№ 1092
гр. Перник, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20251720102418 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба от М. Н. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***** чрез адв. В., срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
БУЛСТАТ *********, адрес: гр. София 1766, р-н Витоша, кв. „Малинова
долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауърет № 6, с
която е предявен иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, и
искане да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищцата не му
дължи сумата от 1978,52 лева - представляваща главница по Договор за
кредитна линия от 12.06.2008 г., сумата от 257,73 лева представляваща
договорна лихва за периода от 19.01.2010 г. до 08.11.2010 г. вкл., за които суми
на 09.11.2010 г. е издаден изпълнителен лист в пола на ответника по ч.гр.д. №
9431/2010 г. по описа на ПРС, и въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 345/2011 г. по описа на ЧСИ – А. В.а – сега съхранявано
в кантората на ЧСИ Г.К.. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Ищцата твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В срока за отговор ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез ю.к
1
Милушева са подали отговор на исковата молба, в който са изразили
становище недопустимост на иска, поради липса на правен интерес, а в
случай, че съдът приеме искът за допустим, са признали същия. Поради
направеното признание на иска, са поискали от съда на основание чл.78, ал.2
от ГПК, разноските по делото да бъдат възложени върху ищцата.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. В.,
който поддържа исковете, и във връзка с направеното признание на иска в
срока за отговор от ответната страна, моли съда да постанови решение при
признание на иска, като им се присъдят сторените разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява.
Пернишкият районен съд, преценявайки събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл. 12 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
С исковата молба ищецът е поискал от съда да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му
дължи сумата от 1978,52 лева - представляваща главница по Договор за
кредитна линия от 12.06.2008 г., сумата от 257,73 лева представляваща
договорна лихва за периода от 19.01.2010 г. до 08.11.2010 г. вкл., за които суми
на 09.11.2010 г. е издаден изпълнителен лист в пола на ответника по ч.гр.д. №
9431/2010 г. по описа на ПРС, и въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 345/2011 г. по описа на ЧСИ – А. В.а – сега съхранявано
в кантората на ЧСИ Г.К..
В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез ю.к. Милушева е
признал исковете. Към отговора на исковата молба е представено надлежно
пълномощно на ю.к. Милушева, по смисъла на чл.34, ал.3 от ГПК, съгласно
което е упълномощена да признае предявения иск.
С оглед на заявеното с отговора на исковата молба ищецът в съдебно
заседание е поискал от съда да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 от
ГПК съобразно направеното от ответника признание на иска.
Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието.
В случая съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на
2
решение при признание на иска, като не са налице пречките по чл.237, ал.3 от
ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите
нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда.
Съобразно чл.237, ал.2 от ГПК съдът в настоящото съдебно решение не излага
мотиви, а указва, че решението се основава на признанието на иска от
ответника. Ето защо, искът следва да бъде уважен съобразно направеното
признание, като съгласно чл.237, ал.2 от ГПК, съдът не се мотивира по
същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на решение при признание на иска, като признае за
установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми, поради
погасяването им по давност.
По разноските:
Ищцата е поискала да й бъдат присъдени сторените по делото разноски,
за което е представила списък по чл.80 от ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал
от съда да им бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание
чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед направеното признание на иска.
Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. За да бъде освободен ответникът от отговорност за съдебни разноски
следва да са осъществени двете кумулативни предпоставки: ответникът да не
е дал повод за образуване на исковия процес с извънпроцесуалното си
поведение и да признае иска.
В конкретния случай, не е налице първата от абсолютно необходимите
кумулативни предпоставки за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно
ответника да не е дал повод за образуване на исковия процес с
извънпроцесуалното си поведение.
Първата предпоставка по чл.78, ал.2 от ГПК липсва когато сезирането на
съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. В случая,
настоящия съдебен състав намира, че ответникът е станал причина за
завеждане на делото, защото при образувано на изпълнително производство,
на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила съдебно
решение, предявяването на иск по чл.439 от ГПК за оспорване на
изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на съдебното
3
дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист (в какъвто
смисъл в случая е било направено и възражение от ищеца за изтекла давност с
предявяване на иска) е единствената възможност за защита на длъжника.
Същият се е възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факт, който е настъпил след съдебното му установяване и
който е от значение за съществуването му. Подобно възражение ищецът, в
качеството му на длъжник по изпълнителното дело не е могъл да направи пред
съдия-изпълнителя, защото основанията за прекратяване на изпълнителното
производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла
погасителна давност не е сред тях. В този смисъл е и определение № 71 от
21.01.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 17/2014 г., ІІІ г.о.
Предвид изложеното, и като взе предвид вида на предприетата защита
от ищеца и характера на предявения иск, съдът намира, че няма основание за
извод ответникът да не е станал повод за предявяване на иска. Следва да се
има предвид и това, че ответника, в качеството му на взискател по
образуваното при ЧСИ изпълнително дело не е поискал прекратяване на
производството по същото, въпреки неизвършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и така е поддържал висящност на
изпълнителния процес. Този факт е предопределил необходимостта от защита
на длъжника – ищец, по исков ред да осъществи своята защита чрез
предявяване на иск (като както вече бе посочено - позоваването на изтекла
погасителна давност може да стане само чрез иск или чрез възражение),
поради което и самото признание на иска не е достатъчно да обоснове
приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, в който смисъл е и определение № 205 от
30.04.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 1034/2018 г., І т.о.; ; определение № 1220 от
5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК; определение № 3252
от 1.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3618/2023 г., III г. о., ГК; определение №
694 от 25.09.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1325/2023 г., II т. о., ТК и др.
Ето защо ответника следва да понесе разноските с оглед изхода на
делото, и върху него се възложат сторените от ищеца разноски в хода на
делото.
От приложения списък на разноските е видно, че ищцата претендира
сторени такива в общ размер на 632,47 лева, от които 129,14 лева държавна
такса, 3,33 такса банков превод и 500,00 лева адвокатско възнаграждение.,
4
които с оглед изхода на делото следва да бъдат възложени върху ответната
страна
Водим от горното и на основание чл.237 от ГПК, Пернишкият районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, че М. Н.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. София 1766, р-н Витоша, кв.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда Матрикс
Тауърет № 6, сумата от 1978,52 лева - представляваща главница по Договор за
кредитна линия от 12.06.2008 г., сумата от 257,73 лева представляваща
договорна лихва за периода от 19.01.2010 г. до 08.11.2010 г. вкл., за които суми
на 09.11.2010 г. е издаден изпълнителен лист в пола на ответника по ч.гр.д. №
9431/2010 г. по описа на ПРС, и въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 345/2011 г. по описа на ЧСИ – А. В.а – сега съхранявано
в кантората на ЧСИ Г.К., поради изтекъл пет годишен давностен срок и
погасено право за принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
БУЛСТАТ *********, адрес: гр. София 1766, р-н Витоша, кв. „Малинова
долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауърет № 6
ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** сумата от
632,47 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса, такса
банков превод и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5