението до размера на сумата от 830.00 лева. Според
жалбоподателя, така определеното възнаграждение също се явява прекомерно,
доколкото е извършено единствено действието подаване на молба за образуване на
изпълнително дело, за което Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение предвижда възнаграждение в размер на 200.00 лева. По тези
съображение се иска намаляване на адвокатския хонорар до размера на тази сума.
Иска се присъждане на направените във връзка с обжалването разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
От името на взискателите е изразено
писмено становище за неоснователност на подадената частна жалба. Твърди се, че
с оглед материалния интерес и с оглед обстоятелството, че взискателите по
изпълнителното дело са двама, определените в размер от 830.00 лева разноски не
са прекомерни по своя размер.
От страна на съдебния изпълнител са
изложени писмени мотиви, в които е посочено, че първоначално приетото по делото
възнаграждение за адвокат на взискателите е съобразено с доказателствата за
размера на действително заплатеното адвокатско възнаграждение, а именно в
размер на 943.70 лева. Въпреки това, по повод направено от страна на длъжника
възражение, приетите разноски за адвокатско възнаграждение са намалено до
размера на сумата от 830.00 лева. Направено е искане за оставяне на подадената
частна жалба без уважение.
Софийски градски съд, като взе
предвид доводите на жалбоподателя и материалите по приложеното копие на
изпълнително дело № 2018-852-0400027 по описа на ЧСИ К.П., приема за установено
следното:
Изпълнителното производство по
горепосоченото дело е образувано по повод изпълнителен лист 5668 от 21.06.2018
г., издаден по гр. дело 1298/2017 г. от Районен съд – Пловдив, с който „П.К.Б.”
ЕООД е осъдено да заплати на Л.С.К.и на П.С.К., направени по гр. дело разноски
в размер на 2845.47 лева.
С договор за цесия от 12.06.2018 г. Л.К.е
прехвърлила вземането си спрямо „П.К.Б.” ЕООД на В.Л.канатова – Б., като за
прехвърлянето е уведомила „П.К.Б.” ЕООД.
С молба от 27.06.2018 г.
взискателите П.С.К. и В.Л.канатова – Б., подадена чрез адв. В.Б.са инициирали
образуването на изпълнително дело № 2018-852-0400027, като е представен
посочения изпълнителен лист, договор за цесия, уведомление, пълномощни – 2
броя, договор за правна защита и съдействие /л. 7/. От представения договор за
правна защита и съдействие се установява, че на адв. Б.действително е заплатено
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 943.70 лева.
На 28.06.2018 г. частният съдебен
изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до „П.К.Б.” ЕООД, в която
е посочил че задължението по изпълнителния лист възлиза в размер на сумата от
2845.47 лева – главница, както и в размер на сумата от 943.70 лева,
представляващи направени от взискателя разноски за адвокат, прието по делото.
Освен това е посочено, че длъжникът следва да заплати сумата от 508.72 лева,
представляващи разноски по изпълнението.
На 13.07.2018 г. от страна на
длъжника „П.К.Б.” ЕООД е подадена молба до съдебния изпълнител, с която е
направено възражение срещу размера на приетите по делото разноски. Твърди се,
че същите са прекомерни и несъобразени с установените в Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения критерии. Направено е искане за
намаляване размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, както и
на начислените суми за такси във връзка с изпълнението. В подкрепа на тези
искания е акцентирано върху това, че от страна на взискателя е осъществено
единствено действие във връзка собразуване на изпълнителното дело, както и че в
дадения на длъжника срок за доброволно изпълнение, същият е изпълнил и е
погасил задълженията си спрямо взискателя по делото.
С молба от 18.07.2018 г.
взискателите са направили искане до съдебния изпълнител, предвид възражението
за прекомерност, в тяхна полза да бъдат приети разноски за адвокат в намален
размер до сумата от 830.00 лева.
С атакуваното понастоящем
постановление от 19.07.2018 г. съдебният изпълнител е приел разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 830.00 лева.
При тази фактическа обстановка,
съдът приема за установено от правна страна следното:
Подадената частна жалба е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Този извод следва от обстоятелството, че уважаването на искането за намаляването на възнаграждението на адвокат, платено във връзка с воденето на изпълнителното производство, предпоставя възнаграждението да не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и с правния интерес, за защита на който е ползвана правната помощ на адвокат в съответствие с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При наличието на посочените предпоставки, възнаграждението може да бъде намалено под трикратния размер на възнаграждението по § 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в който смисъл е т. 3 от ТР на ОСТГК № 6/2012 г.
В конкретния случай, съдът намира, че делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като единствените извършени от пълномощника на взискателите действия са действия по изготвянето на молбата за образуване на изпълнително производство. Същевременно, в срока за доброволно изпълнение длъжникът е изплатил изцяло дълга, като не са били предприети други изпълнителни действия, извършени от адвоката на взискателя. Положеният от упълномощения адвокат труд е минималният, поради което и следващото се за приемане възнаграждение подлежи на намаляване поради неговата прекомерност до сумата от 200 /двеста/ лева, което съобразено с предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като дължимо за образуване на изпълнително дело.
Следва да бъде съобразено и решение на съда на ЕС (първи състав) от 23.11.2017 г. по съединени дела C (427/16 и C (428/16, с което е прието, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Поради това, с оглед констатираното от Съда на ЕС по отношение на Наредбата за адвокатските възнаграждения, настоящата инстанция намира, че в конкретния случай минималният размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева за образуване на изпълнително дело е справедлив и обоснован и зачита общия интерес на всички участници в изпълнителното производство. Следва да се има предвид и това, че частният жалбоподател действително е заплатил дължимите суми, но при вече образувано изпълнително дело
С оглед изхода на спора, ответниците по частната жалба следва да бъдат осъдени да заплатят на частния жалбоподател разноски в размер на сумата от 50.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 25.00 лева, представляващи държавна такса, заплатено във връзка с обжалването.
По тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност възнаграждението на адв. В.Г.Б.- ПАК от 830.00 /осемстотин и тридесет/ лева на 200 /двеста/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнението по изпълнително дело № 2018-852-0400027 по описа на ЧСИ К.П., с peг. № 852, с район на действие Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П.С.К., ЕГН: ********** и В.К.– Б., ЕГН: **********, да заплатят на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: *********, с адрес на управление ***, сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса, заплатена във връзка с подаване на частната жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.