№ 253
гр. Козлодуй, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20251440100533 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От Л. К. Д., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., чрез
процесуалния й представител адв.М. С. от АК - Враца против „ Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.” Люлин „ №10, бул.” Д-р Петър Дертлиев „ №25,
офис – сграда „ Лабиринт „, ет.2, офис 4, е предявен иск както следва:
- иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между станите, че сключеният между ищеца и „ Ай Ти Еф Груп „
АД, ЕИК:*********, гр.София договор за потребителски кредит
№437811/26.10.2021г., който договор е закупен от ответното дружество с
договор за цесия от 02.03.2020г. и Приложение №1 към него от 04.09.2023г. е
нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП,
вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК;
- за признаване на установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.23
от ЗПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер на 4256.85
лева / четири хиляди двеста петдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки
/, представляваща задължение по договор за потребителски кредит
№437811/26.10.2021г., сключен между ищеца и „ Ай Ти Еф Груп „ АД,
ЕИК:*********, гр.София, вземанията по който договор е закупен от
ответното дружество с договор за цесия от 05.05.2023г. и Приложение №1 към
него от 25.03.2025г., както и че не дължи на ответното дружество други лихви
и разходи по процесния заем, извън чистата стойност на кредита;
Претендират се и направените по делото разноски;
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
1
В исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството на
кредитополучател и „ Ай Ти Еф Груп „ АД, в качеството на кредитодател е бил
сключен договор за потребителски кредит №437811/26.10.2021г., по силата на
който кредитодателя е предоставил на ответника паричен заем в размер на
1500.00 лева, която сума е била преведена и изтеглена от ищеца на
26.10.2021г..Сочи се, че договорът е бил сключен от разстояние, както и че
ищецът не е получил копие от същия и не е бил запознат с условията и
клаузите му.Отразено е, че от проведен разговор с представител на
дружеството кредитодател при отпускане на кредита, ищецът е разбрал, че
следва да върне сумата на десет погасителни вноски от по 180.00 лева.
Сочи се, че служителят на дружеството е уведомил ищеца, че в срок от
няколко дни следвало да предостави обезпечение във вид на банкова гаранция
или поръчителство с множество изисквания към лицето, както и че ако не
представи обезпечение в срок, ще дължал неустойка, която ще се начислявала
всеки календарен ден, за който не било предоставено обезпечение.
Счита се, че ищецът не дължи горепосочените суми, тъй като според
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-
т.12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Счита се, че договорът е сключен при заобикаляне на императивната
норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, което е основание същият да бъде провъзгласен
за недействителен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
Сочи се, че посоченият в договора ГПР е неточен и заблуждаващ, тъй
като в него не били включени разходите за обезпечение на кредита, посочени в
договора.Отразено е, че това плащане представлявало заплащане на разходи,
свързани с отпускането на кредита, а начислените такси били платими и
включени в погасителния план на кредита и представлявали печалба на
дружеството, тъй като се получавало допълнително възнаграждение.В тази
връзка се сочи, че таксите по обезпечението се превръщали в разход по
кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, като по този начин се надвишавало
ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като действителния ГПР бил
многократно по – висок.
Сочи се, че в случая, неустойката е била уговорена за обезпечена, като
същата излизала извън типичната й функция, като дължима поради
неизпълнение на поетите задължения по договора.Отразено е, че същата се
дължала дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата
сума, ведно със съответната възнаградителна лихва, което противоречало на
същността на неустоечната клауза.Твърди се, че реално се дължала неустойка
за неизпълнение не на главно, а на акцесорно задължение, каквото било
обезпечението.Сочи се още, че тази клауза била уговорена с цел да се
заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което на
основание чл.21 от ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължало.
Счита се, че клаузата за заплащане на задължение за всеки ден забава,
2
противоречала на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което била
нищожна.
Сочи се още, че с предварителното фиксиране на точно определена сума
за разходи за събиране на ден, се нарушавало изискването за добросъвестност
по чл.143 от ЗЗП и се стигало до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Посочено е, че клаузите нарушавали нормите на чл.33, ал.1 и ал.2 от
ЗПК.
Счита се, че нарушаването на всяко едно от тези императивни
изисквания, водело до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК –
недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците
били уредени в чл.23 от ЗПК – заемателят дължал връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихви, неустойки или други разходи.
Твърди се, че след сключването на кредита ищецът е бил правил редовни
вноски, с които е заплатил сумата от 1500.00 лева, с които бил изплатил
главницата по заема и предвид недействителността на договора, не следвало
да заплаща други суми.
Сочи се, че към настоящия момент задължението по договора за заем е
придобито от ответното дружество , което е предприело действия по събиране
на вземането чрез многократни телефонни обаждания и изпращане на
текстови съобщения / СМС /.Твърди се, че последното обаждане е било от
17.04.2025г., в което служител на ответното дружество е заявил на ищеца, че
дължимата към тази дата сума е в размер на 4256.80 лева, която следвало да
бъде заплатена до 22.04.2025г., като в противен случай ще бъде започната
съдебна процедура за нейното събиране.Отразено е, че на 17.04.2025г.
ответното дружество е изпратило текстово съобщение до ищеца / СМС /, с
което го е уведомило за размера на задължението към тази дата, настоявайки
за неговото заплащане на каса на „ Изи Пей „ ЕАД.
С исковата молба са приложени следните писмени доказателства –
разписка за получена сума от 26.10.2021г. и СМС известяване от ответното
дружество за размера на задължението.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответното дружество, чрез
юрисконсулт Адалберт Петров е постъпил писмен такъв.Счита се, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан.В тази връзка се
сочи, че посоченият в договора ГПР отговарял на изискванията на чл.11, т.10
от ЗПК.Оспорва се като нелогично и невъзможно твърдението в исковата
молба, че уговореното в договора обезпечение е следвало да се включи в
ГПР.В тази връзка се сочи, че в договора за кредит не е бил предвиден и не е
съществувал разход за обезпечение на кредита, следователно нямало как
несъществуващ разход да бъде включен в ГПР.Сочи се, че към датата на
сключване на кредита, кредитодателят не е знаел и не е могъл да узнае дали
ще бъде осигурено такова обезпечение, съответно дали за кредитополучателя
ще възникне разход от същото, което правело включването на подобен разход
3
в ГПР невъзможно.Счита се, че ако длъжникът е изпълнил надлежно и точно
задълженията си съгласно условията на договора, то предоставеното
обезпечение в полза на кредитора щяло да отпадне, а за длъжника не биха
били възникнали никакви разходи, свързани със същото.
Сочи с още, че дължимата неустойка е включена в погасителния план с
цел осигуряване на прозрачност и информираност на кредитополучателя, като
създаде цифрово изражение на дължимата неустойка в случай на
неизпълнение на задълженията по договора.Сама по себе си неустойката била
несигурен разход и нежелана последица.
Оспорва се твърдението, че неустойката нарушавала императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.Сочи се, че неустойката при неизпълнение не
представлявала заплащане на разход, свързан с отпускането на кредита, като в
тази връзка се посочва, че обезпечителната функция на предвидената
неустойка при неизпълнение, изцяло опровергавала твърдението за характера
й на задължителен разход, свързан с отпускането на кредита.
Твърди се още, че неустоечната клауза е била индивидуално уговорена
между страните в самия договор, че същата не е била предварително
определена и обективирана от кредитора в ОУ, така че да задължава
кредитополучателите да се съгласяват с едностранно определения й размер.С
оглед изложеното се счита, че неустойката не е била уговорена във вреда на
потребителя и че същата не излизала извън типичните й функции.
Счита се, че твърдението в исковата молба за противоречие на клаузата
за заплащане на задължение за всеки ден забава с чл.10а, ал.2 от ЗПК е неясно
и необосновано, както и че разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК не е
приложима в случая, доколкото същата се отнасяла единствено до
заплащането на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Счита се, че доколкото неустойката се дължала поради непредоставяне
на уговорено обезпечение, а обезщетението за забава се дължало поради
неизпълнение на парично задължение в уговорения срок, то двете
обезпечения били дължими на различно правно основание и произтичали от
различни правопораждащи факти, поради което чл.33 от ЗПК бил неприложим
по отношение на неустоечната клауза и не следвало да ограничава същата по
отношение на договорения между страните размер.
По отношение на твърдението, че ищецът е изплатил по кредита сума в
размер на 1500.00 лева се сочи, че в информационната система на
дружеството нямало постъпили и отчетени плащания по процесния кредит
след датата на цесията.Посочено е и че първоначалния кредитор „ Ай Ти Еф
Груп „ АД също е потвърдил, че от момента на възникване на процесното
задължение до датата на прехвърлянето му не са били извършени плащания
по договора за кредит.
Ответното дружество предявава насрещен иск, както следва:
За осъждане на Л. К. Д., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, .....,
4
да заплати на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.” Люлин „ №10, бул.” Д-р
Петър Дертлиев „ №25, офис – сграда „ Лабиринт „, ет.2, офис 4, следните
дължими суми по договор за потребителски кредит №437811/26.10.2021г.,
сключен между ищеца и „ Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК:*********, гр.София и
закупен от ответното дружество с договор за цесия от 02.03.2020г. и
Приложение №1 към него от 04.09.2023г.:
- 1500.00 лева / хиляда и петстотин лева и нула стотинки / -
представляваща неизплатената чиста стойност / главница / на кредита, ведно с
обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода от депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на вземането;
Към отговора и насрещния иск са представени следните писмени
доказателства – договор за потребителски кредит №437811/26.10.2021г.,
сключен между ищеца и „ Ай Ти Еф Груп „ АД и приложенията към него;
Приложение №1 към договор за потребителски кредит №437811/26.10.2021г.;
заверено копие от СЕФ; заверено копие на погасителен план към договора;
заверено копие от ОУ и справка за дължими и платени суми.
В срока на отговор на насрещния иск ищеца, чрез процесуалния си
представител счита, че насрещния иск е недопустим и неоснователен, тъй
като ответното дружество нямало правен интерес от предявяването на
осъдителен иск.В отговора изрично е посочено, че не се оспорва твърдението,
че ищецът е получил в заем сума в размер на 1500.00 лева, както и
твърдението, че не е правил вноски по кредита.В заключение е отразено, че
ищецът не е дал повод за завеждане на насрещния иск, както и че признава
същия, като не следвало да заплаща претендираните от дружеството такси,
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Към отговора на насрещния иск е приложена справка от онлайн
калкулатор.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от
процесуалния си представител адв.М. С..За ответното дружество също не се
явява представител, като от същото е постъпило писмено становище.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 26.10.2021г. ищецът Л. Д. в качеството си на кредитополучател
сключил с „ Ай Ти Еф Груп „ АД в качеството му на кредитодател договор за
потребителски кредит №437811 по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от
ЗЗД.По силата на договора дружеството кредитодател е предоставило на
кредитополучателя кредит в размер на 1500.00 лева, а кредитополучателят се
е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и
при условията на процесния договор.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
5
- кредитен продукт – кредит на вноски;
- срок за погасяване на кредита – 26.10.2022г.;
- размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение – 154.12 лева;
- размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение – 289.17
лева;
- брой на погасителните вноски -12;
- начин на усвояване на кредита – чрез системата на „ Изипей „ АД;
- годишна лихва за ползване на кредита – 40.54%;
- общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на
задълженията по кредита – 1849.44 лева;
- ГПР – 49.00%;
В Приложение №1 към договора за кредит е отразено, че при
изчисляването на ГПР са били взети предвид следните допускания –
кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия
срок на кредита, като погасява всяка вноска на съответния падеж на вноската
и страните изпълняват точно и в срок задължението си, съответно няма да
бъдат начислявани разходи за събиране, лихви или неустойки за
неизпълнение.
В раздел №5 от договора за кредит било предвидено, че в срок до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита / т.е.
деня, на който кредитодателят е превел/предал сумата по кредита по
уговорения между страните начин /, кредитополучателят е длъжен да учреди
следните обезпечения:
- поръчителство на две физически лица, които да отговарят солидарно за
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, всяко от които да
отговоря на следните изисквания – да имат нетен размер на осигурителен
доход в размер на 1500.00 лева; да бъдат лица над 20-годишна възраст; да
работят на безсрочен трудов договор; да имат не по – малко от пет години
трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по
друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат
неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към
други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история
на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус, не по – лош
от „ дни просрочие 0-30 „;
- заемателят да предостави банкова гаранция в размер на сбора на
дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от
30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора;
В раздел 5 от договора за кредит, чл.5.6. било предвидено, че в случай,
че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по
кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина
прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки
6
календарен ден, за който не е предоставил обезпечение.Отразено е, че
размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки
кредитополучател и е изрично посочен в Приложение №1 към договора за
кредит и погасителния план към кредита.Предвидено било, че неустойката се
начислявала и се заплащала от кредитополучателя заедно със съответната
погасителна вноска, както и че същата се дължала само за периоди, в които
кредитът е бил без осигурено обезпечение.
В Приложение №1 към договора, в чл.10 било уговорено, че размерът на
неустойката, в случай на непредставяне на обезпечение съгласно т.5.6 от
договора за кредит е 04.44 лева средно на ден, като неустойката на ден не
трябвало да надвишава 1% от главницата по кредита.
В чл.11 от Приложение №1 от договора било уговорено, че общият
размер на всички суми, дължими от кредитополучателя при неизпълнение е в
размер на 3470.04 лева.
В чл.13 от Приложение №1 от договора било предвидено, че при забава
на погасителна вноска, кредитополучателят дължал разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията, както следва:
- при забава до четири дни / включително /, считано от датата следваща
датата на падежа, кредитополучателят дължал разходи в размер на 30.00 лева,
като за първия работен ден на забава, разходите не се начислявали.Уточнено е,
че разходите включвали подготовка и изпращане на две напомнителни
електронни писма, два напомнителни смс-а и две телефонни обаждания;
- при забава над четири дни / включително /, считано от датата следваща
датата на падежа, кредитополучателят дължал разходи в размер на 60.00
лева.Уточнено е, че разходите включвали подготовка и изпращане на две
напомнителни електронни писма, два напомнителни смс-а и две телефонни
обаждания и консултация с адвокат;
- при забава над 30 дни, считано от датата следваща датата на падежа,
кредитополучателят дължал допълнителни разходи в размер на 30.00
лева.Уточнено е, че разходите включвали подготовка и изпращане на две
напомнителни електронни писма, два напомнителни смс-а и две телефонни
обаждания;
Посочено е, че горепосочените разходи се прилагали кумулативно.
Отразено е още, че при забава на погасителна вноска, дължимите от
кредитополучателя разходи за извънсъдебно събиране на просрочен кредит е в
размер на 20.00 лева за всяка отделна забавена вноска над седем календарни
дни, независимо от дните на просрочие.Уточнено е, че разходите включвали
подготовка и изпращане на едно напомнително електронно писмо, един
напомнителни смс и едно телефонно обаждане.
Кредитодателят „ Ай Ти Еф Груп „ АД, посредством Приложение №1 от
25.03.2025г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /
цесия / от 05.05.2023г. и в качеството си на цедент, прехвърлило на ответното
7
дружество в качеството му на цесионер задълженията на ищеца по процесния
договор за кредит.
Към договора е изготвен погасителен план, от който се установява, че
размерът на неустойката за целия период на договора е в размер на 1620.60
лева, като по този начин общия размер на дължимото, което
кредитополучателят следва да върне по процесния договор за кредит е в
размер на 3470.04 лева.
По договора ищецът не е извършил плащания.
Видно от представената от ответното дружество справка за дължима
сума, към 01.10.2025г. задължението на ищеца по процесния договор е в общ
размер на 4373.69 лева, от които – главница в размер на 1500.00 лева;
договорна лихва в размер на 349.45 лева; такси в размер на 360.01 лева;
неустойки в размер на 1620.60 лева; лихва за забава до 25.03.2025г. в размер
на 422.15 лева и законна лихва от 25.03.2025г. до 01.10.2025г. в размер на
121.48 лева.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представеният по делото договор за потребителски кредит №437811 от
26.10.2021г., установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на
чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищеца, в качеството му на
кредитополучател и „ Ай Ти Еф Груп „ АД, в качеството му на кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
8
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до
недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разборедба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
В случая страните са уговорили неустойка за предоставяне на
поръчителство или банкова гаранция от длъжника, която длъжникът е
следвало да предостави до края на следващия ден, считано от деня на
9
предоставяне на сумата по кредита.Така уговорена тази неустойка не е
обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за
връщане на дълга от размера на насрещната престация, от която кредитора би
бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит
задължение на длъжника, като заплащането й не е свързано с изпълнение на
основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от
липса на обезпечение от поръчителство или банкова гаранция.
В тази връзка съдът намира, че неустойката, уговорена в Раздел 5 от
договора, произтича от неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради
което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.В случая
страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок до края на следващия ден,
считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, като при неизпълнение
са предвидели неустойка, в размер от 1620.60 лева.Уговорената неустойка в
случая е във вреда на потребителя, същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитодателя и потребителя, тъй като кредиторът е
прехвърлил отговорността си за дължимата професионална грижа по чл.16 от
ЗПК на потребителя.От своя страна потребителя е задължен в необосновано
кратък срок да осигури обезпечение, което да отговаря на многобройни
условия, изпълнението на които от своя страна изискват време и съдействие
от частни лица и държавни органи, което прави обективно невъзможно
спазването на този срок.Така, както е уговорена, неустойката е предназначена
да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение.Съдът намира, че задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия, както и, че непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия.
Също така, макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е включена в
погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита.Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора.Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, тъй като ще увеличи подлежаща на връщане сума.В този
смисъл е и константната съдебна практика.
С оглед гореизложеното, уговорена по този начин, неустойката излиза
извън присъщите функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и
10
санкционна, и цели само неоснователно обгатяване.Именно поради това
клаузите в раздел 5 от договора, с които същата е уговорена е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД.Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР №1 от 15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
С оглед гореизложеното съдът намира, че начислената по договора
неустойка в размер на 1620.60 лева не се дължи поради нищожността на
клаузата, която я урежда.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
Както вече беше отбелязано, предвидената в Раздел 5 от процесния
договор неустойка е нищожна на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4
от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК, чл.143, ал.1, вр.чл.146, ал.1 от ЗПК, тъй като законът
не допуска заплащането на такси и комисионни за извършване на действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Допълнителните такси по процесния договор по естеството си
представляват такси и поради накърняването на принципа на „ добрите нрави
11
„ по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, се достига до значителна неравностойност
на насрещните престации.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като
уговорената неустойка, предвидена в договора за кредит, е нищожна на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗД.В случая такава неравностойност е налице, тъй
като сумата, която се предоставя по така уговорената неустойка, представлява
допълнителна сума, която с оглед размера на отпуснатия кредит е в размер,
надвишаващ предоставения такъв.По този начин се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост, и така уговорената неустойка е във вреда
на потребителя и води до неравновесие в правата на страните по договора.
Също така, така уговоренната неустойка, предвидена в договора за
кредит е нищожна и поради това, че се стига до нарушение на нормативно
предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1,
предл.2 от ЗЗД, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил
посочен разхода за заплащане на уговорената в договора неустойка, поради
което съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочена
само общата сума, която потребителя дължи.Размерите на посочените в
договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на действителните
такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел, тъй като
процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи
процесната такса за неустойка ще бъде в доста по - голям размер.В конкретния
случай възнаграждението, което следва да се заплати по така уговорената
неустойка е в общ размер от 1620.60 лева и е трябвало да бъде включено в
ГПР.В този смисъл е и разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1 от ДР на ЗПК, а
невключването й е единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19,
ал.4 от ЗПК и ще се получи общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти размера
на законната лихва за забава.При това положение нарушена се явява
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не съществува
яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е общата стойност
на кредита.
Целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата / т.н. скрита
възнаградителна лихва /, уговорена в противоречие с добрите нрави и с
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Поетото от кредитополучателя, в
качеството му на потребител задължение за заплащане на процесната такса в
размер на 8029.92 лева е довело до съществено оскъпяване на предоставения
му кредит.Това задължение по естеството си представлява скрита лихва,
водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на
заемодателя.Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е
бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на ГПР по договора за
кредит.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя
12
характер е в защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде
поставен в положение, при което договорът за кредит да се явява свръх
обременителен за него.В случая обаче, предвиденото в договора за заем
допълнително плащане на неустойка, заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от
ЗПК относно максималния размер на ГПР, респективно клаузата е нищожна
по смисъла на чл.19, ал.5 от ЗПК.При това положение се налага извод, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него
липсва действителния процент на ГПР.
Също така, непредставянето на процесната неустойка не води до
претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди
сключването на договора за кредит, трябва да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави
кредит спазвайки изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане
на кредита да се генерира в уговорената по договора лихва.С уговарянето на
клауза, предвиждаща процесната неустойка, включващи търговската печалба
и всички останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от
стойността на кредита, потребителя, като по – слабата икономическа страна, е
бил поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал
възможност да влияе на клаузите на договора.
Договорката за заплащане на процесната клауза, при които е сключен
договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на потребителя и кредитора, поради което същите
представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил
предоставен на кредитополучателя с оглед неговата търговска или
професионална дейност, в рамките на която да е сключен процесния
договор.Напротив, кредитополучателя попада в приложното поле на §13, т.1
от ЗЗП, поради което се ползва с потребителска защита.
Също така, процесната неустойка е уговорена в нарушение на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, доколкото същата е начислена за
действие, свързано с управление на кредита, а не за допълнителна услуга по
чл.10а, ал.1 от ЗПК.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
Договорката за заплащане на процесната клауза, при които е сключен
договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
13
задълженията на потребителя и кредитора, поради което същите
представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
На следващо място клаузата, в която е предвидено заплащане на разходи
и такси за извънсъдебно събиране на задължението, които в случая са в размер
на 360.01 лева, настоящият съдебен състав също намира за евентуално
неравноправна, включително и поради самият размер на същите, сравним с
размера на предоставения кредит.В разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК
изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита, не е допустимо да се изисква.Сумата за
извънсъдебно събиране на дълга е обусловена от забава на плащане и също е
фиксирана по размер към момента на сключване на договора, поради което
тази сума не попада в хипотезата на чл.10а, ал.1 от ЗПК.Липсват и
доказателства за направени разходи и такси в искания размер.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
Общите разходи по кредита са легално дефинирани посредством
разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са " всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия ".Възнаграждението за
неустойка, което се дължи в случая, безспорно съставлява общ разход по
смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, вр.§1, т.1 от ДР на ЗПК, тъй като е
възнаграждение, което е пряко свързано с договора за кредит, съставлява
задължителна услуга и е предварително известно на кредитора.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по - слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване
и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
основание за обжалване / в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т.1 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС /.
В т.2 на Решение на СЕС ( девети състав ) от 21.03.2024г. по дело
C714/22 ( С.Р.Г. срещу „ Профи Кредит България " ЕООД ), е разяснено, че
14
чл.10, §2, б.” Ж „ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл,
че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в чл.3, б.” Ж „ от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че
целият договор за потребителски кредит №437811 от 26.10.2021г., сключен
между „ Ай Ти Еф Груп „ АД и ищеца е недействителен на основание чл.22 от
ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило в
настоящия случай ищецът ще дължи само чистата стойност на кредита, който
е в размер на 1500.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва,
неустойката, както и други такси, предвидени в договора, освен законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението по
чл.410 от ГПК до изплащане на вземането.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявените от ищеца искове
са основателни, поради което следва да се уважат, като предявеният
отрицателен установителен иск следва да се уважи за сума в размер на 2873.69
лева, а за горницата над тази сума, същият следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.Това е така, тъй като видно от представената
справка от страна на ответното дружество за задълженията на длъжника по
процесния договор за кредит, същите са в общ размер на 4373.69 лева, като в
този общ рацмер е включена и главницата от 1500.00 лева.От общо дължимата
сума от 4373.69 лева като се извади главницата, остава сума в размер на
2873.69 лева, като именно това е и сумата, която ищецът поради
недействителността на договора не дължи на ответното дружество.
Съдът намира за безспорно установено, че ответното дружество е
превело на ищеца – ответник по насрещния иск сумата от 1500.00 лева,
поради което последният дължи само и единствено чистата главница.
Както вече беше отбелязано съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита – главницата, без да дължи лихва или други
разходи по кредита.Горепосоченото води до извод за основателност на
насрещната искова молба за дължима главница в размер на 1500.00 лева на
основание чл.23 от ЗПК, дължима ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 09.06.2025г. / видно от пощенското клеймо / до
окончателното изплащане на задължението, с оглед на обстоятелството, че по
делото не са събрани доказателства ищецът да е погасил дължимата от него
15
главница.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноските направени от ищеца в размер
на 12.00 лева за издаване на удостоверение за настоящ адрес.
В тежест на ответното дружество следва да бъде присъдена и дължимата
се по делото държавна такса по предявените искове в общ размер на 164.95
лева / сто шестдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки /, която следва
да бъде внесена по сметка на РС - Козлодуй.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.М. С. от АК - Враца, адвокатското възнаграждение да бъде определено
при условията на чл.38 от ЗА.По делото не е било уговорено възнаграждение
за процесуално представителство, а безплатна правна помощ, поради което
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.Основанията, при които
адвокатът може да оказва безплатна правна помощ и съдействие, са
предвидени в чл.38, ал.1 от ЗАдв..Преценката дали да се окаже безплатна
правна помощ, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода
между адвоката и клиента.Договорката по чл.38 от ЗА касае вътрешните
отношения между адвоката и клиента му, поради което не е необходимо тя да
се доказва.
В случая определеното възнаграждение следва да се определи с оглед на
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие при дела с интерес от 1000.00 лева до
10000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 400.00 лева плюс
10% за горницата над 1000.00 лева.С оглед цената на иска и неговото
отхвърляне, на процесуалния представител на ответника се дължи
възнаграждение в размер на 493.47 лева / четиристотин деветдесет и три лева
и четиридесет и седем стотинки /.
С оглед изхода на делото по предявения насрещен иск, ищецът по
насрещния иск има право на разноски съгласно уважената част от
иска.Ответното дружество претендира юрисконсултско възнаграждение.Съдът
приема, че по насрещния иск следва да се определи сума за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лева, която сума ищецът по главния иск
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество.С оглед уважаването
на насрещния иск, ищецът по главния иск следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество сума в размер на 60.00 лева / шестдесет лева и нула
стотинки /, представляваща държавната такса по насрещния иск.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
16
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.” Люлин „ №10, бул.” Д-р Петър Дертлиев „ №25,
офис – сграда „ Лабиринт „, ет.2, офис 4, че сключеният между Л. К. Д.,
ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ..... и „ Ай Ти Еф Груп „ АД,
ЕИК:*********, гр.София договор за потребителски кредит
№437811/26.10.2021г., който договор е закупен от ответното дружество с
договор за цесия от 05.05.2023г. и Приложение №1 към него от 25.03.2025г. е
недействителен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1
от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК,
вр.чл.23 от ЗПК по отношение на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.” Люлин „
№10, бул.” Д-р Петър Дертлиев „ №25, офис – сграда „ Лабиринт „, ет.2, офис
4, че Л. К. Д., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ..... НЕ ДЪЛЖИ на
ответното дружество „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.” Люлин „
№10, бул.” Д-р Петър Дертлиев „ №25, офис – сграда „ Лабиринт „, ет.2, офис
4 парични задължения по договор за потребителски кредит
№437811/26.10.2021г., сключен между Л. К. Д., ЕГН:********** от
гр.Козлодуй, обл.Враца, ..... и „ Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК:*********,
гр.София, вземанията по който договор е закупен от ответното дружество с
договор за цесия от 05.05.2023г. и Приложение №1 към него от 25.03.2025г. в
размер на 2873.69 лева / две хиляди осемстотин седемдесет и три лева и
шестдесет и девет стотинки /, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта, в която се
прави искане да се приеме за установено че Л. К. Д., ЕГН:********** от
гр.Козлодуй, обл.Враца, ..... НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „ Агенция
за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.” Люлин „ №10, бул.” Д-р Петър Дертлиев „ №25,
офис – сграда „ Лабиринт „, ет.2, офис 4 сума в размер на 1383.16 лева /
хиляда триста осемдесет и три лева и шестнадесет стотинки /, представляваща
разликата над 2873.69 лева до пълния претендиран размер от 4256.85 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.23 от ЗПК Л. К. Д., ЕГН:********** от
гр.Козлодуй, обл.Враца, ..... ДА ЗАПЛАТИ на „ Агенция за събиране на
вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.” Люлин „ №10, бул.” Д-р Петър Дертлиев „ №25, офис – сграда
„ Лабиринт „, ет.2, офис 4 сума в размер на 1500.00 лева / хиляда и петстотин
лева и нула стотинки /, представляваща главница по договор за потребителски
кредит №437811/26.10.2021г., сключен между Л. К. Д., ЕГН:********** от
гр.Козлодуй, обл.Враца, ..... и „ Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК:*********,
гр.София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на насрещната искова молба - 09.06.2025г. / видно от пощенското
клеймо / до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********,
17
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.” Люлин „ №10, бул.” Д-р
Петър Дертлиев „ №25, офис – сграда „ Лабиринт „, ет.2, офис 4 ДА
ЗАПЛАТИ на Л. К. Д., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ..... сума в
размер на 12.00 лева / дванадесет лева и нула стотинки /, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.” Люлин „ №10, бул.” Д-р
Петър Дертлиев „ №25, офис – сграда „ Лабиринт „, ет.2, офис 4 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Козлодуй сума в размер на 164.95 лева / сто
шестдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки / - държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3, пр.2 от ЗА „ Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.” Люлин „ №10, бул.” Д-р Петър Дертлиев „ №25,
офис – сграда „ Лабиринт „, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. М. С. от АК
– Враца, сума в размер на 493.47 лева / четиристотин деветдесет и три лева и
четиридесет и седем стотинки /, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. К. Д., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ..... ДА
ЗАПЛАТИ на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.” Люлин „ №10, бул.” Д-р
Петър Дертлиев „ №25, офис – сграда „ Лабиринт „, ет.2, офис 4 сума в размер
на 210.00 лева / двеста и десет лева и нула стотинки /, представляваща
направените по делото разноски за държавна такса по насрещния иск и
юрисконсултско възнаграждение по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
18