Решение по гр. дело №7972/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3653
Дата: 19 октомври 2025 г. (в сила от 19 октомври 2025 г.)
Съдия: Станислав Мирославов Ангелов
Дело: 20253110107972
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3653
гр. Варна, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20253110107972 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „Е.“ АД, ЕИК: ***, със
седалище в село Р., общ. Т., чрез процесуален представител адв. П. Г., срещу „С.И.“ ЕООД,
ЕИК: ***, с адрес в ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, както следва: за
осъждане на ответника „С.И.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на ищеца „Е.“ АД, ЕИК: ***,
сумата в размер на 3500 лева, представляваща остатъчна дължима главница по договор за
доставка на стенд за автомобил QB-4000 комплектован с всички необходими съставни части
и компоненти, за което е издадена Фактура № **********/09.10.2019 г. на обща стойност 10
000,00 лв.; за осъждане на ответника „С.И.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на ищеца „Е.“ АД,
ЕИК: ***, сумата в размер на 1292,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху
горната главница, за времето от 24.06.2022 г. – денят следващ датата на последното
направено плащане от страна на ответника, до 18.05.2025 г.
В исковата си молба ищецът заявява, че има сключен договор с ответника за доставка
на стенд за автомобил QB4000, комплектован с всички необходими съставни части и
компоненти, за което е издадена Фактура № **********/09.10.2019 г. на обща стойност 10
000,00 лева с ДДС. За извършената доставка освен издадената фактура е съставен и
Приемателно предавателен протокол от 09.10.2019 г. На 10.10.2019 г. е извършено частично
плащане в размер на 2 000,00 лв. Следващи плащания, които погасяват частично
задължението, са извършвани от ответника „С.И.“ ЕООД в периода от 29.07.2020 г. до
23.06.2022 г. и са в общ размер на 4 500,00 лв. От дължимата сума в размер на 10000 лева,
ответникът общо е заплатил сумата в размер на 6 500,00 лв. Остатъкът от 3 500,00 лв. не е
заплатен към настоящия момент. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „С.И.“ ЕООД, ЕИК *** не е подал писмен отговор
на исковата молба, която му е връчена по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
В открито съдебно заседание, пред РС-Варна, ищецът „Е.“ АД, чрез процесуалния си
представител адв. П. Г., поддържа исковата молба.
В открито съдебно заседание, пред РС-Варна, ответникът „С.И.“ ЕООД редовно
призован, не се представлява.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК,
за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен това от
писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, като исковата молба му е редовно връчена, уведомен е за последиците по чл. 238
ГПК с разпореждане от 01.07.2025 г. и определението на съда от 22.08.2025г., не е изпратил
представител в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие; в открито съдебно заседание ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение; от наличните доказателства по делото
може да се направи извод за вероятна основателност на посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски. В исковото производство следва да се
присъдят - държавна такса от 236,68 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1575
лева– общо 1811,68 лева
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД, "С.И.“ ЕООД, ЕИК: ***,
с адрес в ***, да заплати на „Е.“ АД, ЕИК: ***, със седалище в село Р., общ. Т., сумата в
размер на 3500 лева /три хиляди и петстотин лева/, представляваща остатъчна дължима
главница по договор, сключен между страните, за доставка на стенд за автомобил QB-4000
комплектован с всички необходими съставни части и компоненти, за което е издадена
Фактура № **********/09.10.2019 г. на обща стойност 10 000,00 лева.;
ОСЪЖДА, на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, "С.И.“ ЕООД, ЕИК:
***, с адрес в ***, да заплати на „Е.“ АД, ЕИК: ***, със седалище в село Р., общ. Т., сумата в
размер на 1292,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху горната главница, за
времето от 24.06.2022 г. – денят следващ датата на последното направено плащане от страна
на ответника, до 18.05.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, "С.И.“ ЕООД, ЕИК: ***, с адрес в ***, да
заплати на „Е.“ АД, ЕИК: ***, със седалище в село Р., общ. Т., сумата в общ размер на
1811,68 лева /хиляда осемстотин и единадесет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща сторени от ищеца съдебно деловодни разноски по делото, съставляваща
236,68 лева /191,68 лева за заплатена държавна такса за разглеждане на делото пред РС-
Варна; 45 лева за заплатена държавна такса за разглеждане на делото за обезпечение пред
РС-Т./ и 1575 лева заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по делото пред РС-Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.

2
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3