РЕШЕНИЕ
№ 833
гр. Благоевград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210102168 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от И. Х. Н., ЕГН
**********, от гр. Бла срещу А. Л. Б., ЕГН ********** и В. П. Б., ЕГН **********.
Твърди се в исковата молба, че ищцата на 16.12.2005 г. заедно с първата ответница
сключили договор за покупко-продажба на право на строеж, материализиран в н.а. № 200,
т.П, per. № 2393, д. № 396/2005 г. на нотариус Д. А вписан с вх. per. № 4198 от 16.12.2005 г.,
като акт № 154, т.ХIII, д. № 3374/2005 г. на СВ при PC - Благоевград, за придобиване право
на собственост на следния недвижим имот, а именно: ОФИС 2-2 /две-две/, на първи етаж ,
кота + 2.90 м, със застроена площ от 37.77 кв.м. /тридесет и седем цяло и седемдесет и седем
стотни квадратни метра/, при съседи: двор; двор; офис 2-3 и коридор, ведно със
съответстващите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, който обект се намира в сграда – паметник на културата, изградена в УПИ XV-6395,
в кв. 117, по плана ЦГЧ на Б одобрен със заповед № 455 от 23.04.2002 г на кмета на Б който
урегулиран имот е с площ от 750 кв.м. /седемстотин и петдесет квадратни метра/, при съседи
по нотариален акт: УПИ I - 6395; УПИ XVI-6395; улица; УПИ XVII – 2751 и УПИ I-6394,
който имот по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД 18-32 от 05.06.2006 г. на
ИД на АК е записан като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор:
04279.612.168.1.20 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и
дванадесет, точка, сто шестдесет и осем, точка, едно, точка, двадесет/, с адрес на имота:
Б/едно/, на етаж 1 /първи/, обект 2-2 /две - две/, а самостоятелния обект се намира в сграда 1
/едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.612.168 /нула четири хиляди
двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и дванадесет, точка, сто шестдесет и осем/, с
предназначение на самостоятелния обект: за офис; брой нива на обекта: 1 /едно/; посочена в
документа площ: 37.77 кв.м. /тридесет и седем цяло и седемдесет и седем стотни квадратни
метра/; прилежащи части: 2.50% /две цяло и петдесет стотни процента/ идеални части от
сградата, ниво 1 /едно/; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
04279.612.168.1.21; 04279.612.168.1.19; под обекта: 04279.612.168.1.12; 04279.612.168.1.11;
над обекта: 04279.612.168.1.3; стар идентификатор: няма.
Договорът за покупко-продажба на правото на строеж сключили със С. Т. М., а
ответниците са придобили правото на 1/2 /една втора/ ид. ч. от същия обект по време на
1
брака им, поради което и придобитата от тях 1/2 ид. част е в режим на СИО. Още преди
сключването на договора за покупко-продажба на правото на строеж за обекта описан по-
горе, на продавача С. Т. М., заедно с първата ответница предали следните авансови суми за
реализиране на строителството на обекта: - на 09.05.2005г. - сумата от 3000 лв., предадени от
И. Н.; на 10.05.2005 г. сумата от 2000 лв., предадени от И. Н.; на 13.06.2005 г. сумата от 10
010 евро, предадени от И. Н.; на 13.06.2005 г. сумата от 1 000 лв., предадени от И. Н.; на
13.06.2005 г. сумата от 11 000 лв., предадени от А. Б.; на 14.06.2005 г. сумата от 9 000 лв.,
предадени от А. Б.; на 03.08.2005 г. сумата от 500, 00 лв. предадени от И. Н. или всяка от
съсобствениците е дала сума в размер както следва - И. Н. сума в размер на 26 077 лв., а А.
Б. е дала сумата от 20 000 лв. Строителството на сградата не се извършило в уговореното
време, като строително разрешение било издадено едва на 05.06.2013 г., въз основа на
одобрени проекти на 26.03.2013 г. Независимо от издадените строителни книжа и
независимо от направеното авансово плащане, реално строителството на сградата започнало
в по-късен момент, поради което не са сключвали договор за строителство с продавача на
правото на строеж. През 2019 г. строителството на сградата било в някакъв завършен етап и
продавача поискал да уредят доплащането на строителството на обекта. Тъй като
ответниците към този момент вече нямали интерес от съсобствения имот, ищцата
извършвала преговори с продавача. Постигнали съгласие по отношение окончателното
доплащане цената на целия имот, която била в размер на 10 000 лв. и ищцата ги изплатила
на продавача, с което финансовите отношения между съсобствениците и продавача били
изцяло уредени. Така за съсобствения им имот ищцата твърди, че е заплатила сума в размер
на 36 077 лв., което е с 8 000 лв. повече от продажната цена на нейната 1/2 ид. част от
съсобствения им с ответниците имот. С удостоверение изх. № 73 от 18.09.2020 г., обектът
бил въведен в експлоатация, но бил без изпълнени довършителни работи. Предвид това,
както и изявлението на ответниците, че не проявяват интерес към обекта, започнала
извършването на довършителни работи за привеждането му в състояние да може да бъде
ползван. Междувременно правила опити да разговаря с ответниците по въпроса за
неуредените им финансови отношения, но без успех, т.е. дължимите й се суми в размер на 8
000 лв., платени от нея за придобиването на 1/2 ид.ч. от тях - ответниците от съсобствения
имот, не са й възстановени.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците
да й заплатят сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, ведно с дължима лихва върху главницата за
периода от 09.08.2021 г. до 07.08.2024 г. в размер на 2 801, 96 лв., както и законната лихва
върху главницата от датата на предявяването на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците чрез адв. Б., в
който отговор се изразява становище за нередовност на исковата молба, оспорват се
предявените искове - както по основание, така и по размер. По твърденията в исковата
молба поддържат следното становище:
Не оспорват, че на основание покупко-продажба на право на строеж по нот. акт №
200/2005 г. на Н, страните са съсобственици на същото, при дялове 1/2 за ищцата и 1/2 за
ответниците в режим на СИО. Не оспорват и твърдението в исковата молба, че към момента
правото на строеж е трансформирано в право на собственост върху обект, обозначен с
идентификатор 04279.612.168.1.20, при посочените по-горе дялове, тъй като сградата, в
която се намира той, е изцяло изпълнена и въведена в експлоатация. Оспорват всички
останали доводи и твърдения в исковата молба, като по всяко от тях поддържат следното:
1. Правото на строеж е придобито на основание нотариален акт през 2005 г. Цената на
сделката е посочена в ноториален акт № 200/2005 г. на Но и същата няма нищо общо със
сумите, коментирани в исковата молба - прехвърлянето на правото на строеж е срещу сума в
размер на общо 3400 лв., която купувачите са заплатили на продавача изцяло и в брой. Тази
2
цена не е предоговаряна с продавача, нито пък във връзка с продажбата на него са
заплащани други суми. С оглед на това твърденията, че цената на продажбата е
предоговаряна са изцяло неверни.
2. В исковата молба не са посочени всички плащания, които страните по настоящото
дело са извършили по повод на обект 04279.612.168.1.20. Такова плащане има от страна на
ответниците на 18.02.2018 г., както и на 09.08.2019 г., като общо заплатената по тях сума е в
размер на 10 000 лв. В тази връзка оспорват изцяло твърденията в исковата молба, че през
2019 г. единствено ищцата е правила плащания, касаещи спорния обект, както и че те са на
стойност 10 000 лв. Точно обратното - към този момент първият от ответниците лично е
присъствал на плащанията и е извършил такива, за което са издадени и съответните
разписки, като изцяло невярно е твърдението в исковата молба, че плащане има само от
ищеца в производството.
3. Неверни са твърденията в исковата молба, че договор за строителство не е
подписан, поради късното започване на самото строителство. Напротив - от страна на
продавача на правото на строеж са правени многократни предложения за сключване на
договор за строителство със строителя на сградата, като липсата на такъв е изцяло и само по
вина на ищцата Н.. Многократно на собствениците на правото на строеж са предлагани
договори, вкл. такива са изпращани и на ел. поща, но именно поради нежелание от страна на
ищцата да се фиксира ясна и точна сума за строителството на обекта, договор не е подписан.
Поради това конкретизациите на задълженията към строителя са се правели поотделно от
всеки от съсобствениците, както поотделно са се правели и плащанията затова. Като
последица от това сумите, които са договаряни за тази цел твърдят, че е възможно да са
различни за всяка група купувачи и от евентуалните разлики в плащанията не могат да се
правят изводи, че ищцата е надплатила нещо и на нея се дължат претиндираните суми. В
този смисъл двете страни по делото никога не са били обвързани една с друга от конкретен
размер задължение за строителството на обекта, а от там и няма как да се правят изводи за
наличие на задължения на страните една към друга в тази насока. Нещо повече - доколкото
плащания към продавача или строителя се дължат от всеки от собствениците, то
евентуалните разлики в заплатените суми от всеки от тях не водят до извод за наличие на
основание за плащания между самите съсобственици един към друг. Точно обратното -
цената на правото на строеж, респ. на строителството е дължима към строителя или
продавача на правото на строеж преди това. Всичко, което е уговорено с продавача на
правото на строеж и със строителя лично от ответниците, изцяло е заплатено и ответниците
нямат задължения на това основание, нито пък някой друг е извършвал плащания вместо
тях. Ето защо, ако някой може да има претенции за неуредени сметки, то това са именно тези
трети за спора лица, а не ищцата. Видно е от изявлението в последната разписка от 2019 г.,
че отношенията с продавача, респ. със строителя са изцяло уредени от страна на
ответниците, а от там и ответниците няма как да дължат на ищцата суми във връзка с
продажба на право на строеж, респ. на строителството. Н. никога не е била и строител на
обекта, за да има претенции в тази насока. Оспорват твърденията в исковата молба, че
ответниците са нямали интерес от съсобствения имот и преговори е извършвала само
ищцата с продавача (г-жа М., която е организирала и реализирала изпълнението на
строителните дейности лично и чрез притежавани от нея търговски дружества).
4. Неоснователни са доводите в исковата молба, че ответниците са били
дезинтересирани от обекта и поради това ищцата е започнала някакви довършителни
работи. Напротив - от страна на Н. са предприемани действия, за които нито е уведомила
ответниците, нито е търсила или получила тяхното съгласие. В рамките на повече от три
години ответниците правят опити за доброволно уреждане на споровете както във връзка с
ползването на обекта, така и за ликвидиране на съсобствеността, но отговор от страна на
ищцата няма и до момента. Това е причината, поради която между страните има висящ спор
по чл. 31, ал. 2 от ЗС (образувано гр.д. № 925/2024 г. на БлРС), в рамките на който отново са
3
предлагани всевъзможни варианти за споразумения, но и по тях отговор до момента няма.
5. По отношение на иска за заплащане на лихва твърдят, че не става ясно тя с какво
фактическо основание е, как е определен периода за дължимост на същата, тъй като в
исковата молба няма никакви фактически твърдения по отношение на нея. Оспорват по
основание и размер това искане и ако то е върху главницата, намират, че поради
недължимост на последната, няма как върху нея да се дължат и суми за лихви. Правят
възражение за погасяване на претенциите за главница и лихва по давност.
Предвид горното молят съда да отхвърли като неоснователни предявените искове и
им присъди разноските за производството.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт за покупко – продажба на право на строеж № 200, том II,
рег. № 2393, дело № 396/2005 г. ищцата и първата ответница са закупили такова от С. Т. М. за
ОФИС 2-2 /две-две/, на първи етаж , кота + 2.90 м, със застроена площ от 37.77 кв.м.
/тридесет и седем цяло и седемдесет и седем стотни квадратни метра/, при съседи: двор;
двор; офис 2-3 и коридор, ведно със съответстващите идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект се намира в сграда – паметник
на културата, изградена в УПИ XV-6395, в кв. 117, по плана ЦГЧ на Благоевград, одобрен
със заповед № 455 от 23.04.2002 г. на кмета на Благоевград, който урегулиран имот е с площ
от 750 кв.м. /седемстотин и петдесет квадратни метра/, при съседи по нотариален акт: УПИ I
- 6395; УПИ XVI-6395; улица; УПИ ХVIII-2751 и УПИ I-6394, който имот видно от приетата
по делото схема № 15 – 260134 – 15.03.2024г. по КККР на Благоевград, одобрени със
заповед № РД 18-32 от 05.06.2006 г. на ИД на АК, е записан като САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор: 04279.612.168.1.20 /нула четири хиляди двеста седемдесет
и девет, точка, шестстотин и дванадесет, точка, сто шестдесет и осем, точка, едно, точка,
двадесет/, с адрес на имота: Бл/, на етаж 1 /първи/, обект 2-2 /две - две/, а самостоятелния
обект се намира в сграда 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор
04279.612.168 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и
дванадесет, точка, сто шестдесет и осем/, с предназначение на самостоятелния обект: за
офис; брой нива на обекта: 1 /едно/; посочена в документа площ: 37.77 кв.м. /тридесет и
седем цяло и седемдесет и седем стотни квадратни метра/; прилежащи части: 2.50% /две
цяло и петдесет стотни процента/ идеални части от сградата, ниво 1 /едно/; при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 04279.612.168.1.21; 04279.612.168.1.19;
под обекта: 04279.612.168.1.12; 04279.612.168.1.11; над обекта: 04279.612.168.1.3; стар
идентификатор: няма.
С разрешение за строеж № 165/05.06.2013 г. на продавача по посочения по – горе
договор за продажба на право на строеж С. М. и още две лица е разрешено съгласно
одобрените (съгласуваните) проекти от 26.03.2013 г. от Главен архитект В за „Демонтаж,
реконструкция и надстрояване до к.к. 384, 00 на сграда с идентификатор 04276.612.168.1
(паметник на културата) за офиси и жилища“ находяща се в имот с идентификатор
04279.612.168 по КК, УПИ XV-6395, кв.117 по плана на ЦГЧ, гр. БРЗП – 1982, 59 кв.м да
извършат предвидените в одобрения проект строително монтажни работи при условия: А/
след определяне на строителна линия и ниво; Б) след заверяване на заповедната книга; В)
след издаване на заповед за насочване на строителните отпадъци и земни маси на депо
/табан/ съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за насочване на строителните отпадъци и земни
маси на територията на Община Благоевград.
Процесният съсобствен на страните имот - офис видно удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 73/18.09.2020 г. е въведен в такава на посочената дата.
Приети са по делото разписки, издадени от свидетеля по делото С. М. на А. Б. от
4
18.02.2018г. за сумата от 5000, 00 лева, дължими за доплащане на офис 2 – 2; за сумата от
20 000 лева, платени авансово от А. Б. на св. С. М. за отстъпено право на строеж и авансово
плащане за изграждане на офис 2 – 2 от 14.07.2005г.; от 09.08.2019г. за сумата от 5000 лева,
платени от А. Б. на св. М. за изграждане на офис 2-2. В посочената разписка от 09.08.2019г.
за сумата от 5000 лева, издадена на А. Б. се сочи, че с изплащане на тази сума се считат за
уредени изцяло финансовите отношения с А. Б. във връзка със строителството на описания
обект до степен на завършеност с акт 16 и въведен в експлоатация, поради което същата не
дължи суми на това основание.
Приети са по делото разписки, издадени от св. С. М. на И. Н. от 09.08.2019г. за сумата
от 5000 лева, платени от нея на св. М. за изграждане на офис 2-2, в която се сочи, че с
изплащане на тази сума се считат за уредени изцяло финансовите отношения с И. Н. във
връзка със строителството на описания обект до степен на завършеност с акт 16 и въведен в
експлоатация, поради което същата не дължи суми на това основание ;за 6 500 лева и 10 010
евро от 13.07.2005 за отстъпено право на строеж и авансово плащане за изграждане на офис
2 – 2;
С нотариална покана от 12.08.2021г. ответниците са поканили ищцата да им
предостави ключ от офис 2 – 2, който да ползват съразмерно частта им в съсобствеността
или да им заплаща обезщетение в размер на 250, 00 лева месечно, както са й отправили
предложение ищцата да изкупи собствената на ответниците част от офиса за сумата от
30 000 лева.
С отговор на посочената нотариална покана, ищцата е изразила съгласие да изкупи
частта на ответниците в офиса за сумата от 22 000 лева, като сочи, че има претенции към тях
за 8 000 лева във връзка с придобиване собствеността на офиса; 4900 лева за извършени
подобрения в офиса и за платени от нея суми за данък сгради и такса смет.
Прието е заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице С. Т., от което се установява, че през целия месец февруари 2018г.
по счетоводни книги на дружеството са осчетоводени постъпления на парични средства в
размер на 6 628, 80 „Н лева, ( представлявано от свидетеля по делото С. М.) от които:
„заприходени по сметка 501 Каса в левове — 40, 80 лева — внесени от С. М.; и заприходени
по сметка 503 разплащателна сметка в левове - 6 588, 00 лева, от тях: внесени от едноличния
собственик на дружеството С. М. - 4 500, 00 лева и платени от Рос - 2 088, 00 лева по
фактура № 14. На 18.02.2018г. не е извършвано заприходяване на суми и по двете цитирани
счетоводни сметки. Видно от представените хронологични ведомости на сметки 501 Каса в
левове и 503 Разплащателна сметка в левове, И. Н. и А. Б. не фигурират като платци на суми
и в следващите дни на месец февруари 2018г. През целия месец август 2019г. по счетоводни
книги на дружеството са осчетоводени постъпления на парични средства в размер на 5 444,
80 лева, от които: заприходени по сметка 501 Каса в левове — 44, 80 лева — внесени от С.
М. и заприходени по сметка 503 Разплащателна сметка в левове - 5 400, 00 лева платени от
Любомир Марковски по фактура № 31. На посочената дата - 09.08.2019г не е извършвано
заприходяване на суми и по двете цитирани счетоводни сметки, видно от представените
хронологични ведомости на сметки 501 Каса в левове и 503 Разплащателна сметка в левове,
И. Н. и А. Б. не фигурират като платци на суми и в следващите дни на месец август 2019г.
Към материалите по делото са приложени пет броя разписки за платени на С. Т. М. суми от
И. Н. Х. и А. Л. Б. в общ размер на 41 500, 00 лева и 10 010, 00 евро (общо 61 077, 86 лева),
според посочените в разписките лица, като платци на сумите: И. Х. Н. е посочена като
платец в два броя разписки на обща сума в размер на 31 077, 86 лева, А. Л. Б. е посочена
като платец в три броя разписки, на обща сума в размер на 30 000, 00 лева. В проведеното
по делото открито съдебно заседание на 23.05.2025г. вещото лице Т. допълва, че отговорът
на счетоводството е на дружеството , че няма открити партиди за целия период на
строителството, както на името на И. Н., така и на името на А. Б.. От всички приложени по
5
делото разписки няма нито една сума, която да е осчетоводена.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на Росица Зафирова
Иванчева, Мартин Йорданов Лалев и С. Т. М.. Свидетеля Иванчева в показанията си сочи, че
2005 г. подписала нотариален акт за продажба на право на строеж на офис 2 - 7 в същата
сграда, в която се намира процесния собствен на страните офис с изрично условие М. да
извърши и строителството на обекта, като го предаде в завършен вид с описание на обекта
във вида, в който е длъжна да го построи, договорът е сключен между св. Иванчева и М. в
качеството й на физическо лице през 2005 г., като св. Иванчева платила 50 % в началото при
сключването на договора на ръка, а останалите 50 % на вноски, тъй като строителството се
забавило много и подписвали допълнителен договор през 2012 г., страните и Севда М. имали
устни уговорки, защото били близки, докато останалите купувачи нямали такива отношения
и за това подписвали документи, не е присъствала на плащания между страните, нито между
тях и св. М..
В показанията си М сочи, че е присъствал на разговор между С. М. и ищцата Н., при
което двете разгорещено коментирали сумата от около 9000 - 10 000 лева, кой на кого ги е
дал, дали тези пари са дадени от страна на Н. на М. или от Б. на М., при което Н. тогава
получила отговор от М., че физически Н. ги е дала, но не е сигурна на кого са тези пари -
дали са само от Н.. Условие към М., че ще й се предоставят договори от св. Ли ищцата Н., за
които тя е дошла при тях само в случай, че се отрече от съставени разписки на Б. не е
заявявал свидетелят, а дали ищцата е заявявал – не помни да е чул.
В показанията си свидетелят М. сочи, че с А. и И. преговаряли за закупуването на
самостоятелния обект, по – точно продажбата на правото на строеж, за строителство не са се
договаряли, преди изповядване на сделката за правото на строеж св. М. получила суми не за
строителство, а от двете получила суми - личен заем. Строителството се реализирало след
2013 г., от 2016 г. св. М. преследва двете страни по делото постоянно, за да подпишат
договор и да платят това, което са договорили устно, като не е получила тази сума, която
била договорена и правила предложения да се намали тази сума. Въпреки това до писмено
споразумение не се стигнало. Първоначалната уговорка за обекта, ведно с прилежащите
части била да се изплати сумата от 81 217, 80 лева, като тази сума е изготвена на база на
застроената площ и състоянието на прилежащите части на обекта, офис 2.2 на базата на 900
евро на кв.м. Това е сума, която е значително по - ниска от цената, която била платена от
другите лица в сградата. Св. М. изготвяла разписки, но в офиса на Н. те били модифицирани
и това са разписки, които са направени от тях. Има екземпляр от разписките, които е
разписала. Сумите ги получавала заедно и по отделно от страните. Заедно били двете
последния път на 09.08.2019 г., иначе са й плащали и по отделно. Когато били заедно и са
издадени две разписки, разписката, която издала на Б. е за сума, която тя й е платила и за
това св. М. е подписала разписката. Н. е платила, макар въпросната разписка да е за 5000
лева, св. М. получила 3000 лева от нея, защото тя си удържала хонорар по дело, на което
била процесуален представител на св. М.. Спомня си разговор, на който присъствал адвокат
Лалев, на който била измъчвана от крясъци и викове и й било внушено, че Н. й подала
парите, но св. М. няма такъв спомен (за сумата от 8000 лева), които на практика получила от
тези лица на които подписала разписките. През 2018 г. разписка на името на Б. за получени
5000 лева е издавала. Тази сума, посочена в разписката е получена от св. М. и не би
подписала разписка, ако не е получена. При подписването на последната разписка от
09.08.2019 г. и за Н. и за Б. е записано, че с изплащането на горната сума се считат за изцяло
уредени финансовите отношения между страните във връзка със строителството до степен на
завършване акт 16. На 09.08.2019 г. тогава, когато била подписана финалната разписка, в
която уреждат отношенията си ищцата и първата ответница били заедно, иначе по отделно
са плащали на св. М.. Разписките за последните плащания се направили в деня на
плащането. Възражения от Н. за това, че се издава разписка за 5000 лева на Б. не е имало. На
база всички издадени в полза на Н. разписки, всички суми по тях е получила, за Б. също. От
6
Н. - за дата 09.08.2019 г. е записала 5000 лева, но фактически получила 3000 лева, заради
удържан хонорар. От Б. нямала прихващания и получила всички суми в брой и няма как да
издаде разписка, ако не получи сумите. Строителството се организирало чрез лицензирани
фирми, дружества и физически лица за довършителните работи. Св. М. сключила договор за
възлагане на строителството с дружеството „Ноа 49” ЕООД, представлявано от нея и не е
изпълнявала нищо като физическо лице. Сумите, които е получила от Н. са 25 070 + 5000
през 2019 г. и ги получила като физическо лице, от Б., като физическо лице получила сумите
от 21 000 лева през 2005 г., а 2018 – 2019 г. получила общо 10 000 лева. След предявена от
съда снимка от личен документ на ищцата, който е приет, като доказателство по делото,
свидетелят заявява, че подписите положени за съответните суми на съответните дати са
нейни. Общата сума е 26 078 лева. На 07.08 двете заявили, че ще могат да й платят 10 000
лева, на разговора на 9 август присъствали и двете, св. М. била подготвила разписки, които
ищцата и първата ответница не приели и писали техни разписки, че отношенията са
окончателно уредени. Тези 10 000 лева са общо за двете - по 5000 лева от страна. В брой
получила 8000 лева за разписките от 10 000 лева и тези 8000 лева, няма спомен дали парите
били заедно на едно място, но ако Н. ги е дала, било безсмислено да подписва друга
разписка на друго лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Ответниците правят възражения с правно основание чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съсобствеността върху имот с идентификатор 04279.612.168.1.20 не е спорна между
страните съобразно изложеното в отговора на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже
че: вещта е съсобствена /респективно какъв е делът на ищците в съсобствеността/; че някой
от съсобствениците /в частност ответниците/ е извличал полза, събирайки някакви доходи от
тази вещ изцяло или над неговите права, както и какъв е техния размер и 3/ че този
съсобственик не е издължил съответния дял от тях на останалите съсобственици.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ответникът следва да
докаже фактите, от които извежда своите възражения.
Съсобствеността на посочения обект не е спорна между страните – при квоти – ½ за
ищцата и ½ общо в режим на СИО за ответниците обстоятелство обявено за безспорно
между тях с доклада по делото, поради което съдът счита за неоснователно поддържаното в
хода на процеса възражение на ответниците, че претенцията на ищцата не е с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС. Твърди се в исковата молба, че ищцата е понесла по – големи
тежести от ответниците във връзка с общата им вещ, равняващи се на претенцията й от 8
000 лева главница, като сочи, че тя е дала за общата вещ 26 077 лева, ответниците – 20 000
преди 2019 година, а през 2019г. ищцата дала 10 000 лева или общо сумата от 36 077 лева,
което е с 8 000 лева повече от дадената сума от ответниците съобразно правата на страните в
съсобствеността. При спор между съсобственици, относно сторени необходими разноски,
съсобственикът – ищец носи доказателствената тежест за установяване факта на извършване
на разноските и техния размер. Размерът на разноските се определя и съответно присъжда
към момента на извършването им, съобразно изразходеното.
С изграждането на процесния офис суперфициарите – страните в процеса са
придобили самостоятелен имот – процесния офис 2 – 2 при реализирано правото на строеж
при равен обем права – ½ за ищцата и ½ за ответниците в режим на СИО. Ако някой от
съсобствениците е заплатил общ на съсобствениците дълг във връзка с вещта той има право
7
да иска от другите съсобственици съответната част, която те трябва да понесат съобразно
своите дялове, което също е иск по чл. 30, ал. 3 ЗС.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира че не се
установява от ищцата, тя да е заплатила общ на съсобствениците дълг във връзка с вещта в
претендирания от нея размер от 8 000 лева за главница, по следните съображения:
Твърдението на ищцата в исковата молба, че ответниците са заплатили за общата вещ
само сумата от 20 000 лева са неоснователни. От приетите по делото разписки и назначената
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответницата Б. е посочена като платец в
три броя разписки на обща сума в размер на 30 000, 00 лева, а ищцата като платец в два
броя разписки на обща сума в размер на 31 077, 86 лева. Разписките издадени в полза на
ответницата от 18.02.2018г. и 09.08.2019г. са оспорени от ищцата. Разписката е частен
свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само когато издателят му
удостоверява неизгодни за себе си факти и тогава този документ има силата на
извънсъдебно признание и важи срещу своя издател /чл. 180 ГПК/. Само свидетелстващият
документ разполага с т.нар. „материална доказателствена сила”, т.е. доказателствено
значение относно стоящият вън от документа факт, до който се отнася удостоверителното
изявление. Частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила,
т.е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася
удостоверителното изявление, само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти.
Следователно само тогава той има доказателствена сила срещу него, иначе, по правило,
издателят му няма удостоверителна компетентност. В противен случай документът не се
ползва с такава доказателствена сила, а съгласно чл. 180 ГПК, е само доказателство, че
изявлението е направено от лицето, посочено като негов автор (Решение № 1556/28.02.84 г.,
по гр.д. № 977/84 г., на ІV г.о.).
В проведения разпит на издателя в качеството й на свидетел по делото и на двете
оспорени от ищцата разписки – св. М., същата потвърждава, че тази сума, посочена в
разписката от 09.08.2019г. е получена от св. М. от ответника Б. и че не би подписала
разписка, ако не е получена сумата. При подписването на последната разписка от 09.08.2019
г. и за едната и за другата ( за ищцата и първата ответница) е записано, че с изплащането на
горната сума се считат за изцяло уредени финансовите отношения между страните във
връзка със строителството до степен на завършване акт 16. Св. М. сочи, че сумите, които е
получила от Н. са 25 070 + 5000 през 2019 г., а от Б., като физическо лице получила сумите
от 21 000 лева през 2005 г., а 2018 – 2019 г. получила общо 10 000 лева. След предявена от
съда снимка от личен документ на ищцата, който е приет, като доказателство по делото,
свидетелят заявява, че подписите положени за съответните суми на съответните дати са
нейни. Общата сума е 26 078 лева. При това, при пресмятане на сумите, дадени от страните
за дълг във връзка с общата им вещ, за които се намират писмени доказателства по делото,
респ. се потвърждават от разпита на получателя на сумите – св. М., се стига до извод, че
ищцата не е дала 8 000 лева повече от ответниците за общия на страните при равни права
обект дълг във връзка с вещта им и искът се явява неоснователен, поради недоказването му.
Недоказано се явява възражението на ищцата, че с изтеглените от нея суми от 7 000 лева
видно от приетото банково удостоверение по делото за периода от 06.08.2019г до
08.08.2019г. от сметката й е заплатила сумите - предмет на настоящето производство на
09.08.2019 г. Само по себе си изтеглянето на суми от банкова сметка на ищцата не води до
автоматичен извод за погасяване на конкретно задължение – в частност и на това, което е
предмет на производството по делото.
Предвид този извод на съда, ненужно се явява обсъждането на направеното от
ответниците възражение за погасяване по давност на претенцията на ищцата.
С оглед неоснователността на иска за главница се явява неоснователен и акцесорният
такъв за мораторна лихва върху главницата в размер на 2 801, 96 лева за периода 09.08.2021г.
8
– 07.08.2024г.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се следват на ответниците. Такива са претендирани
на основание чл. 38 ЗА за адвокатски хонорар и в случая ще бъдат присъдени на адвокат Б.
на основание чл. 38 ЗА вр. чл. 7, ал. 2. т. 3 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска
работа в размер на 1 372 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Х. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Бсрещу А. Л. Б.,
ЕГН ********** и В. П. Б., ЕГН ********** искове за осъждане на ответниците да заплатят
на ищцата сумите, както следва: 8 000 /осем хиляди/ лева, представляваща разноски по чл.
30, ал. 3 ЗС за изграждане на ОФИС 2-2 /две-две/, на първи етаж, кота + 2.90 м, със застроена
площ от 37.77 кв.м. /тридесет и седем цяло и седемдесет и седем стотни квадратни метра/,
при съседи: двор; двор; офис 2-3 и коридор, ведно със съответстващите идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект се намира в
сграда – паметник на културата, изградена в УПИ XV-6395, в кв. 117, по плана ЦГЧ на Б
одобрен със заповед № 455 от 23.04.2002 г. на кмета на Благоевград, ведно с дължима лихва
върху главницата за периода от 09.08.2021 г. до 07.08.2024 г. в размер на 2 801, 96 лв., както
и законната лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба до
окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА И. Х. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Б да
заплати на адвокат Г. С. Б. от АК - Благоевград, ЛНА ********** сумата в размер на 1372,
00 лева за оказано процесуално представителство по делото на ответниците.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9