№ 19857
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20241110163318 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 4 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на Г. И.
С., обективирано в издадена от работодателя „**** „*****“ ООД заповед от 29.08.2024г., и
за поправка на вписаното от работодателя „**** „*****“ ООД основание на уволнението на
Г. И. С. от такова по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ- дисциплинарно уволнение, на действително
осъщественото по чл. 326, ал. 1 КТ- едностранно от служителя с предизвестие, в трудовата
книжка на Г. И. С., както и в издаденото от работодателя уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ,
адресирано до ТД на НАП.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение по силата на
сключен помежду им трудов договор от 04.06.2020г., по силата на което заемал длъжността
„лекар, акушерство и гинекология“ в „**** „*****“ ООД. Твърди, че на 31.07.2024г.
отправил до работодателя писмено уведомление за прекратяване на трудовия договор
помежду им едностранно от служителя с предизвестие, като междувременно- преди да
изтече срокът на предизвестието, здравословното му състояние се влошило, поради което в
периода от 13.08.2024г. до 30.08.2024г. ползвал отпуск поради временна неработоспособност,
за което му бил издаден болничен лист. Въпреки това, на 29.08.2024г.- 3 дни преди изтичане
на срока на предизвестието, отправено до работодателя, последният издал заповед за
дисциплинарното уволнение на ищеца, което било вписано и в съответната ТД на НАП въз
основа на отправено от работодателя уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ. Така предприетото от
работодателя поведение по прекратяване на процесното трудово правоотношение ищецът
счита за незаконосъобразно, тъй като не били спазени процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за
обезпечаване възможността на служителя да депозира пред работодателя своите писмени
или устни обяснения по вмененото му нарушение на трудовата дисциплина, както и
изискването на нормата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ работодателят да изиска от инспекцията по
труда предварително разрешение за дисциплинарното уволнение на ищеца, който към
момента на уволнението ползвал отпуск поради временна неработоспособност съобразно
издадения му болничен лист от 14.08.2024г. Във връзка с довода за незаконност на
дисциплинарното му уволнение поради неспазване на императивното изискване на
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ ищецът излага твърдения, че на 28.08.2024г., около 15:30
1
часа получил на личната си електронна поща електронно писмо от електронен адрес, за
който оспорва да може със сигурност да се идентифицира с работодателя, в частност с негов
надлежен представител, с което бил поканен да се яви пред работодателя на 29.08.2024г. в
11:00 часа, за да даде писмени или устни обяснения за действията си по полагане на труд в
МК „Доверие“ на 28.08.2024г., когато все още бил в трудово правоотношение с ответника, а
и по време на ползвания от служителя отпуск поради временна неработоспособност.
Оспорва искането в последния смисъл да му е надлежно връчено, доколкото същото било
изпратено на личния му електронен адрес, поради което и се запознал със съдържанието му
едва на 16.09.2024г., когато получил на същия електронен адрес и покана от работодателя да
предостави трудовата си книжка за вписване прекратяването на трудовото правоотношение.
Наред с това, оспорва да е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение,
поддържайки, че започнал да полага труд при друг работодател, считано от 02.09.2024г.
Твърди, че при постъпване на работа предал трудовата си книжка на работодателя, за което
подписал декларация, с която единствено последният разполагал, както и че понастоящем
трудовата му книжка все още се намирала в държане на работодателя. С оглед на всичко
изложено и поддържайки, същевременно, че трудовото правоотношение с ответника
продължило да съществува до изтичане на срока на отправеното от служителя предизвестие,
предявява процесните искове за отмяна на дисциплинарното му уволнение, респ. за
поправка на вписаното в трудовата му книжка и в уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ
уволнително основание. Претендира разноски.
Изрично в изпълнение на указанията на съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК с молба от
19.08.2025г. ищецът е уточнил, че поддържа, че процесната уволнителна заповед му е
връчена при условията на отказ, чието надлежно удостоверяване оспорва в хода на процеса,
както и че извършеното с нея уволнение е незаконосъобразно по изложените в исковата
молба и уточнението на същата от 11.04.2025г. съображения, вкл. поради липса на
правомощие на издалото заповедта лице да прекратява трудовите правоотношения на
служителите на ответното дружество. С оглед на това продължава да поддържа изложеното
и в исковата молба, че процесната трудовоправна връзка е прекратено едностранно от него
на основание нормата на чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 31.08.2024г.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че връчил
заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца при отказ на 29.08.2024г., което било
удостоверено с подписите на двама свидетели. Счита, че уведомил надлежно служителя за
възможността му да даде своите писмени или устни обяснения по вменените му нарушения
на трудовата дисциплина, тъй като изпратил искането за това на личния му електронен
адрес, който служителят използвал в комуникацията си както с работодателя, така и със
своите пациенти и който бил зададен като такъв за кореспонденция с него и във визитната
му картичка, и в интернет пространството. И- мейл- адресът, от който било изпратено
искането, от друга страна, бил официалният на медицинския център, който бил поместен на
интернет страницата му. Поддържа, че в случая от инспекцията по труда не следвало да се
изисква предварително разрешение за уволнението на служителя, тъй като издаденият
болничен лист бил незаконосъобразен, т. е. служителят не бил в законоустановен отпуск
поради временна неработоспособност, за което работодателят подал жалба пред НЕЛК
срещу решението на ТЕЛК от 09.12.2024г., с което болничният лист бил потвърден. Твърди,
че трудовата книжка на служителя се намира у него, тъй като Г. С. не я предал на
работодателя при постъпването си на работа. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от
правна страна:
2
На първо място, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че в актуалната практика
на касационната инстанция, формирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №
110 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2019 г., IV г. о., ГК, по отношение на
съотношението, респ. вида на съединяването на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 4 КТ в случаите, когато служителят твърди всяка от страните по трудовото
правоотношение да е предприела действия по прекратяване на трудовоправната връзка,
оспорвайки, наред с това, законосъобразността на предприетото от работодателя уволнение,
т. е. обосновавайки с твърденията си правен интерес от предявяване и на двата иска, какъвто
настоящият случай е, е прието следното:
„С определение № 150 от 19.03.2014 г, по ч. гр. дело № 808/2014 г на ВКС,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК на въпроса "какво е съотношението между
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, при упражнени от страните
насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение" е даден отговор, че
съдебната практика константно приема, при наличие на конкуренция на основания за
прекратяване на трудовото правоотношение, че конститутивно действие има това, чийто
фактически състав е настъпил по-рано. Въпросът, за това кое от двете насрещни
волеизявления е прекратило трудовото правоотношение е разрешим като преюдициален и по
двата иска - с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 4 КТ. Изборът за защита чрез самостоятелно предявяване на един от двата иска
разкрива риск за работника или служителя. От една страна, прекратяването на трудовото
правоотношение на основание, различно от това, посочено в заповедта за уволнение и
вписано в трудовата книжка, което е осъществило своя фактически състав преди издаването
на заповедта за уволнение, извежда неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение го погасява. Включително
изключва и правото на работодателя повторно да прекрати несъществуващата правна връзка
с работника или служителя. От друга страна искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на
основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, не е средство за защита на
работника срещу незаконно уволнение. С иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ работникът разполага
когато не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното
основание за прекратяване /член, алинея, точка и буква от КТ/, с твърдения, че не то е
действително осъщественото. При спор на кое основание е прекратено трудовото
правоотношение, единственото адекватно средство за защита на неговите права е
предявяването на двата иска - по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
Съотношението между двата иска е на главен към евентуален. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ
е съединен под отрицателното процесуално условие за неоснователност на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение не
споделя приетото в цитираното определение на ВКС виждане относно съотношението, при
което са съединени двата иска, а именно главен към евентуален. Евентуалният иск се счита
предявен под вътрешнопроцесуално условие-уважаването или отхвърлянето на главния иск.
Ако условието не се сбъдне, съдът се десезира от разглеждането на евентуалния иск и няма
право да постанови решение по него. Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4
КТ са обективно кумулативно съединени в съотношение на обуславящ към обусловен, а
съдът дължи произнасяне и по двата иска. Изходът по иска за отмяна на уволнението като
незаконно обуславя изхода на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ - ако уволнението на
извършеното основание бъде прието за законно, то същото следва да фигурира в трудовата
книжка на ищеца.“
По така предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 4
КТ процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване
съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи възникването между него и ответника
на трудово правоотношение въз основа на сключен помежду им трудов договор, отправянето
3
до работодателя на писмено уведомление за едностранно- от служителя, прекратяване на
трудовото правоотношение, достигнало до субекта на работодателска власт, приложимия по
процесното трудово правоотношение срок на предизвестието при прекратяване на
правоотношението на основание, изискващо такова, че към датата, на която се твърди да е
бил дисциплинарно уволнен, е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, като е
уведомил за това работодателя, както и вписване в уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ и в
трудовата книжка на служителя на соченото от ищеца уволнително основание по чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ- поради дисциплинарното му уволнение.
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване- съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК, да установи, че е упражнил надлежно потестативното си право едностранно да
прекрати трудовото правоотношение с ищеца на поддържаното основание- дисциплнарно
уволнение, като е връчил на служителя оспорената заповед, издадена от лице, оправомощено
да упражнява правомощията на субекта на дисциплинарна власт в предприятието, че преди
това е обезпечил правото на служителя по чл. 193, ал. 1 КТ, като е му е предоставил
подходящ срок да даде писмени или устни обяснения за вмененото му нарушение на
трудовата дисциплина, че е изискал от Главна дирекция „Инспекция по труда“
предварително разрешение за уволнението на Г. И. С., реалното осъществяване от ищеца на
соченото в заповедта за дисциплинарното му уволнение поведение, както и че същото е в
противоречие с конкретно установени и вменени му трудови задължения, т.е. че е
противоправно.
Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка, респ.
предметът на съдебното производство по трудови дела е ограничен само до спорните
обстоятелства, въведени с исковата молба, която трябва да съдържа изрично позоваване на
нарушения при оспорване на съответното уволнение. В този смисъл са постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение №
555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о., решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. №
475/2011 г. ІV г.о., решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о.,
ГК, решение № 156/10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на ВКС, ГК, I ГО, решение №
158/01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 297/03.10.2014 г. по
гр. д. № 7528/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г.
на ВКС, ГК, IV ГО.
Съобразно изричните твърдения и доводи на страните в исковата молба и в отговора на
исковата молба на основание нормата на чл. 312, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК с доклада по делото като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са
отделени следните обстоятелства с правно значение: че страните по делото са били
обвързани от трудово правоотношение, по силата на което Г. С. е заемал длъжността „лекар,
акушерство и гинекология“ в „**** „*****“ ООД, че служителят е представил пред
работодателя издадения му болничен лист от 14.08.2024г., с който му е бил разрешен отпуск
поради временна неработоспособност за периода от 13.08.2024г. до 30.08.2024г., че
отправеното от служителя до работодателя писмено уведомление за прекратяване на
процесната трудовоправна връзка на основание нормата на чл. 326, ал. 1 КТ е достигнало до
носителя на работодателска власт на сочената от ищеца дата- 31.07.2024г.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези
обстоятелства с правно значение се установяват от надлежно приобщените и неоспорени от
страните писмени доказателства: трудов договор от 04.06.2020г., молба с вх. №
251/31.07.2024г. по описа на работодателя, с която ищецът Г. С. е заявил воля за
прекратяване на трудовото правоотношение на основанието, предвидено в нормата на чл.
4
326, ал. 1 КТ, болничен лист № Е20242349032 от 14.08.2024г.
Установява се от представената от страните разпечатана на хартиен носител електронна
кореспонденция помежду им, че на 28.08.2024г. от следния адрес на електронна поща:
********@**********.***, на следния адрес на електронна поща: ***************@*****.***, е
изпратено електронно писмо, с което ищецът Г. С. е поканен да се яви в медицинския
център, в който е полагал труд по процесното трудово правоотношение, в частност пред
прокуриста Величка Пападопулу, за да даде обяснения по посочени в електронното писмо
обстоятелства- че на 28.08.2024г., докато все още е в трудово правоотношение с ответника, а
и докато ползва отпуск поради временна неработоспособност, е полагал труд в друг
медицински комплекс. Противно на поддържаното от името на ищеца, така отправената до
него покана за даване на обяснения по смисъл на нормата на чл. 193, ал. 1 КТ в достатъчна
според настоящия съдебен състав степен обезпечава възможността на служителя да узнае, че
спрямо него е инициирано производство по дисциплинарното му наказване и да участва в
тази процедура, като депозира своите обяснения по вмененото му нарушение и ангажира
доказателства за това. В тази връзка следва да се изясни, че служителят не оспорва, че и-
мейл- адресът, до който е изпратено писмото в изяснения смисъл, е неговият личен-
напротив, изрично неколкократно признава това обстоятелство, както и че адресът на
електронната поща, от който е изпратено писмото, е този, чрез който ответното дружество е
осъществявало електронната си кореспонденция, вкл. със свои служители. Следователно, в
случая не е спорно, че страни по коментираната електронна кореспонденция са именно
страните по трудовото правоотношение, като ирелевантно в тази връзка е кой е конкретният
правен субект- физическо лице, което е съставило електронното писмо, адресирано до
служителя, след като сам работодателят не поддържа да е ненадлежно представляван, а и
доколкото с действията по изискване на обяснения от служителя по реда на чл. 193, ал. 1 КТ
не се внася промяна в правната сфера на последния, а единствено се обезпечава
възможността му да участва в процедурата по дисциплинарното му наказване, като изложи
доводите си в тази насока.
Правно ирелевантно в случая е и обстоятелството, че електронният адрес на служителя
е неговият личен, доколкото от представеното от името на ответника в заверен от страната
превод на български език електронно писмо от 31.07.2024г. се установява, че ищецът е
ползвал именно личния си електронен адрес, за да изпрати на работодателя предизвестието
си за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ, т. е. сам е
установил като надлежна електронната форма на кореспонденция между страните по
правоотношението, вкл. по повод прекратяването на същото, използвайки личната си
електронна поща.
От правна страна в тази връзка следва да се изясни следното:
Съгласно дефинитивната разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, съдържаща пряко
препращане към дефиницията, възприета в Регламент (ЕС) № 910/2014, електронен
документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), а съгласно последната
„електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-
специално текстови или звуков, визуален или аудио- визуален запис. Наред с това, изрично в
чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ е предвидено, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Същевременно, съгласно чл. 2, ал. 1
ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че макар и изпратеното до ищеца
електронно писмо по електронна поща да не е подписано с квалифициран електронен
5
подпис, съобразно изложените правни разяснения същото представлява електронен
документ, който е надлежно връчен на служителя на 28.08.2024г., независимо кога същият
обективно се е запознал със съдържанието му- арг. от нормата на чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ,
съгласно която електронното изявление се счита получено с постъпването му в посочената
от адресата информационна система, а ако адресатът не е посочил конкретна
информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е
информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с
изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило.
Същевременно, съдът намира предоставения на служителя срок за депозиране на
обяснения за достатъчен същият да изложи твърденията си по вменените му дисциплинарни
нарушения, като в тази връзка следва да се изясни, че сам ищецът в исковата молба твърди,
че след като се запознал със съдържанието на електронното писмо от работодателя, веднага-
на същия ден, изложил становището си във връзка с него, т. е. с предоставения на ищеца
срок обективно е била обезпечена възможността му да изрази становището си по вменените
нарушения на трудовата дисциплина. Ирелевантно в тази връзка е обстоятелството, че към
момента на получаване на искането за обяснения Г. С. е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ
обясненията на служителя биха могли да бъдат депозирани както устно, така и писмено,
което в случая служителят е имал възможност да стори, като изпрати електронно писмо до
работодателя си- така, както е постъпил, когато е инициирал прекратяването на трудовото
правоотношение на основание нормата на чл. 326, ал. 1 КТ.
Между страните не е спорно издаването на 29.08.2024г. от името на работодателя на
заповед № 116/29.08.2024г. за дисциплинарното уволнение на Г. И. С., за която настоящият
съдебен състав намира да е издадена от лице, оправомощено с работодателска
компетентност съобразно нормата на чл. 192, ал. 1 КТ, доколкото от представения от името
на ответното дружество и неоспорен от ищеца договор за търговско управление от
22.04.2016г. се установява, че на издалата заповедта Величка Константинова Пеева-
Пападопулу в качеството й на прокурист на търговеца са възложени правомощия да
„назначава и освобождава работния персонал“ на последния.
Фактът на връчване на издадената от работодателя заповед за дисциплинарно
уволнение, както и моментът, в който това е сторено, се установяват от данните в самата
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно изричното отбелязване в
която същата е връчена на ищеца на 29.08.2024г. при условията на отказ, който е
удостоверен с подписите на двама свидетели, които, освен това, са разпитани в хода на
настоящото производство в процесуалното си качество на свидетели.
Така, Величка Пеева- Пападопулу- прокурист на ответното дружество, и Г.ос
Продормос Пападопулос- главен акционер в него, изясняват, че след като служителка на
**** „*****“ им показала видеоклип, на който според свидетелите се виждало, че ищецът
извършва медицински прегледи в друг **** в период, в който все още бил в трудово
правоотношение с ответника, а и ползвал болничен, свидетелката Пападопулу изпратила до
него електронно писмо, с което изискала обяснения във връзка с тези обстоятелства. А на
следващия ден- 29.08.2024г., свидетелите заедно пресрещнали Г. С. пред другия ****-
Медицински комплекс „Доверие“, за да му връчат заповедта за дисциплинарното му
уволнение- „документа за уволнение“, която последният отказал да получи, което било
удостоверено с подписите на двамата свидетели. В тази връзка, свидетелят Пападопулос
изрично изяснява, че заповедта за уволнение на ищеца била връчена на същия, но той
заявил, че няма да я подпише, при което свидетелят му казал, че е уволнен.
Неоснователни според настоящия съдебен състав са доводите на ищеца, че
свидетелката Пападопулу не би могла да свидетелства за връчването на заповедта за
уволнение при условията на отказ, доколкото е извършила уволнението, издавайки и
6
връчвайки процесната уволнителна заповед. Това е така, доколкото законът- КТ и ГПК, както
и практиката по приложението им, вкл. постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
386/31.10.2011 г. по гр.дело № 1309/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 429/15.03.2016г.,
постановено по гр. дело № 132/2015г. на ВКС, IV г.о., не поставят никакви специални
изисквания, извън общите по ГПК, за допустимост на гласни доказателствени средства за
установяване на връчването на заповедта за прекратяване на трудовото прзвоотношение,
вкл. при условията на отказ, поради което и на общо основание- нормата на чл. 172 ГПК,
материалноправното положение на свидетеля, респ. неговата свързаност със страна по
делото следва да бъдат съобразявани при преценяване на доказателствената стойност на
показанията на този свидетел. В подкрепа на съжденията в този смисъл са и мотивите по
същество в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 155/20.04.2015г. по гр. дело №
6897/2014г. на ВКС, IV г.о.
Преценявайки ги по реда на чл. 172, ал. 1 ГПК, вкл. отчитайки икономическата
свързаност на свидетелите с ответника, както и личната такава помежду им, настоящият
съдебен състав намира показанията им за последователни, житейски логични, вътрешно, а и
взаимно непротиворечиви. С оглед на това и доколкото изложеното от свидетелите не е
оспорено от името на ищеца в хода на настоящото производство, не е налице основание
показанията им да бъдат счетени за недостоверни, респ. за негодни да послужат за
изясняване на релевантни за спора факти от обективната действителност.
Нещо повече, в случая доводите, изложени от името на служителя във връзка с
връчването на процесната уволнителна заповед, касаят единствено надлежното
удостоверяване на връчването при условията на отказ, като се изтъква в тази връзка
двойственото качество на единия от свидетелите- Величка Пападопулу, и на лице, издало и
връчило заповедта, и на свидетел на това връчване, както и свързаността между свидетелите
на връчването при отказ, без да се оспорва истинността на изложените от името на
работодателя фактически твърдения за извършен от негово име опит за връчване лично на Г.
С. именно на приложената по делото уволнителна заповед.
Ето защо, по изложените вече съображения относно неоспорената и неразколебана
доказателствена стойност на показанията на свидетелите, относно конкретните оспорвания
от името на ищеца в хода на настоящото производство, а и при съобразяване на цитираната
практика на касационната инстанция, следва да се приеме за установено, че процесната
заповед за дисциплинарно уволнение е връчена при отказ на Г. С. на 29.08.2024г., с което
съобразно нормата на чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание е наложено, а трудовото
правоотношение между страните- прекратено.
С оглед на това и съобразно трайно установената практика на ВКС, формирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 534 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
417/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 559 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 650/2009 г., IV г.
о., ГК, решение № 84 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 788/2010 г., III г. о., ГК, решение №
239 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5111/2008 г., I г. о., ГК и др., а и съобразно изричната
норма на чл. 333, ал. 7 КТ именно това е моментът, към който следва да се преценява
съществувало ли е потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна закрилата
по чл. 333, ал. 1 КТ. С оглед на това и при съобразяване на конкретно изложените от името
на ищеца доводи за незаконност на дисциплинарното му уволнение, съдържащи се в
исковата молба, от значение в случая е дали към момента на връчване на заповедта за
уволнението му при отказ- 29.08.2024г., същият е ползвал разрешен му отпуск за временна
неработоспособност, за което работодателят да е бил уведомен, както и дали към посочената
дата последният е изискал и получил предварително разрешение от инспекцията по труда за
уволнението на ищеца, доколкото процесното уволнително основание изисква такова.
Между страните не е спорно, че към датата на дисциплинарното уволнение на ищеца
7
същият е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, разрешен му с приложения
към исковата молба болничен лист № Е20242349032 от 14.08.2024г., както и че
работодателят е знаел това, в какъвто смисъл е изричното изявление от името на последния
в отговора на исковата молба. Наред с това, ответникът не установява, а и не твърди преди
да връчи уволнителната заповед на Г. С., да е изисквал и да е получил разрешение за
уволнението му от съответната инспекция по труда, а единствено поддържа, че болничният
лист, на който служителят се позовава, е незаконосъобразен. Последното обстоятелство,
обаче, няма отношение към законосъобразното упражняване на преобразуващото право на
работодателя да прекрати правоотношението, тъй като обективно към датата на
прекратяването, към която се преценяват всички предпоставки за законността му, на ищеца е
бил издаден болничен лист, по който същият фактически е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 13.08.2024г. до 30.08.2024г. В този смисъл са
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 437 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1594/2010 г., IV г. о., ГК, в което в отговор на въпроса, по който е допуснато касационно
обжалване, е прието, че „без значение е дали решението на ЛКК за издаване на болничния
лист е било впоследствие отменено. От значение за закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е
наличие на разрешен отпуск по болест и ползването му да е започнало.“, в който смисъл е и
решение № 8326 от 16.11.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 8898/2016 г. Изложените в посочените
съдебни актове съждения настоящият съдебен състав намира за правно обосновани поради
обстоятелството, че преценката за законосъобразното упражняване на правото на
работодателя да преустанови занапред трудовоправната връзка се извърпва към момента на
прекратяването й, определен съобразно правилата на чл. 335, ал. 2 КТ. Ето защо, евентуално
настъпили впоследствие обстоятелства не биха могли да бъдат преценявани като
дерогиращи задължението на работодателя да изиска разрешение на инспекцията по труда
преди прекратяване на трудовото правоотношение, респ. като саниращи
незаконосъобразното му поведение по прекратяване на трудовия договор без наличие на
всички изискуеми от закона предпоставки за това. А такава предпоставка в случая е
разрешението на инспекцията по труда при наличие към 29.08.2024г. на издаден на ищеца
болничен лист, по който същият е започнал ползването на разрешения му отпуск, за което
работодателят е имал знание.
По изложените фактически и правни съображения и на основание нормата на чл. 344,
ал. 3 КТ дисциплинарното уволнение на ищеца, обективирано в издадена от работодателя
„**** „*****“ ООД заповед № 116 от 29.08.2024г., следва да бъде признато за незаконно и
отменено по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което прави безпредметно
обсъждането на твърденията и доводите на страните във връзка с действителното
извършване на вменените на служителя дисциплинарни нарушения.
Установява се от представеното от страните и неоспорено от тях писмено изявление на
ищеца до ответника, че на 31.07.2024г. до последния е достигнала писмено изразената от
служителя воля едностранно да прекрати трудовото правоотношение между страните на
основание нормата на чл. 326, ал. 1 КТ, отправяйки писмено предизвестие до работодателя.
Доколкото в сключения между страните индивидуален трудов договор не се съдържа
изрична клауза относно срока на предизвестието, дължимо от служителя, респ. от
работодателя при прекратяване на правоотношението на основание, изискващо такова,
приложение в случая следва да намери нормата на чл. 326, ал. 2 КТ, съгласно която срокът
на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото
страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.
С оглед на така изложеното, при съобразяване, че извършеното от работодателя
дисциплинарно уволнение бе прието за незаконно и като такова подлежи на отмяна по
предявения от служителя иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и на
изложените вече разяснения, касаещи връзката на обусловеност между тази претенция и
8
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, последният следва да бъде уважен, като бъде
допусната поправка на основанието за прекратяване на процесното трудово правоотношение
като в трудова книжка на ищеца, както и в издаденото от работодателя уведомление по чл.
62, ал. 3 КТ, адресирано до ТД на НАП, в редакцията на посочената разпоредба, обн. в ДВ,
бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., вместо: „чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от
29.08.2024г.“ бъде вписано: „чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 31.08.2024г.“, когато следва да се
приеме, че би изтекъл 30- дневният срок на предизвестието, в случай че правоотношението
не бе незаконно прекратено.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че ирелевантно за основателността на
претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е обстоятелството, че в случая
трудовата книжка на служителя не е представена по делото, поради което не би могло да
бъде установено дали и по какъв начин- на какво основание, е отразено прекратяването на
трудовото правоотношение между страните. Това е така, тъй като вписването в трудовата
книжка на служителя на действителното основание за прекратяване на трудовоправната
връзка е поведение, което работодателят дължи в изпълнение на съдебното решение по иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, като правната сфера на последния по никакъв
начин не би била накърнена, в случай че същият вече е вписал надлежното уволнително
основание, което в случая не само не се установява, но на практика не се и твърди,
доколкото би било несъвместимо с поддържаното и в хода на процеса от името на ответника
уволнително основание- това по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Същевременно, в случай че
работодателят откаже да впише надлежното основание за прекратяване на трудовоправната
връзка, за служителя би била обезпечена правната възможност, позовавайки се на
настоящото съдебно решение, да изиска това от инспекцията по труда- арг. чл. 346, ал. 2 КТ
в редакцията, приложима към момента на прекратяване на процесното трудово
правоотношение.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че в случая приложение намират
редакциите на нормите на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, на чл. 62, ал. 3 КТ, респ. на чл. 346, ал. 2 КТ,
действали преди настоящата, която е в сила от 01.06.2025г., доколкото същите са били
актуални към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, към която се
преценява както законосъобразността му, така и способите за защита на служителя, а и към
датата на предявяване на претенциите. Нещо повече, по арг. от разпоредбата на § 22 от ПЗР
на Закона за изменение и допълнение на КТ, обн. ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г.,
съгласно която трудовата книжка, издадена преди влизането в сила на този закон, е
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника или служителя, следва да се приеме, че всички
обстоятелства, настъпили във връзка с трудовата дейност на служителя преди влизане в сила
на 01.06.2025г. на ЗИДКТ и касаещи същата, подлежат на вписване в трудовата му книжка.
При този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция разноски се следват
единствено на ищеца.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК в негова полза следва да бъде присъдена
сумата от 1100.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в първоначално
уговорения между страните по договора за правна защита и съдействие размер, за който по
делото са представени доказателства да е реално заплатен. В полза на ищеца не следва да
бъде присъждана сумата от още 500.00 лева- по 250.00 лева за открито съдебно заседание
след второто, доколкото на датата, на която делото е било насрочено за разглеждане в първо
открито съдебно заседание- 14.05.2025г., ход на делото не е даден, а в последно проведеното
заседание на 03.10.2025г. единствено са приповторени действията, извършени в предходното
заседание-н това от 16.07.2025г., поради отмяна на определението на съда, с което в
последното е даден ход на устните състезания. Следователно, в посочените две заседания не
са извършвани същински, респ. значителни процесуални усилия от адвоката на страната,
9
които да предполагат допълнително възнаграждение за същия, при това за сметка на
насрещната страна, която е удостоверила наличие на уважителни причини за отлагане на
първото по делото заседание, респ. не е станала повод за провеждането на последното- след
отмяна на определението на съда, с което е даден ход на устните състезания. Същевременно,
възнаграждението в размер на 1100.00 лева съдът намира за справедливо и обосновано при
съобразяване на действителните фактическа и правно сложност на делото, в т. ч.
извършените с участието на страните процесуални действия, респ. положените от адвоката
процесуални усилия.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
На основание нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СРС сумата от 160.00 лева, представляваща държавна такса, дължима за
разглеждане на претенциите на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ по иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ дисциплинарното уволнение на Г. И. С., ЕГН **********, обективирано в издадена
от работодателя „**** „*****“ ООД, ЕИК ********, заповед за дисциплинарно наказание №
116/29.08.2024г.
ДОПУСКА по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ поправка на основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение между Г. И. С., ЕГН **********, и „****
„*****“ ООД, ЕИК ********, възникнало по силата на сключен помежду им трудов договор
от 04.06.2020г., като в трудовата книжка на Г. И. С., ЕГН **********, както и в издаденото
от работодателя уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, адресирано до ТД на НАП, вместо
основанието: „чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 29.08.2024г.“ ДА СЕ ВПИШЕ: „чл. 326, ал. 1
КТ, считано от 31.08.2024г.“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „**** „*****“ ООД, ЕИК ********, да
заплати на Г. И. С., ЕГН **********, сумата от 1100.00 лева, представляваща разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „**** „*****“ ООД, ЕИК ********, да
заплати в полза на СРС сумата от 160.00 лева, представляваща държавна такса за
разглеждане на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10