РЕШЕНИЕ
№ 886
гр. Бургас, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20252100501508 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Е. С. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, ж. к. „*****“ бл.**, вх.**, ет.**,
ап.** и адрес за връчване на книжа по делото: гр. Бургас, ул. „Възраждане“ №
28, адв. Станимир Тасев Стоичков от БАК, против Решение № 165/07.07.2025
г., постановено по гр. дело № 265/2024 г. по описа на Районен съд – Айтос, с
което съдът е допуснал на осн. чл. 34 от ЗС, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК
извършването на съдебна делба между Б. С. Х., ЕГН ********** и Е. С. А.,
ЕГН ********** на следният имот: дворно място, находящо се в с. Билка,
общ. Руен, обл. Бургас с площ от 2428 кв.м., очертан с окомерни точки 8, 7, 5,
6, 12, 3, 2, 11 и 9 в скицата към заключението по съдебно-техническата
експертиза изготвено от вещото лице Илка Бакалова на лист 111 от делото,
която скица представлява неразделна част от настоящото решение, ведно с
построените в имота сгради: двуетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 101,57 кв.м. и разгърната застроена площ от 203,14 кв.м.,
масивна едноетажна жилищна сграда с частичен сутерен, със застроена площ
от 71,95 кв.м., а на сутерена 24,77 кв.м.; масивен гараж със застроена площ от
1
22,35 кв.м.; масивна стопанска сграда със застроена площ от 102,53 кв.м.;
масивна сграда – санитарен възел с площ от 7,78 кв.м.; масивен навес с площ
от 34,05 кв.м.; паянтов навес с площ от 31,33 кв.м.; масивна стопанска сграда с
площ 36,47 кв.м., които сгради са означени на скица към заключението от
съдебно-техническата експертиза на вещото лице Димитрина Стоянова на
лист 65 от делото, която скица представлява неразделна част от постановеното
решение, ведно с всички други приращения, при квоти: ½ идеална част за Б. С.
Х. и ½ идеална част за Е. С. А..
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивната страна, която намира решението за неправилно, като твърди, че
поземлените обекти, които съществуват в рамките на дворното място са УПИ
ІІ и УПИ VІІІ. Счита, че не подлежи на делба поземленият имот и още по-
малко част от него, тъй като в настоящият момент той не съществува като
самостоятелен обект. Излага становище, че не е установена по категоричен
начин принадлежността на имотите, предмет на делбата, между страните по
делото. Изразява съмнение относно правата на ищцата върху част на имотите
предмет на делбата. Посочил е, че това се отнася за следните имоти: сграда 2,
представляваща масивна едноетажна жилищна сграда с частичен сутерен, със
застроена площ от 71,95 кв.м, сграда 3 масивен гараж със застроена площ от
22,35 кв.м., сграда 4, представляваща масивна стопанска сграда със застроена
площ от 102,53 кв.м., сграда 5, представляваща масивна сграда – санитарен
възел с площ от 7,78 кв.м., сграда 6, представляваща масивен навес с площ от
34,05 кв.м., сграда 7, представляваща паянтов навес с площ от 31,33 кв.м. и
сграда 8, представляваща масивна стопанска сграда с площ 36,47 кв.м.
Въззивникът сочи, че титулът на собственост на ищцата представляващ
нотариален акт рег. № 686/21.03.2024 г., акт № 67, том ІІІ, дело № 410/2024 г.
на АВСВ – гр. Айтос, е за правото на собственост върху ½ идеална част от три
от обектите предмет на делбата: І дворно място, представляващо ПИ 222 в кв.
2 по плана на с. Билка, ІІ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена
площ от 100 кв.м., ІІІ едноетажна сграда – навес със застроена площ от 74
кв.м. Излага съображения. Моли съдът да отмени обжалваното решение и
отхвърли иска за делба, алтернативно да прекрати производството по делото.
Моли за присъждане на разноски.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Б.
С. Х., с ЕГН ********** от с. *****, общ. ****, чрез от адв. Рамадан Бехчет
2
Нуретин, с адрес на кантората: гр. Айтос, ул. „Цар Освободител“ № 4, с който
счита подадената въззивна жалба за неоснователна. Твърди, че съдът е
разгледал подробно всички относими по делото доказателства и подробно е
обяснил защо в случая не е приложена регулацията. По отношение на
оспорените сгради в недвижимия имот, сочи че същите са приращение към
дворното място и са съсобствени между двамата съделители. Излага подробни
съображения. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Айтос се е произнесъл по иск с правно основание чл.34
от ЗС.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Установено е по делото, че страните са наследници на своите родители
С. А. С. починал на 25.03.2022 г. и Д. Х. С. починала на 08.08.2023 г. Приживе
техните родители са притежавали процесния недвижим имот от 2428 кв.м.,
представляващ ПИ с планоснимачен № 222 в кв. 2 по плана на селото. По
делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давностно владение № 176, том І, рег. № 1474, нотариално дело № 167/2024 г.
на нотариус вписан по д № 324 в регистъра на нотариалната камара, с който Б.
С. Х. е призната за собственик на ½ идеална част от дворно място с площ от
2428 кв.м., находящ се в с. Билка, общ. Руен, обл. Бургас, съставляващо
самостоятелно обособена част от поземлен имот с планоснимачен № 222 кв. 2
от плана на селото, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда от 100 кв.м. и
РЗП от 200 кв.м. и едно етажна сграда – навес с оградни стени със застроена
площ от 74 кв.м. Страните не спорят, че са съсобственици в процесния
недвижим имот при равни квоти от по ½ идеална част.
Делото е за делба с правно основание чл. 34 ЗС и се намира в първа
фаза по допускане на делбата. В това производство съдът следва да се
произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши
делбата, както и каква е частта на всеки сънаследник – чл. 344, ал. 1 ГПК.
Пред първата съдебна инстанция са допуснати две съдебно-технически
3
експертизи. При разглеждане на делото първоинстанционният съд е изяснил
спора от правна и фактическа страна, но при постановяване на решението си
не се е съобразил с приетия през 1978 г. Кадастрален и регулационен план на
с. Билка, съгласно който от имот с планоснимачен № 222 кв. 2 по плана на
селото са образувани два парцела съответно УПИ ІІ – 222 и УПИ VІІІ – 222 в
кв. 21.
От заключението на вещото лице Димитрина Стоянова става ясно, че
освен първоначално поисканите за делба вещи – поземлен имот с
планоснимачен № 222 в кв. 2, двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 100 кв.м. и РЗП от 200 кв.м. и едноетажна сграда – навес с
оградни стени със застроена площ от 74 кв.м., в имота съществуват още шест
постройки, за които първоинстанционният съд е приел, че са приращение към
ПИ. Вещото лице е изготвило геодезическа снимка и комбинирана скица.
Втората съдебно-техническа експертиза е изготвена от вещото лице
Илка Бакалова, която е установила, че първият и действащ към настоящият
момент кадастрален и регулационен план на с. Билка е бил одобрен със
Заповед № 390/25.04.1978 г. С одобряването му за имот планоснимачен № 222
кв. 21 са отредени два парцела. На основание чл. 95 и чл. 92 във връзка с чл.
63, ал. 1, т. 2 ЗТСУ и чл. 263, ал. 3 ППЗТСУ и протокол от 06.07.1988 г. на
Комисията по чл. 265 ПТЗСУ със Заповед на ОБНС с. Руен № 310/30.11.1988 г.
се отчуждават части от имоти, както следва: от имот планоснимачен № 222 за
„Благоустрояване и пробив на улица“ – 108 кв.м. пред лицето на парцел VІІІ –
222 и 10 кв.м. улична регулация. Вещото лице не е открило писмени
доказателства за изплащане на обезщетение във връзка с отчуждаването. На
място вещото лице е установило обособен черен път, който съвпадала с
отчуждената площ и в тази част, според експерта, регулацията е приложена.
Вещото лице защриховайки в различни цветове – жълт, син, зелен и сив
е определило частите на придаваемите площи. Изготвило е и скица на
процесния имот, на която са нанесени предаваемите по регулация части. В
жълт цвят са защриховани придаваемите площи към парцел УПИ ІІ – 222 с
площ от 1318 кв.м., представляващи 15 кв.м. – предаваеми площи, от които 9
кв.м. от имот планоснимачен № 221 и 6 кв.м. от имот с планоснимачен № 220.
По отношение на УПИ VІІІ – 222 с площ от 1243 кв.м., вещото лице на
скицата е нанесло придаваемите площи, както следва: 135 кв.м. от имот
4
планоснимачен № 220 защриховани със син цвят и 11 кв.м. от имот
планоснимачен № 226 със сив цвят. От имот планоснимачен № 222 се
придават 28 кв.м. към УПИ VІІ – 226, кв. 21, очертани на скицата със зелен
цвят.
Вещото лице е установило, че съвпадението между оградата и
регулационните линии между имот с планоснимачен № 222 и № 226 означава,
че регулацията е приложена. Пред АРС в съдебно заседание вещото лице е
посочило, че оцветените части са извън оградата, което означава, че оградата
не следва новата регулационна линия, е по старата имотна граница. Вещото
лице е заявило, че няма никакви данни за уреждане на сметки за имота.
При тези данни по делото съдът намира, че както е приел
първоинстанционният съд отчуждителното действие на плана не е настъпило.
Така според тълк. решение № 3/15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г. ОСГК на ВС,
за да настъпи отчуждително действие и да се счете, че дворищно
регулационния план е приложен, следва придаваемите площи да са иззети
законосъобразно чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 от ЗТСУ
/отм./ или чрез въвод във владение след снабдяване с титулна собственост –
нотариален акт за собственост по регулация след изтичане на предвидения 10
годишен срок или чрез заплащане на парично обезщетение за предаваемите
части. Според вещото лице липсват данни за изплащане на дължимото
обезщетение, както и такива че след изтичане на срока на погасителната
давност страните да са се снабдили с нотариален акт по реда на чл. 134, ал. 3
от ЗТСУ /отм./. Тези условия следва да бъдат установени до влизане в сила на
Закона за устройства на територията. Правилно районният съд е приел, че в
случая няма данни за това регулационния план да е бил приложен, т.е. по
делото не се установи регулационните линии да са трансформирани в имотни
граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗТСУ. В този смисъл
направените във въззивната жалба възражения са неоснователни.
Що се отнася до уличната регулация при приемане на плана от
процесното дворно място са отчуждени със Заповед № 310/30.11.1988 г. на
Общински съвет Руен 140 кв.м. от дворното място. Действително това е
станало 10 години след приемане на плана, но съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗТСУ
/отм./ отчужденията за улици, булеварди и площади по първоначален
застроителен и регулационен план, както и последващи планове, когато
5
предходните не са приложени са за сметка на собствениците на прилежащите
парцели. ППЗТСУ чл. 262, ал. 1 предвижда, че при първоначален застроителен
и регулационен план, всеки собственик отстъпва безвъзмездно място до 6 м.
пред лицето на парцела си. В този смисъл в случая отстъпените 140 кв.м. на
общината са в рамките на законовите изисквания.
Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е изложи
подробни съображения по всички значими проблеми по казуса, но при
постановяване на диспозитива за допускане на недвижимия имот до делба не е
съобразил обстоятелството, че към момента процесният недвижим имот от
2428 кв.м., представляващ поземлен имот с планоснимачен № 222 в кв. 2 не
съществува във вида, в който е описан в исковата молба. Съгласно одобрения
със Заповед № 390/25.04.1978 г. Кадастрален и регулационен план на с. Билка
са отредени два парцела, представляващи съответно УПИ ІІ – 222 с площ
съгласно експертизите от 1303 кв.м. и УПИ VІІІ – 222 с площ от 1125 кв.м.,
включваща и 28 кв.м., които е следвало да бъдат предадени към УПИ VІІ –
226, но както беше отбелязано по-горе регулацията не е приложена. Съгласно
заключението на вещото лице Димитрина Стоянова в процесните УПИ са
изградени общо осем сгради, шест от които в УПИ ІІ – 222 и две в УПИ VІІІ –
222. В УПИ ІІ – 222 са разположени следните сгради: двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 101,57 кв.м. и разгърната застроена
площ от 203,14 кв.м., масивна едноетажна жилищна сграда с частичен
сутерен, масивна монолитна носеща конструкция покрита с керемиди със
застроена площ от 71,95 кв.м., а на сутерена 24,77 кв.м.; масивен гараж с
тухлени стени и покривна конструкция, едноскатен покрив – бетонова плоча
със застроена площ от 22,35 кв.м.; масивна стопанска сграда с тухлени стени и
дървена покривна конструкция, покрита с керемиди със застроена площ от
102,53 кв.м.; масивна сграда – санитарен възел с тухлени стени и покривна
конструкция с площ от 7,78 кв.м.; масивен навес с три ограждащи тухлени
носещи стени и бетонова покривна конструкция с керемиди със застроена
площ от 34,05 кв.м. В УПИ VІІІ – 222 са разположени две сгради - паянтов
навес с ограждащи стени от различни материали и дървена покривна
конструкция покрита с метални платна със застроена площ от 31,33 кв.м.;
масивна стопанска сграда с тухлени стени и покривна конструкция, двускатен
покрив покрит с метални платна със застроена площ 36,47 кв.м.
Що се отнася до сградите включени в делбата след изготвяне на
6
първата СТЕ, по молба на адв. Станимир Стоичков, същите правилно са
допуснати до делба, тъй като представляват приращение към терена на осн.
чл. 92 ЗС и явно са били собствени на наследодателя на страните.
Настоящата инстанция намира, че решението по допускане на делбата
следа да бъде отменено, като се допусне делба между двамата съделители при
квоти от по ½ идеална част върху УПИ ІІ – 222 с площ съгласно експертизите
от 1303 кв.м. и УПИ VІІІ – 222 с площ от 1125 кв.м., ведно с построените в
двата парцела постройки.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №165/07.07.2025 г., постановено по гр. д . № 265/2024 г.
по описа на АРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Б. С. Х., ЕГН
********** и Е. С. А., ЕГН ********** на следните недвижими имоти: УПИ
ІІ – 222 с площ от 1303 кв.м., ведно с построените в имота сгради - двуетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 101,57 кв.м. и разгърната
застроена площ от 203,14 кв.м., масивна едноетажна жилищна сграда с
частичен сутерен, масивна монолитна носеща конструкция покрита с
керемиди със застроена площ от 71,95 кв.м., а на сутерена 24,77 кв.м.; масивен
гараж с тухлени стени и покривна конструкция, едноскатен покрив – бетонова
плоча със застроена площ от 22,35 кв.м.; масивна стопанска сграда с тухлени
стени и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди със застроена
площ от 102,53 кв.м.; масивна сграда – санитарен възел с тухлени стени и
покривна конструкция с площ от 7,78 кв.м.; масивен навес с три ограждащи
тухлени носещи стени и бетонова покривна конструкция с керемиди със
застроена площ от 34,05 кв.м. и УПИ VІІІ – 222, ведно с построените в имота
сгради - паянтов навес с ограждащи стени от различни материали и дървена
покривна конструкция покрита с метални платна със застроена площ от 31,33
кв.м.; масивна стопанска сграда с тухлени стени и покривна конструкция,
двускатен покрив покрит с метални платна със застроена площ 36,47 кв.м., при
квоти ½ идеална част за Б. С. Х. и ½ идеална част за Е. С. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8