№ 49191
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110173875 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 22 Закон за потребителския кредит ЗПК/.
Ищцата А. Н. И. твърди, че между нея и ответника са били сключени няколко отделни
договора за потребителски кредит от разстояние, всеки със собствен номер и дата, като
договорите са еднотипни по съдържание и структура. Посочва, че по различните договори
кредитите са били в размер съответно на 500 лв. (договор № 928564/09.02.2023 г.), 400 лв.
(договор № 952827/15.05.2023 г.), 400 лв. (договор № 114GS/20.12.2022 г.) и 500 лв. (договор
№ 931567/21.02.2023 г.), със срок на погасяване 30 дни, при годишен лихвен процент 36%,
ГПР 42,58%, и предварително определена обща сума за връщане – между 412 лв. и 515 лв.
Ищцата поддържа, че по всички договори е погасила напълно задълженията си,
включително начислените от кредитора неустойки, но клаузите, на основание на които тези
неустойки са били начислени, както и целите договори, са нищожни поради множество
нарушения на Закона за потребителския кредит (ЗПК), Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ищцата излага, че във всеки от
договорите е включена клауза, според която тя е длъжна в тридневен срок да предостави
обезпечение – двама поръчители, отговарящи на специфични критерии, или банкова
гаранция. В случай на неизпълнение на това задължение, договорите предвиждат неустойка
в размер на 0,9% от усвоената сума, разсрочена във вноските по договора. Според данните в
исковите молби, по всеки от процесните договори ищцата е била натоварена с различна по
размер неустойка, обусловена от уговорката за непредоставено обезпечение: по договор за
потребителски кредит № 928564 от 09.02.2023 г. начислената неустойка е в размер на 110
лева, по договор № 952827 от 15.05.2023 г. размерът на неустойката е 88 лева, по договор №
114GS от 20.12.2022 г. също е начислена неустойка в размер на 88 лева, а по договор №
935167 от 21.02.2023 г. ищцата е била натоварена с неустойка в размер на 110 лв. тези суми
се твърди, че са включени в общата дължима сума по всеки от договорите и са били изцяло
заплатени от ищцата, но същите увеличили общите дължими суми до 500–625 лв. Ищцата
твърди, че тази неустойка представлява прикрито възнаграждение/разход по кредита, което
по закон следва да бъде включено в ГПР, но не е. Това, според нея, води до неправилно
посочен ГПР, който реално многократно надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4
ЗПК и затова съгласно чл. 22 ЗПК договорите са нищожни. Освен това ищцата поддържа, че
договорите и стандартните формуляри не съдържат ясно разписана методика за изчисляване
на ГПР, липсват основните компоненти на формулата, което по съдебната практика на СЕС
се приравнява на непосочен ГПР. Ищцата счита също, че клаузата за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона, тъй като предвижда
1
наказание за непредоставено обезпечение, което изобщо не е свързано с настъпили вреди за
кредитора, както и води до увеличаване на цената на кредита „под прикритие“. Поддържа,
че изискването да се представят двама поръчители за 3 дни е изначално неизпълнимо,
поради което клаузата за обезпечението е нищожна по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Твърди и че
договорите са сключени при условия, върху които тя като потребител не е могла да влияе,
клаузите не са индивидуално уговорени и представляват неравноправни условия по смисъла
на чл. 143–146 ЗЗП. Ищцата се позовава на практика на СЕС (дела C-448/17, C-453/10, C-
714/22), според която неправилно посоченият ГПР води до договор, освободен от лихви и
разходи, а в някои хипотези – до недействителност. Излага и доводи за липса на
преддоговорна оценка на кредитоспособността от страна на кредитора, което противоречи
на Директива 2008/48/ЕО и националното право. С оглед на това иска прогласяване на
нищожност на договорите или на отделни клаузи (чл. 29 – неустойката), и признаване, че
дължи единствено чистата главница. Претендира разноски.
Ответникът „Стик-кредит“ АД оспорва изцяло исковете като недопустими и
неоснователни, излагайки аргументи, че ищцата няма правен интерес, защото договорите са
погасени изцяло и към момента не пораждат действие; кредиторът не претендира повече
суми, следователно исковете за установяване на нищожност могат да дадат правна защита
единствено чрез осъдителен иск, който ищцата не е предявила. Твърди наличие на
злоупотреба с права, тъй като ищцата е завела общо 29 (според справките и въведените
производствата – дори 37) отделни идентични дела, всяко за отделен договор, макар
клаузите и фактите да са еднакви. Ответникът се позовава на чл. 3 и чл. 213 ГПК,
изисквайки делата да бъдат съединени или разноските да не бъдат присъждани, като излага
богата съдебна практика на СРС, СГС, ОС-Смолян, РС-Петрич и др. в подкрепа на
твърдението си, че потребителят злоупотребява с процесуалните си права. По същество
ответникът поддържа, че договорите са валидни, отговарят на всички изисквания на ЗПК, а
ГПР е правилно посочен – 42,58%, под законовия лимит от петкратния размер на законната
лихва. Твърди, че неустойката не е част от ГПР, защото не представлява разход по кредита, а
е договорен санкционен механизъм за неизпълнение на отделно, непарично задължение –
предоставяне на обезпечение. Позовава се на чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО, която
изключва от ГПР сумите, дължими за неспазване на задължения по договора. Подчертава, че
неустойката е „възможна“ и не е начислявана, освен при неизпълнение на задължението за
обезпечение, поради което не може да бъде предварително включена в разходите по кредита.
Ответникът твърди, че ищцата е получила цялата преддоговорна информация – договор,
погасителен план, СЕФ, общи условия – и че договорите са подписани в търговски обект,
след предоставяне на проект на договор и разясняване на условията. Поддържа, че срокът за
обезпечение е напълно изпълним, че клиентът е можел да удължи срока или да предостави
други обезпечения, и че неустойката престава да се начислява при представяне на
обезпечение. Ответникът отрича твърденията за нарушение на добрите нрави и заобикаляне
на закона: според него неустойката изпълнява присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция; размерът не е прекомерен, като съдът при нужда може да я намали,
а не да я обяви за нищожна. Поддържа, че липсва неравноправност, тъй като условията са
ясни, прозрачни, индивидуално уговорени, ищцата многократно е ползвала продукта и е
била напълно наясно с параметрите му. Оспорва и приложимостта на практиката на СЕС,
тъй като според него цитираното решение по дело C-453/10 не касае неустойки, а
неизчислени такси, които представляват сигурен разход към момента на сключване на
договора. Твърди още, че процедурата по оценка на кредитоспособността е била
извършена.Ответникът оспорва и доказателствените искания на ищцата – включително за
съдебно-счетоводна експертиза – като неотносими към установителен иск и насочени към
разширяване на спора, който е изцяло правен. Поддържа, че единственото относимо
доказателство е текстът на договора. С оглед изложеното иска прекратяване на
производството или отхвърляне на исковете като неоснователни, както и присъждане на
разноските. Претендира разноски.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.03.2026 г. от 10:10 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника да
представи посочените счетоводни справки, тъй като същият твърди в отговорите си, че
договорените суми са напълно изплатени от потребителката.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на ССчЕ по поставените
от нея в исковите молби въпроси, тъй като липсва спор по платените суми.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е
да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане
на неустойка при непредоставяне на обезпечение.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това
число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са
индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаването на сумата.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключени от разстояние: Договор за потребителски
кредит № 931567/21.02.2023 г.; Договор за потребителски кредит № 928564/09.02.2023 г.;
Договор за потребителски кредит № 952827/15.05.2023 г. и Договор за потребителски кредит
№ 114GS/20.12.2022 г. със соченото от ищеца съдържание и че по договорите са извършени
всички плащания.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3