РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Силистра, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420100844 по описа за 2022 година
Ищците И. М. Т., Н. М. С., Е. М. Т. твърдят, че заедно с лицето Ф. М. С. са
наследници на своя съпруг и баща М. Х. Т. който бил собственик на дворно място с площ от
1360 кв.м., съставляващо пл. № ..., за който е отреден УПИ I от кв. 28 по регулационния план
на с. Б. заедно с построените в имота жилищна сграда с площ от 115 кв.м. и полумасивна
стопанска сграда с площ от 136 кв.м. Наследодателят получил дворното място от своя баща
Х. М. Т., който приживе извършил неформална делба на имуществото си, като предоставил
процесния имот на сина си, а на дъщеря си, ответница по делото, подарил друго свое празно
дворно място, в което била изградена къща с неговата финансова помощ и тази на
родителите на нейния съпруг. Ответницата признавала на своя брат правото на собственост
върху имота, предмет на делото, а след смъртта му тя зачитала и наследствените права на
неговите наследници, но през м. август 2021 г. тя променила мнението си и им поискала
сумата от 10000 лв. за нейната част от имота, като ги заплашила, че ако не я предоставят,
ще им вземе къщата. Преди предявяването на тези претенции наследниците отдали под наем
имота, което подразнило ответницата, тъй като нейното мнение за сключването на договора
не било потърсено, въпреки че за нея като съседка имало значение кой е неговият наемател.
Поради изложените причини ищците молят съда да признае за установено спрямо
ответницата, че всеки от тях е собственик на ¼ ид.ч. от процесния имот и сгради по
наследство от М. Х. Т. (а последната ¼ била собственост на другата дъщеря на
наследодателя Ф. М. С.). В условията на евентуалност като основание за правото си на
собственост изтъкват давностно владение, започнато от тях през 2020 г., към което
присъединяват владението на техния наследодател от 2000 г. до смъртта му. Претендират
направените по делото разноски заедно със законната лихва върху тях от датата на влизане в
1
сила на съдебното решение до окончателното им плащане.
С протоколно определение от 11.01.2023 г. съдът е прекратил производството по
делото по отношение на искането за установяване правото на собственост на ищците върху
3/8 ид.ч. от имота, което право не се оспорва от ответницата, т.е. след прекратяването е
останала за разглеждане претенцията на всеки от ищците за установяване съществуването на
1/8 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот.
Ответникът Ю. Х. Ч. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.
Отрича твърденията, че приживе нейният баща Х. Т. извършил неформална делба на
имуществото си, като заявява, че дворното място, в което е изградена собствената къща
е предоставено от нейния дядо, а самата сграда е построена със средствата и труда на нея и
нейния съпруг. Твърди, че баща починал през 2000 г., докато тя и нейният брат -
наследодател на ищците, пребивавали в Т.; в имота продължила да живее тяхната майка, а 4
– 5 години по – късно тя и брат също се завърнали в страната, като тя се установила в
собствената си къща, а брат – в общия им имот при тяхната майка. Братът М. Х. Т. се
завърнал без своето семейство, т.е. без ищците по делото, които продължили пребиваването
си в Т.. Междувременно ответницата често посещавала възрастната си майка, като се
грижила за нея и нейното домакинство, а освен това обработвала дворното място в спорния
имот, като засаждала зеленчуци, копаела, поливала и поддържала овощните дървета. Тъй
като здравословното състояние на М. Т. не било добро ответницата полагала грижи и за
него, като му приготвяла храна, почиствала, перяла и помагала в ежедневието. Отношенията
между брата и сестрата били много добри и двамата нямали спор относно собствеността и
ползването на имота, който считали че притежават съвместно по наследство от своите
родители. Поради тези причини ответницата е на мнение, че ищците изобщо не са владели
имота, а техният наследодател не е своил идеалните части и не е демонстрирал пред нея
намерения да ги владее за себе си, поради което е на мнение, че в негова полза не е текла
придобивна давност, нито това се е случило в полза на ищците, които не са осъществявали
никаква фактическа власт над спорната вещ.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК.
От представен по делото констативен НА № .., т. .по описа на РС – Силистра за 1991
г. е видно, че лицето Х. М. Т. е признат за собственик на процесния имот на основание
наследство и давност. От удостоверението за наследници на този собственик се установява,
че той е починал през 2000 г. и е бил наследен от своята съпруга Ф. М. Т. и низходящите си
от първа степен Ю. Х. Ч., ответница по делото, и М. Х. Т.; последният на свой ред починал
през 2020 г. и оставил като свои наследници ищците по делото - И. М. Т. - съпруга, и Н. М.
С. и Е. М. Т. – дъщери, както и от още една дъщеря – Ф. М. С., която не е страна в
настоящото производство.
Като свидетели по делото бяха разпитани лицата Б. Х. и Ф. С., допуснати до разпит
2
по искане на ищците, като първият от тях е приятел на наследодателя на ищците, а втората –
свекърва на ищцата Н. С., а по искане на ответницата бяха изслушани свидетелите Д. Ю. и
А. Х., живущи в с. Б.. От показанията на свидетеля Х. става ясно, че през 1992 г. М. Т.
заминал за Т., където пребивавал заедно със съпругата си и едната си дъщеря Е. Т., а през
това време процесният имот бил обитаван от неговите родители Х. Т. и Ф. Т., както и от
дъщеря му – ищцата Н. С., която продължила да живее в имота и след като се омъжила за
първия си съпруг. М. Т. се завърнал в с. Б. след смъртта на своя баща, т.е. след 2000 г. и се
установил в имота, а преди завръщането си изпращал на своите родители средства за
поддържане и ремонт на построената в имота жилищна сграда, които данни самият той
споделил със свидетеля Х.. Първоначално ответницата била омъжена за брата на свидетеля
Х., но бракът с него бил прекратен, след който момент свидетелят преустановил
отношения с бившата си снаха, но въпреки това бил запознат, че тя също живяла в Т. и
била омъжена там. Тази фактическа обстановка не се оспорва и от свидетелите на
насрещната страна, като свидетелят Д. Ю. счита, че както ответницата, така и нейният брат
заминали заедно за Т. през 1996 г. и впоследствие заедно се върнали в с. Б.; за такова
едновременно завръщане съобщава и свидетелят А. Х., но според него то се състояло през
2016 г., докато самата ответница в писмения си отговор и писмени бележки фиксира това
събитие през 2000 г. Свидетелят Ю. си спомня, че ищцата Н. С. е живяла в имота докато
заминала за Т. на по – късен етап, при всички случаи след завръщането на баща , а другият
разпитан по искане на ответницата свидетел А. Х. изрази становище, че ищцата С. не е
живяла в имота през последните 20 години, не се е грижила за своята баба и по всяка
вероятност е пребивавала в Т., тъй като през този период не е се е намирала в населеното
място.
Свидетелката Ф. С., настояща свекърва на ищцата С., заяви, че именно снаха и
бившият съпруг обитавали спорния имот преди завръщането на баща М. Т. и
предприемали ремонти в него със средствата, изпращани от бащата; след завръщането му те
на свой ред заминали за Т. и поверили на М. Т. грижите за сина си.
Свидетелите са единодушни, че както преди, така и след завръщането си в с. Б.
ответницата пребивавала в собствената си къща, но според свидетелите Ю. и Х. тя
посещавала редовно и спорния имот, тъй като се грижила за майка си, за брат си, както и за
къщата, двора и градината, а свидетелят Ю. дори предполага, че тя е плащала и сметките за
имота.
Без оглед на честотата, в която ответницата е посещавала имота след завръщането си
в Б., и ролята в домакинството на нейната майка и брат, и в обслужването на самия имот,
следва да се приеме, че такива посещения са извършвани регулярно, още повече че по
делото се спори не за това обстоятелство, а за субективния елемент на осъществяваната от
нея и М. Т. фактическа власт. Тази власт ответницата би могла да реализира и чрез трето
лице – държател на нейните идеални части, например обитаващите имота нейни
родственици, поради което от значение за спора е да се установи дали държейки имота
лично или чрез своята дъщеря Н. С., наследодателят М. Т. го е приемал за своя собствена
3
вещ или за обща такава, съответно дали ответницата е посещавала имота като проявление на
собствените си вещни права спрямо него или просто е гостувала и помагала на своите
близки. В конкретния случай Х. Т. притежавал имота до своята смърт, а синът му М. Т.
започнал да го владее по силата на наследяването, който юридически факт му осигурява
равни собственически права като тези на неговите сестра и майка. Държането като
собствени на идеалните части на другите наследници изисква това отношение на владелеца
да бъде обективирано пред съсобствениците, както и установената в този вид фактическа
власт да продължи през период от десет години съобразно регламентирания в чл. 79, ал. 1
ЗС давностен срок (Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012
г., ОСГК).
В показанията си свидетелят Х. отбеляза, че когато той бил на 17 – 18-годишна
възраст и ответницата била омъжена за неговия брат, нейният баща Х. Т. предоставил
дворно място, в което тя и съпругът си построили къща; къщата била построена от дядото
на нейния съпруг и на свидетеля заедно с негов (на дядото) приятел. След построяването на
къщата Х. Т. запитал ответницата в присъствието на нейния брат и на свидетеля дали ще
има претенции към къщата на брат си, на който въпрос тя отговорила отрицателно. По
делото не е спорно, че ответницата действително е получила посоченото от свидетеля
дворно място, което се явява обективен факт в потвърждение на тезата на ищците за
извършена приживе от Х. Т. неформална делба. За тази делба не е от значение, че
предоставеното на ответницата място всъщност не било притежание на баща , а на нейния
дядо, тъй като с това не се променя извършеният от Х. Т. акт на обезпечаване на
жилищните нужди на децата му, при който в семейството било прието, че процесният имот
ще остане в собственост на неговия син. От този момент на бъдещите наследници на Х. Т.
станало известно, че М. Т. единствен от тях ще наследи имота, поради което съдът приема,
че непосредствено след смъртта на баща си той започнал да владее идеалните части на
останалите съсобственици за себе си и сторил това със знанието на последните, които били
наясно, че такава е волята на наследодателя и въпреки това не я оспорили. Тази ситуация се
потвърждава и от показанията на свидетелката Ф. С., от чийто разказ стана ясно, че след
смъртта на М. Т. страните получили известие за дължимите данъци за имота и ответницата в
разговор с нейната снаха, ищцата Н. С. и съпруга , син на свидетелката, заявила: „Вие
платете всичко, аз не искам!“ (в смисъл, че не иска имота). Поради изложените причини
съдът счита, че собственическите намерения спрямо имота от страна на М. Т. са били ясни
за молителката от самото наследяване на техния родител, като те безспорно са били
известни и за другия наследник – тяхната майка, като при това положение никой от тях не
им се е противопоставил; самата ответница е била съгласна с това разпределение на
собствеността през цялото време на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, както и дълго след
неговото изтичане, тъй като тя нямала собственически претенции и след смъртта на брат си
видно от показанията на посочената по – горе свидетелка. При тези данни посещаването на
имота от ответницата и подкрепата, която тя оказвала на близките си чрез работа в
домакинството и в градината, губят значението си на актове на упражняване на
собственически права, а следва да се приемат като гостуване и действия, свързани с
4
фактическо подпомагане на нейните родственици. Доколко често и в кои периоди
ответницата е извършвала тези посещения в конкретния случай не е от значение за делото,
поради което не следва да се коментират противоречията и несъответствията в показанията
на разпитаните по нейно искане свидетели по този въпрос. Съдът не споделя съмненията на
ответницата в достоверността на показанията на свидетеля Х., тъй като същите са
систематизирани и последователни, свидетелят надлежно уточнява кои от сведенията е
възприел лично и кои са му били съобщени от други лица, като по мнението на съда те се
отличават с обективност и безпристрастност, тъй като съдържат и информация, която не
кореспондира изцяло на тезата на ищцовата страна (например ищците твърдят, че къщата на
ответницата била построена от нейния баща с помощта на сватовете му, т.е. семейството на
съпруга , а свидетелят заяви, че това е сторил единствено неговият дядо, който е дядо и на
съпруга на ответницата, заедно със свой приятел, каквато позиция поддържа и самата
ответница). Предоставянето на дворното място за къщата на ответницата придава житейска
логика на тезата на ищците и показанията на свидетеля Х., тъй като ако семейството на Х.
Т. е разполагало с два имота, е нормално те да бъдат разпределени между двете му деца,
каквито са и показанията на свидетеля; същевременно никой от участниците в
производството не изложи твърдения, че М. Т. е получил от баща си друг (трети за
семейството) имот, в който случай версията за извършената по посочения от свидетеля
начин неформална делба би се оказала житейски неоправдана.
Поради изложените причини съдът приема, че приживе М. Т. е придобил в
собственост идеалните части от имота на своите майка и сестра поради упражнявано в
необходимия по закон срок давностно владение, поради което неговите наследници са в
правото си да се позоват на изтеклата в негова полза придобивна давност; приемайки, че
този наследодател е станал собственик на спорните идеалните части, за такива следва да се
признаят е неговите наследници, т.е. всеки от настоящите ищци следва да се признае за
собственик на 1/8 ид.ч. от имота, която част е предмет на настоящия правен спор, а
сборувана с неоспорваната част от дяла им, квотата на всеки наследник, включително и на
тримата ищци, възлиза на ¼ ид.ч. Тъй като главният иск за установяване собственическите
права на ищците по наследство от наследодателя им М. Т. се явява основателен,
предявеният в условията на евентуалност иск за установяване на правото им на собственост
по давност не следва да се разглежда.
Поради уважаването на иска в полза на ищцата И. М. Т. следва да се присъдят
направените разноски, като се отчете и обстоятелството, че производството по делото е
прекратено по отношение на неоспорените от ответницата собственически права на ищците,
т.е. на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 45,46 лв. за държавна такса и 500
лв. за адвокатски хонорар заедно със законната лихва върху тях от датата на влизане в сила
на съдебното решение до окончателното им плащане. Поради частичното прекратяването на
производството на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответницата също следва да се
присъдят разноски в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар, от които всяка от ищците
следва да заплати сумата от 100 лв. Поради изложените причини и на основание чл. 235
5
ГПК Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. Х. Ч. с ЕГН ********** от с.
Б., общ. С., ул. „П.“ № ., че всеки от ищците И. М. Т. с ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул.
„П.“ № .., Н. М. С. с ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „Н. П. К.“ № ..и Е. М. Т. с ЕГН
********** от с. Б., общ. С., ул. „П.“ № ..е собственик по наследство от М. Т. на 1/8 ид.ч. от
дворно място с площ от 1360 кв.м. (хиляда триста и шестдесет кв.м.), съставляващо пл. № ...
(......), за който е отреден УПИ I (едно) от кв. 28 (двадесет и осем) по регулационния план на
с. Б., одобрен със заповед № 3299;3298 от 22.06.1952 г., заедно с построените в имота
жилищна сграда с площ от 115 кв.м. (сто и петнадесет кв.м.) и полумасивна стопанска
сграда с площ от 136 кв.м. (сто тридесет и шест кв.м.), при съседи: две улици, УПИ II-372 и
УПИ XVIII-370.
ОСЪЖДА Ю. Х. Ч. с ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „П.“ № .за заплати на И.
М. Т. с ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „П.“ № ..направените по делото разноски по
съразмерност с разгледаната част от иска в размер на 45,46 лв. (четиридесет и пет лв. и 46
ст.) за държавна такса и 500 лв. (петстотин лв.) за адвокатски хонорар заедно със законната
лихва върху тях от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното им
плащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
ОСЪЖДА И. М. Т. с ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „П.“ № ..да заплати на Ю.
Х. Ч. с ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „П.“ № .направените по делото разноски по
съразмерност с прекратената част от производството в размер на 100 лв. (сто лв.) за
адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането на ответницата за присъждане на разноски
над така посочената сума.
ОСЪЖДА Н. М. С. с ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „Н. П. К.“ № ..да заплати
на Ю. Х. Ч. с ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „П.“ № .направените по делото разноски
по съразмерност с прекратената част от производството в размер на 100 лв. (сто лв.) за
адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането на ответницата за присъждане на разноски
над така посочената сума.
ОСЪЖДА Е. М. Т. с ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „П.“ № ..да заплати на Ю.
Х. Ч. с ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „П.“ № .направените по делото разноски по
съразмерност с прекратената част от производството в размер на 100 лв. (сто лв.) за
адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането на ответницата за присъждане на разноски
над така посочената сума.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6