Решение по адм. дело №426/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 285 от ЗИНС, във вр. с чл. 203 във вр. с чл. 144 от АПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от Ц. Г. К., [ЕГН], чрез адвокат С. М.., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“.

В исковата молба се твърди, че ищцата изтърпявала наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Сливен в периода 16.02.2022г.-09.10.2024г. Страдала от заболяване на опорно-двигателния апарата на коленните стави и гръбначния стълб. По време на престоя в затвора получила дълбока рана на подбедрицата на долния крайник, за което нараняване не били взети адекватни мерки. В резултат на това получила загнояване и абсцес, наложила се операция, която била неуспешна и заболяването не е излекувано и до днес и е налице опасност да загуби долния си крайник, а придружаващите заболявания прогресирали. Твърди, че многократно търсила медицинска помощ поради нетърпими болки в краката. Била в невъзможност сама да се обслужва. В нарушение на чл.172, ал.2 от ЗИНЗС полагала ежедневен труд несъответен на състоянието й. При престой в болницата не й била указана достатъчна грижа и не й били предоставени лекарства и възможност да се лекува според утвърдените световни медицински стандарти. Не е провеждана физиотерапия, кинезитерапия, не е спазван хранителен и двигателен режим. Твърди да е подавала многократно молби за хоспитализиране, които били неглижирани. При освобождаване от затвора констатирала, че са съставени медицински документи, които не е подписвала. Нивото на обурудване на медицинските заведения в затвора било недостатъчно дори за нормална приемна на общопрактикуващ лекар. Липсвала профилактика и грижа за хроничните заболявания. Навежда доводи и за лоши условия на живот. В затворническите килии, в които е пребивавала площта била недостатъчна и липсвала циркулация на въздух. Санитарният възел се намирал извън килията, а вечер килиите се заключвали. В повечето случаи нямало топла вода. Не се предоставяло ежеседмично спално бельо. Твърди нарушение на чл.151,ал.1 от ЗИНЗС. В резултат на гореописаните условия ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди поради бездействие на затворническата администрация и подлагане на нечовешко и унизително положение, като претендира обезщетение за неимуществени вреди претърпени в периода от 16.02.2022г.-09.10.2024г. в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.Претендира разноски.

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 285 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ оспорва предявените искове. Признава единствено факта, че в посочените периоди ищецът е пребивавал в Затвор Пловдив. Оспорва ищецът да е бил поставен в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за недоказаност на исковата претенция и моли тя да бъде отхвърлена.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За периода на изтърпяване на наказането, от 16.02.2022г. до 09.10.2024г., според представената справка/лист 43 от делото/, ищцата е била настанена в жилищно помещение № 10 на ЗООТ"Рамануша" към Затвора Сливен, което е имало квадратура 21,5 кв.м., като в помещението са били настанени общо 5 лица, поради което твърденията за пренаселеност на жилищното помещение се считат за неоснователни.

Относно оплакванията за липса на достъп до тоалетна и топла вода, не се установява ищцата да не е разполагала със санитарен възел, доколкото според представената от ответника справка става ясно, че макар спалните помещения да не разполагат със санитарен възел, то достъпът до такъв не бива ограничаван чрез заключване на помещенията, каквото е твърдението на ищцата. Относно използването на топла вода, според приложената справка, това се осъществява съгласно утвърден график, съобразен с трудовата им заетост.

Твърдението за липса на предоставено ежеседмично спално бельо, също остава недоказано, доколкото от приложената вещева ведомост /лист 53 от делото/ става ясно, че ищцата е получила спално бельо.

Горното не се опровергава от събраните по делото гласни доказателствени средства. В показанията си свидетелката Л. К. твърди, че много ги тормозели и били смесени в една стая много националности. Не става ясно тормозът вътрешен между затворничките ли е бил или от страна на администрацията. Не се отрича от свидетелката наличието на достъп до вода и санитарен възел. Обстоятелството, че са били мръсни не е основание да се приеме,че администрацията на затвора е бездействала. Запушването на ямата очевидно не е в резултат на действия или бездействия на затвора.

С цел правилното установяване на фактите във връзка със заболяванията на ищцата и нейното лечение, в съдебното производство е назначена съдебномедицинска експертиза, която има за цел да установи фактите засягащи здравословното състояние на ищцата и положените, от страна на затворническата администрация, грижи. Според експертното становище относно оплакванията на ищцата, са предприети своевременни и адекватни лечебно-диагносични мерки, чрез извършването на консултации със съответните специалисти, изследвания, както и при необходимост прием в лечебно заведение. По отношение на повечето заболявания установения медицински стандарт е медикаментозно лечение, което видно от приложената преписка, е било осигурено на лицето. Хранителният режим препоръчителен за здравословното състояние на лицето, с оглед заболяванията, е диета № 9, което видно от приложената справка /лист 44-52 от делото/, е и поставената на лицето диета.

Твърденията за наличие на медицински документи, които не са подписвани от ищцата остават недоказани, тъй като в хода на производството не са направени конкретни доказателствени искания по отношение на конкретни документи, за които се твърди неавтентичност на подписи. Прочее, липсата на подпис или наличието на неистински такъв, не би довело до различни изводи, а по-скоро би било основание за установяване на нарушения при воденето на медицинската документация, което не е относимо в рамките на настоящия спор.

Установява се посредством експертното заключение и на база на медицинското досие, че единствените грижи, които не са положени за лицето от страна на затворническата администрация са осигуряването на физиотерапия, за което липсват данни в преписката. Видно от същата и от експертното заключени е, че на 03.11.2023г. според медицинска справка от Клиника по Ендопротезиране и реконструктивна хирургия при ВМА гр.София за ищцата е препоръчана Физиотерапия. Липсват данни за проведено физиотерапевтично лечение, в резултат на което следва да се приеме, че от страна на лишената от свобода, считано от този момент са претърпени болки и страдания, за които е допринесла и затворническата администрация. Неоспорен от страните е изводът на съдебномедицинската експертиза, че липсата на такова лечение оказва влияние върху здравословното състояние на лицето. За претърпените неудобства при ставане от леглото и ходене свидетелства и разпитаната свидетелка.

Така, като съобразява оплакванията на ищцата, съдът намира, че при установените факти е налице поставяне в неблагоприятни условия поради липсата на предоставена адекватна медицинска грижа, изразяваща се в провеждането на физиотерапевтично лечение за периода от датата на предписването 03.11.2023г. до края на исковия период. Това са общо 340 дни, за които по справедливост, съдът определя, че размерът на дължимото обезщетение следва да е 2700 лв.

За разликата до пълния предявен размер претенцията е неоснователна.

С оглед частичната основателност на иска за заплащане на обезщетение, основателен е и акцесорният иск за законна лихва.

За разноските, с оглед изхода на спора и на основание чл.286,ал.3 от ЗИНЗС в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 10лв. държавна такса, както и заплатеното адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, а именно 54 лв. или общо 64лв. На същото основание оттветникът следва да заплати и разноските за вещо лице в размер на 800лв., в полза на съда.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на Ц. Г. К., [ЕГН], сумата от 2700/две хиляди и седемстотин/лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя в Затвора Сливен за периода от 16.02.2022г. до 09.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2025г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на Ц. Г. К., [ЕГН] сумата от 64 (шестдесет и четири) лева разноски.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на по сметка за държавни такси на Административен съд - Пловдив сумата от 800(осемстотин) лв. разноски за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив.