РЕШЕНИЕ
№ 1219
гр. Кюстендил, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20251520100264 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано с искова молба, подадена от „Йеттел България“
ЕАД, ЕИК *********, чрез адв.М., със съдебен адрес в гр. С., ул. „Б. К.“ №*,
вх.*, ет.*, ап.**, против В. Н. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул. „Я.“
№**.
Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 22.12.2021г. за срок на
действие 24 месеца. Сключено било и допълнително споразумение към
договора за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
22.11.2021г.
Ответникът потребявал услугите, но не изпълнил задълженията си по
сключените договори. Към 25.09.2022 година длъжникът имал задължения за
преходни периоди в размер на 130,16 лв. Като последица от посоченото
неизпълнение била начислена договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги, както следва:
- 147,85 лева по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*********** от 22.12.2021 година, представляваща три стандартни месечни
такси.
- 151,53 лева по приложение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ******** от 22.12.2022 година, представляваща три
стандартни месечни такси.
1
Правото на кредитора на неустойка произлизало от т. 11 от договора за
мобилни услуги, сключен с ответника.
Задълженията за предходен период в общ размер на 130,16 лева били
обединени във Фактура №********** от 25.05.2022г. и Фактура №**********
от 25.06.2022г. Сумата била формирана от дължими за период от 25.04.2022г.
до 24.06.2022г. суми за предоставени мобилни услуги (абонаментна такса и
такса за потребление) с предпочетени номера.
Неизпълнението на ответника довело до едностранно прекратяване на
договорите от „Йеттел България“ ЕАД, като последния издал крайни фактури
№********** от 25.08.2022 г. и №********** от 25.09.2022г. за клиентски
номер ***** със срок на плащане – 15 дни от датата на издаването и стойност
– 429,54 лева.
В следствие на това, към подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
задължението било в размер на 429,54 лева.
Иска се от съда, на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и чл.79 от
ЗЗД и чл.92 от ЗЗД да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че В. Н. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул. „Я.“ №** дължи
на „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“
ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район
Мл., ж.к. Мл. 4, Бизнес парк С., сграда *, сумите, както следва:
-130,16 лв. (сто и тридесет лева и шестнадесет стотинки) – неплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
25.04.2022г. до 24.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата за
времето от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
погасяване на задължението;
-299,38 лв. (двеста деветдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки)
– неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
представляваща стойността на три стандартни месечни абонаментни такси.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на
отговор чрез назначения от съда особен представител.
Взето е становище, че искът е допустим, но изцяло неоснователен.
От обстоятелствата в исковата молба не се установявало на какво
основание са прекратени облигационните отношения между страните.
В исковата молба било посочено, че е едностранно прекратен от ищеца
договор за лизинг, без обаче да са посочени индивидуализиращите
характеристики на този договор – вид на предоставената вещ, погасителен
план, размер на дължимата сума, заплащана ли е от ответника такава.
Ищцовото дружество претендирало и неустойка, но такова право не
било възникнало, доколкото нямало данни за едностранно прекратяване на
облигационна връзка. Размерът на неустойката не била въз основа на
уговорени такси и тарифи между страните, а въз основа на напълно
2
неизвестни на ответника тарифи, които не били уговорени между тях.
Ответникът следвало да го касае уговореното между страните при
сключването на договора, а всички останали такси и тарифи не можело да
имат приложение в конкретния случай.
По никакъв начин не се установявало ответника да е неизправна страна
в правоотношенията, поради което се иска отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното и приобщено ч. гр. д. №2428/2024 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил, за претендираните с исковата молба суми е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № **** от 07.10.2024
г. по чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1
и ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в
законовия едномесечен срок заявителят е предявил настоящите искове, които
се явяват процесуално допустими.
За да бъдат уважени предявените положителни установителни искове с
правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 92
от ЗЗД, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи, че
са сключени между страните действителни договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът дължи на ищеца
процесните вземания и действителна неустоечна клауза и наличието на
предпоставките за заплащане на уговорената неустойка.
По делото са представени подписан от ответника Договор за мобилни
услуги от 22.12.2021 г., и приложение към договора от същата дата. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен
номер ***** и сим карта с посочен номер, при стандартна месечна
абонаментна такса за използване на услугите на оператора - 42.99лв. с вкл.
ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 32,99 лв. Договорът влязъл в сила на
22.12.2021год. и срокът му на действие изтичал на 22.12.2023год. Към
договора страните са подписали и допълнително приложение, видно от което
се предоставя на ответника и друг предпочетен номер – *******, с
предоставена втора сим карта с посочен номер, при стандартна месечна
абонаментна такса за използване на услугите на оператора - 42.99лв. с вкл.
ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 32,99 лв. за 24 месеца.
Представени са издадени от ищеца фактури за задълженията на
ответника в процесния период. Не се установява да са налице основания за
недействителност на посочения договор, като липсва оспорване на това, че
ответникът е сключил процесния договор, поради което съдът приема, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение.
3
Видно от представените по делото писмени доказателства, включително
обстоятелството, че в договора за мобилни услуги и приложението към него се
съдържа изявление за предадени два броя сим карти от ищеца на ответника, то
съдът приема, че тези обстоятелства са достатъчни, за да установи изпълнение
на задълженията на ищеца по процесния договор. Предвид това, съдът намира
за доказано наличието на сключен между страните действителен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът
дължи на ищеца процесните вземания. Отделно от изложеното, следва да се
посочи, че от ищеца са представени справки за детайлно потребление във
връзка с всеки един от предоставените номера по договора за мобилни услуги,
от които се установяват действително потребените услуги, както и се
установява коректното изчисление на фактурираните услуги.
По делото не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил
задълженията си за заплащане на посочените суми за мобилни услуги, поради
което съдът приема, че същите са дължими в претендираните размери.
По исковете за присъждане на неустойки:
За уважаване на исковете по чл. 92 от ЗЗД е необходимо ищецът да
докаже, че в договорите съществуват валидни уговорки за неустойки при
прекратяване на всеки от договорите по вина на потребителят преди изтичане
на срока и същият е прекратен по предвидения в него и в закона ред.
Съдът намира, че в настоящия случай се касае до хипотеза не за
прекратяване на договора, както се твърди в исковата молба, а до разваляне на
договора по смисъла на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Процесните договори са
двустранни, като в случай че длъжникът не изпълнява задължението си
поради причини, за които той отговаря, се касае за възможност за „разваляне
на договора“ от страна на оператора по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, а не за
прекратяването му. В практиката си ВКС е изразявал становище, че
развалянето по чл. 87 от ЗЗД следва да се различава от възможностите за
едностранно прекратяване на договора, които не изискват виновно
неизпълнение на задължение на длъжника (напр. Определение № 600 от
06.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 993/2011 г., II т. о.). Ето защо терминът
„прекратяване“, употребен в договорите, е неправилен и той е относим
единствено към възможността за прекратяване на облигационната връзка по
„инициатива на потребителя“, каквато по делото не се твърди, нито се доказа
да е настъпила. Нарушението на задълженията на потребителя по договора е
основание за развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на
неустойката.
Предвид изложеното, неустойката по всички договори не се дължи за
неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на
договорните отношения между страните поради причини, които стоят изцяло
у потребителя. В случая не е извършено едностранно „прекратяване“ на
договорите по инициатива на доставчика, тъй като само по себе си
уговарянето в негова полза на това потестативно право не е достатъчно то да
4
се счете, че същото е възникнало, а е необходимо да са налице материалните
предпоставки, при които страните са се договорили, че ще се породи, като
освен това правоимащият трябва да уведоми другата страна по сделката, че
упражнява това си право.
В представения индивидуален договор и приложението към него,
сключени с ответника, липсват клаузи относно начина за уведомяване на
страните при изменение, респ. предсрочно прекратяване или разваляне на
договора. Твърди се, че договорът е развален едностранно, поради виновно
неизпълнение от страна на ответника. Доколкото обаче се касае за писмен
договор и при липсата на други уговорки, то изявлението за развалянето му
също следва да бъде извършено в писмена форма и да е достигнало до другата
страна – чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. В случая, по делото не са ангажирани
доказателства в такава насока, липсва писмено изявление от ищцовото
дружество, достигнало до ответника, с което той да е уведомен, че ако в
определен срок не погаси задълженията си, договорът ще бъде развален.
Действително, към уточнителна молба от 23.09.2025 г. по делото е
приложена писмена покана за доброволно плащане, която се твърди, че е
изпратена по пощата, но липсват доказателства в тази насока, включително и
за получаването й от страна на ответника. По тези съображения и доколкото
ищецът основава вземанията си за неустойка именно на неизпълнение на
задълженията на ответника за плащане на дължими суми по договорите за
мобилни услуги, следва, че за прекратяването на договорите е необходимо
писмено предизвестие, което следва да е получено от ответника.
Действително и съобразно практиката на ВКС, при наличие на останалите
предпоставки по чл. 87 от ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с
връчване на препис от исковата молба на ответника – (Решение №
178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. по описа на ВКС, II т.о.). Уведомяването
на длъжника, че кредиторът разваля договора, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл. 415, ал. 1 от ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица
настъпване на ефекта от развалянето на договора. Това уведомяване обаче не
може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от
значение за спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови
основателност на установителния иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК за неустойката,
нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост
на задължението за неустойка, а представлява ново основание за предявяване
на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Ако относимите към възникването на задължението за неустойка факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо.
Съдът не споделя твърденията на ищеца, че неустойките били дължими
не само и при прекратяване или разваляне на договорите, но и при нарушения
на задълженията на потребителя при тях. В договора за мобилни услуги се
съдържа идентична клауза за предвидената неустойка, в която изрично е
5
предвидено, че „в случай на прекратяване на договора преди изтичане на
срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по него или други документи, свързани с него, в това число
приложимите общи условия, последният дължи по отношение на всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване….“. От изложеното е
видно, че и в двете предвидени хипотези, при които се дължи неустойка, се
изисква да е налице разваляне по смисъла на чл.87, ал.1 и сл. от ЗЗД на
облигационните правоотношения между страните, поради което и твърдения в
обратна насока от ищеца се явяват необосновани.
Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена
от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните
норми на закона и на добрите нрави.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната
преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.
Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително
неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и
потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на
процесния договор, както и от общите условия към същия става ясно, че всяка
от страните по облигационното правоотношение има възможност
едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.
Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването
му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца
неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на
договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част
от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и
разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от
него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на
договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест
на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от
възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора,
не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат
неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са
нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор,
встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от
положението на икономически по-силна страна, която има възможност да
6
повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще
поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор
за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три)
неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор
de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да предоставя на
потребителя по-нататъшно ползване на услугата.
Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за
действително претърпените от него вследствие на неизпълнението
(неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за
пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на
договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно
обогатяване на мобилния оператор, което е в противоречие с целта на ЗЗП.
Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото
съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е
нищожна на основание чл.146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.
По тези съображения, съдът намира, че по делото не е доказано
основанието за пораждане на вземането на ищцовото дружество за неустойка,
което обуславя неоснователност на тези претенции на ищцовото дружество.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски в заповедното и в исковото производство съразмерно на
уважената част от исковете. Направените разноски в заповедното
производство са в общ размер на 505,00 лева, поради което ответникът следва
да заплати на ищеца съобразно уважения размер сумата от 153,03 лева.
Направените разноски в исковото производство са в общ размер на 955,00
лева, поради което ответникът следва да заплати на ищеца съобразно
уважения размер сумата от 289,39 лева.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответника В. Н. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул. „Я.“ №** дължи на
ищеца „Йеттел България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Мл., ж.к. „Мл.“ № *, Бизнес Парк С., сграда *, представлявано от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 130,16 лв. (сто и тридесет
лева и шестнадесет стотинки) – неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 25.04.2022г. до 24.06.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата за времето от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК (07.10.2024г.) до окончателното погасяване на
7
задължението, за което вземане е издадена Заповед №1241 от 07.10.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2428 от
2024г. на Районен съд – Кюстендил.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 299,38 лв. (двеста деветдесет и девет лева
и тридесет и осем стотинки) - договорни неустойки, от които 147,85 лева по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 22.12.2021
година, представляваща три стандартни месечни такси и 151,53 лева по
приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от
22.12.2022 година, представляваща три стандартни месечни такси.
ОСЪЖДА В. Н. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул. „Я.“ №** да
заплати на „Йеттел България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район Мл., ж.к. „Мл.“ № *, Бизнес Парк С., сграда *, представлявано от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 289,39 лева (двеста
осемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. Н. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул. „Я.“ №** да
заплати на „Йеттел България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район Мл., ж.к. „Мл.“ № *, Бизнес Парк С., сграда *, представлявано от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 153,03 лева (сто петдесет и
три лева и три стотинки), представляваща направените от ищеца съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №2428 от 2024г. на
Районен съд – Кюстендил, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8