О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1542
19.08.2019
г., гр. Бургас
Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на деветнадесети август две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова
въззивно гражданско дело № 1218 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК вр. чл. 17 ЗЗДН.
Образувано е по въззивната жалба на М.П.К., ЕГН **********, и Т.К.К.,
ЕГН **********, двете с адрес: ***, чрез адвокат И.М.К. – с пълномощно по
делото (л. 34 – л. 35), съдебен адрес:***, срещу Решение № 1687 от 02.07.2019
г. по гр. д. № 1232/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което са наложени мерки за защита на Т.Т.И., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу осъществявано спрямо нея домашно насилие от М.П.К.,
ЕГН ********** и Т.К.К., ЕГН **********,
като същите са задължени да се въздържат от извършване на домашно
насилие спрямо Т.Т.И., отстранени са от
съвместно обитаваното с Т.Т.И. жилище с адрес: *** за срок от дванадесет
месеца, считано от 02.07.2019 г., забранено им е да приближават жилището на
адрес: с. Веселие, общ. Созопол, ул. „Хан Крум“ № 1 и местата за социални
контакти и отдих на Т.Т.И. на разстояние по-малко от 50 метра за срок от
дванадесет месеца, считано от 02.07.2019 г., наложени са им глоби в размер на
200 (двеста) лева за всяка от тях и са осъдени да заплатят по сметката на
Бургаски районен съд дължимата в производството държавна такса в размер на 25
лева (двадесет и пет лева).
Въззивниците изразяват недоволство от постановеното
решение с оплаквания, че същото е неправилно и немотивирано. Считат, че по
делото са събрани достатъчно доказателства, които да оборят доказателствената
стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Във връзка с това твърдят, че в
решението си съдът не е взел предвид и не е обсъдил всички събрани и приети по
делото доказателства в тяхната съвкупност. Излагат доводи, че съдът неправилно
е кредитирал показанията на свидетеля Кирил Жеков, като не е взел предвид, че
той е с влошени взаимоотношения с въззивниците. Излагат съображения, че съдът
неправилно е приел, че в показанията си свидетелите Николов и Николова не сочат
релевантни за спора факти. Въз основа на доказателствен анализ поддържат, че по
делото не се е установило по безспорен и несъмнен начин, че на 13.01.2019 г. на
молителката са били нанесени удари и че е имала множество рани на главата. Посочват,
че съдът не е взел предвид и не е обсъдил здравословното състояние на
молителката, която страда от сенилна деменция. Изложени са подробни обстоятелства
относно събития, осъществили се след постановяване на решението.
Въззивниците молят съда да отмени изцяло
първоинстанционното решение. Евентуално молят за изменение на решението в
частта, с която са наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН.
Направено е доказателствено искане – за допускане до
разпит при режим на довеждане на Николай Костов Костов (син на въззивницата М.К.
и брат на въззивницата Т.К.), който да даде показания за описаните във
въззивната жалба обстоятелства, настъпили след постановяване на
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, от легитимирани лица и съдържа необходимите
реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което
е процесуално допустима.
На 30.07.2019 г. препис от въззивната жалба е връчен на
въззиваемата Т.Т.И. чрез адвокат Г.К. – назначен за неин процесуален
представител с определение № 2662 от 28.03.2019 г. по гр. д. № 1232/2019 г. на
Районен съд – Бургас въз основа на протоколно определение от 21.03.2019 г., с
което съдът й е предоставил правна помощ. В съобщението изрично е указана
възможността за подаване на писмен отговор в тридневен срок. По делото е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба на 07.08.2019 г. – т. е. извън законовия
срок по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, поради което и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК това
процесуално действие не следва да се взема предвид от съда като възражение по
смисъла на чл. 17, ал. 4 ЗЗДН. Същото ще бъде ценено от съда като писмено
становище по делото.
На основание чл.
267, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът ще се произнесе по направеното с въззивната жалба доказателствено
искане в първото заседание по делото след изслушване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на М.П.К., ЕГН **********, и Т.К.К., ЕГН **********, двете с
адрес: ***, чрез адвокат И.М.К., съдебен адрес:***, срещу Решение № 1687 от
02.07.2019 г. по гр. д. № 1232/2019 г. на Районен съд – Бургас.
ОБЯВЯВА на
страните, че ще се произнесе по направеното с въззивната жалба доказателствено
искане в първото заседание по делото след изслушване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.