№ 373
гр. Габрово, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20254210100091 по описа за 2025 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 срещу В. Ю. Б., ЕГН **********, осъдителен иск,
с правна квалификация чл. чл.500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата 1404.93 лева,
представляваща престирано на увредено лице обезщетение за имуществените вреди,
претърпени от настъпило на 23.05.2020 г. ПТП, виновно причинени от ответника, в
качеството му на застраховано при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност”
лице, управлявало МПС след употреба на алкохол над допустимото, включващо 25
лева – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на исковата молба до окончателното погасяване.
В исковата си молба ЗД „Бул Инс” АД твърди, че на 23.05.2020 г. в гр. Троян, ул.
„Генерал Карцов“ било реализирано ПТП от застраховано в дружеството по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” лице – ответникът Б., която
виновно и противоправно е предизвикала контакт между управлявания от нея
автомобил „Ауди А8”, с ДК № В5655НН и лек автомобил „Мазда 6”, с ДК №
ОВ7614ВН, на собственика на който ищецът изплатил обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1379.93 лева. С оглед обстоятелството, че водачът на автомобила Б.
управлявала същия след употреба на алкохол над допустимото, за застрахователя се
пораждало правото да получи по пътя на регреса платената сума, както и
ликвидационни разноски в размер на 25 лева, заедно със законната лихва от
предявяването на исковата молба.
1
В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител, е
постъпил отговор на исковата молба, в който искът се оспорва по основание, с
възражението, че автомобилът не е управляван от ответника след употреба на алкохол
над допустимата в закона концентрация. Релевира и възражение за изтекла по
отношение на вземането погасителна давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира следното:
Страните не спорят и с определение от 10.07.2025 г. като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им, са отделени фактите, че
между ищеца и ответника е съществувало правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, в рамките на което ищецът е извършил
плащане на увредено лице в размер на 1379.93 лв. за имуществените вреди, причинени
от ПТП, настъпило на 23.05.2020 г. по вина на ответника.
От представения протокол за ПТП № 1727328 от 23.05.2020 г., съставен от мл.
автоконтрольор при ОДМВР Ловеч, се установява, че в срока на действие на
застрахователния договор - на посочената дата, в гр. Троян, ул. Генерал Карцов № 384,
водачът на лек автомобил „Ауди А8”, рег. № В5655НН В. Ю. Б., след употреба на
алкохол реализира контакт с лек автомобил „Мазда 6”, рег. № ОВ7614ВН, като му
причинява повреди: предна и задна лява врата, заден ляв и десен панел, задна броня,
заден мост, гуми джанти, окачване и генерация. Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети
от съставителя му – настъпилото ПТП, и обстоятелството, че проверката за употреба
на алкохол или друго упойващо вещество на водача на лек автомобил „Ауди А8”, ДК
№ В5655НН, установила наличие на алкохол. По отношение на механизма на
настъпване на вредите, протоколът не се ползва с материална доказателствена сила,
тъй като не е възприет непосредствено от съставителя и подлежи на доказване, като в
настоящото производство вината на ответника за настъпилото на 23.05.2020 г. ПТП е
отделено за безспорно между страните обстоятелство.
От постъпилата в производството преписка във връзка с издадени АУАН серия
GA № 130046 от 23.05.2020 г. и АУАН серия GA № 130047 от 23.05.2020 г., е видно, че
при извършения алкотест в 18.28 часа на 23.05.2020 г., е установена концентрация на
алкохол от 1.57 промила. За извършената проверката за употреба на алкохол е съставен
талон за изследване № 0004319, подписан собственоръчно от В. Ю. Б., като същата не
е оспорила показанията от извършения алкотест.
Между страните не се спори и от представения дубликат на комбинирана
застрахователна полица № BG/02/120000127559, се установява, че по отношение на
лек автомобил „Ауди А8”, ДК № В5655НН, с ищеца ЗД „Бул Инс” АД е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” валидна до 02.01.2021 г..
Видно от представените опис-заключения по щета и доклад по щета №
2
**********, застрахователят ЗД „Бул Инс” АД описал причинените на лек автомобил
„Мазда 6”, с ДК № ОВ7614ВН, щети и ги оценил да възлизат на сума в размер на
1379.93 лева.
Видно от представен регистрационен талон, собственик на лек автомобил
„Мазда 6”, с ДК № ОВ7614ВН, е А.Т.А., в полза на който ищецът, с платежно
нареждане от 10.08.2020 г. наредил да бъде платена сумата 1379.93 лева за щета №
**********. Платежното нареждане като писмено доказателство не е оспорено от
ответника, поради което и съдът приема фактът на извършеното плащане в полза на
посочения субект, за доказан, като не се твърдят и установяват факти, че даденото на
банката нареждане за плащане е изменено и/или оттеглено.
С писмо, изх. № 01162/03.09.2020 г. ответникът бил поканен в 5-дневен срок да
заплати на ищеца сумата 1404.93 лева включващо ликвидационни разноски, тъй като
причинил ПТП при употреба на алкохол над допустимите норми.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените от
съда не са необходими, с оглед отделените за безспорни в отношенията между
страните факти.
Относно предявения иск с правна квалификация чл. 500, ал.1, т.1 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност”, заплатил застрахователното обезщетение на увредено лице,
има право на регресен иск срещу застрахования, в случай, че е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
веществае управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норм. Следователно, за
да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, е необходимо да се установи кумулативното наличие на
следните положителни предпоставки: договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, осъществен деликт от застрахованото лице, употребило алкохол над
допустимата норма и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение
за причинените вреди.
От събраните доказателства по делото се установява наличието на всички
елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически състав.
Съдът приема, че е налице валидно застрахователно правоотношение между
ищеца - ЗД „Бул Инс” АД и ответника В. Ю. Б., която е управлявала лекия автомобил
марка „Ауди А8”, с ДК № В5655НН, по следните съображения.
От писмените доказателства, събрани в хода на производството, се доказа
съществуването на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, със страни: ЗД „Бул Инс” АД и трето за спора лице –
Н.Р.К., тъй като по аргумент от чл.21, ал.1 ЗЗД, застрахователната полица –
правопораждащ го факт, е сключена между посочените правни субекти. Съгласно чл.
477, ал.2 КЗ застраховани лица са собственикът, ползвателят и държателят на
превозното средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на превозното средство на законно основание, т.е. всяко лице във
фактическа власт на което се намира автомобила, която не е установена
3
противоправно. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно
от лицата по изречение първо за управлението или ползването на превозното средство.
Предоставянето от страна на собственика на автомобила на трето лице, каквото е
делинквента, предпоставя конклудентното му съгласие за ползването на автомобила и
последният е обхванат от застрахователната закрила.
Ищецът ЗД „Бул Инс” АД, в изпълнение на задължението си по
застрахователния договор, е заплатил на увреденото лице А.Т.А. обезщетение за
причинените от реализираното на 23.05.2020 г. ПТП вреди на собствения на му лек
автомобил „Мазда 6”, с ДК № ОВ7614ВН, в размер на сумата 1379.93 лева и направил
ликвидационни разноски в размер на 25 лева.
От събраните доказателства, се установява и фактическия състав на деликта. В
резултат на поведение на ответника В. Ю. Б., осъществено при управлението на лек
автомобил марка „Ауди А8”, с ДК № В5655НН, предприето в нарушение на чл. 20, ал.
2 ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, са настъпили
неблагоприятните изменения в правната сфера на собственика на лек автомобил
„Мазда 6”, с ДК № ОВ7614ВН – щети, които се изразяват в намаляване на неговата
стойност и го правят частично и временно негоден за употребата му по
предназначение.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно
доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й. Такива не са
представени.
Участието на ответника и нанасянето на вреди по лек автомобил „Мазда 6”, с ДК
№ ОВ7614ВН - собственост на А.Т.А. е удостоверено чрез констативния протокол - в
тази му част той е официален документ и се ползва с материална доказателствена
сила. Причинените по автомобила щети са констатирани в протокола за ПТП и при
огледа, извършен от ищеца, като механизмът на процесното ПТП не е оспорен от
ответника, поради което следва да се приеме, че са в причинна връзка с него.
По отношение обема на регресната отговорност на ответника, в качеството му на
делинквент, следва да се има предвид следното.
По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, се
извежда принципът за реална обезвреда на вредите на застрахованото имущество. В
приложението му, съдът намира, че при застрахователно събитие дължимото
обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ
материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
настъпването му. Повреждането на движимата вещ – автомобил в резултат на
настъпилото ПТП я прави временно негодна за употребата й по предназначение и
намалява пазарната й стойност. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на ПТП.
С решение от 08.07.2010 г. по търг. дело № 652/2009 г. на І-во ТО, ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо уеднаквена практика на ВКС, е
прието, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
4
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице. Пазарната стойност на вредите е
размерът, до който ищецът е бил правно задължен да престира обезщетение и
съответно този размер определя обема на отговорността на В. Ю. Б., тъй като само
действителните вреди са елемент от фактическия състав на деликтната отговорност.
Следователно, в конкретния случай регресното право на ищеца е в обема на
пазарната стойност на причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица
от реализираното ПТП, който възлиза на 1379.93 лева, като пазарната стойност на
щетите не е оспорена от ответника.
От правопораждащия регресното право на ищеца фактически състав, спорен
между страните е единствено факта на управление на автомобила с концентрация на
алкохол над 0.5 промила.
От събраните доказателства по делото, съдът намира, че се установява
посочената предпоставка, тъй като употребеният от ответника алкохол е 1.57 промила,
което означава, че надхвърля концентрацията, предвидена в закона, за да възникне
регресното право на застрахователя.
Съгласно действащата към настъпване на процесното ПТП Наредба № 1 от 19
юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични
изследвания – чл.1, ал.2.
Приетият в производството, неоспорен от страните талон за изследване,
установява употребен алкохол от 1.57 промила, което обуславя извод, че процесното
ПТП е настъпило при управление на автомобила от ответника при забраната на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
С оглед изложеното, съдът приема, че регресно право в полза на застрахователя
ЗД „Бул Инс” АД, е възникнало, тъй като са налице всички елементи от
провопораждащия го фактически състав, което обуславя извод за доказаност на иска
по основание и за пълния предявен размер.
При извод за основателност на иска, съдът следва да разгледа релевираното при
условията на евентуалност възражение за погасяване на вземането по давност.
Възражението е неоснователно.
Погасителната давност е фактически състав, който погасява правото на
принудително изпълнение и включва: изтичане на период от време, през който
кредиторът бездейства и позоваване – волеизявление на длъжника, че правото на иск
на кредитора е преклудирано. Приложимата разпоредба на чл. 378, ал. 6 КЗ предвижда
регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки "Гражданска
отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 срещу причинителя
на вредата да се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане
на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Това означава, че
правото на платилия застраховател спрямо причинителя на вредата по застраховки
"Гражданска отговорност" се погасява с общата 5-годишна давност, но същата тече от
датата на извършеното плащане, когато възниква регресното право, а не от датата на
настъпване на застрахователното събитие. Ето защо, при извършено в полза на
5
увреденото лице плащане на 10.08.2020 г. към предявяването на исковата молба –
25.11.2024 г. не е изтекъл 5-годишен период от време, който да е произвел погасителен
ефект по отношение субективното материално право на ищеца. Последното подлежи
на съдебно установяване и принудително осъществяване и предявеният главен иск
следва да бъде уважен до размера от 1404.93 лева.
Акцесорният характер на претенцията за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата от 1404.93 лева в размер на законната лихва, от предявяване на иска
– 25.11.2024 г. до окончателното й погасяване, обуславя нейната основателност.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за ищеца, който е доказал
извършени в производството такива в размер на 556.20 лева, формирана от сумите
56.20 лева – внесена държавна такса, 400 лева – депозит за особен представител и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение, които разноски следва да се възложат в
тежест на ответника.
При тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Ю. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „**********” №
23, вх. А, ет. 4, ап. 24 да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, на основание чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 1404.93 лева (хиляда четиристотин и четири лева и
деветдесет и три стотинки), представляваща регресно вземане за платено обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност” за вредите от ПТП, настъпило на 23.05.2020
г. в гр. Троян при управление на автомобил марка „Ауди А8”, с ДК № В5655НН, след
употреба на алкохол над допустимата норма, с включени ликвидационни разноски,
заедно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба –
25.11.2024 год. до окончателното й погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 556.20 лева (петстотин петдесет и шест лева и двадесет стотинки) – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6