Решение по дело №1166/2019 на Районен съд - Бургас

                                    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 628

                                         гр. Бургас, 22.05.2019 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 1166 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на „КТ Е.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № 2924-F434752 от 04.12.2018 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 104, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване за нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в” ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 КСО му е наложено наказание „имуществена санкция”  в размер на 4000 лв.  

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, тъй като АНО не е обсъдил прилагането на чл. 28 ЗАНН. С тези доводи се моли НП да бъде отменено.

Дружеството-жалбоподател, редовно уведомени, не се явява представител.

ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Счита, че случаят не е маловажен, тъй като за процесния период работниците не са били здравно осигурени.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

При извършена проверка на дружеството-жалбоподател от служители на ТД на НАП - Бургас се констатирало, че в качеството си на осигурител съгласно чл. 5, ал. 1 КСО жалбоподателят не е заплатил дължимите за месец юли 2018 г. здравни осигуровки за 33 работници общо в размер на 886.39 лева. Осигуровките е следвало да бъдат заплатени в срок до 27.08.2018 г.  Във връзка с установеното нарушение бил съставен срещу жалбоподателя на 30.10.2018 г. АУАН, а впоследствие на 04.12.2018 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

Жалбоподателят не оспорва установените от съда факти, посочени по-горе. Изложените в жалбата възражения се отнасят до правната страна на спора.  

 

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен в АУАН и в НП. И в двата акта е отразено, че жалбоподателят в качеството си на осигурител не е изплатил здравни осигуровки за 33 работника за месец юли 2018 г. Ето защо съдът намира, че в случая е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. 

             В случая се касае за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в” ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 КСО, съгласно които разпоредби здравни осигуровки на работниците се заплащат от работодателя до 25 число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за месец юли 2018 г. дружеството-жалбоподател не е изплатило здравни осигуровки за 33 работника общо в размер на 886.39 лева. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е работодател и осигурител, както и че дължи плащане на здравни осигуровки на работниците си. Жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение, но излага твърдения в жалбата, че се касае за маловажен случай.

Съдът не споделя изложеното в жалбата възражение за маловажност на случая. Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

С процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, които уреждат здравното осигуряване на гражданите на Република България. Неплащането на здравни осигуровки от жалбоподателя е препятствало достъпа на работниците до здравните услуги, които могат да ползват, в случай че са здравно осигурени. Соченото от жалбоподателя обстоятелство, че е било образувано изпълнително дело за принудително събиране на дължимите суми и плащания са били извършвани предвид финансовите му възможности, съдът не го намира за такова, което да налага приложение на чл. 28 ЗАНН. След като е работодател дружеството-жалбоподател е било задължено да изплаща здравни осигуровки за работниците си, като финансови затруднения не изключват това негово задължение. Независимо, че не са настъпили вредни последици от нарушението, същото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от същия вид. Следователно случаят не е маловажен и правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗЗО предвижда за юридическите лица имуществена санкция в размер от 4000 лева до 8000 лева. Наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма като относима към настоящия случай и на жалбоподателя е било наложено наказание в минимално предвидения размер от 4000 лева. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

 

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                          Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2924-F434752 от 04.12.2018 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП – Бургас, с което на „КТ Е.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 104, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване за нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в” ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 КСО му е наложено наказание „имуществена санкция”  в размер на 4000 лв. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                        

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС