РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 08.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично
заседание на 05 август през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
|
|
При секретаря
МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на
прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от
съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 236 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от И.Т., гражданин на
Република Турция, депозирана чрез адвокат-пълномощник С.М. ***, против Решение
№ 332 от 10.04.2020 г., постановено по АНД № 2516/2019 г. по описа на Районен
съд - Русе, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
38-0001656 от 04.12.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което на жалбоподателя по т. 1 за нарушение на чл. 6, §. 1 от AETR (ДВ, бр. 28
от 1995 г.), във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, §. 3 от
Регламент № 561 и на основание чл. 93б, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева и по т. 2 за
нарушение на чл. 8, §. 2, изр. 1 от AETR (ДВ, бр. 28 от 1995 г.), във връзка
с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, §. 3 от Регламент № 561 и на основание
чл. 93б, ал. 6, т. 1 от ЗАвПр е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева. В жалбата се навеждат
оплаквания за неправилност на съдебния акт в оспорената му част, поради нарушение
на материалния закон. Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе в
обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени издаденото
наказателно постановление и по т. 1 и т. 2.
Касационният ответник не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е
от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди оспореното пред него наказателно
постановление по т. 1 и т. 2, съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Счел е също така, че правилно е приложен и
материалният закон, като нарушенията са правилно установени и безспорно
доказани.
Решението на първата съдебна инстанция е правилно.
Неоснователни са доводите на касатора за допуснати
нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.
АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени при спазване на императивните изисквания
на ЗАНН. Преведени са
от надлежно назначен преводач. Спазена е процедурата на чл. 44, ал. 4, във вр. с чл. 52, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Нарушителят
като турски гражданин няма постоянен адрес в страната - транзитно преминаващ
турски гражданин е. Подписал е акта без възражения. Именно с оглед
краткия срок, в който следва да се развие и приключи
административнонаказателното производство срещу нарушител, който няма постоянен
адрес в Р България, нормата на чл. 44, ал. 4, изр. 2 от ЗАНН сочи, че към акта
се прилагат писмени обяснения или възражения на водача. Т.е. нарушителят не би
могъл да упражни това свое право в 3-дневен срок от подписване на акта, както
предвижда чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а непосредствено след предявяването му. В
случая е била осигурена възможност непосредствено след предявяване на акта,
водачът да даде своите писмени обяснения/възражения по него, които съответно да
бъдат преведени на български език от назначения преводач.
АУАН и НП по т. 1 и т. 2 съдържат всички
необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Констатираните нарушения са описани подробно, по начин
напълно индивидуализиращ всяко едно от тях и позволяващ на наказаното лице да
разбере за какво конкретно нарушение е санкционирано, като както в акта, така и
в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци
на състава на всяко едно от нарушенията, за които е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. При описание на нарушенията, както в АУАН, така и в НП изрично е
посочено какво изискване не е спазил водачът, съответно изискванията за нормално
дневно време за управление за първото нарушение и за нормална дневна почивка по
второто нарушение, посочено е колко точно е надвишил нормалното дневно време за
управление за първото нарушение и точно колко е намалението на нормалната
дневна почивка за второто нарушение, посочени са конкретните дати и периоди,
през които е работил водача. По тези съображения съдът намира за неоснователни
твърденията на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз
основа на него НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при описание на всяко едно от двете нарушения по т. 1 и т. 2, съобразно
изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Освен това
при проверката е била извадена компютърна разпечатка от дигиталния тахограф,
където ясно и подробно също са описани нарушенията, като от самата разпечатка,
а и от свидетелските показания на актосъставителя се установява, че софтуерът,
използван от него, позволява нарушенията да бъдат извадени на хартиен носител и
представени на наказаното лице на неговия роден език, като копие от него е
приложен по делото (л. л. 5 - 7 от делото на РС – Русе) - факт, който гарантира
правото на защита на водача в пълен обем.
Не е налице твърдяното от процесуалния
представител на жалбоподателя съществено нарушение на процесуалните правила. Не
е било накърнено правото на защита на наказаното лице да разбере за какви конкретно
нарушения срещу него е било повдигнато обвинение със съставения му АУАН и
впоследствие е била ангажирана неговата отговорност по т. 1 и т. 2 от НП, като
нарушителят е могъл да упражни адекватно и в пълен обем правото си на
защита.
Към констатираните нарушения правилно са
приложени относимите материалноправни разпоредби и санкционни норми. Налице е
пълно съответствие и единство между словесното описание на нарушенията,
дадената им правна квалификация и приложените санкционни норми.
С оглед гореизложеното решението на Районен съд - Русе
в обжалваната му част е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 332
от 10.04.2020 г., постановено по АНД № 2516/2019 г. по описа на Районен съд -
Русе, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 38-0001656 от
04.12.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Русе
при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на И.Т.,
гражданин на Република Турция по т. 1 за нарушение на чл. 6, §. 1 от AETR (ДВ, бр. 28
от 1995 г.), във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, §. 3 от
Регламент № 561 и на основание чл. 93б, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева и по т. 2 за
нарушение на чл. 8, §.2, изр. 1 от AETR (ДВ, бр. 28 от 1995 г.), във връзка
с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, §. 3 от Регламент № 561 и на основание
чл. 93б, ал. 6, т. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 (сто) лева.
В останалата му част решението като необжалвано е
влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.