Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 1754/ 11.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на дванадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретар Илияна Георгиева, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА
по КАНД № 1682/2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Министъра на туризма, чрез адвокат Р.Ш.,***, е
оспорил решение № 88/26.06.2020г. по АНД № 88/2020г. по описа на Районен съд Царево,
с което е отменено наказателно постановление (НП) № Т-НП-5 от 28.02.2020г. на директор
на дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерство на туризма. С наказателното
постановление за нарушение на чл.13, ал.3 от Закона за устройство на
черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на основание чл.25, ал.1 от същия закон на „Аспикор“
ООД е наложена глоба в размер на 5000 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да
бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено наказателното
постановление. Твърди, че съдът неправилно е възприел фактите по делото,
следствие на което е направил и погрешни правни изводи.
В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие
адв.Р.Ш. подържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение. Претендира
разноски.
Ответникът по касация „Аспикор“ ООД, чрез представител по
пълномощие адв. Илиев, оспорва жалбата и иска обжалваното решение да бъде
оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено
в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
„Аспикор“ ООД е наказан за това, че е поставил на територията
на морски плаж „Арапя“ преместваем обект – склад за сърф, без неговото
поставяне да е разрешено от главния архитект на община Царево въз основа на
одобрена от министъра на туризма схема. Посочено е, че нарушението е извършено
на 14.06.2019г. Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата
на чл.13, ал.3 от ЗУЧК.
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗУЧК поставянето на преместваеми
обекти и съоръжения на територията на морските плажове, в т.ч. ползваната допълнителна
търговска площ по чл.10, ал.8, и на територията на националните курорти се
разрешава от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от
министъра на туризма.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗУЧК (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2013 г., бр. 66 от 2013 г., в сила от
26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп., бр. 20 от 2016
г., в сила от 15.03.2016 г., изм., бр. 56 от 2019 г., в сила от 16.07.2019 г.) който постави преместваем обект или съоръжение на
територията на морския плаж в нарушение на чл.10, ал.4, т.2 или чл.13, ал. 3,
ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от
1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗУЧК (в приложимата редакция към момента на извършване на
нарушението – 14.06.2019г.) актовете
за установяване на нарушенията по този закон, освен ако в закон е предвидено
друго, се съставят от:
1. длъжностни лица
от съответните общински администрации, определени от кмета на общината;
2. длъжностни лица, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството;
3. длъжностни лица, определени от областните
управители, в случаите, в които областните управители са оправомощени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството;
4. длъжностни лица, определени от министъра на
туризма – за нарушения по чл. 10, ал. 4, 6, 7, 8 и 11, чл. 24 и 24а.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.
Настоящият
съдебен състав не споделя част от мотивите, изложени в обжалваното решение, въз
основа на които съдът е достигнал до извода, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Не съществува неяснота относно датата на извършване на
нарушението, обратно, тя е несъмнено и ясно посочена изрично в наказателното
постановление и в АУАН и това е 14.06.2019г. Обстоятелството, че тази дата
съвпада с датата на установяване на нарушението не води до извода, изведен от
районния съд, а именно, че съществува неяснота коя е датата на нарушението.
Този съдебен състав не споделя и извода на районния съд за допуснати съществени
нарушения на разпоредбите на чл.22б-22г от ЗУЧК относно процедурата по
извършване на текущата проверка. Настоящото производство е
административнонаказателно и задължителната процедура, по която то се развива е
уредена в ЗАНН. Описаната в горните разпоредби от ЗУЧК процедура за извършване
на текущите проверки не е задължително да се спазва при установяване на
административно нарушение и нейното нарушаване по никакъв начин не опорочава
административно-наказателното производство. Съвсем отделен е въпросът, че в
случая тази процедура касае договорите за наем, а не договорите за концесия,
какъвто е процесният.
Съдът
споделя обаче мотивите, изложени в решението на районния съд относно
противоречието, което се съдържа в трите съставени констативни протокола,
съответно от 14.06.2019г., 30.07.2019г. и 09.08.2019г. В наказателното
постановление се твърди, че нарушението е извършено на 14.06.2019г., когато е
първата проверка. Тогава обаче няма констатирано нарушение, ако се съди от
протокола за извършена проверка на място на л.92 от АНД № 88/2020г. на Районен
съд Царево. Напротив, тогава са установени 12 бр. преместваеми обекти от общо
13 предвидени в схемата. Отразено е, че няма преместваеми обекти извън
одобрената схема за тяхното поставяне, както и няма преместваеми обекти и
съоръжения с площ по-голяма от одобрената в схемата. Няма и допълнителна
търговска площ извън одобрената в схемата или по-голяма от одобрената в схемата
по чл.13, ал.3 от ЗУЧК. Тоест твърдението на административнонаказващия орган,
че на 14.06.2019г. е извършено нарушение, изразяващо се в това, че наказаното
дружество е поставило на територията на морски плаж „Арапя“ преместваем обект –
склад са сърф, без да е разрешено в одобрената от главния архитект схема, не се
доказва от доказателствата, събрани от същия наказващ орган. Едва при третата
проверка, извършена на 09.08.2019г. и отразена в констативен протокол № 190 от
същата дата е констатирано нарушението, за което е ангажирана отговорността на
дружеството. Обективно не е невъзможно в началото на летния сезон на
14.06.2019г. да няма нарушения, а към края на сезона – на 09.08.2019г., вече
преместваемите съоръжения да са повече от одобрените. В процесния случай обаче
наказващият орган е определил датата на нарушението, която съвпада с първата
проверка на 14.06.2019г., когато няма констатирани нарушения. След като на тази
дата няма нарушения от категорията на процесното, то дружеството не може да
носи отговорност, че на въпросната дата е извършило такова нарушение.
На
последно място следва да се посочи, че в случая е налице и съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в неправилната квалификация на деянието. В
наказателното постановление е посочено, че нарушената норма е чл.13, ал.3 от
ЗУЧК, според която поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на
територията на морските плажове, в т.ч. ползваната допълнителна търговска площ
по чл.10, ал.8 и на територията на националните курорти се разрешава от главния
архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма. В
процесния случай се твърди, че един от преместваемите обекти не е предвиден в
тази схема, липсва в нея, тоест нарушената норма е именно тази. Като санкционна
норма обаче наказващият орган е посочил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗУЧК,
която в редакцията й към датата на извършване на нарушението – 14.06.2019г., не
предвижда налагане на санкция за каквото и да е нарушение. Към тази дата
нормата урежда компетентността на органите, които могат да издават АУАН за
установени нарушения по ЗУЧК. Към датата на издаване на наказателното
постановление същата норма има съвършено различен текст, в който е предвидено,
че който постави преместваем обект или съоръжение на територията на морския
плаж в нарушение на чл.10, ал.4, т.2 или чл.13, ал.3, ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание се наказва с глоба от 1000 до 5000 лева или с
имуществена санкция от 5000 до 10 000 лева.
След
като наказващият орган не е съобразил, че към датата на извършване на
нарушението чл.25, ал.1 от ЗУЧК въобще не е санкционна норма и въпреки това я
посочил като такава, е допуснал съществено нарушение, тъй като е довел до
объркване у наказаното лице, водещо до нарушаване правото на защита. Нещо
повече, към датата на нарушението в ЗУЧК липсва въобще санкционна норма за
нарушения като процесното и е следвало да се приложи санкцията по ЗУТ.
Въз
основа на всички изложени до тук съображения обжалваното решение като правилно
следва да бъде оставено в сила..
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88/26.06.2020г. по АНД № 88/2020г. по описа на
Районен съд Царево.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: