Решение по гр. дело №4082/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 292 / 5.2.2020г.

гр. Перник, 05.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 4082 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу И. И. Ч., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 536.02 лева, представляваща ¾ части от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 84, находящ се в ***в общ размер от 714.68 лева, от които главница в размер на 444.47 лева за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. вкл,, представляваща ¾ общата главница, възлизаща на 592.62 лева и 91.55 лева – лихва за периода от 09.07.2015 г. до 30.01.2018 г. вкл., представляваща ¾ от общата лихва от 122.06 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

С исковата молба са представени копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В съдебно заседание, проведено на 20.01.2020 г., ищцовото дружество представя и копие на договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 08.11.1990 г. и удостоверение за наследници на Г.Н.Ч..

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на процесуалния представител на ответницата – адв. В. е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който исковите претенции се оспорват по основание. Счита, че страните по делото не се намират в облигационни отношения. Поддържа, че по делото липсват доказателства ответницата да е собственик на топлоснабдения имот. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, претендирани за периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2016 г.вкл. В съдебно заседание, проведено на 20.01.2020 г., процесуалният представител на ответника адв. В. заявява, че оспорва единствено собствеността върху процесния имот като поддържа, че ответницата не е собственик нито ползвател на същия, поради което и няма качеството на потребител на топлинна енергия през процесния период. В тази връзка поддържа, че представеният по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 08.11.1990 г. е от преди 30 години, а купувач по него е друго лице, различно от ответницата. Заявява изрично, че не оспорва обстоятелствата, че за процесния период до процесния имот реално е била доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана правилно, както и не оспорва размера на претендираните вземания, при вземане предвид погасителната давност. В тази връзка съдът е приел окончателен доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което страните, присъстващи в съдебното заседание, не са възразили.  

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2095/24.04.2019 г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Страните не спорят, а и от представеното по делото извлечение от сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 592.62 лева за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. вкл, и 122.06 лева – лихва за периода от 09.07.2015 г. до 30.01.2018 г., като същите не са заплатени.

От представено по делото копие на договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 08.11.1990 г се установява, че на 08.11.1990 г. Г.Н.Ч.е придобил в качеството си на купувач по договор за покупко продажба собствеността върху процесния имот – апартамент № 84, находящ се в ***, за който е доставяна топлинна енергия. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответницата, че в т. 3 от договора е посочено името на друго лице. Посоченият извод следва от обстоятелството, че се касае за разминаване, което се свежда до една буква от фамилията на купувача, като това вероятно се дължи на техническа грешка, доколкото имената са изписани на пишеща машина. Освен това т. 3 от договора не представлява негова съществена част, а урежда единствено задължение на лицето да работи определен брой години в дадено предприятие.

На последно място от приложеното удостоверение за наследници на Г.Н.Ч.се установява, че същият е починал на 16.03.2013 г., бил е женен и е оставил за свои наследници съпругата си – ответницата И.Ч. и сина си Н.Н..

          От процесуалния представител на ответницата не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след извършване на посочената сделка и в частност такива промени, касаещи процесния период. Единственото възражение е че от сключване на договора е изминал дълъг период от време. Това възражение само по себе си, без никакви доказателства, които да го подкрепят, обаче не може да се приеме за достатъчно, за да обоснове извод за промяна във вещноправния статут на имота.   

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 2095/24.04.2019 г. по ч.гр.д. № ***. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е депозирал възражение, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение, че ответницата не е собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства / договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 08.11.1990 г се установява, че на 08.11.1990 г. и удостоверение за наследници на Г.Н.Ч./ следва извод, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е един от собствениците на процесния имот.

Посочената констатация следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез покупко-продажба от страна на покойния съпруг на ответницата. Последната не възразява, че по време на извършване на продажната сделка е била в брак с купувача на имота Г.Н.Ч.. Липсват данни този брак да е бил прекратен с развод приживе на съпруга. Предвид и датата на придобиване на имота – 08.11.1990 г. и релевантните разпоредби на действащия тогава Семеен кодекс, съдът намира, че процесният имот е придобит от ответницата и съпруга й в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. В тази връзка между ответницата и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответницата е съсобственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота.

На следващо място доколкото СИО върху процесния имот е прекратена поради смъртта на един от съпрузите, а видно и от представеното удостоверение за наследници Г.Н.Ч.е оставил за свои наследници съпругата си – ответницата И. И. Ч. и сина им Н.Н., роден на *** г., то следва извод, че ответницата притежава 3/4 идеални части от собствеността върху топлоснабдения имот. Това е така, доколкото след прекратяване на СИО ответницата получава ½ идеална част от имота в качеството си на собственик и отделно още 1/4 идеална част от имота като преживяла съпруга и наследник на Г.Н.Ч./1/2 + 1/4 = 3/4 идеални части/. Останалата 1/4 идеална част се притежава от сина на  Г.Н.Ч.и И. И. Ч. – по арг. от чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството.      

Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение възражението за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото възражение за погасителна давност спрямо вземанията, претендирани за периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2016 г.вкл. Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***г. по описа на Пернишкия РС е подадено на 22.04.2019 г. и предвид релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за топлинна енергия /чл. 34, ал. 1 от ОУ/, то така направеното възражение е основателно.

 

Предвид гореизложеното от начислените за процесния имот главници за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. в размер на 592.62 лева, погасени по давност са главници на обща стойност 334.40 лева[1], начислени за периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2016 г.вкл. Остават като дължими главници за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2017 г. в размер на общо 258.22 лева. Доколкото обаче ответницата притежава само 3/4 идеални части от собствеността върху имота, то същата следва да отговаря за задълженията относно същия в част съответна на участието си в съсобствеността. В тази връзка претенцията спрямо ответницата е основателна до размер на сумата от 193.66 лева /3/4 х 258.22 лева/. 

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че от начислените за процесния имот лихви за периода от 09.07.2015 г. до 30.01.2018 г. в размер на 122.06 лева, погасени по давност са лихви на обща стойност 84.24 лева[2], начислени за периода от 09.07.2015 г. до 31.03.2016 г.вкл. Остават като дължими лихви за периода от 01.04.2016 г. до 30.01.2018 г. в размер на общо 37.84 лева. Доколкото обаче ответницата притежава само 3/4 идеални части от собствеността върху имота, то същата следва да отговаря за задълженията относно същия в част съответна на участието си в съсобствеността. В тази връзка претенцията спрямо ответницата е основателна до размер на сумата от 28.38 лева /3/4 х 37.84 лева/.

По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенция за основателни и доказани до сумата от 193.66 лева – главница за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2017 г. и 28.38 – обезщетение за забава за периода от 01.04.2016 г. до 30.01.2018 г., за които суми същите следва да бъдат уважени като за разликата до пълния претендиран размер претенциите следва да бъдат отхвърлени.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски са направили и двете страни:

По разноските в производството по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник /заповедно производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 31.07 лева.

Длъжникът претендира разноски в размер на 300 лева, които са действително извършени видно от договор за правна защита и съдействие по заповедното производство. С оглед изхода на делото предвид отхвърлената част от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 175.73 лева.

По разноските в производството по гр.д. № ***г. по описа на РС Перник /исково производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 140 лева, от които 25 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 15 лева такси за съдебни удостоверения, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендираните разноски са действително извършени. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 57.99 лева.

Ответната страна претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар, които са действително извършени видно от договор за правна защита и съдействие по заповедното производство. С оглед изхода на делото предвид отхвърлената част от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 175.73 лева. 

Претендираните разноски за адвокатски хонорар от страна длъжника/ответника са в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради прекомерност.   

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

 

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Илиева Ч., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо: 222.04 лева, представляваща ¾ от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 84, находящ се в ***, възлизаща на общо 296.06 лева, от които главница в размер на 193.66 лева за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл, (3/4 от общата главница в размер на 258.22 лева)  и 28.38 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 01.04.2016 г. до 30.01.2018 г. (3/4 от общия размер на обезщетението за забава в размер на 37.84 лева), както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.04.2018 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 313.98 лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер от 536.02 лева, от които 250.81 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от 444.47 лева относим към  периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2016 г. вкл, и 63.17 лева - разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 91.55 лева за периода от 09.07.2015 г. до 31.03.2016 г. вкл., поради погасяване на сумите, дължими за съответните периоди, по давност.

ОСЪЖДА И. И. Ч., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 31.07 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № ***г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 57.99 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство предвид уважената част от исковите претенции.

ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на И. И. Ч., с ЕГН: ********** сумата от общо 175.73 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № ***г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 175.73 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство предвид отхвърлената част от исковите претенции. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № *** по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                       К. КОСТАДИНОВА