№ 471
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500370 по описа за 2025 година
С решение № 134/15.08.2024 год. по гр. дело № 472/2024 год. Самоковският районен
съд е осъдил на основание чл. 143 от СК Х. П. Г. да заплаща месечна издръжка на детето П.
Х. Г., роден на 04.01.2017 год. в размер на 600 лева месечно до 10-то число на месеца, за
който се отнася, чрез неговата майка и законен представител Ц. А. Д., считано от 19.04.2024
год. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното
изплащане, като при изпълнение на решението в тази му част се приспаднат заплатените
издръжки по определение № 293/07.06.2024 год. по същото дело, с което е определена.
издръжка от 233,25 лева като привременна мярка, като с допълнително решение рег. №
43/26.03.2025 год. искът за издръжка е отхвърлен за разликата над 600 лева месечно до
пълния предявен размер от 1500 лева. С решението Х. Г. е осъден също така да заплаща
месечна издръжка на детето А. Х. Г., роден на 07.08.2020 год. в размер на 450 лева месечно
до 10-то число на месеца, за който се отнася, чрез неговата майка и законен представител Ц.
А. Д., считано от 19.04.2024 год. до настъпване на основания за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на забавата
до окончателното изплащане, като при изпълнение на решението в тази му част се
приспаднат заплатените издръжки по определение № 293/07.06.2024 год. по същото дело, с
което е определена. издръжка от 233,25 лева като привременна мярка, като с
допълнителното решение от 26.03.2025 год. на РС-Самоков искът за издръжка за детето А. Г.
е отхвърлен за разликата над 450 лева до пълния предявен размер от 1000 лева месечно, като
1
неоснователен.
Срещу така постановеното решение в осъдителната част е подадена въззивна жалба
от ответника с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие
със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени в частта, с която е осъден да
заплаща издръжка на двете деца за разликата над минималния предвиден от закона размер,
тъй като издръжка в по-голям размер не е съобразена с материалните му възможности и
нуждите на децата, предвид събраните по делото доказателства. Моли съда да измени
решението в тази част и вместо него да постанови друго, с което да определи издръжка в
минимален размер за периода от датата на подаване на исковата молба занапред.
Ищците оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение в
осъдителната му част.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от ищците срещу решението на районния съд
в отхвърлителната част за детето П. за разликата над 600 лева до 900 лева, а за детето А. – за
разликата над 450 лева до сумата 600 лева с доводи, че същото не е съобразено с нуждите на
децата и с възможностите на двамата родители. Молят съда да го отмени в тези части и
вместо него да постанови друго, с което да увеличи размера на издръжките до посочените
размери.
Ответникът оспорва насрещната въззивна жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С решението от 15.08.2024 год. по гр.д. № 472/2024 год. на РС-Самоков е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата П. Г. и А. Г. на
тяхната майка Ц. А. Д. и е определен режим на лични отношения на бащата Х. П. Г. с
децата, както следва: бащата ще може да взема и вижда децата всяка първа и трета седмица
от месеца от 18.00 ч. в петък до 16.00 ч. в неделя с преспиване, 30 дни през лятото, когато
майката не е в отпуск; на четна година на Коледа от 10.00 ч. на 24.12. до 16.00 ч. на 26.12. и
на нечетна Нова година от 10.00 ч. на 31.12. до 16.00 ч. на 01.01.; по два дни всяка година по
време на Великденските празници - от 10.00 ч. на Разпети петък до 16.00 ч. на следващия
ден с преспиване; всяка година на рождения ден на бащата – 09.08. от 10 до 18 ч. в
неработен ден и от 16 до 20 ч. в работен ден. Решението в тази част не е обжалвано и е
влязло в сила.
Видно от приложените по делото удостоверения за раждане, детето П. Г. е роден на
04.01.2017 год., а детето А. Г. – на 07.08.2020 год. Детето П. посещава начално училище
„Станислав Доспевски“, гр. Самоков, където е записан редовно обучение и посещава
регулярно учебните часове /служебна бележка от 19.04.2024 год./. Детето А. посещава
детска градина „Зорница“, гр. Самоков. П. Г. е записан в езикова школа в гр. Самоков в
годишна форма на обучение през учебната 2023/2024 год. за изучаване на английски език
два пъти семично с месечна такса в размер на 120 лева. Видно от трудов договор №
231/22.05.2024 год., Х. Г. е в трудово правоотношение с „3С СОТ ЕсОЕс“ ЕООД на
2
длъжността „сътрудник охрана“ с основна заплата в размер на 933 лева. Майката Ц. Д. е
работила по трудов договор в същото дружество до м. април 2024 год., когато е съкратена и
е регистрирана в БТ-Самоков през периода 05.04.2024 год. – 01.04.2025 год., когато е
получавала обезщетение за безработица в размер средно 951 лева месечно /удостоверение на
НОИ ТП-София област от 30.05.2025 год. на л. 22 по делото/. Същата работи като общински
съветник към Община Самоков и получава средномесечно възнаграждение в размер на 1223
лева /удостоверение от Община Самоков от 04.06.2025 год./. Според писмо вх. №
6009/02.06.2025 год. от АСП ищцата Ц. Д. е подпомагана от ДСП-Самоков за периода от м.
януари 2024 год., като получава месечни помощи за отглеждане на двете деца по чл. 7 от
ЗСПД в размер на 110 лева месечно, като получава и еднократна помощ по чл. 10а от ЗСПД
за детето П. в размер на 300 лева. Съгласно приложените по делото справки от НАП през
периода 01.06.2024 год. – 31.03.2025 год. Х. Г. е имал осигурителен доход в размер на 933
лева, а от м. април 2025 год. – 1157,76 лева. Осигурителният доход на ищцата Ц. Д. като
общински съветник е в размер на 1261 лева месечно. През м. май 2025 год. ответникът е
сключил договор за потребителски кредит с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за
сумата 42900 лева за срок от 10 години с месечна вноска в размер на 496 лева. Видно от
приложената по делото справка от АВ на 13.02.2020 год. ответникът е закупил сграда с
площ 477 кв.м., представляваща логистична база за търговска дейност в гр. Елин Пелин,
като същият е собственик и на поземлен имот и гаражи в община Несебър, магазин за
промишлени стоки в Слънчев бряг, магазин в к.к. Боровец и поземлен имот в гр. Самоков.
С договор от 23.04.2024 год. Х. Г. е прехвърлил на неговия баща П. Г. собствеността
върху 500 дружествени дяла от капитала на „ЕсОЕс Секюрити“ ЕООД на обща стойност
5000 лева, представляващи 100% от капитала на дружеството, срещу продажна цена в
размер на 500 лева. С договор от същата дата ответникът е прехвърлил на П. Г. и
собствеността върху 1000 дружествени дяла от капитала на с „3С СОТ ЕсОЕс“ ЕООД на
обща стойност 10 000 лева, представляващи 100% от капитала на дружеството, срещу
продажна цена в размер на 1000 лева.
Видно от приложения по делото финансови отчет за приходите и разходите за 2022
год. на „ЕсОЕс Секюрити“ ЕООД, годишната печалба на дружеството за 2022 год. е била в
размер на 158000 лева.
Според показанията на св. И. след раздялата на страните ищцата изпитва трудности в
осигуряването на издръжката на двете деца и не може сама да поддържа стандарта на живот,
с който са свикнали от раждането, вкл. заплащане на допълнителни уроци, здравословна
храна, почивки и др. Преди това основно ответникът покривал финансово нуждите на
семейството. Ц. Д. получавала минимална работна заплата. Преди раздялата същата
работела по трудов договор в охранителна фирма, собственост на Х. Г., но впоследствие
била уволнена. Понастоящем ищцата работи единствено като общински съветник в гр.
Самоков. Х. Г. поддържа контакти с децата и оказва известна финансова подкрепа.
Според св. Г. – чичо на ответника, страните се разделили през м. септември-октомври
2023 год., като Х. Г. и след раздялата предоставял средства за извънкласни уроци на децата –
3
курсове по английски език, български език, спорт; осигурява хранителни продукти и дрехи
на децата, които носи лично и чрез свидетеля или неговата майка. През пролетта на 2024
год. в резултат на нанесен му побой ответникът получил счупване на глезена и ръката, като
претърпял оперативно лечение и дълго време се възстановявал. Свидетелят знае, че
ответникът заплащал и уроците на П. по баскетбол – 30 лева на месец, като му купувал и
спортните екипи. По два пъти седмично по-голямото дете посещава уроди по английски и
български език, като един урок струва 30 лева. В грижите за двете деца помагат и
родителите на Х..
През периода 15.04.2024 год. – 25.07.2024 год. ответникът е бил в отпуск по болест
поради травматичните увреждания на крака и ръката, като е лекуван в УМБАЛСМ
„Пирогов“, като е заплатил 7 549 лева за медицински консумативи, както и разходи за
лекарства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи. Алинея втора на чл. 142 от СК посочва, че
минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Към датата на подаване на исковата молба – м. април 2024
год. МРЗ за страната е била 933 лв. /ПМС № 193/12.10.2023 г./, от 01.01.2025 год. е 1077 лв.,
следователно минималният размер издръжка е в диапазона 233,25 лв. – 269,25 лв. В
настоящия случай децата безспорно се нуждаят от средства за издръжка - за храна, облекло,
обучение, частни уроци по английски език, спорт и т. н. От събраните по делото
доказателства се установи, че майката работи като общински съветник към Община Самоков
и получава средномесечно възнаграждение в размер на 1223 лева, както и помощи за
отглеждане на двете деца в размер на 110 лева месечно по чл. 7 от ЗСПД, а осигурителният
доход на ответника от м. април 2025 год. е в размер на 1157,76 лева, като същият работи по
трудов договор с охранителна фирма, собственост на неговия баща на длъжността
„сътрудник охрана“, т.е. получава трудово възнаграждение в размер малко над МРЗ за
страната. Установи се обаче, че същият притежава множество недвижими имоти, както и че е
получавал значителни приходи от две охранителни фирми, чийто собственик е бил до
възмездното им прехвърляне в полза на неговия баща П. Г. с приложените по делото
договори. Не се установиха причини, поради които бащата да не е в състояние да осигурява
на децата издръжка в определения от съда размер – 600 лева за детето П. и 450 лева за
детето А., който съответства на нуждите на децата и доходите на родителите. Колкото до
представените по делото доказателства, касаещи плащания по договор за кредит - това
обстоятелство съдът приема за ирелевантно, тъй като се касае за задължение към кредитна
институция, поето изцяло по волята на въззивника, като същият при поемането на това
задължение е бил наясно за задълженията към своите деца. Освен това същият безспорно
4
има възможност да реализира приходи от многобройните притежавани от него недвижими
имоти. Доказателствата за влошеното здравословно състояние на ответника за минал период
също не обуславят различен извод относно възможностите му да предоставя издръжка, тъй
като тези проблеми са преодоляни, като понастоящем същият е работоспособен и в
състояние да осигурява необходимата издръжка в посочения размер за двете си деца. С оглед
това решението следва да бъде потвърдено в осъдителната му част по исковете за издръжка.
Решението на районния съд в отхвърлителната част за детето П. за разликата над 600
лева до 900 лева, а за детето А. – за разликата над 450 лева до сумата 600 лева /в
обжалваните от ищцата части/ следва да бъде потвърдено. Настоящият състав споделя и
препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от
ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/15.08.2024 год. по гр. дело № 472/2024 год. на РС-
Самоков, допълнено с решение рег. № 43/26.03.2025 год. в ЧАСТТА, с която съдът на
основание чл. 143 от СК е осъдил Х. П. Г. да заплаща месечна издръжка на детето П. Х. Г.,
роден на 04.01.2017 год. в размер на 600 лева до 10-то число на месеца, за който се отнася,
чрез неговата майка и законен представител Ц. А. Д., считано от 19.04.2024 год. до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното изплащане, както и
в ЧАСТТА, с която искът за издръжка е отхвърлен за разликата над 600 лева месечно до 900
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/15.08.2024 год. по гр. дело № 472/2024 год. на РС-
Самоков, допълнено с решение рег. № 43/26.03.2025 год. в ЧАСТТА, с която съдът на
основание чл. 143 от СК е осъдил Х. П. Г. да заплаща месечна издръжка на детето А. Х. Г.,
роден на 07.08.2020 год. в размер на 450 лева месечно до 10-то число на месеца, за който се
отнася, чрез неговата майка и законен представител Ц. А. Д., считано от 19.04.2024 год. до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното изплащане, както и
в ЧАСТТА, с която искът за издръжка за детето А. Г. е отхвърлен за разликата над 450 лева
до 600 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на РС-Самоков сумата 1512 лева държавна такса върху размера на издръжката.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6