Решение по дело №4335/2018 на Районен съд - Плевен

                                                                                                           

   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

 

 

№

 

  

гр.Плевен, 06.01.2019 г.

 

 

 

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        

       

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито  съдебно заседание на 11.12.2018 година, в състав:

                                                                                                                 

                                                      

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА

 

 

 

при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №4335 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното :

            

                

     

 

         Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

     Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от „Т.П.“ ЕАД против И.А.П., ЕГН **********,***, с която е предявен иск на основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, като по  образуваното ч.гр. дело №1727/2018г. по описа на РС - Плевен е издадена  заповед за изпълнение срещу длъжника. Същият е възразил в срока  по  чл.414 от ГПК, инициирало настоящото исково производство.

     Предявен е  иск за установяване съществуване на вземане  на ищеца спрямо  ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за негов топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер 1021440.

     Вземането се обосновава със следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150 (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012год. в сила от 17.07.2012г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

      Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

      Сградата - етажна собственост на ответника, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “ ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД. Сумите за ТЕ за процесния периода за процесния имот са начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма “ ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.

      Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на „Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва: 596,66лв. - главница за периода  01.10.2016г. - 31.01.2018г.  и  лихва в размер на 32,02лв. за периода от 02.12.2016 до 02.03.2018, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1727/2018г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.

      Претендират се и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78 от ГПК, както и разноски в заповедното производство.

      В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, чрез адв.Б.К., в който заявява, че  искът е частично основателен, но не навежда доводи в тази връзка. Заявява, че не се противопоставя да бъде  привлечено трето лице помагач, както и да бъде  назначена исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза – във вр. с последното искане на ищеца особеният представител не изразява становище дали оспорва размера на исковете, от което значение е  именно дали е необходимо назначаването на такава експертиза или не.Следва да се даде възможност на особения представител да изрази ясно становище дали признава по размер исковете, респ. каква част и кой от исковете оспорва - с оглед направеното в отговора изявление.

      В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юркс.Ч., която поддържа иска и прави  искане за постановяване на решение при признание на иска.

          В о.с.з. ответникът се представлява от назначения особен представител адв.Б.К., който  признава иска и навежда доводи в о.с.з.

          Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан и следва да бъде уважен при отчитане на направеното признание на иска от ответника – прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл.237 ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази напарвеното признание на  иска.

 От приложеното ч.гр.д .№1727/2018год. по описа на ПлРС се установява, че на 12.03.2018год. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника, като съдът е издал заповед за сумите, както следва: 596, 66лв. главница за периода от 01.10.2016год. до 31.01.2018год., сумата 32,02лв. лихва за забава за периода от                           02.12.2016год. до 02.03.2018год., законната лихва върху главницата, считано от 12. 03. 2018год. до изплащане на вземането, както и сумата 75,00лв. разноски по делото, от които 25,00лв. представляващи внесена държавна такса и 50,00лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016год. до 31.01.2018год.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,  инициирало настоящото исково производство, в което ищцовото дружество претендира същото по размер вземане, което се признава от ответната страна и в този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. По делото са представени доказателства, че ответникът е собственик на топлоснабдения недвижим имот, находящ се в ***, с аб. № 1021440- нотариален акт за собственост /л.9 от делото/, заявление  за закриване на партида от стария собственик – л.8 от делото. Ищецът е уточнил от какво произтича вземането му – молба, приложена на л.16 от делото, а именон: 441,42лв. сума за отопление, начислена за процесния период; сума за Те, отдадена от сградна инсталация – 121,96лв.; сума за услуга дялово разпределение – 32,40лв.; корекции – 0,88лв. Посоченое също така, че в имота на ответника има монтирани 3 бр. индивидуални разпределителни уреда и 1бр. щранг-лира.

По отношение разноските по делото:  същите следва да бъдат присъдени  изцяло в полза на ищеца по отношение направените такива в исковото производство – в размер 75лв. за внесена държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт, определено от съда с оглед разпоредбата на чл.78 ал.8  от ГПК. /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./, която гласи следното: в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В случая и предвид разпоредбите на Наредба за заплащането на правната помощ и макар ищецът да претендира  юрисконсултско възнаграждение в размер 150лв., същото следва да бъде определено от съда на 100лв., което в случая е минималният размер, регламентиран от посочения нормативен акт. Делото не е с фактическа и правна сложност, налице е признание на иска, проведено е само едно съдебно заседание, което именно мотивира съда да определи размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразно изложеното по-горе. Или, в полза на ищеца следва да се присъди общо сумата от 175лв. - разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както и разноски за особен представител – 300лв., заплатени от страна на ищеца.

 По отношение разноските в  заповедното производство: с оглед размера на  установеното вземане, в еднакъв размер с вземането, предмет на издадената преди това заповнед за изпълнение, ответникът дължи разноски за това производство в пълен размер – общо 75лв. - за внесена държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение.

          Воден от горното, съдът

       

 

 Р    Е    Ш    И   :

           

          

          

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че И.А.П., ЕГН **********,***, представляван по делото от особен представител адв.Б.К. от ПлАК,  ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва: 596,66лв. - главница за периода  01.10.2016год. - 31.01.2018год. и лихва в размер на 32,02лв. за периода от 02.12.2016год. до 02.03.2018год., ведно със законната лихва – считано от 12.03.2018год., за които суми е  издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1727/2018г. по описа на ПлРС.

          ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И.А.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, направените разноски по делото в производството по чл.422 от ГПК в размер общ 175лв., както и 300лв. за назначен особен представител, както и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №1727/2018год. по описа на Плевенски районен съд в общ размер 75лв.

           решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                      

                                                                  

                                                               районен съдия: