Определение по адм. дело №643/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба от А. П. М., [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез адвокат Т. М., срещу Разрешение за строеж № 36 от 25.06.2024 г., издадено от главния архитект на община Ракитово.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното разрешение, които са относими към отменителните основания на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК – съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Излагат се доводи за липса на инвестиционен проект, че не е искано нейното съгласие за издаването му, тъй като оградата е разположена върху регулационната линия между двата имота и не е съобразена разпоредбата на чл. 48, ал. 3 от ЗУТ.

Ответната страна - главния архитект на община Ракитово, чрез юрисконсулт Ю. Р., в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Заинтересованата страна по делото - Д. С. М., не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди изложените доводи от страните и след преценка на доказателствата по делото, съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, прие следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е жалба против разрешение за строеж на ограда между имоти находящи се в [населено място], първият от които е ПИ с [идентификатор], съставляващ [УПИ], кв. 121 по плана на [населено място], собственост на заинтересованата страна Д. М., а вторият е ПИ с [идентификатор], съставляващ [УПИ], кв. 121 по плана на [населено място], собственост на жалбоподателката А. М..

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение, се съобщава на заинтересованите лица при условията и по реда на АПК, като заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1 от ЗУТ, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 – възложителят и собственикът на земята. В този смисъл, законът изключва качеството на заинтересовани лица на собствениците и на носителите на ограничени вещни права в имоти, съседни на имота, за строителството в който се издава разрешение за строеж.

При издаването на разрешение на строеж за изграждане на ограда по вътрешна регулационна граница между два съседни УПИ, включително в случаите, когато разполагането на оградата е предвидено да е изцяло в имота на възложителя, преценката дали собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседните имоти имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, следва да се извърши в контекста на специалните норми на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ, регламентиращи изисквания за строеж на ограда с височина на плътната част над 0.6 м. Съгласно чл. 48, ал. 3 от ЗУТ оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота, като когато оградата е плътна с височина над 0.6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Съответно в чл. 48, ал. 4 от ЗУТ е предвидено, че при липса на съгласие на собственик на засегнат имот, строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0.6 м. се допуска, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния УПИ е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя. Анализът на посочените разпоредби обуславя извод, че несъгласният със строителството на плътна ограда собственик на съседен имот има качество на заинтересовано лице и съответно е процесуално легитимиран да обжалва издадено разрешение за строеж на ограда с височина на плътната част над 0.6 м, включително и ако оградата се разполага изцяло в имота на възложителя, само тогава, когато не са спазени изискванията на чл. 48, ал. 3, изречение второ и чл. 48, ал. 4 от ЗУТ. Всъщност самите законови норми на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ определят съседните урегулирани имоти, към които се разполага оградата, като „засегнати“, но само при неспазване на изискванията по чл. 48, ал. 4 от ЗУТ и то, ако това неспазване води до засягане правата на собствениците на съседни имоти.

В случая няма спор, че жалбоподателката е собственик на имот, съседен на този в който е предвидена за изграждане ограда с оспореното разрешение за строеж. Предвид приложимите разпоредби разгледани по-горе, жалбоподателката ще има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1, само ако не са спазени разпоредбите на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ, както вече беше посочено, допуска строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0.6 м, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя.

От доказателствата по делото, включително и от заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно-техническа експертиза се установи, че отстоянието на оградата до жилищната сграда на жалбоподателката варира от 4,43 м до 5,06 м, при височина на оградата 2.20 м. Тоест разстоянието от оградата до жилищната сграда на жалбоподателя е по-голямо от височината на плътната част на оградата. Последното е заявено и в самата жалба. Установи се също така, че оградата е изцяло разположена в имота на заинтересованата страна Д. М..

С оглед на това, съдът намира, че процесната ограда е изградена съгласно правилата на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ, а именно разположена е изцяло в съседния на жалбоподателя имот, разстоянието от оградата до жилищната сграда на жалбоподателя е по-голяма от височината на плътната й част.

В тази насока е и практиката на Върховния административен съд (виж Определение № 6291 от 13.06.2023 г. постановено по адм. дело № 5316/2023 г.)

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателката няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради което и за нея липсва правен интерес от обжалване на разрешението за строеж. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея съдът следи служебно. Налице е хипотезата на чл. 159, т.4 от АПК, подадената жалба е недопустима поради липса на правен интерес, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено.

Предвид изхода от спора, съдът намира за основателно направеното своевременно искане на ответната страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателката следва да бъде осъдена да й заплати сумата от 200 лева, определена съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят на община Ракитово.

От заинтересованата страна не е направено искане за присъждане на разноски, а и такива реално не са направени, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.

Доколкото на делото е даден ход по същество с протоколно определение от 25.11.2025 г., същото следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.11.2025 г. за даване ход по същество на адм. дело № 643/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на А. П. М., [ЕГН] от [населено място], [улица], против Разрешение за строеж № 36 от 25.06.2024 г., издадено от главния архитект на община Ракитово.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 643/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА А. П. М., [ЕГН] от [населено място], [улица]да заплати на община Ракитово сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.