РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Златоград, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20245420100317 по описа за 2024 година
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ.
Постъпила е искова молба от Р. М. М., ЕГН **********, гр. З., ул.
,,С. С.‘‘ №, вх. , ет. , ап. , чрез адв. Б. М., адрес: гр. С., бул. ,,Б.‘‘ №., офис № .
срещу „Р. Е. П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. З., ул. „С. С.“ № , представлявано от управителя С. П..
Ищецът, чрез адв. М. твърди, че има документиран трудов стаж в
праводателя на ответника, а именно ,,Г.‘‘ АД от 1979г. като подземен работник,
а от 01.12.1985г. до 01.09.1993г. и като подземен миньор.
Като ,,подземен миньор‘‘ е извършвал дейности в условия на труд,
свързан с експозиция на прах, вибро въздействие, при влажност и променлива
температура, физическо пренапрежение, шум и др.
Вредните въздействия са преустановени от 01.09.1993г., поради
трайно трудоустрояване на длъжност ,,надземен гардеробчик‘‘, след което
трудовата дейност на ищеца е преустановена.
Адв. М. твърди, че заболяванията ,,Вибрационна болест II-ри стадий‘‘
и ,,Неврит на слуховите нерви II-ри стадий‘‘ са с признат проф. характер още
през 1991г. Професионалният характер е приет с ЕР на ТЕЛК
№1995/23.12.1992г. Този професионален характер е препотвърден с ЕР на
ТЕЛК №1820/07.12.1993г., както и с експертни решения от 1996г.,1998г. и
2000г.
Твърди се, че е имало период на обратно развитие на заболяването
,,вибрационна болест‘‘, след което отново се е върнало във II-ри стадий.
С ЕР №90977, заседание 54/24.04.2023г. НЕЛК потвърждава
професионалните заболявания ,,Вибрационна болест II-ри стадий‘‘ и ,,Неврит
на слуховите нерви‘‘.
1
Адв. М. твърди, че доверителят му е работил с пробивни машини -
скрепер, челен товарач, които машини предизвикват вибрационно действие.
Твърди, че НЕЛК е приел наличие на професионално заболяване на база на
описаните и извършвани дейности. Това професионално заболяване кара
ищеца да търпи скованост, ограничена подвижност, силни болки и изтръпване
на ръцете, болки и скованост в шията и раменете, слабост в ръцете,
ограничени болезнени движения в раменните, лакътните и гривнените стави,
оттоци в дланите и пръстите.
Слуховият неврит пречи на ищеца да чува добре, същият има шум в
ушите, трудно разбира какво му говорят и трудно общува с хората. Това
заболяване максимално затруднява говоренето му по телефона, кара го да
увеличава звука на телевизора, което създава неудобства за близките и
съседите. За да общуват с него близките му викат.
Предвид на всичко гореизложено, Р. М. М. моли съда, да постанови
решение, с което, на осн. чл. 200 от КТ да осъди ответното дружество да му
заплати сумата от 35 000лв. за претърпени неимуществени вреди от двете
проф. заболявания, като: обезщетението за вибрационната болест бъде в
размер на 20 000лв., а обезщетението за двустранния неврит на слуховите
нерви да бъде в размер на 10 000лв.
За останалите 5 000лв. не сочи как е формирал претенцията си,
поради което съдът приема, че всъщност претендира за едното заболяване
20 000лв. а за другото 10 000лв., тоест, общо претендира 30 000лв.
В съдебно заседание, чрез адв. М., ищецът поддържа предявеният
иск.
Ответното дружество ,,Р. Е. П.‘‘ ЕООД, чрез адв. П. П. оспорва
предявеният иск, навежда твърдения, че двете професионални заболявания са
регистрирани още през 1991г., поради което е изтекла давността за
предявяване на иск.
Сочи се, че с решение на РС Златоград е отхвърлен осъдителен иск по
чл. 200 от КТ от Р. М. срещу ответника за присъждане на обезщетение за
професионалното заболяване ,,Неврит на слуховите нерви‘‘. Това решение е от
2023г. на РС Златоград. След постановяване на това решение, ищецът се
снабдил с ново ЕР от 2023г., с което са установени същите професионални
заболявания.
Твърди се също, че предявеният иск е завишен по размер.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Между ищецът и праводателя на ответното дружество, а именно ,,Г.‘‘
АД е имало сключен трудов договор, по силата на който Р. М. е работил като
подземен работник, включително подземен миньор за периода от 1979г. до
1993г.
От 01.09.1993г. Р. М. М. е трудоустроен на длъжност надземен
гардеробчик. По това обстоятелство не се спори между страните. То се доказва
и от приложените копия на трудови книжки на М. по делото и съдът приема за
установено това обстоятелство.
По делото са приложени множество експертизи, както и експертни
решения на ТЕЛК и НЕЛК, които са анализирани и посочени подробно в
2
заключението на вещото лице К. Х. по назначената и изпълнена СМЕ.
Приложено е и ЕР №90977, заседание №54/24.04.2023г. на НЕЛК, с
което решение са признати, практически препотвърдени проф. заболявания
,,Вибрационна болест II-ри стадий‘‘ и ,,Неврит на слуховите нерви‘‘ също
втори стадий.
Преди постановяване на решението на НЕЛК е постановено решение
№22/06.04.2023г. на РС Златоград по гр.д. №23/2022г., с което е отхвърлен
предявен иск от Р. М. М. срещу ,,Р. Е. П.‘‘ ЕООД за заплащане на сумата
1200лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от проф. болест
,,неврит на слуховите нерви‘‘. Това решение на РС Златоград е потвърдено с
решение на ОС Смолян и е в сила от 27.07.2023г., което обстоятелство е
проверено служебно от съда. В мотивите на решението на РС Златоград се
приема, че от приложените писмени доказателства, включително ЕР на ТЕЛК,
не се установява наличие на професионалното заболяване ,,Неврит на
слуховите нерви‘‘. По това дело обаче не се сочи в решението да е назначавана
СМЕ, която да се запознае с медицинската документация и да отговори на
въпроса, налице ли е това професионално заболяване.
По настоящото дело, както от медицинската експертиза, така и от
приложените писмени доказателства, а и от твърдението в исковата молба се
установява, че и вибрационната болест, и слуховият неврит са приети, че
съществуват, като заболявания у ищеца още от 1991г. Това е установено с
решение на ТЕЛК от 1992г.
По делото са представени и заверени копия на документите от
трудовото досие на Р. М., от които се установява още веднъж горепосочения
трудов стаж на същия.
Като свидетели по делото са разпитани В. Д. и Б. Б.. Съдът дава вяра
на техните показания, тъй като те не влизат в противоречие помежду си. От
същите съдът приема за установено, че ищецът е работил в рудник ,,Е.‘‘,
оплакванията на същия се появили след като напуснал. След напускането не е
работил никога. Точно след напускането започнал да не чува. М. стои сам пред
блока и не контактува с хората, защото не чува. Освен това, няма сила в ръцете
и се налага като си зареди газовата бутилка да му помагат, за да я качи до
жилището си. Ръцете му треперят. За да чуе нещо при разговор с друг човек
трябва да му се говори на висок тон.
По делото е назначена и изпълнена СМЕ от вещото лице К. Х..
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно,
компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че
вибрационната болест се предизвиква от комплекс неблагоприятни
производствени фактори - общи вибрации, наднормен шум, неблагоприятен
микроклимат, работа с тежести, статично натоварване. Водещо е значението на
общите вибрации според техните параметри - честота, посока на
разпространение, продължителност и вид на експозицията.
Клиничната картина е представена в няколко синдрома:
Полиневритен синдром - със сетивна и автономна симптоматика в
3
крайниците; Мононевритен синдром - характеризира се със засягането на един
или повече периферни нерви, най - често на горните крайници; Радикуларен
синдром - вторични лумбо - сакрални и цервикални радикуларни увреждания;
Костно - ставен дистрофичен синдром - развитие на остеоартрози с различна
локализация; Мускулно - сухожилен синдром - стенозиращи тендовагинити,
инсерциопатии, раменен периартрит и др. Церебрастенен синдром непостоянна
общомозъчна симптоматика с функционален характер. Вестибулопатия -
главоболие, виене на свят, зашеметеност, залитане в неопределена посока,
преходни вестибуло - автономни кризи; Хипоталамусен синдром.
Според степента на уврежданията се очертават три стадия на
заболяването:
1стадий – начален; II стадий - умерено изразен; III стадий - разгънат,
изразен.
В клиничната и трудово - експертната практика се използват и
междинни стадии:
I - II стадий – преходен; II - III стадий - напреднал, с хроничен затегнат
ход на протичане.
Лечението на вибрационната болест се състои от няколко компонента -
режим и диета със спомагателен характер. Етиологично лечение -
отстраняване на болния от контакта с вибрации, което според стадия на
болестта се осъществява по различен начин. Медикаментозното лечение
включва обезболяващи, нестероидни противовъзпалителни средства,
вазодилататори, седативни медикаменти. Прилага се физикална
рехабилитация,балнеосанаториално лечение.
Професионалните заболявания на слуховата сензорна система са
нозологични единици, които се развиват в резултат на продължително, а в
някои случаи и на остро настъпващо въздействие на фактори на работната
среда, превишаващи допустимите санитарно-хигиенни норми. Рискови
фактори за заболяването са претърпени черепно - мозъчни травми, шум /силен
еднократен (взрив) водещ до остра акустична травма; постоянни или
интермитентни шумови въздействия/, вибрации - локални или с общо
действие, ултразвук и инфразвук и др.
При остра акустична травма преобладават механични въздействия върху
вътрешното ухо. Вследствие на акустичното действие на мощният звук се
разместват елементите на средното ухо, настъпват кръвоизливи, трофични
нарушения, а по-късно и дегенеративна атрофия на Кортиевия орган,
ганглийните клетки и нерви. При хронична акустична травма се увеличава
пропускливостта на мембранните структури с последващ хидропс на
лабиринта, дегенеративни промени в слуховите сензорни клетки и влакна.
Професионалното намаление на слуха обикновено е двустранно симетрично и
трайните слухови загуби се развиват бавно между четвъртата и десетата
година от трудовия стаж. Непрекъснатото шумово въздействие в
продължение на години е по-вредно от въздействие с прекъсвания, през които
се включват адаптационните промени и ухото почива. След прекратяване на
4
шумовото въздействие загубата на слуха се стационира или прогресира
незначително.
Степени на слухова загуба:
I степен - до 35 dB (социално адекватен слух);
II степен - 35 -.65 dB (тежко чуване);
III степен - 65 - 90 dB (глухота);
IV степен - над 91 dB (практическа глухота).
Видно е от медицинската документация, представена по делото, че Р. М.
М. е диагностициран с Вибрационна болест през 1991 г, като същата е с
признат професионален характер от 1992г. Погледнато хронологично - от
първоначалната до последно представената медицинска документация,
визираното заболяване не търпи промяна в степента на развитие - II степен.
За разлика от вибрационната болест, двустранния неврит на слуховите
нерви търпи развитие през годините, като от загуба на слуха 38dB за дясно ухо
и 41 dB за ляво ухо през 2017г., ищецът достига до 85 dB за дясно ухо и 85 dB
за ляво ухо през 2021г, което е на прага на практическа глухота. Заболяването
също е с признат професионален характер през 1992г.
Болката се определя като краткотрайно и неприятно физическо усещане
в момента на нанасяне на телесното увреждане, като болката е субективна за
всеки човек и организъм. Под понятието страдание се разбира продължителна
болка, продължаваща и след нанасяне на телесното увреждане. Понятието
„страдание“ е правно.
Болките и страданията, които изпитва ищецът от Вибрационна болест II
стадий и загубата на слуха са типични и характерни за заболяването,
обусловени от всеки един синдром, представляващ заболяването и изявен в
конкретния случай, като предвид индивидуалността на всеки отделен
организъм и гореописаното, не биха могли да бъдат определени с точност
степента на болките и страданията, които изпитва същият в ежедневието си.
Относно еволюцията на заболяването Вибрационна болест, при правилно,
навременно лечение, спазване на режим и извеждане на болния от контакта с
вибрации и вредни фактори, то такава не би требвало да се наблюдава.
Предвид стадия на другото цитирано заболяване у двустранен неврит на
слуховите нерви и предвид степента му на границата между глухота и
практическа глухота, дори да настъпи промяна в слуха, същото не би
изменило съществено слуховата загуба.
Измененията, които настъпват от Вибрационната болест и от
двустранния неврит на слуховите нерви са с хроничен характер, тоест те са
необратими. И двете заболявания са с признат професионален характер, което
се потвърждава и от тяхната етиология.
Относно определяне текущото здравословно състояние на ищеца Р. М.
5
М., е необходимо извършване на обстойни и задълбочени физикални
прегледи, включително консултации със специалисти, образни, лабораторни и
др. изследвания, извън областта на съдебната медицина.
В заключението на вещото лице Х. се сочи (стр. 160), че проф. характер
на ,,вибрационната болест II-ри стадий‘‘ и ,,неврит на слуховите нерви II-ри
стадий‘‘ е приет с ЕР на ТЕЛК №1995/23.12.1992г. Препотвърждаване на тези
заболявания е извършено с ЕР №1820/07.12.1993г., като на ищеца е
определена и трета група инвалидност за професионални заболявания.
Вещото лице сочи, че професионалния характер на двете заболявания и
степента на клинична изява е препотвърждаван с последвали експертни
решения: №726/15.05.1996г.; №474/15.04.1998г. и №614/13.06.2000г.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Сочи, че
вибрационната болест е диагностицирана през 1991г., констатирана във втори
стадий, както е сега претенцията на ищеца. Най-тежкия стадий е трети. На
едно място, вещото лице К. Х. е намерила движение втори към първи стадий,
но това е 2000г. През 2022г. с ЕР на ТЕЛК №93201/25.11.2022г. се посочва, че
заболяването е вибрационна болест II-ри стадий. От там нататък е само втори
стадий, включително и 2023г. През 1992г. има регистриране на слухов неврит.
В ЕР от 07.12.1993г. има регистриране на слухов неврит – невропатия на
слуховите нерви, като няма посочена степен. През 1996г. отново с ЕР от
15.05.1996г. – двустранен неврит на слуховите нерви със слухова загуба на по-
добре чуващото ухо. За по-добре чуващото ухо е определена първа степен, а за
по-зле чуващото няма уточнена степен. В анамнезата е посочено, че има шум
от 1991 и 1993г., а след това намалява слуха. ЕР от 1998г. – няма промяна. По-
добре чуващото ухо е първа степен, а по-зле чуващото отново не е определено.
В ЕР от 2000г. няма определена степен, има го само като диагноза. През 2003г.
водещата диагноза е двустранен неврит на слуховите нерви. Отбелязан е
хроничен бронхит. Има допълнителен лист към ЕР №1235/05.11.2003г., в
който е посочен двустранен неврит на слуховите нерви с функционален
дефицит в лека степен на тежко чуване със запазен словесен контакт, тоест,
това е втора степен. За първи път през 2003г. е констатирана втора
степен.
Има едно разчитане на аудиометрията, което не е ясно. За едното ухо е
25 децибела, а за другото 45 децибела. В ЕР №0245/26.01.2010г. отново
се споменава, като професионално заболяване. Няма посочена степен и
децибели. ЕР №0028/11.01.2011г. - проф. заболяване двустранен неврит на
слуховите нерви, социално незначим, без посочена степен. ЕР
№1024/26.04.2017г. – неврит на двата слухови нерва, социално адекватен
слух; дясно ухо 38, ляво ухо 41 децибела. Тези децибели говорят за втора
степен. За 2019-2020г. нищо не се споменава. През 2020г. в ЕР
6
№1024/13.05.2020г. само се споменава, че има двустранен неврит на слуховите
нерви, II-ра степен, което е пререгистрирано. Тоест, приема се, че преди това
е било регистрирано. ЕР №1628/07.08.2020г. не се констатира нищо.
ЕР №90977/24.04.2023г. – неврит на слуховите нерви във втора степен.
Съпътстващи заболявания са инфаркт и депресивно състояние.
От месец 04.2022г. е последната епикриза от УМБАЛ ,,Св. Г.‘‘ П.,
отделение по професионални болести, където е посочено какви лекарства е
приемал. Лечението е назначено от специалист по професионалното
заболяване, така че би трябвало да е адекватно, а дали пациента е спазвал
терапията не може да се каже. Няма епикриза за провеждани
физиотерапевтични процедури. За периода от 1991г. до 2019г. няма епикризи и
съответно няма данни какво лечение е прилагано.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
На първо място следва да се посочи, че ищецът Р. М. М. страда от
посочените в исковата молба две професионални заболявания, а именно
,,вибрационна болест II-ри стадий‘‘ и ,,неврит на слуховите нерви II-ри
стадий‘‘. В установителната част на настоящото решение е проследена
хронологията на установяване и развитие на заболяванията. Безспорно те са
професионални такива, защото фигурират в списъка на професионалните
заболявания. Налице е причинна връзка между самите заболявания и работата
на ищеца при праводателя на ответника при вредности над пределно
допустимите норми.
От събраните по делото доказателства се доказват и твърдените болки,
страдания и неудобства, които търпи ищецът Р. М.. Той търпи тези болки и
страдания ежедневно, а именно чувства слабост в ръцете, скованост в
раменния пояс и врата, изтръпване. От уврежданията на слуховите нерви
страда от практическа глухота, не контактува с останалите хора, когато е
вкъщи слуша телевизия, като увеличава звука на телевизионния приемник
много и по този значи пречи и на близките си.
Или от всичко посочено по-горе и от установеното по делото се налага
извода, че ищецът търпи неимуществени вреди от двете професионални
заболявания, които вреди са достойни за репариране. Но за съжаление на
ищецът двете професионални заболявания са установени назад във времето и
извън давностния срок по чл. 358, т. 3 от КТ. Както посочва вещото лице Х. в
заключението си, двете професионални заболявания са установени през 1992г.
с ЕР, като е посочена дата на възникването й през 1991г. Вибрационната
7
болест и тогава е била II-ри стадий. Докато слуховият неврит е регистриран
без стадий, макар че в заключението си, вещото лице сочи, че и той е бил във
втори стадий. В съдебно заседание на 11.03.2025г., вещото лице обаче с
категоричност заявява, че в допълнителен лист към ЕР №1235/05.11.2003г. е
посочен двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в
лека степен на тежко чуване със запазен словесен контакт, тоест, това е втора
степен. Пак в същото заседание вещото лице сочи, че за първи път през 2003г.
е констатирана втора степен на това заболяване.
Вещото лице сочи, че през 2017г. с ЕР №1024/26.04.2017г. е посочено с
какви децибели чува ищецът: с дясното ухо 38, лявото ухо 41 децибела.
Според д-р Х. тези децибели говорят за втора степен. Сочи също, че през
2020г. слуховият неврит е пререгистриран във втора степен.
Тоест, за първи път ,,вибрационната болест втора степен‘‘ е установена с
ЕР на ТЕЛК от 1992г., а ,,двустранен слухов неврит‘‘ за първи път е установен
с ЕР през 2003г.
Исковата молба по настоящото дело е входирана на 01.10.2024г., тоест,
тригодишният срок от момента на възникване на изискуемостта на вземането
за неимуществени вреди от двете професионални заболявания е изтекла
отдавна.
В трайната практика на ВКС се приема, че тригодишния давностен срок
по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ за предявяване на претенции за обезщетение
започва да тече от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да
бъде упражнено. ВКС приема, че при иск за вреди от ексцес на професионално
заболяване, всяко ново преосвидетелстване с решение на ТЕЛК за нов период
съставлява нов правопораждащ юридически факт, от който момент за
работника или служителя възниква правото на иск за вреди за същия период.
От установяване възникването на усложненията, формиращи влошаване на
здравето, започва да тече давностния срок. Тоест, давността за вземане за
неимуществени вреди от ексцес започва да тече от установяването му с ЕР.
В горния смисъл са Определение №50954/16.12.2022г. на ВКС по гр.д.
№1615/2022г., 3-то г.о.; Решение №376/11.05.2010г. по гр.д. №1188/2009г., 4-то
г.о.; Решение №281/16.04.2010г. по гр.д. №12/2009г., 3-то г.о.
Налага се изводът, че в случая, ако се претендира за първоначално
обезщетение за професионалните заболявания, давността е изтекла. Ако се
претендира и за ексцес от проф. заболявания в този стадий, давността пак е
изтекла.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди от двустранен
слухов неврит, следва да се отбележи също, че има и влязло в сила решение и
по настоящото дело и този въпрос не може да се пререшава, макар че в
8
решението на РС Златоград от 2023г. се сочи, че липсват доказателства за
наличието на това професионално заболяване. С експертизата по настоящото
дело се установява, че ищецът страда и от двустранен слухов неврит, но искът
е погасен по давност.
Изводът за погасяване по давност на иска и за двете професионални
заболявания се налага, въпреки установеното през 2023г. (след датата на
решението на ЗлРС) с решението на НЕЛК, че ищецът страда по двете
професионални заболявания във втора степен, тъй като с това решение
практически се препотвърждават двете професионални заболявания в тази
степен.
Или в обобщение следва да се посочи, че ищецът Р. М. страда от
посочените две професионални заболявания, като и двете са във втори стадий.
Налице е причинна връзка между заболяванията и работата му при
праводателя на ответника при вредности над ПДН. Налице са вреди, достойни
за обезвреда, но искът е предявен много след изтичане на тригодишният
давностен срок, който започва да тече от установяването с ЕР за първи път на
професионалните заболявания в посочения стадий.
Предявяването на иск след изтичане на давностния срок води до
отхвърляне на същия, като неоснователен и недоказан. В случая искът и за
слуховия неврит следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан,
защото ищецът основава претенцията си на посоченото в решението на НЕЛК
от 2023г., което е след решението на ЗлРС, и поради това искът следва да бъде
отхвърлен, а не производството по делото прекратено, поради наличие на
влязло в сила решение между същите страни на същото основание.
Ответникът, чрез адв. П. претендира присъждане на разноски за адв.
възнаграждение в размер на 2100лв., но в приложения по делото договор за
правна помощ полето ,,Платена сума‘‘ е останало празно – или ксерокопието е
нечетливо, или то не е попълнено, поради което на ответника не следва да се
присъждат претендираните разноски.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 200 КТ от Р. М. М., ЕГН
**********, адрес: гр. З., ул. ,,С. С.‘‘ №, вх. , ет. , ап. срещу „Р. Е. П.“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес: гр. З., ул. ,,С. С.‘‘ №, представлявано от
управителя С. В. П., с който иск Р. М. М. моли съдът да осъди ответното
дружество да му заплати сума в размер на 30 000лв. (погрешно посочена 35
000лв.) за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, установени с ЕР №90977, заседание 54/24.04.2023г. на НЕЛК,
9
както следва 20 000лв. – болки и страдания от заболяването ,,Вибрационна
болест II-ри стадий‘‘ и 10 000лв. за заболяването ,,Двустранен неврит с
функционален дефицит и степен на практическа глухота‘‘, като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Р. М. М. за присъждане на направените
разноски по делото в размер на 2000лв., като неоснователна (договорени са
3450лв., но се представя банков документ за преведени 2000лв.).
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Р. Е. П.“ ЕООД, чрез адв. П. П. за
осъждане на Р. М. М. да заплати на дружеството 2100лв. разноски за адвокат,
като неоснователна и недоказана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
10