№ 1130
гр. Благоевград, 25.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200500724 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№4546/07.05.2024г., подадена от
„Санара Булфест 97“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“***“№ 47, представлявано от Р.Р.Д., чрез адв.М. Й.,
против Решение № 98 от 03.04.2024 г. по гр.д.№ 1109/2022г. по описа на РС –
гр.Разлог, с което е осъдено дружеството въззивник „Санара Булфест 97“
ЕООД, да заплати на В. Л. С., сумата от 974.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от противоправно деяние (бездействие)
на служители на „Санара Булфест 97“ ЕООД при или по повод на
извършваната от тях работа, ведно със законната лихва от момента на
увреждането - 21.07.2021г., до окончателното заплащане, като са присъдени
и разноски в полза на ищцовата страна.
С жалбата се поддържа становище за неправилност поради нарушение на
материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Правят се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е
интерпретирал доказателствата по делото, като погрешно е тълкувал
свидетелските показания на допуснатите свидетели и неправилно е приел, че
са нарушени нормите на Наредбата за съществените изисквания към
строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, както и тези
на чл. 69 и чл.74 от ЗЗП.
1
Въззивникът не спори, че въззиваемият и съпругата му са били гости на
стопанисвания от него хотел, в периода от 21.07.2021 г. до 23.07.2021 г., като
същите са били настанени в апартамент С405. Признава, че преди
посещението в хотела въззиваемият е претърпял операция на ахилесово
сухожилие, поради което се движел с две патерици.
В жалбата се оспорва обаче, че ответникът се е подхлъзнал и паднал на
мокър под в хотела на 21.07.2021 г., в близост до входа на ресторанта и към
рецепцията, което е следствие от неспазване в хотела на правилата на
безопасност и в частност липсата на индикация „мокър/хлъзгав под“. В тази
насока се прави подробен анализ на събраните гласни доказателства, които
според въззивника не подкрепят изложената в исковата молба фактическа
обстановка, като се обръща внимание на близката връзка между въззивника и
водения от него свидетел, при която се иска да се приложи разпоредбата на
чл.172 от ГПК.
Сочи се, че обжалваното решение е неправилно, защото е презумирано,
без да е доказано противоправно бездействие на служител на въззивника, за да
се приеме наличието на деликт. Аргументира се становище, че в хотела подът
не се мие след 17.00 ч., поради което дори и към 21.30 ч. /когато се твърди да е
настъпило увреждането на ответника/, той да е бил мокър, това е резултат от
друга причина, за която никой не е уведомил въззивника, за който пък да
възникне задължение за почистване или за поставяне на табела «мокър под».
Отбелязва се и че липсва своевременно направено оплакване в хотела за
настъпилия инцидент, като се изразява предположение, че е възможно
въззиваемият да се е подхлъзнал и да е паднал, поради небрежността си при
ходене с патерици, защото подхлъзване с патерица може да има и на сух под.
Прави се извод, че в случая ищецът не е провел пълно и главно
доказване за проявено противоправно поведение на служител на въззивника,
поради което и приетото от районния съд, че са налице всички предпоставки
на нормата на чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД, според жалбоподателя, почива на
недоказани факти, респективно решението се явява неправилно и следва да се
отмени.
По отношение цитираната в обжалваното решение Наредба за
съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на
строителните продукти, както и тези на чл.69 и чл.74 от ЗЗП, се сочи, че има
изискване строежът да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че да не
представлява заплаха за хигиената или здравето на обитателите, при наличие
на влага в части от строежа или по повърхности във вътрешността на строежа.
Заявява се обаче, че по делото не е доказано, че падането е станало поради
свойството на вещта, т.е. че плочките не са съответствали на техническите
изисквания, а защото са били мокри, като се отбелязва, че дори мястото на
падането не е било в спа зоната, където има влага. Излагат се аргументи и за
липсата на нарушение на нормите на Закона за защита на потребителите, като
се обръща внимание, че услуга, която се предлага от въззивника е хотелиерска
2
услуга, включваща всички дейности, които може да се извършват в един СПА
хотел, а именно приемане и настаняване гости, 24 часова рецепция, охрана,
осигурен безплатен Wi-Fi и др. В тази насока се твърди, че хотелът е въведен в
експлоатация, категоризиран е като хотел с четири звезди, което означава, че е
минал всички видове инспекции и отговаря на изискванията, описани в
Постановление № 117 от 22 май 2007г. за изменение и допълнение на
наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване
и заведенията за хранене и развлечения, приета с Постановление № 357 на
министерския съвет от 2004 г.
Отделно, във въззивната жалба се оспорва установяване на самата
претендирана вреда, при липсата на заключение на вещо лице с познания в
областта на медицината, както и наличието на причинно-следствена връзка с
твърдения инцидент.
Въззивникът оспорва и решението по отношение на присъдения размер
на обезщетението на В. С..
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени
решението на РС-Разлог, като отхвърли предявения иск. Претендират се и
разноски.
Отговор на въззивната жалба е постъпил от насрещната страна В. Л. С.,
но поради просрочието му в производство пред РС по чл.64 от ГПК, е
отказано възстановяване на срока, поради което съдът приема, че
процесуалното действие не е извършено и не докладва отговора на въззивната
жалба на С..
Съдът, като съобрази, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, както и че същата
отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК, намира, че
на основание чл.267, ал.1 от ГПК следва да насрочи делото в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 09.12.2025 г. от
10.45 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3