Решение по гр. дело №12300/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

гр. Варна, 09.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12300 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „М.д.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ж.С.Ж., чрез пълномощника му адв.К.Д.Т. – АК Варна срещу „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД  за приемане за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцовото следната сума, за която е издадена заповед за изпълнение № 5492/17.07.2019г. по ч.гр.д. № 11038/2019г. по описа на ВРС:

сумата от 19 /деветнадесет/ лева, представляваща платена без основание сума за възстановяване захранването на обект с абонатен № *** и клиентски № ***, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от ***г., сключен между „М.Д.“ ЕООД и И.Т.Б., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.07.2019г., до окончателно изплащане на вземането. 

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

На 15.07.2019г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесното вземане, по което заявление било образувано ч.гр.д.№ 11038/2019г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта за изпълнение постъпило възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, което породило у ищеца правен интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането.

С договор за цесия от ***г. ищцовото дружество придобило процесното вземане за сумата от 19.00 лева, представляваща платена на ***г. без основание стойност за възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен № *** и клиентски № *** с титуляр на партидата И.Т.Б., с ЕГН **********, за което била издадена фактура № ***г. За сключения договор цедентът уведомил длъжника „Е.П.“ АД с нарочно уведомление изпратено на електронната поща на дружеството, за което разполагал с отговор от длъжника от 17.06.2019г.

Ищецът поддържа, че сумата от 19.00 лева, представляваща такса повторно включване е платена на ***г. без правно основание. Ответното дружество не отчитало никакви разходи при прекъсване и възобновяване на захранването в случаите, когато е било преустановено снабдяването на потребителя с ел. енергия по негова вина, тъй като услугата по прекъсване и възобновяване на електрозахранването по принцип се извършвало от друго дружество – „Е.М.“ АД (с настоящо наименование „Е.С.“ АД).

Клаузата на чл.37, ал.1, изр.2 от Общите условия за продажба на ел. енергия на ответното дружество противоречали на разпоредбите на чл.122-124 от Закона за енергетиката, които не предвиждали като условие за възобновяване на снабдяването заплащането на такса от потребителя.

Освен, че ответното дружество не било извършило разходи във връзка с прекъсване или възобновяване на захранването, налице било и ограничаване на правата на потребителя, произтичащи от закон и нормата била неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 от Закона за зашита на потребителите. Налице била и неравноправност по чл.143, т.18 от същият закон. При наличието на договор между дружеството и потребителя трябвало да се докаже неизпълнение на задълженията, виновно поведение на потребителя и вреди за дружеството по вид и размер. Потребителя бил поставен в неравноправно положение, като се позволявало на доставчика да изисква предварително заплащане на суми и едностранно определяне на техния размер за възстановяване на снабдяването.

Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените в производството разноски

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска като допустим, но неоснователен.

Прекъсването на захранването на абоната било следствие на виновното неизпълнение на договорните задължения на последния. Захранването било преустановено на ***г. поради неизпълнение на договорни задължения – незаплащане в срок задълженията, за които ответното дружество издало Фактура № ***г. на стойност 58.73 лева и Фактура № ***г. на стойност 66.61 лева.

Ответникът поддържа, че е налице правно основание за начисляване на такса за възстановяване на продажбата на електрическа енергия. Ответното дружество, в съответствие с чл.34 от Общите си условия за продажба на ел. енергия, поискало прекъсване на преноса на електрическа енергия след като абоната просрочил с повече от 20 дни изпълнението на задължението си за заплащане на цената на доставената му ел. енергия. Продажбата на електрическа енергия се възстановявала, след като клиентът заплатял на „Е.П.“ АД цена, съгласно ценоразпис, в която били включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на електрическа енергия. Прекъсването и възстановяването на преноса на ел. енергия фактически се осъществявало от Е.С.“ АД, поради което и това дружество понасяло разходите за това. Доколкото обаче таксата за възстановяване на продажбата на електрическа енергия по същество представлявала такса, свързана с достъп и пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа, то посочената такса несъмнено представлявала заплащане на вид мрежова услуга.

В чл.28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия крайните клиенти заплащали всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител, в случая ответното дружество.

Клаузата на Общите условия за продажба на ел. енергия на ответното дружество не противоречала на разпоредбите на чл.122-124 от Закона за енергетиката, доколкото се предвиждало едно и също – възстановяване на снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им.  На основание чл.124 от Закона за енергетиката ответникът бил длъжен, след отстраняване на причините довели до преустановяване на преноса на ел. енергия да възстанови снабдяването на имота на праводателя на ищеца, което било направено от ответника. В Закона за енергетиката не била отречена възможността за репратриране на вреди, понесени от електроразпределителното дружество при неизпълнение на задължения на абоната по договора. Плащането на таксата било определящо не за възобновяване на снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия. Снабдяването на обекта с ел. енергия се изразявало в принципната възможност в същия да се ползва такава.

В отговора на исковата молба са развити доводи за липса на противоречие на чл. 37, ал. 1 от Общите условия със Закона за защита на потребителите. Намира за бланкетни и необосновани аргументите на ищеца в тази насока. Счита, че посочената клауза не съдържа уговорка във вреда на потребителя, а предвижда ангажиране на гражданската му отговорност за виновно неизпълнение на договорните му задължения, същата не ограничава правата на потребителя, произтичащи от ЗЕ, а само допълва разпоредбите на закона. Оспорва да е налице противоречие с чл. 143, т. 18 ЗЗП, тъй като ценоразписът, в който е посочена таксата, е публично известен и абонатът е бил предварително уведомен за размера. Поддържа, че клиентът е имал възможност да влияе върху съдържанието на общите условия, но не се е възползвал от нея, като в предвидения в общите условия срок от влизането им в сила не е подал заявление, с което да предложи специални условия. Посочва, че клаузата, предвиждаща начисляване на процесната такса, има неустоечен характер и има за цел не само поправяне на вредите, но стимулиране на абоната да не допуска виновно неизпълнение на задълженията си по договора. Намира за неотносимо цитираното от ищеца решение на ВКС, като посочва, че то касае общите условия на различен доставчик.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна  и формулира следните изводи от правна страна:

Допустимостта на исковата претенция се установява от приложеното ч.гр.д.№ 11038/2019г. по описа на ВРС – в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за процесното вземане, ответникът е възразил срещу дължимостта на вземането в срока по чл.414, ал.2 ГПК и иск за установяване дължимостта на вземането е подаден в законоустановения месечен срок.

С протоколно определение от 09.12.2019г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че цедентът И.Т.Б. и ответното дружество са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочените в исковата молба обект и период, както и че процесната сума е била заплатена на ответника на ***г.

Съобразно твърденията на страните, с доклада по делото бе възложено в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно сключен договор за цесия между него и И.Т.Б., предмет на който е съществуващо вземане към ответника в претендирания размер, както и съобщаването на цесията на ответника. В тежест на ответното дружество бе да докаже твърденията си, че плащането е извършено на валидно правно основание.

На ***г. между И.Т.Б.  като цедент и ищеца-цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който потребителят е прехвърлил на ответника вземането си от „Е.П.” АД в размер на сумата от 19лв, представляваща платена на ***г. без основание стойност за възстановяване на ел.захранване на обект с абонатен № *** и клиентски № ***, за която сума е издадена фактура *** № ***., за сума от 19лв. С уведомление от цедента, чрез пълномощник К.Т., ответното дружество бива уведомено за така извършената цесия. Длъжникът е получил уведомлението изпратено му по електронна поща на 17.06.2019г. /л.14-19/.

Предвид изложеното и липса на възражения от ответното дружество следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и съответно обуславя и активната материално правна легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

При така установените безспорно факти, единственият спорен между страните въпрос е правен- има ли основание ответното дружество да начислява такса за възстановяване на ел.захранване прекъснато по вина на потребителя.

Съгласно чл. 37, ал.1 ОУ за продажба на ел.енергия от ответното дружество, одобрени с решение  ОУ- 06/21.07.2014г. на ДКЕВР обнародвани и влезли в сила на потребителите, ответното дружество изисква от Е.М.АД възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като продажбата се възстановява, след като клиентът заплати на дружеството цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. В ценоразпис на услуги предлагани от дружеството в сила от 16.12.2013г. е предвидено, че за услугата възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат за неплатена ел. енергия от електромер дължимата цена е в размер на 19лева. Плащането й е условие за извършване на услугата.

Хипотезите, в които операторите на електропреносните и електроразпределителните мрежи имат право да прекъсват подаването на ел. енергия са изрично регламентирани в нормите на чл. 122- 124 ЗЕ. Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123 ЗЕ предвижда, че това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително това за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Съгласно чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси и възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би направило по повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване на ел. захранването. Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали причините наложили това прекъсване. Така че, дори и принципно предприятието да реализира разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на потребителя не може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото му от закона задължение да възстанови ел. подаването. Наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв вид спорни отношения по повод реализиране договорната отговорност на потребителя за вреди, да има, както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно определени от предприятието и то презумптивно само по размер. Извън това, безспорно е, че фактически дейността по възстановяване се осъществява от „Е.М.“ АД, което прави изначално неопределени по вид разходите, които ответникът реализира за тази дейност. В заключение, съдът приема, че клаузата на чл. 37, ал.1 ОУ е неравноправна по смисъла  на чл. 143, т. 2 и т.18 ЗЗП, защото ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон и предоставя възможност на доставчика едностранно да определя дължимост на обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването. И доколкото клаузата не е уговорена индивидуално, тя се явява и и нищожна на основание чл.146 ЗЗП / така решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО/. Доводите на ответника, че въпросната такса се дължи, защото всъщност не е такава за възобновяване на снабдяването, а е такса за възстановяване на продажбеното отношение, не могат да бъдат споделени. Принципно прекъсването на ел.захранването не води до прекратяване на продажбеното правоотношение, а единствено дава правомерно основание на доставчика да преустанови временно и до отпадане на причините за това, изпълнение на задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от това да носи договорна отговорност. Така че в крайна сметка изискването за заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на снабдяването по естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово договорно и законово задължение скрепено в чл. 124 ЗЕ. Тази цена няма и характер на мрежови услуги, доколкото легалното определение на това понятие дадено в чл.2 т. 8 ОУ, т. 7 ДР на Правилата за търговия с ел.енергия и закона е, че те означават достъп до мрежата и пренос на ел. енергия през електропреносната и електроразпределителната мрежа. Изрично в чл. 37 ОУ е посочено, че въпросната цена е за разходи по прекъсване и възстановяване на ел. енергия.

С оглед нищожността на клаузата, платената от цедента И.Т.Б.  сума като цена на услуга за възстановяване на ел.захранването се явява дадена без основание и подлежи на връщане, а исковата претенция се явява доказана и основателна и следва да се уважи изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в общ размер на 325лева, от които 300 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева платена държавна такса. Така, с оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 325 лева.

Предвид т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, предвид цялостната основателност на исковата претенция. Реализираните такива и присъдени със заповедта по чл. 410 ГПК са в общ размер на 325лева, от които 25 лева платена ДТ и 300 лева адв. възнаграждение, които следва да се присъдят на ищеца.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***  ДЪЛЖИ на „М.д.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** следната сума, за която е издадена заповед за изпълнение № 5492/17.07.2019г. по ч.гр.д. № 11038/2019г. по описа на ВРС:

сумата от 19 /деветнадесет/ лева, представляваща платена без основание сума за възстановяване захранването на обект с абонатен № *** и клиентски № ***, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от ***г., сключен между „М.Д.“ ЕООД и И.Т.Б., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.07.2019г., до окончателно изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „М.д.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от  325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „М.д.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***  сумата от  325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 11038/2019г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

                      

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: