Решение по КНАХД №378/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на О. А.- Шумен, представлявана от Областен управител, срещу Решение № 30/19.06.2025г. на Районен съд– Велики Преслав, постановено по АНД № 48/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 3/20.01.2025г., издадено от Директора на Б. Д. „Черноморски район“- [населено място] при МОСВ, с което на касатора на основание чл.201 ал.2 от ЗВ, във връзка с чл.200 ал.1 т.43 и е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500/ петстотин/ лева за нарушение на чл.140 ал.5 от ЗВ.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, поради непрецизна правна квалификация на нарушението в АУАН и НП, както и, че съдът не е съобразил, че липсата на средства за извършване на дейност по поддържане проводимостта на речните легла от държавния бюджет създава ситуация на обективна невъзможност касаторът да предприеме нужните действия. По изложените съображения се отправя претенция за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован се представлява от юрисконсулт Р., която поддържа жалбата. Депозира писмена защита.

Ответната страна, представя отговор на жалбата и писмено становище, в които излага доводи за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея твърдения, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

От служители на БДЧР на 12.09.2024г. била извършена проверка обективирана в Констативен протокол № Ш-308/ 12.09.2024г., приложен по делото. Била установена нарушена проходимост в участък от река Г. К. с дължина от около 1000м. от вливането на река Врана при [населено място] по течението на реката, община В. П., поради паднали в речното корито дървета и клони. Провереният участък е извън регулация, съгласно чл.140 ал.5, във връзка с чл.138 ал.5 т.2 б.“б“ от ЗВ и отговорен за почистването е Областният управител на съответната област. За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 234/11.10.2024г./бланка № 001656/ за допуснато нарушение на чл.140 ал.5 от Закона за водите. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН от Областна администрация Шумен било представено възражение, което било счетено за неоснователно. Въз основа на така съставения акт, административно- наказващият орган издал процесното НП, с което на основание чл.200 ал.1 т.43 от ЗВ ангажирал отговорността на касатора като задължен да осигурява почистването на речните легла извън урбанизираните територии, като наложил имуществена санкция в размер на минималния в закона, а именно 500лв. за нарушение чл.140 ал.5 от ЗВ.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата отмяна. Актът и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени при стриктното съблюдаване на императивния законов ред, от компетентни за това лица. Същите разполагат с необходимите реквизити и описанието на нарушението е детайлно посочено, включително чрез препращане към КП, с който са дадени предписания на нарушителя. Съдът възприел и решаващото становище относно безспорната установеност на вмененото на санкционираното лице неизпълнение, извеждайки извода, че осъществяването му се установява от събраните писмени и гласни доказателства. С оглед спецификата на нарушението, районният съд е формирал и извод за неприложимост на института на „маловажния случай на административно нарушение“. Въз основа на изложените аргументи потвърдил изцяло обжалвания пред него санкционен акт.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Актът и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени при съблюдаване на императивния законов ред, от компетентни за това лица. Същите разполагат с необходимите реквизити по чл.42 ал.1 т.4 и 5 и чл.57 ал.1 т.4 и 5, като съдът не споделя твърдението в касационната жалба, че липсва прецизна правна квалификация. В АУАН е описано нарушението, осъществено чрез бездействие и изразяващо се в задължения по ЗВ, поради което нарушителят е знаел в какво точно се изразява деянието и съответно е организирал защитата си чрез депозирано възражение.

Касационният съдебен състав счита, че районният съд е достигнал и до правилни и законосъобразни изводи относно безспорната установеност на описаното в акта и в НП нарушение, изразяващо се в липса на изпълнение на вмененото на задължение на касатора с нормите на ЗВ. Съгласно чл.138 ал.1 от ЗВ защитата от вредно въздействие на водите по чл.137 от ЗВ е оперативна и постоянна. Постоянната защита, съгласно чл.138 ал.4 от ЗВ, включва множество посочени дейности, включващи и поддържане проводимостта на речните легла по т.5. Съгласно чл.140 ал.3 т.2 от ЗВ, дейностите по чл.138 ал.4 включват премахване на израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета. Разпоредбата на чл.140 ал.4 и ал.5 от ЗВ определя съответно субектите, на които е вменена организацията и координацията на дейностите по почистване на речните легла, а именно кметът на общината, когато почистването на речните легла е в границите на урбанизираните територии, или областният управител, когато почистването на речните легла е извън границите на урбанизираната територия, какъвто е настоящия казус. Поради това, съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е пристъпил към ангажиране на отговорността на юридическото лице по реда на чл.200 ал.1 т.43 от ЗВ за неизпълнение на задължения по ЗВ, за което е предвидена имуществена санкция в размер от 500 [рег. номер]. Ирелевантни се явяват твърденията за невъзможност за изпълнение на предписанията, поради липса на бюджетни средства.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че решението на Районен съд- Велики Преслав е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Поради това процесното решение на въззивния съд следва да се остави в сила.

Независимо от изхода на спора, на ответната страна не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като такива не са направени. Страната не е защитавана пред касационната инстанция от юрисконсулт, включително и депозираното писмено становище по спора е от Директора на БДЧР, а не от юрисконсулт, поради което разноски не следва да бъдат присъдени. Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30/19.06.2025г. на Районен съд– Велики Преслав, постановено по АНД № 48/2025г. по описа на съда.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно.