РЕШЕНИЕ
№ 2588
гр. Варна, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110102015 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран от *** срещу В. Г. А. с искове по реда на чл.422 ГПК и правна
квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД, иск по чл.240, ал.2
ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр, чл.99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 9 782,20 лв. (девет хиляди седемстотин осемдесет и два лева и двадесет
стотинки), представляваща изцяло дължимата главница /включваща 9461,22 лв.-редовна
главница и 320,98 лв.- просрочена главница/ по договор за потребителски кредит №
1640868 от 29.10.2014г., сключен между длъжника и **** и В. Г. А., вземането, по който е
прехвърлено в полза на „****с договор за цесия от 26.09.2016г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване заявлението в съда – 21.06.2022г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 985,04лв. (деветстотин осемдесет и пет лева и
четири стотинки), представляваща договорна лихва, начислена за периода от 29.10.2014 г. до
26.09.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.7877/2022 г.
по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът твърди, че е придобил вземане спрямо ответника по силата на договор за
прехвърляне на парични задължения от 26.09.2016 г. сключен с ***. Поддържа, че вземането
на *** към ответника е възникнало въз основа на договор за паричен заем ***/29.10.2014г.,
сключен между В. А. / кредитполучател/ и „***/ кредитор/ по силата на който е усвоена
чиста стойност на кредита от 10000 лв., която е следвало да бъде върната на 120 анюитетни
месечни вноски по 185,47 лв. с падеж на първата 01.12.2014 г. и на последната 01.11.2024 г.
Общо дължимата сума по кредита за целия период възлиза на 22225,06 лв. Излага се, че
ищецът е придобил вземане в размер на 10767,24 лв., от които 9782,20 лв. остатък от
непогасена главница и 985,04 лв., остатък от възнаградителна лихва за периода от 29.10.2014
г. до 26.09.2016 г. Поддържа, че ответникът не е изпълнявал задълженията си, поради което
е подадено заявлението по чл.410 ГПК, а въз основа на указания на съда и настоящите
установителни искове.
Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника чрез лице
по чл.46 ГПК. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
1
намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен
това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, като исковата молба му е редовно връчена, уведомен е за последиците по чл. 238
ГПК с определението на съда от 23.05.2023 г., не е изпратил представител в първото по
делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие; в открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване
на неприсъствено решение; от наличните доказателства по делото може да се направи извод
за вероятна основателност на посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да
се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК,
с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски, заплащането на които е доказано- държавна
такса от 225,95лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. или общо 325,95
лв.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство – 215,34 лв. държавна такса и
100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, т.е. следва да му бъдат присъдени общо 315,34 лв.
–разноски в заповедното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Г. А., ЕГН:**********, адрес; *** дължи на
„***“ ЕАД, ЕИК:***, съдебен адрес: гр. *** по искове по реда на чл.422 ГПК и с правна
квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.240, ал.2 ЗЗД вр.
чл.9 ЗПК вр, чл.99 ЗЗД сумата от 9 782,20 лв. (девет хиляди седемстотин осемдесет и два
лева и двадесет стотинки), представляваща изцяло дължимата главница /включваща 9461,22
лв.-редовна главница и 320,98 лв.- просрочена главница/ по договор за потребителски
кредит № 1640868 от 29.10.2014г., сключен между длъжника и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и В. Г. А., вземането, по който е прехвърлено в полза на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД с договор за цесия от 26.09.2016г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване заявлението в съда – 21.06.2022г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 985,04лв. (деветстотин осемдесет и пет лева и
четири стотинки), представляваща договорна лихва, начислена за периода от 29.10.2014 г. до
26.09.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.7877/2022 г.
по описа на ВРС, 12 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Г. А., ЕГН:**********, адрес; гр. **** да
заплати на ****, съдебен адрес: *** сумата от 325,95 лв.- разноски в исковото производство
и сумата от 315,34 лв.- разноски в заповедното производство по ч.гр.д.7877/2022 г. по описа
на ВРС, 12 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.
2
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3