№ 899
гр. П., 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20251720100423 по
описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.238 ГПК.
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание
чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„***”АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***“ чрез ю.к. С.,
срещу И. Л. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, вр.
чл.153, ал.1 от ЗЕ, с искане да бъде признато за установено, че ответника, в
качеството и на наследник на Л.Ж.В., ЕГН **********, дължи на ищеца
сумата в общ размер на 683,37 лева, от които: сумата в размер на 591,18
лева – главница, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплагена топлинна енергия за апартамент, находят се в *** за периода от
01Л2.2018 г. до 31.07.2019 г. н м.08.2020 г. включително, сумата в размер на
92,19 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
08.02.2019 г. до 16.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
591,18 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ – 21.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
1
издадена заповед № 9829 от 11.04.2022 г. по ч.гр.д. № 13723/2022 г. на СРС.
Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В законоустановения срок за отговор ответника И. Л. Ж. не е подал
отговор на исковата молба и не е взел становище по исковете. В заповедното
производство е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в
което е противопоставил възражение за погасяване по давност на
претендираните от ищеца суми.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от ю.к. М., която
поддържа исковете и молят съда да ги уважи, като им се присъдят сторените
по делото разноски.
В съдебно заседание ответника И. Л. Ж. редовно призован, не се явява и
не се представлява. Не е направил и искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. На ответника са указани последиците от това му процесуално
поведение с разпореждането на съда по реда на чл.131 от ГПК с № 5959 от
23.04.2025 г., получено лично от ответницата на 13.06.2025 г.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, доколкото в
полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парични задължения
по чл.410 от ГПК, срещу която ответника в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е
подал възражение.
По основателността:
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение при кумулативното наличие на предвидените в правната норма
предпоставки, а именно: на страните да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа, от неявяването им в съдебно
заседание, и ако искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В настоящия случай, съдът намира, че така визираните предпоставки са
налице, тъй като с разпореждането по реда на чл.131 от ГПК, след като съдът
е констатирал, че предявената искова молба е допустима и редовна, я е
2
изпратил ведно с доказателствата към нея на насрещната страна, което
разпореждане е било надлежно връчено на ответника с указания, че ако не
представи в срок писмен отговор на исковата молба, и ако не се яви в първото
по делото заседание без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу него.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, събраните по
делото писмени доказателства, и приложеното ч. гр. д. № 13723/2022 г. на
СРС, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни. Тежестта
на доказване плащането на претендираните с исковата молба суми, е на
ответника, който не ангажира никакви доказателства, а съгласно разпоредбата
на чл.79, ал.1 от ЗЗД, изправната страна по едно договорно, облигационно
отношение може да търси от неизправната страна или реално изпълнение на
задължението си по договора, ведно с обезщетение за забава, или ако има
интерес от едно последващо, забавено изпълнение, да търси обезщетение за
неизпълнението. В тази връзка съдът намира, предявените искове за вероятно
основателни.
Съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите от закона
предпоставки (чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1 от ГПК) за постановяване на
неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени, без да е необходимо
излагане на мотиви по същество (чл.239, ал.2 от ГПК).
Независимо от горното, с оглед противопоставеното в заповедното
производство от ответника възражение за погасяване по давност на
процесното вземане, следва да се има предвид, че съгласно константната
съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената
и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично
задължение. В този случай задължението на потребителя представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения с посочен в Общите условия падеж. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.
В същото време по силата на чл.422 от ГПК искът ще се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като към този момент ще се считат за настъпили както материалноправните,
3
така и процесуалноправните последици от предявяването му. В настоящия
случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на
21.02.2022 г., а процесното вземане се претендира за периода от 01.12.2018 г.,
като процесната първа фактура е издадена през м.12.2018 г., а нейната
дължимост е настъпила на 01.01.2023 г., поради което и тригодишната давност
към датата на подаване на заявлението не е изтекла, и няма погасени по
давност суми, като възражението е неоснователно.
На основание чл.86 ЗЗД върху уважените размери на главниците всеки
един от ответниците дължи и законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, за което е
представил и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Съгласно представения
списък на разноските ищецът претендира сторени такива за заплатена
държавна такса в исковото и заповедното производства от 25,00 лева и
съответно 25,00 лева в исковото производство.
Ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и
в исковото производство, поради което и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната
помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния
материален интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС
намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 150,00 лева, от които 50,00 лева за заповедното производство, в какъвто
размер е бил определен и от заповедния съд, и от 100,00 лева за исковото
производство.
В горния смисъл съдът намира, че ищецът е доказал разноски за
държавни такси, държавни такси за издаване на съдебни удостоверения и
юрисконсултско възнаграждение, в заповедното и исковото производства в
общ размер на 210,00 лева, които разноски и следва да му бъдат присъдени.
4
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Л. Ж., ЕГН **********, с
адрес: *** ДЪЛЖИ на „***”АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: ***“, сумата в общ размер на 683,37 лева, от които: сумата в
размер на 591,18 лева – главница, представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплагена топлинна енергия за апартамент, находят се в *** за
периода от 01Л2.2018 г. до 31.07.2019 г. н м.08.2020 г. включително, сумата в
размер на 92,19 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.02.2019 г. до 16.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 591,18 лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ – 21.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед № 9829 от 11.04.2022 г. по ч.гр.д. № 13723/2022
г. на СРС.
ОСЪЖДА И. Л. Ж., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***”АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***“сумата в размер
на 210,00 лева, представляваща разноски за държавна такса, такси за издаване
на съдебни удостоверения и юрисконсултско възнаграждение, в заповедното и
исковото производства.
УКАЗВА на И. Л. Ж., че може да поиска от ОС – П. отмяна на
настоящото решение в едномесечен срок от връчване на преписа при
условията на чл.240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 13723/2022 г. на СРС да се
отдели и върне на съответния състав и съд, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящото дело.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК, решението НЕ подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5