№ 1236
гр. С., 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора Е. Юр. В.
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000502254 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 3507/05.06.2025 г., постановено по гр.д. № 14302/2024 г. по
описа на СГС, 8-ми брачен състав съдът е отхвърлил молбата на А. И. Б., ЕГН **********,
по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца и чл.22а, ал. 1 от Закон за закрила на детето за
връщането на децата му Й. Б., ЕГН **********, и С. Б., ЕГН **********, в Швейцарска
конфедерация, като неоснователна.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от А. И. Б. чрез адв. Т., с която
моли то да бъде отменено и въззивният съд да уважи подадената от него молба. Счита, че
съдът неправилно, незаконосъобразно и в противоречие със събраните по делото
доказателства е отхвърлил молбата. Б. нарушила споразумението, което доброволно е
подписала пред Съда в Конфедерация Швейцария децата да пребивават само до 26.07.2024 г.
за един месец в България за ваканцията юли 2024 г. и да се върнат в обичайното си
местопребиваване и умишлено заблудила както бащата А. Б., така и съда в Конфедерация
Швейцария, който след решението на СГС, с което било отказано децата да бъдат върнати
по обичайното им местопребиваване в Швейцария, чрез прокуратурата на Конфедерация
Швейцария била стартирана наказателна процедура срещу С. Б., която била осъдена за
отвличане на децата Й. и С. Б.. Докладите на социалните служби в Конфедерация
1
Швейцария били положителни, позитивни за родителският капацитет на А. Б.. В
производството пред СГС били установени всички положителни предпоставки, които следва
да са налице за връщане на децата. С решение от 11.06.2024 г. на съда на Кантон Женева е
постановено споделено упражняване на родителските права от страна на родителите спрямо
двете деца, като е конкретизирано, че те включват вземане на решения по основни въпроси,
включително правото да се определя местоживеенето на децата. От доказателствата по
делото се установявало, че А. Б. не се е съгласил да бъде променяно постоянното
местопребиваване на децата и се е противопоставил на заявеното от майката оставане на
децата в България. Молбата за връщане на децата в Швейцария била подадена от бащата А.
Б. в Централният орган в едногодишния срок от датата на незаконното задържане на
децата,предвиден в чл.12, ал. 1 от Хакската конвенция. Службата за закрила на деца в
Женева установила, че по време на контактите си с децата бащата може адекватно да
отговаря на потребностите на Й. и С., а в становището на ДСП Варна изготвено на
25.03.2025 г. било посочено, че между децата и бащата има изградена емоционална връзка и
близост, както и че бащата полага усилия и търпение с децата, като е внимателен с тях, а
децата от своя страна видимо и с неприкрита радост общуват с него и с голямо желание
очакват следващата среща с него. В този смисъл изготвената СПЕ от 09.05.2025 г. не
кореспондирала с възприетото от социалните работници и била изготвена пристрастно с цел
да представи майката в добра светлина, а бащата в негативна светлина. Не съществували
индикации за сериозна опасност от връщането на децата в държавата пи обичайното им
местопребиваване, нито опасност от излагането им на заплаха за физическо или психическо
насилие, или увреждане, или по друг начин поставяне в неблагоприятна ситуация.
Липсвали основания да се приеме, че се е осъществила хипотезата на чл. 13,
ал. 1, б. ”б” от Конвенцията и да е налице сериозна опасност връщането на детето да го
изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го постави в
неблагоприятна ситуация по всякакъв начин. Изключението, уредено в чл. 13, ал. 1, б. „б” от
Хагската конвенция, може да бъде приложено при следните наличие на : трайни социални и
военни конфликти в държавата на произход; осъществено физическо (вкл. сексуално) и
психическо насилие, вкл. от партньор в живота на ощетения родител; изтърпяване на
присъда от наказателен съд, през което време родителят в държавата на обичайното
местопребиваване на детето не може ефективно да упражнява родителските права - той
обективно е лишен от възможност за полагане на грижи по отношение на детето; сериозно
трайно заболяване, вследствие на което не може да се грижи за детето; употреба на
наркотични и други упойващи вещества, страдание от алкохолизъм или когато не може да се
грижи за детето под друга форма - дори и с помощта на други подпомагащи органи.
Опасността за детето винаги трябва да бъде актуална - тя не трябва да бъде хипотетична и да
зависи от бъдещото развитие на събитията. Във всеки случай, обаче за целите на Хагската
конвенция е ирелевантно обстоятелството, че родителят, който е отвлякъл детето, може да
му предложи по-добри възможности за живот, респ. за развитие, отколкото другия родител,
тъй като съдът в настоящото производство не следва да се произнася относно правото на
упражняване на родителските права /чл. 19 от Хагската конвенция/. За да се приложи чл. 13,
ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, не е достатъчно да се установи опасност от отделяне на
детето от родителя, който го е отвлякъл. В противен случай правонарушителят би могъл да
се възползва от собственото си противоправно поведение, което сам е осъществил чрез
отвличането. В случая със събраните доказателства не се установи, че поведението на
бащата застрашава живота и здравето на децата. Следователно, липсват каквито и да било
обстоятелства от кръга на чл. 13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, въз основа на които
може да се направи извод, че е налице сериозна опасност връщането на детето да го изложи
на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го постави в неблагоприятна
ситуация по всякакъв друг начин. Не се установи, че в държавата по обичайното
местопребиваване на децата - Швейцария те са били отглеждани в условията на враждебна
семейна среда, да са били жертва на психически или физически тормоз, осъществен от
неговия баща, бащата да злоупотребява с алкохол или да страда от заболяване или
алкохолизъм, вследствие на което не може да се грижи за детето. Информация за такива
2
обстоятелства не била предоставена нито от централния орган, нито от друг компетентен
орган по обичайното местопребиваване на детето, в съответствие с изискването на чл. 13,
ал. 3 от Хагската конвенция. Сериозният риск по смисъла на чл.13 от Конвенцията имал
специфично значение. Не можело да се преценява като такъв рискът при исканото връщане
детето да се отчужди от задържащия родител.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от А. И. Б. чрез Министерство
на правосъдието, като се поддържа, че решението е неправилно, поради допуснати
нарушения на материалния закон и превратно обсъждане на събраните по делото
доказателства, което в крайна сметка е довело до необоснованост на постановения от съда
акт. Съдът правилно приел, че преди двете деца да бъдат доведени и задържани в България –
до 24.06.2024 г. - обичайното им местопребиваване е било на територията на Швейцарска
конфедерация, както и че бащата е упражнявал ефективно родителските си права до
фактическата раздяла на родителите през 2019 г., а след това при установения от
швейцарския съд режим на лични контакти. Установено било, че А. Б. не е давал съгласието
за промяна на местоживеенето на двете деца чрез трайното им установяване на територията
на България, както и че в последствие не е приел задържаното им. Съдът правилно приел, че
двете деца са задържани в България от майка им в нарушение на приложимото швейцарско
право. В този смисъл по делото се доказа наличието на всички необходими положителните
предпоставки, които следва да се установят по Хагската конвенция за връщането на Й. и С. в
Швейцария. Въпреки това съдът приел, че е налице хипотезата на чл. 13, б. „б“ от Хагската
конвенция, съгласно която ще бъде налице заплаха за психологическото, физическото или
емоционалното развитие на децата при тяхното връщане в Швейцария, тъй като щели да
бъдат откъснати от базовата за тях фигура на майката. Този извод бил направен възоснова
на комплексна експертиза, но същият бил неправилен, тъй като не било установено по
делото опасността за децата да е реална, а само хипотетична. За целите на Хагската
конвенция било ирелевантно, че родителят който е отвлякъл детето може да му предложи по
– добри условия на живот, респективно за развитие отколкото другия родител, тъй като
съдът в производството по Хагската конвенция не следва да се произнася относно правото за
упражняване на родителски права. Извън предмета на делото било приетото от съда, че тъй
като бащата не установил да има доходи и не живеел в собствено жилище, това поставяло
двете деца в опасност. Съдът игнорирал становището на службата за закрила на детето в
Женева, от което се установява че по време на контактите си с децата на територията на
Швейцария за А. Б. било преценено, че той може да отговаря адекватно на потребностите на
Й. и С.. В становище от 25.03.2025 г., изготвено от ДСП Варна било посочено, че между
бащата и двете деца има изградена емоционална връзка и близост, както и че за краткото
време в което е с тях Б. полагал усилия да е търпелив и внимателен с тях, а децата видимо и
с неприкрита радост общуват с него и изразяват желание да продължат срещите си с него.
Първоинстанционният състав се позовал единствено на комплексната експертиза и това
довело до необноснованост на неговите изводи, тъй като тя отразявала една временна
картина, която била повлияна от поведението на ответната страна и неправомерното
отделяне на бащата от децата и лишаването му от правото му в пълна степен на упражнява
режима на лични контакти с тях. Въззивникът моли въззивния съд да отмени като решение
№ 3507/05.06.2025 г., постановено по гр. д. № 14302/2024 г. по описа на СГС, 8-ми брачен
състав и да уважи молбата на А. Б. за връщане на децата Й. и С. Б.и в страната по
обичайното им местопребиваване – Швейцария.
Въззиваемият С. В. Б. оспорва подадените жалби и моли обжалваното с тях
решение да бъде потвърдено. По отношение на представеното наказателно постановление
сочи, че същото е обжалвано и не е влязло в сила. Подробно изяснява, че по делото са
3
установени всички условия децата да бъдат оставени в Република България с майка си.
Контролиращата страна Софийска градска прокуратура не е взела становище
по въззивната жалба.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, наМ. следното от фактическа
страна:
Първоинстанционното производство е образувано по молба с правно
основание по чл. 7, б. „f", във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от 25.10.1980 г. и чл. 22а, ал. 1 от Закон за закрила на
детето от от А. И. Б., с обичайно местопребиваване в Швейцарска конфедерация, за връщане
на малолетните му деца Й. Б., родена на ******** г., и С. Б., роден на ******** г., в
държавата на обичайното им местопребиваване Швейцарска конфедерация, с твърдение за
незаконното им задържане на територията на Република България от тяхната майка С. В. Б..
В молбата са изложени твърдения, че страните са родители на децата Й. и С., родени в
Швейцарска конфедерация, швейцарски граждани, с обичайно местопребиваване в
Швейцарска конфедерация. А. Б. и С. В. Б. живеели отделно от 2019 г. С решение от
11.06.2024 г. на съда на Кантон Женева било постановено запазване на съвместното
упражняване на родителските права, което включвало съвместно вземане на решение от
двамата родители по основни въпроси, сред които и правото да се определя местоживеенето
на двете малолетни. Съобразно това решение С. Б. заминала за Република България с двете
деца Й. и С. за времето от 26.06.2024 г. до 26.07.2024 г., но след изтичане на този период
отказала връщането на децата в страната по тяхното обичайно местопребиваване
Швейцарска конфедерация. Молителят счита, че е налице родителско отвличане, извършено
под формата на незаконно задържане и е поискал съдът да разпореди връщане на децата Й.
и С. в държавата по обичайното им местопребиваване, като поддържа да липсват
предвидените в чл.12 и чл.13 от Хагската конвенция основания за постановяване на отказ за
това.
Ответникът С. В. Б. оспорва молбата като счита същата неоснователна.
Поддържа, че са налице предпоставките по чл. 13, ал. 1, буква „б“ от Хагската конвенция.
Сочи, че съществува сериозна опасност връщането на децата да ги изложи на заплаха от
психическо или физическо увреждане и да ги постави по друг начин в риск, тъй като
молителят насажда у тях системен страх, че ще се разболеят, упражнявал е насилие върху
майката в присъствие на двете деца през 2019 г., самият той не е в състояние да полага
грижи за подрастващите и да обезпечи финансово тяхното отглеждане при отсъствие на
майката.
Представителят на Софийска градска прокуратура застъпва становище, че
молбата следва да бъде уваженаотхвърлена като неоснователна.
Страните не спорят и видно от представените доказателства А. И. Б. и С. В. Б.
са сключили граждански брак на 19.02.2017 г. в гр.С., Република България, прекратен с
развод с решение JTPI/6487/2023 от 06.06.2023 г. по дело С/5735/2022 на
Първоинстанционен съд на Република и Кантон Женева.
Страните не спорят и видно от представените извлечения от актове за
раждане, издадени от Служба „Гражданско състояние“ на Швейцарска конфедерация и два
броя удостоверения за раждане, издадени от Община Варна, че С. В. Б. и А. И. Б. са
родители на децата Й. Б., родена на ******** г. в Швейцарска конфедерация, и С. Б., роден
4
на ******** г. в Швейцарска конфедерация, като двете деца са български и швейцарски
граждани.
Не е спорно между страните и от представените писмени доказателства се
установява, че фактическата раздяла на страните е настъпила през 2019 г., от когато
основните грижи за двете подрастващи са поети от майката.
С решение JTPI/6487/2023 от 06.06.2023 г. по дело С/5735/2022 на
Първоинстанционен съд на Република и Кантон Женева родителските права по отношение
на двете родени от брака деца са предоставени на С. В. Б., на която е присъдено
попечителство по отношение на тях, на бащата е определен режим на лични отношения с
подрастващите с преминаване през терапевтична среда, този родител е призован да
възобнови индивидуално терапевтично проследяване и е разпоредено поддържане на
попечителство на организацията и надзора на личните отношения. Със същото съдебно
решение бащата е осъден да заплаща на децата, чрез тяхната майка, месечна издръжка (по
600 франка за всяко от малолетните след месец септември 2023 г.) при приспадане на
семейните надбавки.
В хода на производството по частично обжалване на това решение страните са
постигнали съгласие С. В. Б. да вземе почивка в периода 26.06.2024 г. — 26.07.2024 г. и да
замине с децата в Република България.
Не е спорно по делото, че с представеното решение ACJC/750/2024 от
11.06.2024 г. по дело С/5735/2022 на Гражданско отделение на съда на Република и Кантон
Женева е частично отменено решение JTPI/6487/2023 от 06.06.2023 г. на
първоинстанционния съд като е запазено споделено упражняване на родителските права на
страните по отношение на двете деца и правото на бащата на лични отношения с децата, за
режима на осъществяване на които двамата родители са постигнали съгласие.
Не се спори между страните, че в изпълнение на споразумението между тях С.
В. Б. заминала с двете деца в Република България на 26.06.2024 г.
Страните не спорят и по делото се установява от проведените социални
проучвания, че понастоящем основните грижи за децата Й. и С. се полагат от тяхната майка,
при която те живеят на територията на гр.Варна, Република България.
От приложените по делото социални доклади от 1.11.2024 г. и от 09.01.2025 г.
на Дирекция за социално подпомагане Варна се установява, че след раждане на двете деца
ежедневни грижи за тях са полагали и двамата родители, а след фактическата раздяла на
последните основните грижи за подрастващите се полагат от тяхната майка, от която те не са
се отделяли и с която имат изградена силна емоционална връзка. Майката умее да
разпознава нуждите на децата и полага усилия за тяхното задоволяване. Осигурила им е
подходящи битови условия за тяхното отглеждане в сигурна среда, обезпечила е по
подходящ начин образователните им и здравни потребности на територията на страната.
От представения социален доклад на Служба за закрила на непълнолетни на
Република и Кантон Швейцария се установява, че след 2019 г., когато синът на страните е
бил едва на няколко месеца, молителят не е виждал двете деца за повече от един ден
седмично.
В становището на ДСП Варна изготвено на 25.03.2025 г. и актуален социален
доклад от 24.03.2025 г. е посочено, че между децата и бащата има изградена емоционална
връзка и близост, позволяваща им да търсят и желаят общуване, както и че бащата полага
усилия и търпение с децата, като е внимателен с тях, а децата от своя страна видимо и с
неприкрита радост общуват с него и с голямо желание очакват следващата среща с него.
Добрите отношения между децата и бащата са отразени и в доклада на Служба
за закрила на непълнолетни Женева от 25.03.2025 г., в който е посочено, че от службата не са
посещавали жилището, в което живее под наем А. Б., нямат информация за финансовото му
състояние. Удостоверени са добрите отношения между децата и бащата, както и
съществуващата истинска привързаност. Същевременно е посочено, че в хода на
5
бракоразводния процес ответникът в настоящото е представила изготвени от бащата
изображения на дъщерята на страните с поставено на устата тиксо, бутилка алкохол до себе
си и с клечки в носа.
Доказателствената маса по делото /представената от молителя кореспонденция
с директора на посещаваните от децата учебни заведения в разпечатка на хартиен носител
на електронна кореспонденция, както и пред Служба за оценка и подпомагане на
родителската раздяла при изготвяне на приетия по делото доклад за социална оценка от
30.01.2023 г./ дава основание да се приеме, че молителят е с влошено здравословно
състояние – посочено е, че страда от редица заболявания, които се отразяват на здравето му
по - скоро физиологично, отколкото психологично - електрочувствителност, таласемия,
претърпяна интервенции на долни крайници и гръб). От представената по делото епикриза
на HUG Университетски болници Женева се установява, че А. И. Б., че бащата е
диагностициран с две лумбални дискови хернии. Представено е издаденото от д-р Л. К.
удостоверение от 02.06.2024 г. от което е видно, че молителят страда от силна
хиперсензитичност към електромагнитни вълни, което се отразява неблагоприятно върху
ежедневния му живот, може да повлияе неговото физическо и психическо изтощение и
нервно - вегетативната му система, която е винаги „под тревога", а постепенно подобряване
на симптомите му до възстановяване на възможността за нормален живот е допуснато при
подходящи медицински грижи и предпазване от електромагнитни източници. През месец
11.2024 г.е удостоверена негодност на молителя да извършва професионалната си дейност.
Понастоящем липсва посоченото в доклада на Служба за закрила на непълнолетни на
Република и Кантон Швейцария медицинско свидетелство, че здравословното му състояние
е съвместимо с полагане на грижи за двете малолетни деца.
С присъда за отвличане на дете за С. Б. – Наказателно постановление
Р/26130/2024, Женева, 25 юни 2025 г. С. Б. е обявена за виновна в отвличане на
непълнолетни /чл.220 от НК/ и е осъдена на парично наказание – глоба от 500 шв.фр. като е
постановено заместващо наказание – лишаване от свобода в размер 16 дни.
От представените във въззивната инстанция доказателства се установява, че в
рамките на производството по обжалване на присъдата от страна на С. Б. , е образувано
наказателно производство срещу бащата А. Б. за нарушение на задълженията му за
издръжка.
Във въззивната инстанция е депозиран Социален доклад от 08.10.2025 г.,
изготвен от Дирекция Социално подпомагане, отдел Закрила на детето гр.Варна. Съгласно
констатациите в доклада по време на контактите между децата Й. и С. и бащата в
Контактния център се наблюдава наличие на емоционална връзка по между им. Децата
идентифицират Б. като родителска фигура и демонстрират положителни емоционални
реакции при срещата с него. Децата активно търсели и демонстрирали физическа близост с
Б., изразяваща се в прегръдки и вербална комуникация. В процеса на общуване Б. полагал
усилия за разговор с децата, целящ обсъждане на интересите и заниманията им.
Наблюдавана е заинтересованост на бащата по отношение ежедневни аспекти от живота на
децата. Срещите протичали спокойно и времето се оползотворявало пълноценно в игри и
разговори. Б. осигурявал хранителните продукти и игри за децата, съобразени с желанията и
интересите им. Наблюдавала се изградена емоционална връзка родител – дете и контактът
допринасял за поддържане и укрепване на връзката между тях. По време на срещите С.
проявявал признаци на повишена двигателна активност и трудности в съсредоточаването.
При опит на бащата да насочва поведението му, детето трудно следвало указанията му.
Детето демонстрира силна потребност да привлича вниманието изцяло върху себе си. По
време на играта детето използвало наличните играчки като нанасяло удари върху баща си. Б.
реагирал спокойно, като се стремял да въведе правила и да поддържа позитивен контакт, с
обяснения за правилни действия и примери. Бащата запазвал търпеливо и уравновесено
поведение, насочено към установяване на връзка и поставяне на граници. Не се наблюдавали
признаци на напрежение или конфликт по време на срещите. Наблюденията на екипа са, че
6
липсата на формална комуникация между родителите би могла да доведе до емоционална
нестабилност и стрес при децата, отразяваща се в чувства на несигурност и объркване, ако
родителите не координират важни решения, свързани с развитието и благосъстоянието им.
Децата може да се чувстват разделени между двамата родители или да се опитват да
манипулират ситуацията, за да получат лична облага. Постоянната несъвместимост или
липса на комуникация би могла да доведе до неясни очаквания и недоразумения между
родителите по въпроси свързани с възпитанието, финансовата подкрепа и/или други въпроси
свързани с отглеждането и интересите на децата. Гореизложените изводи от работата с
бащата и децата касаят единствено случващото се помежду им в протективна среда в
присъствието на специалистите работещи по случая.
По делото е изслушана комплексна съдебно-психологическа и психиатрична
експертиза, която не е оспорена. От заключението се установява, че по време на
изследването не се наблюдават актуални признаци за упражнено насилие върху децата от
някой от родителите. Няма прояви в поведението на децата, които да сочат, същите да са
станали свидетели на упражнено спрямо някого от родителите насилие. В спонтанната
комуникация с тях също така не подават информация да са били обект или свидетели на
насилие без такива въпроси да са задавани директно. При родителите не се установяват
психични разстройства в тесния смисъл на думата, но при бащата са налице особености в
личността, както и особени преживявания, описвани от него като “електрочувствителност” и
свързни с тях отбягващи поведения. При изследване на психологичния профил на бащата, А.
Б. в резултатите се наблюдава повишение по скалата на хистерия. Декомпенсацията на
личността възниква в ситуации на повишени изисквания и натоварване, а също така
настъпват и нарушения по отношение на социалните норми, които са длъжни да спазват
(напр. в семейството). Обикновено развиват груба конверзионна симптоматика или много
фина - промяна във вегетативната регулация, която се явява „копие“ на по-рано видени или
чути „страшни“ заболявания (например инфаркт). Основната цел на поведението е да
получи внимание, поддръжка и контрол. От направеното изследване на майката, С. Б. не се
наМ.т отклонения в скалите за очертаване на личностния профил. Вещите лица са
подчертали, че емоционалната стабилност на родителите и тяхното регулирано поведение
създава сигурна среда за децата, което им помага да развият устойчивост, доверие и
самоувереност. Тревожните или импулсивни родители могат да предизвикат несигурност у
детето и склонност към тревожност или непредсказуемо поведение. Родителите са модел за
подражание и този модел показват и във взаимоотношенията си и един към друг. Ако децата
наблюдават честни, уважителни и съпричастни родители, възприемат същите ценности. Ако
родителят показва двойни стандарти (например, казва едно, а прави друго), това може да
обърка децата и да отслаби моралната им ориентация. По време на изследването се
наблюдават добра свързаност и комуникация на децата с техните родители. Но от
направеното тестово изследване и двете децата отхвърлят фигурата на бащата като част от
семейството. Това може да се тълкува, като реакция на децата, свързана с хабитуалното
отсъствие на бащата при тяхното отглеждане от най-ранна възраст. Проективната методика
помага на детето да покаже това, за което не може или не трябва да говори. Майката е базова
фигура за двете деца и прекъсване на връзката с нея би довело до промени в тяхното
развитие на физиологично и психично ниво, както в настоящето, така и в процеса на
израстване. Това може да окаже негативно отражение при бъдещо свързване с другите,
проблеми от поведенчески характер включително и поява на девиантно поведение.
Доколкото децата владеят отлично български език, показали са добра адаптация към средата
си в България, разполагат не само с грижата и подкрепата на майката, но и на цялото
разширено семейство, към което са изградили привързаност, а и имайки предвид
развитийните особености на по-малко дете, които подлежат на уточняване и подходяща
терапия, считаме, че преместването на децата в Швейцария и отглеждането им от баща им,
който не разполага с такава широка подкрепа, а и има хронични физически и психични
оплаквания, би било рисково за тях. От друга страна бащата на този етап не разполага с
подходящо жилище в България, за да може да осъществява по-разширен режим на лични
7
контакти с децата, но като български гражданин, с роднини тук, считаме, че е реалистично
да успее да се справи с осигуряване на такива условия тук.
Възникването на правото да се върнат малолетните деца Й. Б. и С. Б. в
Швейцария по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца се предпоставя от следните материални предпоставки/юридически факти:
1./ децата да са имали обичайно местопребиваване в Швейцария непосредствено преди
отвличането им; 2./ децата да са били прехвърлени или задържани от тяхната майка в
Република България в нарушение на установените в Швейцария правила за упражняване на
родителски права - съвместно или поотделно; 3./ молбата за връщането на децата да е
подадена преди да изтече една година от задържането на децата в Република България, респ.
децата да не са се приспособили към новата си среда в Република България, ако молбата е
подадена след изтичане на периода от една година; 4./ бащата да е упражнявал ефективно
родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5./ бащата да не е дал
съгласие за прехвърлянето или задържането на децата в Република България или
впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на децата в Република
България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на децата да ги изложи на
заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в
неблагоприятна ситуация.
Обстоятелството дали дете има обичайно местопребиваване в дадена държава
членка се определя от съда във всеки конкретен случай въз основа на обстоятелства, които са
от значение за положението на конкретното дете, и с насоките на принципите, разработени
от Съда на ЕС (Решение на Съда на ЕС от 15 февруари 2017 г. по дело С- 499/15, W и V) и
не е идентично с местоживеенето или адреса на регистрация на детето. Освен физическото
присъствие на детето на територията на дадена държава членка трябва да се приемат и други
фактори, които показват, че това присъствие по никакъв начин не е временно или случайно
и то отразява опредЕ. интеграция на детето в социална и семейна среда (HR — дело С-
512/17, Mercredi — дело С-497/10). В процесния случай липсва спор и при анализ на
събраните по делото доказателства, включваща и два броя удостоверения за местоживеене,
издадени от Република и Кантон Женева, Кантонална служба на населението и миграцията,
Отдел за правоприлагане и цифрови данни от 11.11.2024 г. и приложените по делото
решения по дела на съдебните органи на Република и Кантон Женева, съдът приема че до
датата на отпътуване 26.06.2024 г. двете деца на страните са имали обичайно
местопребиваване в Швейцарска конфедерация. От раждането си децата Й. и С. са
отглеждани на територията на тази държава от и по волята на своите родители да установят
обичаен център на интереси си на територията на Швейцарска конфедерация с намерение да
му се придаде траен характер /при което съдът отчита, че страните са полагали труд на
територията на тази държава, където са живели съвместно до 2019 г. и са останали на
територията на същата след фактическата си раздала; там са се родили двете им деца,
придобили швейцарско гражданство и посещавали детски заведения на територията на
Швейцарска конфедерация, където са осъществявали режим налични отношения с бащата в
защитена среда и е извършвано медицинското им наблюдение. С оглед възрастта на децата,
тяхната среда е по същество социална и семейна среда, опредЕ. от техните родители, с които
те са живели и които са полагали грижи за тях. Поради това следва да се приеме, че двете
деца са имали обичайно местопребиваване на територията на Швейцарска конфедерация
преди отвеждането им в Република България през месец юни 2024 г.
Съдът следва да прецени дали отвеждането или задържането е извършено в
нарушение на правото на упражняване на родителски права, придобито по силата на
решение, на закона или на споразумение, пораждащо правни последици съгласно правото на
държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди
8
отвеждането или задържането, съгласно чл.З от Хагската конвенция от 1980 г. Правото на
упражняване на родителски права включва правата и задълженията, свързани с грижата за
личността на детето, в това число и правото да се определи мястото на пребиваване на
детето, съгласно член 2, параграф 2, точка 9 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от
25.06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни
въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното
отвличане на деца /Регламент „Брюксел Пб“, Регламента/ и аналогично член 5, буква а) от
Хагската конвенция от 1980 г.). По този въпрос в съображение 18 от регламента се посочва,
че следва да се счита, че дадено лице има „право на упражняване на родителски права“,
когато „носителят на родителска отговорност не може да вземе решение относно мястото на
пребиваване на детето без съгласието на това лице, независимо от условията, използвани в
националното право“, т.е. всяко лице, чието съгласие е необходимо за определяне на мястото
на пребиваване на детето, следва да се счита за носител на правото на упражняване на
родителски права. Когато едностранното отвеждане или задържане на детето в друга
държава членка само от единия родител, без съгласието на другия, не е разрешено от закона,
от съдебно решение или от споразумение, пораждащо правни последици, това се счита за
нарушение на правото на упражняване на родителски права (Дело С-262/21 PPU).
По делото е установено, че с решение ACJC/750/2024 от 11.06.2024 г. по дело
С/5735/2022 на Гражданско отделение на съда на Република и Кантон Женева частично е
отменено решение JTPI/6487/2023 от 06.06.2023 г. на първоинстанционния съд, като е
запазено споделено упражняване на родителските права по отношение на децата Й. и С..
Видно от представеното по делото извлечение от приложимо право на Швейцарска
конфедерация споделеното упражняване на родителските права е правилото (чл.296, ал.2,
чл.298а, ал.1, чл.998Ь, ал.2 и чл.298б, ал.1 от Гражданския кодекс на Швейцарска
конфедерация), а родителската отговорност включва и правото да се определи
местоживеенето на децата /чл.301а, ал.1 от същия нормативен акт/, като отговорният за
детето родител може да взема сам рутинни или неотложни решения, ако другият родител не
може да бъде намерен с разумни усилия /чл.301 там/. Правото на упражняване на
родителски права включва правата и задълженията, свързани с грижата за личността на
детето, и по-специално правото да се определи мястото на пребиваване на детето /вж. чл.2,
пар.2, т. 9 от Регламент (ЕС) 2019/1111/.
Отвеждането или задържането се счита за неправомерно при условие, че
правото на упражняване на родителски права, независимо дали поотделно, или съвместно, е
било ефективно упражнявано от другия /неотвеждащия/ родител към момента на
неправомерното отвеждане или задържане или е щяло да бъде упражнявано по този начин,
ако не е било извършено отвеждането или задържането, т.е да не е налице пълно отсъствие
на другия родител от живота на децата и той никога или дълго време да не е проявявал
интерес към тях.
По делото не се спори, че преди фактическата си раздяла през 2019 г. страните
са живели съвместно и родителските права са упражнявани ефективно от всеки от тях. След
раздялата на родителите, молителят е оспорил възлагането на родителската отговорност на
майката, претендирал е запазване на родителските си права по отношение малолетните Й. и
С. пред компетентния швейцарски съд и в тази връзка е постановено решението от
11.06.2024 г. за споделеното упражняване на родителската отговорност. По съдебно
определения режим на лични контакти молителят е осъществил такива с подрастващите.
Доказателствената маса по делото не дава основание за извод, че бащата се е дезинетесирал
от децата или за пълното отсъствие на А. Б. от живота на малолетните, поради това
дезинтересиране.
Страните са поддържали и съгласно решение ACJC/750/2024 от 11.06.2024 г.
по дело С/5735/2022 на Гражданско отделение на съда на Република и Кантон Женева,
отвеждането от майката на двете деца от Швейцарска конфедерация в Република България е
9
осъществено в изпълнение на постигнато споразумение на страните относно годишната
почивка на този родител, поради което извеждането на децата е осъществено със знанието и
съгласието на бащата и не е налице неправомерно отвеждане на малолетните от ответника
Б..
Съгласно чл.301а II, пар.2 от Гражданския кодекс на Швейцарска
конфедерация, родител, упражняващ съвместни родителски права, може да промени
мястото на пребиваване на детето само със съгласието на другия родител или по решение на
съдията или органа за закрила на детето, когато новото място на пребиваване е в чужбина /б.
„а“/ и преместването има значителни последици за упражняването на родителските права от
другия родител и за личните отношения /б. „б“/. По делото не се доказва по несъмнен и
категоричен начин, че молителят е дал съгласие за промяна на местоживеенето на двете си
деца чрез трайното им установяване на територията на Република България. Напротив,
несъгласието на същия е изразено при изслушването му пред съда и се извежда от
депозирането на сезиращата молба и представената с нея кореспонденция на А. Б. с
компетентните швейцарски органи. Липсват доказателства, сочещи, че пребиваването на
децата Й. и С. в България след 26.07.2024 г., е резултат на общо решение на двамата
родители /съгласно чл.301а II, пар.5 от Гражданския кодекс на Швейцарска конфедерация/
или установяването им в Република България е впоследствие прието от молителя в
производството. От тези данни се установява наличието на предпоставките по чл.301а II,
пар.2, б. „а“ от Гражданския кодекс на Швейцарска конфедерация и не се доказва
постановено решение от компетентните съдебни власти на тази държава или на органа за
закрила на детето там за въведената от майката промяна.
След влизането на територията на България майката не е осигурила връщане
на децата в държавата по обичайното им местопребиваване, възпрепятствала е това и е
създала организация за установяването им в Република България, при условие, че най-късно
на 27.12.2024 г. /с получаване на препис от сезиращата молба/ е научила за несъгласието на
бащата със задържането на малолетните в Република България и неприемането на това
задържане, както и неговото противопоставяне на задържането, което противопоставяне е
обективирано в молбата по чл.8 от Хагската конвенция и е изрично заявено пред съда по
време на изслушването, то е налице неправомерно задържане на децата Й. и С. на
територията на Република България от ответника в производството.
С оглед на горното съставът на Софийския апелативен съд наМ., че по делото е
установено нарушение на чл.3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца. Това се потвърждава и от представената по делото
присъда за отвличане на дете за С. Б. – Наказателно постановление Р/26130/2024, Женева, 25
юни 2025 г.
Молбата за връщане на децата в страната по обичайното му пребиваване е
подадена на 26.09.2024 г., а настоящото дело е образувано на 10.12.2024 г., като е спазен
предвиденият в чл.12, ал.1 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца едногодишен срок от датата на незаконното
прехвърляне или задържане. В тези случаи съдът би следвало да постанови незабавно
връщане на детето, като при това не може да обсъжда дали детето се е приспособило към
новата си среда. Последното е основание да бъде отказано връщането на детето само в
случаите, когато молбата за връщане е получена от държавата, в която се наМ. детето след
изтичането на предвидения в чл. 12, ал. 1 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца срок. Това е посочено изрично в нормата на чл. 12, ал. 2
от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
Затова са без значение фактите доколко Й. Б. и С. Б. са се приспособили към новата си среда.
От правилото на чл.12, ал.1 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, изискващо съдът да разпореди незабавното връщане на
детето, има изключения, при съществуването, на които връщането може да бъде отказано.
Тези изключения са изрично посочени в нормите на чл. 13, ал. 1, б. "а" и б. "б" от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. С. В. Б. твърди,
10
че съществуват изключението по б.“б“, поради което молбата за връщане на децата трябва да
бъде отхвърлена.
По делото е установено, че след раждане на двете деца ежедневни грижи за тях са
полагали и двамата родители, а след фактическата раздяла на последните основните грижи
за подрастващите се полагат от тяхната майка, от която те не са се отделяли и с която имат
изградена силна емоционална връзка. В социалните доклади и изслушаната експертиза е
отразено, че майката умее да разпознава нуждите на децата и полага усилия за тяхното
задоволяване. Осигурила им е подходящи битови условия за тяхното отглеждане в сигурна
среда, обезпечила е по подходящ начин образователните им и здравни потребности на
територията на страната. Същевременно е установено, че след 2019 г., когато синът на
страните е бил едва на няколко месеца, молителят не е виждал двете деца за повече от един
ден седмично /социален доклад на Служба за закрила на непълнолетни на Република и
Кантон Швейцария/. От друга страна е установено, че бащата е с влошено здравословно
състояние. ОпредЕ.та издръжка на двете деца е изплащана чрез социален център, тъй като
бащата е бил ползващ подкрепа в съответствие със Закон за авансовото плащане и
възстановяване на издръжката на Швейцарска конфедерация. В От приобщените по делото
писмени доказателства следва, че в хода на бракоразводния процес ответникът в настоящото
е представила изготвени от бащата изображения на дъщерята на страните с поставено на
устата тиксо, бутилка алкохол до себе си и с пръчки в носа, във връзка с което срещите
между малолетните и молителя в производството в периода от края на 2019 г. до месец юли
2021 г. са извършвани в присъствие на професионална трета страна, а след това предаването
между родителите на подрастващите е осъществявано чрез точка за срещи в Желева,
представляваща структура, позволяваща посещенията да се осъществяват там или децата да
се предават без директна среща между родителите, като от месец юни 2024 г. предаването на
децата е осъществявано директно всяка събота. Действително, установява се от писмо на
централния орган на Швейцарска конфедерация по Хагската конвенция, че прокуратурата в
Женева е отказала на разгледа въпроса със злепоставящите снимки на детето Й., а в хода на
терапевтичната работа бащата е осъзнал неадекватността на действията си във връзка с
изготвяне на злепоставящите изображения. Единствените опА.ия на централния орган по
отношение на двете деца е възможността на молителя да осъществява лични контакти с
подрастващите.
В заключението на приетата по делото Комплексна съдебна психологична и
психиатрична експертиза е посочено, че при родителите не са констатирани психични
разстройства в тесния смисъл на думата, но при бащата са налице особености в личността и
преживяванията, описвани от него като електрочувствителност и свързни с тях отбягващи
поведения. При последния са установени повишение по скалата на хистерия, като
декомпенсацията на личността възниква в ситуации на повишени изисквания и натоварване
с цел получаване на внимание, поддръжка и контрол. Експертното изследване подчертава,
че емоционалната стабилност на родителите и тяхното регулирано поведение създава
сигурна среда за децата, което им помага да развият устойчивост, доверие и самоувереност.
Експертите са посочили, че тревожните или импулсивни родители могат да предизвикат
несигурност у детето и склонност към тревожност или непредсказуемо поведение, като
чести наблюдения на прояви на отлика между думи и поведение на родителите може да
обърка децата и да отслаби моралната им ориентация. Независимо, че експертите са
установили добра свързаност и комуникация на децата с двамата родитети, те са направили
и извод за отхвърляне на фигурата на бащата като част от семейството, вероятна реакция на
хабитуалното отсъствие на този родител при тяхното отглеждане от най-ранна възраст.
Въззивният съд възприема заключението на експертите, като дадено след
запознаване, както със страните, така и с техните деца, съгласно които майката се явява
базова фигура за двете деца и прекъсване на връзката с нея би довело до промени в тяхното
развитие на физиологично и психично ниво в процеса на израстване, както и до
възможността да окаже негативно отражение при бъдещо свързване с другите, проблеми от
поведенчески характер, включително и поява на девиантно поведение. Експетрното
11
изследване сочи, че с оглед добрата адапртация на подратващите в Република България,
където се радват на грижата на майката и подкрепа от разширеното й семейство,
констатитраните при детето С. особености на развитието, изразяващи се в хиперактивно
поведение, отвлекаемост на вниманието и импулсивност, изразени в лека степен, но
налагащи диагностично уточняване и преценка на училищната зрялост, които подлежат на
уточняване и подходяща терапия, то връщането им в страната по обичайно
местопребиваване би било рисково за тях. При тяхното изслушване вещите лица са
посочили детерминирана потребност от супервизиране на контактите на бащата с децата,
липсата на готовност същия самостоятелно да полага грижи за тях и на изградени умения в
тази насока.
Съдът не може да пренебрегне силната емоционална връзка на децата с майката,
явяваща се за тях базова фигура на привързаност, от която не са се отделяли и от друга
страна отхвърлянето на фигурата на бащата като част от представата на децата за семейство,
особеностите в развитието на малкото дете, които изискват познаването им и адекватното
откликване на неговите потребности. От друга страна не може д а се пренебрегне липсата на
по - продължителен от ден контакт с бащата след 2019 г., когато малкото дете е било едва на
няколко месеца; установената от вещите лица нужда от супервизиране на контактите на
децата с бащата; влошеното здравословно състояние на този родител, особено при данни за
страдание на бащата, което ограничава работоспособността на същия, което съдът
преценява като състояние, което може да препятства възможността за пълноценно
ежедневно обгрижване на две малки деца. При това съдът наМ., че данните по делото сочат,
че връщането на Й. и С. в страната по обичайно местопребиваване без присъствието на
майката би застрашило психологическото им развитие, което би ги поставило в ситуация,
която надхвърля това, което малолетните могат и е необходимо разумно да понесат в
съпоставка с интереса им от връщане в тази държава.
Действително, в практиката си СЕС е имал повод да изясни, че изключението за
сериозна опасност по чл.13 от Хагската конвенция не може да произтича единствено от
раздялата на детето от родителя, отговорен за неправомерното отвеждане с оглед избягване
на възможност за автоматично блокиране на механизма за връщане единствено поради отказ
от страна на отвличащия родител да се върне в страната по обичайно местопребиваване на
детето, като по този начин постави въведената с Хагската конвенция система в заложник на
едностранната воля на този родител (Решение от 30.03.2021 г. по дело Т. v. Russia, Решение
от 13.06.2023 г. по дело О. срещу България, Решение от 13.06.2023 г. по дело К. срещу
България). Съдът визира случаите на немотивиран отказ на отвличащия родител, ползван
като основание за отхвърляне на молбата за връщане на детето при приложение на нормата
на чл.13 от Конвенцията. В процесния случай обаче, наред с декларирания отказ на
ответника да се завърне в Швейцарска конфедерация и изказани опА.ия за нея и децата,
съдът преценява възможността тя да ги последва в тази държава и тримата да продължат
контакта помежду си. доколкото причините, поради които отвеждащият родител не желае да
се върне имат отношение към оценката на последиците за Й. и С. от евентуалната им
раздяла. Не е спорно, че ответникът не притежава жилище на територията на Швейцарска
конфедерация, трудовите й правоотношения там са прекратени и тя не разполага с
подкрепяща среда. Не са оборени твърденията на ответника, че финансовите й възможности
не позволяват осигуряване на територията на тази страна на покриване на базовите й нужди
и тези на двете малолетни, което поражда опА.ия за икономическа зависимост. Съдът
преценява, че опасността, в която децата биха били поставени от раздялата с базовата
фигура на привързаност за тях след връщане в страната по обичайното им
местопребиваване, не може да бъде преодоляна чрез прилагане на ефективни охранителни
мерки, тъй като не се установява механизъм за предоставяне на гаранции за осигуряване
автономност на майката. Възможността бащата да ползва подкрепата на социалната система
на Швейцарска конфедерация не е от естество да неутрализира сериозната опасност от
увреждане на психологическото развитие на двете непълнолетни е оглед възрастта,
развитиините особености на С., здравословното състояние на молителя и икономическото
състояние ан двамата родители.
12
Въззивният съд отчита правото и задължението на всеки родител трайно да полага
ефективни грижи за благополучието на своето дете, като за обезпечаването на това право и
задължение с Хагската конвенция са уредени способите за възстановяване на фактическото
състояние преди незаконното прехвърляне или задържане на детето. Дадената с Конвенцията
регламентация цели възстановяване на незаконно нарушеното обичайно местопребиваване
на детето и извън приложно й поле остават споровете между родителите за упражняването
на родителските права /чл. 19 от Хагската конвенция/, които следва да бъдат решени
съобразно правото на държавата, в която детето има обичайно местопребиваване при
зачитане на неговите права, включващи и правото на пълноценно общуване с двамата
родители. Въпросите за родителската отговорност и за правото на лични отношения с двете
деца, включително за тяхното местопребиваване, следва да се решат от компетентния съд на
Швейцарска конфедерация в образуваното вече производство. Нужно е да се отбележи, че
отсъствието на бащата от живота на децата създава сериозен риск и предпоставки за
проявление на значителни нарушения и сериозни отклонения в емоционалното и в
психическото им здраве в дългосрочен план, което е посочено в социалния доклад и в
заключението на експертизата и изрично при изслушването на вещите лица, поради което
ангажимент на другия родител е да гарантира правилното и здравословно развитие на
подрастващите като осигури ефективното и пълноценно участие на бащата в живота на
малолетните Й. и С..
При изложените мотиви съдът наМ., че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото отговорността за разноските по него следва да се
възложи на въззивника, който следва да заплати на въззиваемата сумата 1360 лева разноски
за адвокат.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3507/05.06.2025 г., постановено по гр.д. №
14302/2024 г. по описа на СГС, 8-ми брачен състав.
ОСЪЖДА А. И. Б., ЕГН ********** да заплати на С. В. Б. с адрес гр.***, ж.к.***,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.* на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1360 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13