Решение по дело №16301/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261514
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20195330116301
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е №261514

 

30.11.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Катя Грудева,  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16301/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на исков спор.

   Искове на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, против М.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка чл. 79 и 86 от Закона за задълженията и  договорите  и чл. 149 от Закона за енергетиката.  

   Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422 от кодекса ( ГПК ) са спазени .

   Ищецът твърди, че е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на Пловдив. По  силата на договор при общи условия между него и ответника, доставил на последния  топлоенергия на стойност 267.67 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018г., Енергията била доставена чрез отделянето й от сградната инсталация в имота на ответника  и била определена като количество в съответствие с  методиката по чл. 61 ал. 1 от  Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Останала обаче неплатена. Затова ищецът се снабдил със заповед за плащане, издадена по частното дело № 10220/2019 г. по описа на ХІІІ гр. с. на ПРС , в която, освен главницата била заповядана за плащане и лихва като обезщетение за забавата за периода от 04.07.2017г. – 18.06.2019г., в размер от 34.97 лв, както и законната лихва върху пълния размер на главницата от момента на издаване на заповедта за изпълнение ( 19.06.2019г.) до окончателно заплащане. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Затова се иска от съда да установи съществуването на вземането и  да се присъдят на ищеца сторените по делото разноски. 

   Ответникът оспорва иска, Д. не била нито собственик, нито ползвател на имота, не било ясно каква част от претенцията е за стойност на топлоенергия за отопление , и каква – стойност на отделената от сградната инсталация такава. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

   Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че топлоенергията  е доставена до имота на ответника ( отдадена от сградната инсталация), и правилно изчислена като количество при спазването на изискванията на специалната методика към чл. 61 ал. от Наредба № 16-334. Вещото лице по счетоводната експертиза дава заключение  , че доставените количества ТЕ са правилно остойностени и за тях са издадени съответните фактури.

  Допустим като установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК  вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Сроковете по чл.  414 и 422 от ГПК са спазени.

   Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази: 

   Не се отрича качеството на ответника на един от съсобствениците на имота, представляващ    самостоятелен обект на кадастъра с идентификатор 56784.540.1027.1.18 по картата на П. Горното личи от извадката от кадастралната карта на П., както и от представената на л. 45 от делото справка по лице от Агенцято по вписванията; съдът приема, че Д., заедно със съпруга си, са съсобственици на имота в режим на СИО. Затова Д., за която има и разкрита при ищеца партида, е страна – потребител на доставяна по договор при общи условия  топлоенергия, след като имота е топлоснабден от действаща абонатна станция ( вж. заключението по СТЕ). Тоест, по отношение на ответната страна е възникнало задължението да плати доставеното в пълен размер,  включително и по аргумент от чл. 36. ал. 2 от Семейни кодекс, тъй като има договор по смисъла на чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката.

 При положение , че според вещите лица доставеното количество ТЕ е правилно разпределено , при спазване на методиката  - приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № № 16-334  за топлоснабдяването, и съответно- правилно остойностено при редовно водено от ищеца  счетоводство, искът се явява и доказан по размера си. След като вещото по техническата експретиза е посочило поотделно точните стойности на отделената от сградната инсталация топлоенергия и тази , консумирана за отопление в имота , няма как да се сподели и виждането на ответника в обратния смисъл - за нередовност на исковата молба.  

   Разноските се възлагат в тежест на ответника.

   Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

                                  

Р Е Ш И:

 

   Признава за установено по отношение на М.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, че в отношенията между страните, дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5655 по ч. гр. дело № 10220/2019 год. по описа на Районен съд - Пловдив: 267.67 лева главница – стойност на топлоенергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018г.,, обезщетение за забавата за периода от 04.07.2017г. – 18.06.2019г., в размер от 34.97 лв, както и законната лихва върху пълния размер на главницата от момента на издаване на заповедта за изпълнение ( 19.06.2019г.) до окончателно заплащане.

 

   Осъжда М.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 775 лева разноски по делото, включително заповедното производство под № 10220/2019 год. по описа на РС Пловдив и хонорара на назначения особен представител.

 

   Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ