РЕШЕНИЕ
№ 543
гр. Кюстендил, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20211520101558 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, депозирана от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. З. Ц. от САК, със съдебен адрес в
гр. С., ж.к. „Г. М.“, ул. „А. Ж.“ №*, ет.*, против С.Н. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. К., ул. „Р.“ № **. В исковата молба се твърди, че между С.Н. М. и
„Теленор България“ ЕАД са сключени два броя договори за мобилни услуги.
С Договор № ********* от 09.03.2019г. на ответника е предоставен мобилен
номер ********** със стандартна месечна такса в размер на 15,99 лева и
мобилно устройство таблет „nJoy Deimos 7 4G Black”. С Договор №
********* от 23.03.2019г. е предоставен на ответника мобилен номер
********** със стандартна месечна такса в размер на 15,99 лева и мобилно
устройство таблет „Prestigio Grace 3157 7”. С. М. не изпълнявала
задълженията си по договорите за периода от месец юни 2019г. до месец
септември 2019г., за което са издадени три броя фактури – фактура №
********** от 10.06.2019г., фактура № ********** от 10.07.2019г. и фактура
№ ********** от 10.09.2019г., в общ размер на 472,53 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и услуги за отчетен период
10.05.2019г.-25.09.2019г., ведно с начислената неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите по вина на ответника в размер на 419,69 лева.
С оглед на гореизложеното било депозирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Кюстендил
заради което било образувано ч.гр.д. № 764/2021 г. по описа на Районен съд -
гр. Кюстендил и била издадена заповед за изпълнение № 260359 от
1
23.04.2021г., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предвид това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за ищеца бил
налице правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу длъжника.
Ищецът иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните наличието на вземане в полза на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* против С.Н. М., както следва: сума
в общ размер на 472,53 лева, от които 21,08 лв. - неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 10.05.2019г. – 09.06.2019 г. по
издадена фактура № ********** от 10.06.2019г.; 31,76 лв. - неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.06.2019г. –
09.07.2019 г. по издадена фактура № ********** от 10.07.2019г., 419,69 лв. –
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, за които
ищецът е издал фактура № ********** от 10.09.2019г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се деловодните разноски по заповедното производство,
както и тези по настоящото такова.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна не е упражнила
правото си на отговор. Видно от материалите по делото, същата е отказала да
получи исковата молба и приложенията към нея, с оглед на което връчването
се счита за редовно на основание чл.44, ал.1 от ГПК. Призовката за открито
съдебно заседание също е връчена по реда на чл.44, ал.1 от ГПК в условието
на отказ. Ответникът не се явява в първото заседание по делото и не се
представлява. Не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие,
макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално
поведение.
С оглед процесуалното й поведение ищецът сочи, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене,
дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови
неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
ответната страна е отказала да получила препис от исковата молба и
приложенията към нея, като не е подала писмен отговор в едномесечен срок.
Наред с това, макар и редовно призована чрез връчване на призовката по реда
на чл. 44, ал.1 от ГПК при отказ, не се явява в първото заседание по делото и
не се представлява. Не е направила искане за разглеждането на делото в
нейно отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от предприетото
процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените
искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
2
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на
ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде
уважена в претендирания размер.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни
съображения.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
направените разноски по настоящото производство. Представен е Договор за
правна защита и съдействие № 9929-1/30.07.2021 г. с посочен размер на
адвокатско възнаграждение от 360,00 лв., като са доказани направени разходи
за платена държавна такса в размер на 25,00 лв.
С оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното производство
разноски, които към този момент и с оглед заявените претенции в исковото
производство, са в общ размер на 385,00 лв. – 25,00 лв. държавна такса и
360.00 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
С.Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Р.“ № **, дължи на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сума в общ размер
на 472,53 лв. (четиристотин седемдесет и два лева и 53 ст.), от които 21,08 лв.
- неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
10.05.2019г. – 09.06.2019 г. по издадена фактура № ********** от
10.06.2019г.; 31,76 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 10.06.2019г. – 09.07.2019 г. по издадена фактура №
********** от 10.07.2019г., 419,69 лв. – начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите, за които ищецът е издал фактура № **********
от 10.09.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК (22.04.2021г.) до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Р.“ № **, да
заплати на ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер
385,00 лв. (триста осемдесет и пет лева), представляваща деловодни разноски
за настоящото производство, както и сумата в размер на 385,00 лв. (триста
осемдесет и пет лева) - деловодни разноски направени в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. № 764/2021 г. на Районен съд – Кюстендил.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4