Решение по КНАХД №660/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 74/09.06.2025 г., постановено по АНД № 8/2022г., с което състав на Районен съд – Горна Оряховица отменил Наказателно постановление № 5093 от 22.12.2021 г., издадено от председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на М. Х. Е. с [ЕГН] за извършено нарушение на чл.69, ал.1, пр.3, във вр. с чл.56, ал.1, т.9 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти/ЗЗНН/, на основание чл.8, ал.2, т.15 от ЗЗНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 6 000,00 лева.

Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок от председателя на ДА“ДРВВЗ“, действащ чрез упълномощения юрисконсулт. Касаторът счита Решението на РС за неправилно, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Изтъква, че РС не е съобразил, че са издадени две различни разпореждания за създаване и поддържане на запас от бензин, спрямо ТД и ФЛ, като отмяната на разпореждането, спрямо ТД действа занапред. При това в ЗЗНН в чл.69, ал.1, пр.3 е предвидено само налагане на глоба, а не имуществена санкция. РС неправилно кредитирал експертизата, дадена по друго дело/АД № 97/2022г./, без същото да е приобщено в цялост. ПП настоява, че осъщественият от ТД внос на ксилол през 2020г., представлява внос на енергиен продукт под митнически код 27073000 и попада в обхвата на Глава 27 и 29 от Комбинираната номенклатура на Европейския съюз от Регламент ЕС № 1006/2011. Поради това в тази област следва да се приложат тези норми от европейското законодателство и да се съобрази практиката на СЕС. В Решение по дело С-395/22 СЕС е посочил, че всички енергийни продукти, попадащи в Приложение А Глава 3.4. от Регламент/ЕО/№1099/2008 са подлежали и подлежат на създаване на задължителен запас. В тази връзка касаторът намира, че Решението на РС е в противоречие с практиката на СЕС и моли за отмяна на същото. В о.с.з. касационният жалбоподател не се представлява. Постъпили са писмени бележки от упълномощения юрисконсулт.

Ответникът по касационната жалба не се явява. Представлява се от упълномощения адвокат, който изразява становище за неоснователност на КЖ. Моли съда да я отхвърли. Намира, че Решението на РС правилно е основано на постановеното от ВАС в производството срещу предписанията, дадени на дружеството „РОЗАХИМ“АД. Тъй като ксилолът не представлява енергиен продукт по смисъла на Регламента на ЕС, а ТД няма качеството на задължено лице. Поради това липсват основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на доверителката му М. Е.. Евентуално визира изтекла абсолютна давност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че Решението на РС е правилно като краен резултат. Предлага да бъде оставено в сила.

Оплакванията в жалбата съдът квалифицира като такива за нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, като съобрази, че твърдяната в КЖ необоснованост на Решението не е касационно основание за отмяна по чл.348 от НПК.

Съдът, в качеството на касационна инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите на страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната инстанция приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От фактическа страна РС установил, че НП е издадено срещу М. Х. Е. в качеството й на изпълнителен директор на търговското дружество „РОЗАХИМ“АД [населено място]. Наказанието е наложено за това, че Е. не е изпълнила задължително предписание дружеството да създаде запас за извънредни ситуации от 6,312т. автомобилен бензин. Първоначално предписанието е дадено на ТД с Разпореждане Р-12-166/29.04.2021г. на ДАДРВВЗ, а срокът за изпълнение е 17.10.2021г., като за отговорник е посочена именно ИД М. Е.. При последваща проверка на 20.10.2021г. е констатирано неизпълнение на ЗП и в Констативен протокол от същата дата е дадено ЗП със същото съдържание, като е възложено изпълнението му чрез ИД М. Е. и срок до 19.11.2021г. Не се оспорва неизпълнението и на това предписание, констатирано при проверка на 23.11.2021г. От наказващият орган е прието наличие на нарушение на чл.69, ал.1, пр.3 от ЗЗНН – неизпълнение на задължително предписание, извършено на 20.11.2021г.

От правна страна въззивният съд достигнал до извода, че НП е материално незаконосъобразно и го отменил. Съображенията му се свеждат към това, че със съдебно Решение, постановено по АД № 97/2022г. по описа на АСВТ е отменено Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-166/29.04.2021г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“. Решението е потвърдено от ВАС. По същество в този акт е прието, че ксилолът е продукт, който не попада в обхвата на Приложение А, глава 3.4 от Регламент/ЕО/1099/2008, поради което при търговия с него за дружеството не е възникнало задължение да поддържа ЗИС. Тези изводи са основани на съдебна химическа експертиза, приета по АД № 97/2022г. на АСВТ, с която е установено, че техническата спецификация на внесения ксилол сочи, че същият не е добит в рафинерия, а чрез коксуване, като чистотата му е по-ниска от 95% тегловно.

Настоящата касационна инстанция намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Споделя ги, като не е необходимо да ги преповтаря. Поради това, на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първостепенния съд. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни предвид следното:

Неоснователно е оплакването, че РС неправилно кредитирал експертизата, дадена по друго дело, без същото да е приобщено в цялост. Следва да припомним, че експертното заключение не е писмено доказателствено средство, а способ за доказване, т.е. за събиране и проверка на доказателствата/вж. чл.136 от НПК/. Поради това, неприлагането на дело№ 97/2022г., ведно с ЕЗ, не е съществено процесуално нарушение. Способът за приемане на ЕЗ към доказателствената съвкупност е друг. Всъщност противно на твърдението в КЖ РС не е приел и обсъждал заключението на СХЕ, а се е съобразил със съдебно установени факти. Става въпрос за това, че с влязлото в сила съдебно Решение № 200/15.07.2022г. на АСВТ е отменен акта на администрацията, създал задължение за създаване на задължителни запаси за ИС. Отменено е горепосоченото Разпореждането Р-12-166/29.04.2021г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“, защото е установено, че това вещество не е енергиен продукт с код по КН 27073000 и поради това ТД не е задължено лице по §1, т.11 от ДР на ЗЗНН да създаде и поддържа ЗИС от автомобилен бензин. Въззивният съд се е съобразил със силата на пресъдено нещо на това отменително съдебно решение. Съгласно чл.177, ал.1, изр. 2-ро от АПК , ако оспореният акт бъде отменен/както в случая/, решението има действие по отношение на всички. Нормата на чл.297 от ГПК сочи, че влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, в Република България. Като е съобразил и приложил тези разпоредба РС не е допуснал съществени процесуални нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата, а е постановил обоснован съдебен акт.

Защитата на касатора поддържа, че са издадени две различни разпореждания за създаване и поддържане на запас от бензин, спрямо ТД и спрямо директора на същото като ФЛ. Това по същество е нонсенс, защото няма как да съществува задължение за изпълнителния директор, след като съдът е постановил, че такова задължение няма самото дружество. Обстоятелството, че в ЗЗНН е предвидено само адм. наказание „глоба“ не означава, че задължен субект може да бъде изпълнителният директор, т.к. със сила на пресъдено нещо е отречен правопораждащият факт, свързан с условието на §1, т.11 от ДР на ЗЗНН, т.е. ТД няма качеството на задължено лице по този закон. Всъщност настоящият състав счита, че дори не е налице друго разпореждане, а само е новиран срока за изпълнение на предходното.

Настоящият състав на АСВТ намери, че постановеното от РС Решение не противоречи на материалния закон, нито на правото на ЕС, поради следните съображения:

Безспорно създаването на запаси от енергийни продукти и тежки горива е въпрос на политика за сигурност, обща за целия ЕС. Целта е създаване на буфери за управление при кризи, които в настоящото време са множество. Поради това е налице и общо законодателство. Видно от §2 от ДР на ЗЗНН същият въвежда изискванията на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти. Целта е да се постигне висока степен на сигурност на снабдяването с нефт и нефтопродукти на Общността посредством надеждни и прозрачни механизми, основани на солидарността между държавите-членки. В тази връзка националният закон урежда обществените отношения, свързани със създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти. Съгласно чл.2, ал.4 от ЗЗНН, този закон се прилага за енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (OB, L 304/1 от 14 ноември 2008 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1099/2008", и за тежките горива.

С влязло в сила съдебно решение е установено, че внесеният от ТД ксилол през 2020г. не е енергиен продукт по смисъла на Приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008. Внесеният ксилол, деклариран пред АМ с код на продукта по [рег. номер] 00, е продукт с чистота по-ниска от 95% тегловно и е от каменовъглен произход, а не е получен в нефтопреработвателни производства/рафинерии. Поради това не попада в обхвата на определението по глава 3.4/суров нефт и нефтени продукти/, т.3.4.24/други/ от Приложение А на Регламент 1099/2008. Същото включва в група 27 на КН всички продукти, които не са изрично споменати по-горе, както и ароматните съединения (напр. бензен, толуен и ксилен — BTX), произвеждани в нефтените рафинерии. Това условие в случая не е налице, както е установено от техническите спецификации на продукта и СХЕ.

За пълнота следва да се посочи, че ксилен присъства на още едно място в Комбинираната номенклатура към Общата митническа тарифа на Европейския съюз, представляваща Приложение I от Регламент/ЕС/ № 1006/2011 на Комисията. В Глава 29 на КН „Органични химични продукти“, е посочен продукт ксилен с код 2902 41 00, но това се отнася до продукт с чистота равна или по-висока от 95% тегловно, на което условие не отговаря процесният продукт, поради наличие на повече примеси.

Предвид изложеното поради фактическо несъответствие на внесения продукт с енергиен такъв по смисъла на цитирания Регламент№1099/2008, Решение по дело С-395/22 СЕС/съединени дела C-395/22, C-428/22/, на което се позовава касаторът, е неотносимо по същество.

Не са налице основания и за приложението на чл.81, ал.3 от НК, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.к. не са изтекли 4г. и половина от „извършване на нарушението“, считано от 20.11.2021г.

В заключение, по изложените мотиви, настоящата инстанция не намери основания за касиране на решението. Касационните оплаквания не са подкрепени с доказателства, а служебната проверка на постановеното от РС решение сочи, че същото е валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора не се присъждат разноски, т.к. такива не се претендират.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, посоченият касационен състав на АСВТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/09.06.2025 г., постановено по АНД № 8/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

Решението не подлежи на обжалване и протест.