№ 21039
гр. С., 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20221110154467 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за
осъждане на ответниците Я. Е. Н. и С. В. С., конституирани на мястото на
починалия в хода на процеса ответник Е. И. Н., да заплатят на ищеца „Д. О. З.“
ЕАД, сумата в общ размер на 2 580,00 лева в условията на разделна
отговорност или всеки по 1 290,00 лв. представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ с
включени 15,00 лева ликвидационни разноски във връзка с щета №
*************. В исковата молба се твърди, че на 04.06.2019 г., около 09.00 ч.
в гр. С., в района на кръстовището между бул. „Ц. Б. ***” и бул. „О. к.“ при
входа на автогарата до магазин № ***, водачът Е. И. Н. на товарен автомобил
„И.”, с рег. № ********, собственост на „О. И.“ ЕАД, ЕИК *********, с
лизингополучател „Л.“ АД, ЕИК ********, управлявайки автомобила,
нарушил правилата за движение по пътищата, поради неправилно извършена
маневра „на заден ход“, като се ударил в монтирано рекламно съоръжение-
билборд, собственост на „С. А.“ ООД, ЕИК *********. След ПТП посочения
водач е напуснал мястото на произшествието без да уведоми компетентните
органи. За събитието бил съставен протокол за ПТП №*******/22.08.2019 г. от
органите на ОПП-СДВР, в който бил описан механизмът на ПТП, като по
случая била образувана и докладна записка. Впоследствие на Е. И. Н. му бил
съставен АУАН № ******/12.09.19 г. за извършено нарушение на основание
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“, чл. 20, ал. 1 ЗДвП. По случая била образувана и
пр.пр. № *****/19 г. по описа на СРП, която приключила с отказ да бъде
образувано досъдебно производство. С оглед настъпилото ПТП, се твърди, че
са нанесени щети на рекламно съоръжение - билборд състоящи се в увреждане
1
на счупен опорен кран, огъната конструктивна рамка, счупена електрическа
система и др. Сочи, че Е. И. Н. е притежавал застраховка „Гражданска
отговорност“ при ищцовото дружество. Излага, че на основание уведомление
за щета в дружеството е била образувана щета № *************, по която
били представени необходимите документи в това число и фактура за
стойността на уврежданията. С ликвидационен акт бил определен размерът на
щетата, както и обезщетението. Ищецът заплатил на собственика „С. А.“
ООД, ЕИК ********* на увреденото съоръжение-билборд, сума в размер на 2
565 лв. на 05.06.2020 г. Сочи, че е отправил покана до Е. И. Н. за
възстановяване на платеното обезщетение, но плащане не постъпило. При
тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
С определение №36896/13.09.2024 г. в производството по делото на
основание чл. 227, ал. 1 ГПК като ответници са конституирани Я. Е. Н. и С. В.
С., като наследници по закон на Е. И. Н., починал в хода на производството
първоначален ответник. Ищецът е направил искане за осъждането им всеки да
заплати сума от по 1 290,00 лв.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК са постъпили
отговори на исковата молба от ответниците Я. Е. Н. и С. В. С. с идентично
съдържание, с които предявеният иск се оспорва като недопустим и
неоснователен. Оспорват всички изложени от страна на ищеца твърдения, в
това число и механизма на ПТП и въобще, че на твърдяната от ищеца дата е
настъпило ПТП. Оспорват да е съставян АУАН на наследодателя им. Сочат, че
от 2016 г. до момента на смъртта, наследодателят им е бил със здравословни
проблеми, които налагали постоянни придружители, както и че от 2016 г. не е
управлявал МПС. Твърдят, че в случая се касае за кражба на самоличност.
Оспорват застрахователния договор като нищожен. Правят възражение за
давност. Молят съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото протокол за ПТП, съставен от служител
при ОПП-СДВР, на 04.06.2019 г. в 8:00 часа, в гр. С., бул. „О. к.“ , магазин
„***“ по данни на един свидетел, удостоверение от 04.06.2019 г. и
постановление на СРП № *****/18.07.2019 г. МПС марка „И.“, модел „***
**“, собственост на „Интерлийз“ ЕАД, се движело по бул. „О. к.“ от бул. „Ц.
Б. ***” към ул. „К.“ и до магазин „***“ реализирал ПТП в рекламно
съоръжение /билболрд/, на който нанесъл материални щети.
От представената застрахователна полица се установява, че на 28.06.2018 г.
между „О. И.“ АД и ищеца е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за МПС марка „И.“ модел „*** **“ с рег. № ********, със срок
на действие от 28.07.2018 г. до 27.07.2019 г. Уговорена е застрахователна
премия в размер на 244,37 лв., платима разсрочено.
Представено е уведомление за щета №*************/08.11.2019 г. от А. Б.
2
Л., съгласно което на 04.06.2019 г. при ПТП бил ударен билборд на фирма
„А.“, находящ се на входа на автогара „О. к.“ от МПС „К. Р.“ с рег. №
********. Извършителят е бил открит от 06 РПУ-С. и по случая е била
образувана преписка. Щетите на фирмата възлизали на 2565 лв. без ДДС.
Посочени са причинени щети – счупен опорен крак, огъната конструктивна
рамка, счупена ел. система, нарушен фундамент. Посочен е застрахован – „С.
А.“ ООД.
Представено е удостоверение № ******-****/04.06.2019 г. от 06 РУ-СДВР,
издадено на А. Б. Л., в качеството на експерт маркетинг и реклама при „С.
А.“ ООД, за това, че е заявила в управлението за настъпило на 04.06.2019 г.
увреждане на рекламен билборд, монтиран на фасадата на хипермаркет „***“,
находящ се в района на кръстовището на бул. „О. к.“ и бул. „Ц. Б. ***”.
От удостоверение с рег.№ ****** *** ***/24.10.2019 г., издадено от СДВР,
отдел „Пътна полиция“, че за ПТП, констатирано с Протокол №
*******/04.06.2018 г., спрямо виновния водач е издаден АУАН №
******/12.09.2019 г. на лицето Е.И.Н. за извършено нарушение на чл. 123,
ал.1, т.3, б.“в“, чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Представено е постановление на СРП от 16.07.2019 г., с което е отказано да
се образува досъдебно производство по материалите, съдържащи се в пр. №
******-****/2019 г. по описа на 06 РПУ-С., пр. пр. № *****/2019 г. по описа
на СРП.
По делото е представена фактура № ****/05.08.2019 г. за ремонт на РИЕ 4х3
автогара „О. к.“ на стойност 3078 лв.
Представено е писмо с изх.№ **/**.**.**** г. от управителя на „С. А.“ ООД
до ищцовото дружество.
Представен е ликвидационен акт по щета №*************/08.11.2019 г., с
който е определен размер на щетата от 2565 лв., която сума е изплатена на „С.
А.“ ООД /л. 25 от делото/.
По делото са представени справка от ТД на НАП С. за трудови договори на
Е. И. Н., разпореждане № **********/2013 г. от ТП на НОИ С. за определяне
на пенсия, епикриза с изх.№ *****/2015 г. от УМБАЛСМ „Н. И. П.“ за
проведено болнично лечение от 21.11.2015 г. до 28.11.2015 г., епикриза с изх.
№*****/2016 г. от УМБАЛ „Св. А.“ АД за проведено болнично лечение от
05.10.2016 г. до 11.10.2016 г., епикриза с изх.№19838/2016 г. от УМБАЛ „Св.
А.“ АД за проведено болнично лечение от 19.09.2016 г. до 27.09.2016 г.,
епикриза от МБАЛ „Св. И. Р.“ АД за проведено болнично лечение от
16.09.2020 г. до 19.09.2020 г. на Е. И. Н..
Представени са още рентгеново изследване от 27.07.2020 г., лабораторен
резултат от 06.03.2019 г. и рецептурна книжка на Е. И. Н..
По делото е приета съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото
лице въз основа на доказателствения материал и след оглед на
местопроизшествието, съгласно която на 04.06.2019 г. рано сутринта Е. И. Н. –
3
шофьор (водач) във „В.“ ЕООД, управлявайки служебен товарен автомобил
„И.“ с рег. № ********, при извършване на маневра на заден ход напречно на
пътното платно на бул. „О. к.“ при входа на автогарата. На десен тротоар (в
посока от бул. „Ц. Б. ***” към ул. „К.“) пред магазин „***“ е бил разположен
рекламен билборд с ширина 0,50 м, височина 2,85 м и рекламно пано с
размери 4,20 м х 3,20 м. Основата на билборда била разположена на около
1,20 м вдясно от десен бордюр на бул. „О. к.“, на 3,40 м вляво от магазина и на
около 3,50 м преди вход/изход на автогарата. Водачът на товарен автомобил
„И.“, се насочил напречно на пътното платно и след като задните му колела
преодолели височината на бордюра (10 см), със задна дясна гума направила
контакт с декоративно-облицовъчната част ламарина в най-долната част на
опорния крак на билборда, от което настъпило нарушение на лаковото
покритие. При този механизъм на ПТП останалите щети, за които има
твърдения, а именно: опорен крак, огъната конструктивна рамка, счупена
електрическа система и фундамент) не са в причинна-връзка с
произшествието. Съгласно заключението стойността на ремонта на билборда
към дата на ПТП възлизала в размер на 202,50 лв.
По делото е разпитан свидетелят А. Б. Л., която установява, че е служител
на „М. Г.“, като прави седмичен мониторинг на съоръженията – билборди,
които са поставени по сключени договори със Столична община. Установила
при проверка на 04.06.2019 г., че билбордът е бил ударен, като била нарушена
рамката му в горната част, вследствие на удар от висок автомобил или
автобус. Поради това подали сигнал в полицията, за да се установи
извършителят. Билбордът бил силно наклонен. Същият се намирал на
кръстовището на бул. „О. к.“ и бул. „Ц. Б. ***”, отстрани на магазин „***“.
Установява, че съставила и подписала уведомление за щета. Билбордът имал
увреждане фундаментът, опорния крак и рамката, а конструкцията била
огъната. Вероятно била увредена и електрическата система „беклит“, за което
имало снимки.
По делото е разпитан свидетелят Светослава Н. М., която живяла с
ответника и родителите му към дата на произшествието. Установява, че
бащата на ищеца имал крепко здраве, не се движел много стабилно и не е
участвал през 2019 г. в ПТП. Е. Н. имал инциденти като падания и счупвания
на тазобедрена става, след това крак, след това ръка, крак и след всеки такъв
случай лежал в болница. Движел се трудно и бил дезориентиран, не излизал
сам, а винаги с придружител. Установява, че на посочената дата на 04.06.2019
г. била с него сутринта до 10 часа и не е управлявал автомобил. Предходни дни
също не е управлявал автомобил и никога не е шофирал камион.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
В производството по делото е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сума, претендирана от ищеца в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за
4
товарен автомобил марка „И.“ с рег. № ********, при твърдения, че
ответникът Е. И. Н., починал в хода на производството и заместен по реда на
чл. 227 ГПК от своите наследници, е причинил увреждане на имуществото на
трето лице при реализиран застрахователен риск, при което е напуснал
мястото на произшествието.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие
на следните предоставки: наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца
застраховател и собственика по отношение на процесния товарен автомобил
марка „И.“ с рег. № ********; настъпване на покрит застрахователен риск в
срока на застрахователното покритие – твърдяното ПТП с участието на
посоченото МПС; претърпени от пострадалото лице имуществени вреди в
пряка и непосредствена причинна връзка с процесното ПТП, настъпило
вследствие на противоправното поведение на първоначалния ответник и по
негова вина; изплащане от застрахователя-ищец в полза на увреденото трето
лице или на неговия застраховател застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди и застрахованият водач да е напуснал мястото на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието е задължително по закон.
С оглед правилото за разпределяне на доказателствена тежест по чл. 154
ГПК установяването на посочените обстоятелства е в тежест на ищеца.
Между ищеца и „О. И.“ ЕАД е налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за товарен автомобил марка „И.“ с рег. №
********, по силата на който за периода от 28.07.2018 г. до 27.07.2019.
гражданската отговорност на водача на посочения автомобил е покрита от
ищеца по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителната
застраховка е отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, предвид нормата на чл. 429,
ал. 1, т. 1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка са собственикът, ползвателят и
държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание, като не е необходимо водачът да притежава
изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението
или ползването на моторното превозно средство, съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ.
В настоящия случай от писмените доказателства по делото, показанията на
разпитания свидетел А. Л., както и заключението на вещото лице по
допусната и изслушана автотехническа експертиза се установи, че на
04.06.2019 г. в гр. С. е констатирано настъпило ПТП, причинено от водач на
5
товарен автомобил марка „И.“ с рег. № ********, в резултат от което са
причинени имуществени вреди на рекламно съоръжение (билборд),
разположено в гр. С., на кръстовището на бул. „О. к.“ и бул. „Ц. Б. ***”,
отстрани на магазин „***“.
По делото не се установи противоправно поведение от страна на
първоначалния ответник Е. И. Н. като водач на посочения товарен автомобил
на процесната дата. В протокола за ПТП не е удостоверено кой е водачът на
товарен автомобил марка „И.“ с рег. № ********, причинил събитието. В тази
връзка следва да се посочи, че протоколът за ПТП, когато е изготвен от
длъжностно лице на МВР в кръга на възложените му правомощия, съставлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК и се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в
него обстоятелства, непосредствено възприети от длъжностното лице,
включително датата, мястото на произшествието, участниците в него и
видимите щети. В процесния случай протоколът не се ползва с обвързваща
съда доказателствена сила за обстоятелствата, които не са лично възприети от
длъжностното лице при посещението на място, а тяхното доказване следва да
се преценява с оглед целия доказателствен материал по делото.
В представеното по делото удостоверение от СДВР, отдел „Пътна полиция“
от 24.10.2019 г. е посочено, че АУАН е съставен на лицето Е. И. Н. за
извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“, чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Посочването на първите три букви от името на дадено лице, макар да има
характер на лична информация относно това лице, не е достатъчно, за да бъде
същото индивидуализирано. В правната система на Република България има
друг важен и определящ признак наред с името на физическите лица, и това е
единният граждански номер, въз основа на който наред с името, дадено лице
може да бъде индивидуализирано с категоричност. В удостоверението
действително е посочено, че е съставено за ПТП, констатирано с процесния
протокол, но посочването на първите три букви от името на нарушителя не са
достатъчни данни, въз основа на които първоначалния ответник да бъде
идентифициран. Прави впечатление, че в удостоверението е посочена и друга
марка МПС, а именно МПС „К. Р.“ с рег. № ********, а не МПС „И.“ с рег. №
********, за което е съставен констативния протокол.
В представеното по делото постановление на СРП е посочено името Е. И. Н.
- шофьор във „В.“ ЕООД, от което също не се установява с категоричност
участието в процесното ПТП на първоначалния ответник. Постановлението в
тази част не кореспондира с писмените доказателства по делото, доколкото от
представената справка за трудови договори за първоначалния ответник
посоченото дружество не фигурира като работодател. Индиция в тази насока е
удостоверението от 10.03.2025 г., представено от „В.“ ЕООД, съгласно което
първоначалния ответник не е бил служител на дружеството през 2019 г. (л.
302). По делото липсват данни първоначалния ответник Е. И. Н. да е
изпълнявал длъжността „шофьор“ по гражданско или трудово
правоотношение, както и да е управлявал процесния товарен автомобил „И.“ с
6
рег. № ******** на датата на ПТП. В тази насока са и показанията на
свидетеля Светослава М., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, с
оглед всички доказателства по делото и евентуалната заинтересованост на
свидетеля от изхода на спора. Ето защо съдът приема, че въз основа на
постановлението на СРП не може да се направи извод относно личността на
делинквента. Прави впечатление, че в постановлението е посочена и друга
дата - 04.04.2019 г. на процесното ПТП, а не 04.06.2019 г., както се твърди в
исковата молба. Следва да се посочи, че констатациите на прокурора при СРП,
направени в мотивите на постановлението, нямат задължителна сила в
производството пред гражданския съд.
По делото не се установи участие на първоначалния ответник Е. И. Н. в
процесното ПТП и не са събрани доказателства, от които да се установява, че
МПС марка „И.“ с рег. № ******** е управляван от него. В тази връзка следва
да се посочи, че в производството по делото всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения,
съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването следва да е по
несъмнен начин, с всички допустими от процесуалния закон доказателствени
средства. Ищецът носи доказателствената тежест за установяване на
оспорените от насрещната страна обстоятелства, които представляват
основание на иска и които се нуждаят от доказване /така решение № 239 от
30.12. 2015 г. по гр. д. № 6619/2014 г. по описа на ВКС, I г. о. и др./. Наличието
на съмнение относно осъществяването в обективната действителност на
твърдения от ищеца правопораждащ факт, задължава съда да приложи
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Според тези последици непълно доказаният
(съмнителният) факт съдът е длъжен да приеме като факт, който не се е
осъществил.
Предвид изложеното и доколкото по делото не се установи
противоправното поведение на сочения от ищеца като деликвент, следва да се
приеме, че ответниците като негови наследници по закон не следва да
отговарят по предявения иск, предмет на делото. Следователно предявеният
иск е неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат
право на сторените по делото разноски. Ответниците не претендират разноски
за производството, поради което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ДЗИ „О. з.“ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „В." № ***, представлявано от
К. Ч. и Б. В., чрез адв. С. Г. от САК срещу С. В. С., ЕГН: ********** и Я. Е.
7
Н., ЕГН: **********, (конституирани в производството по делото на
основание чл. 227, ал. 1 ГПК като наследници по закон на Е. И. Н., ЕГН:
**********) със съдебен адрес: гр. С., ул. „А." № **, чрез адв. С. А.,
осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата в общ
размер на 2580 лева, в условията на разделна отговорност или всеки по 1290
лeва, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ с включени 15,00 лева ликвидационни разноски
във връзка с щета № *************/2019 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8