№ 300
гр. гр.Велинград, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210101367 по описа за 2024 година
Предявен е иск от ищеца С. М. И. с ЕГН **********, с адрес: с. Медени
Поляни, ул. „Младост“ № 100, против ТП на НОИ-Пазарджик с адрес: 4400
гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф" №15 А, и „Тракия-РМ“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Южен, бул. „Братя
Бъкстон“ № 136, правоприемник на ДСИ „Редки метали“, рудник Селище,
Община Сърница. Иска от съда да признае за установено, че е работил в РСО
„Редки метали“ Рудник Селище, през периодите:
04.10.1976 г. на длъжност „сондьор – 4ти разряд“ до 22.08.1977 г.;
От 08.11.7979 г. до 01.06.1991 г. на длъжност ел. машинен шлосер – пети
разряд;
От 09.03.1992 г. до 11.10.1996 г. на длъжност „работник сондажи и
разтвори шести разряд“ , при пълно работно време от осем часа, което
време се признава за трудов и осигурителен стаж.
Ищецът твърди, че след като завършил средното си образование започнал
работа в Рудник „Възраждане“, местност Селище. Постъпил на работа на
04.10.1976 г., като бил призован за отбиване на военна служба, поради което
работил до 22.08.1977 г.
След приключване на военната служба отново постъпил на работа на
08.11.1979 г. и работил до 01.06.1991 г. , когато напуснал по семейни причини.
Твърди, че на 09.03.1992 г. отново започнал работа на сочената горе
длъжност и работил до 11.10.1996 г.
Целият посочен горе трудов стаж бил надлежно вписан в трудовата
му книжка.
1
Твърди, че през 2019 г. подал документи за пенсиониране, като
упълномощил Реджеп Петрунов да го представлява, последният дори
представил УП – 30 за удостоверяване на трудовия стаж в ДСО „Редки
метали“. Била му отпусната пенсия, но при последваща проверка от НОИ
Пазарджик се установило, че УП – 30 не бил подписан от лицето, посочено в
него, поради което била сезирана прокуратурата, а на ищеца му било спряно
изплащане на пенсията.
Твърди, че впоследствие отново подал заявление за отпускане на пенсия,
но му било отказано, заради незачитане на стажа от ДСО „Редки метали“,
рудник Селище.
С допълнителна молба, чрез назначения адв. Н. Я., ищецът уточнява, че
за целия претендиран период е работил на осемчасов работен ден при
двустепенен режим на работа, за което получавал трудово възнаграждение в
размер на 180до 250 лв. в брой. Получавал бил фишове за работна заплата,
включваща следните елементи: основна заплата, клас за прослужено време,
лоши условия на труд и нощни. На всяко тримесечие получавал добавка -
допълнително начислена сума „премиални“, за постигнати добри резултати.
Не пазел фишовете.
Сочи доказателства, а именно желае да се разпитат като свидетели
лицата, с които ищецът е работил, а именно: Юсеин Муса Скендеров и Юмер
Салих Вехби.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ТП на НОИ Пазарджик. Ответникът твърди, че исковата молба е
нередовна, а искът е неоснователен. Излага, че не отговаря на изискванията на
чл. 4, ал. 2, т. 2 ЗУТОССР, не били представени и доказателства по чл. 6, ал.
1, 2, 3 и 4.
Твърди се, че представеното Удостоверение обр. УП-30 от рудник
„Възраждане“, м. Селище е обявено от Районна прокуратура Пазарджик за
неистински документ.
Намира, че не следва да се допускат исканите свидетели, тъй като
същите не са работили заедно с И., а на съвсем различни длъжности.
Признава, че на ищеца е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, считано от 13.11.2019 г., която
впоследствие била спряна, заради установено извършване на престъпление.
Впоследствие ищецът отново заявил искане за отпускане на пенсия, като му
било отказано. Сочи, че с Постановление № 1860/2020 г. от 09.06.2022 г. на РП
Пазарджик било установено, че образец УП – 30 № 399 от 28.10.1996 г. не е
издадено от Рудник „Възраждане“ Редки Метали, а от свидетел по делото и
същият е неистински документ, заради което не следва да се зачита стажът.
Излага аргументи за неоснователност на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпило удостоверение с вх. №
825/05.02.2025 г. от ответника „Тракия-РМ“ ЕООД. Съобщава на съда, че за
2
искания период не разполагал с данни за ищеца, като сочи всички негови
имена през годините. Не може да предостави друга информация, тъй като
вследствие на възникнал пожар в административната сграда на дружеството, в
която се съхранявал архива на „Тракия – РМ“ ЕООД, голяма част от
документацията била унищожена, включително разплащателни ведомости и
трудови досиета. Пожарът бил възникнал на 23.08.2016 г. Представят
писмени доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа
и правна страна:
Установяването на трудовият стаж по съдебен ред е един
от правнорелевантните факти, за който е предвидена изрично възможност в
ЗУТОССР. Предпоставките за допустимостта на иска по чл.1, ал.1, т. 3 от
закона са две алтернативни и се съдържат в чл. 5 от същия закон: първата е
регламентирана в ал. 1 и касае хипотезата, в която работодателят не е
прекратил дейността си или има правоприемник. В този случай, за да бъде
допустим искът е необходимо пред съда да се представи удостоверение,
издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от
неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени
или унищожени.
Втората хипотеза е регламентирана в чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР и се
отнася за случаите, при които осигурителят е прекратил дейността си, без да
има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и
книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния
осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за
социално осигуряване, като в този случай се представя удостоверение от
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт,
че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
Настоящият случай е регламентиран в ал.1 на разглеждания законов
текст. Ищецът твърди, че е работил в Мина „Възраждане“, м. Селище, чийто
правоприемник е ответника по делото „Тракия – РМ“ ЕООД, който не е
заличен от търговския регистър търговец, а и по делото не се твърди, нито от
ищец, нито от процесуалният представител на ТП на НОИ Пазарджик, че
ведомостите и книжата на работодателят са иззети по реда на инструкция на
управителя на Националния осигурителен институт.
В този смисъл, за да бъде допустим така предявеният иск е необходимо
работодателят да представи удостоверение, че документите са унищожени. По
делото е прието Удостоверение с вх. № 825/05.02.2025 г. издадено от „Тракия
– РМ“ ЕООД се установява, че не разполага с данни за лицето С. М. И. с ЕГН
**********, тъй като вследствие на възникнал пожар в административната
сграда на дружеството, в която се съхранява архива на „Тракия- РМ“ ЕООД,
голяма част от документацията е унищожена, включително разплащателни
ведомости и трудови досието. На 23.08.2016 г. в базата на дружеството бил
3
възникнал пожар, за което е било образувано и наказателно производство. В
същото се сочи, че незасегнат от пожара е малка част от архива, които в
момента е бил в административната сграда в друг район, за което са
уведомили НОИ . Представени са доказателства в горния смисъл –
Постановление за отказ да се образува НП, Заповед за създаване на комисия от
26.08.2016 г., констативен протокол от 31.08.2016 г., удостоверение от
19.06.2016 г., издадено от ОД на МВР Пловдив, писмо до Директора на ТП на
НОИ Пловдив, КП от 22.08.2018 г.
Друго условие за допустимост на настоящото производство е наличието
на правен интерес на ищеца, с оглед на представената по делото трудова
книжка, в която е вписан трудов стаж в мина „Възраждане“ за времето от
08.11.1979 г. до 12.11.1983 г. и за периода от 03.02.1993 г. с няколко
преназначения до 11.10.1996 г., по принцип е достатъчно да установи
трудовия стаж и при съществуването му ищецът не би имал правен интерес от
предявяване на иска. Това е прието и в ТР 2/2016 г., постановено по т. д.
2/2015 г. на ОСГК на ВКС: Действащото трудово и осигурително право
предвиждат два начина за установяване на трудов и осигурителен стаж: 1.
Установяване с определени документи /трудова, осигурителна,
занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение УП-30, издадено въз
основа на ведомости за заплати, присъствени списъци или др. документи/, в
които трудовият стаж се вписва от работодателя. Това действие се
извършва на основание чл.349 ал.1 т.9 от КТ и е юридическо задължение на
работодателя. Трудовата книжка и посоченото удостоверение имат
материална доказателствена сила по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК. 2.
Когато тези документи липсват, установяването на трудов и/или
осигурителен стаж се извършва единствено по съдебен ред, в рамките на
нарочно съдебно производство.
По делото е представена в оригинал трудовата книжка на ищеца, по
отношение на която е открито производство по оспорване на истинността и
авторството й. Видно от трудовата книжка, за периодите от 08.11.1979 г. до
12.11.1983 г. е вписано, че ищецът е заемал длъжността „ел. машинен
шлосер“, който стаж е приет за първа категория труд, като трудовото
правоотношение е било прекратено на основание чл. 29, буква „а“ от КТ на
12.11.1983 г. Вписан е и друг период, в който И. е отбелязано да е работил в
рудник „Възраждане“, а имено: 03.02.1993 г. до 11.10.1996 г., отразено е, че се
приема за първа категория труд, тъй като е работа в раиоактивна среда, а
основанието за прекратяване е чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ.
Т. е. за първият твърдян период 04.10.1976 г. до 22.08.1977 г . няма
вписване в трудовата му книжка относно твърдяната длъжност, което
обосновава правния интерес на ищеца от водене на иска за този период.
Касателно вторият период, нещата не стоят еднозначно. Ищецът иска да
установи трудов стаж за периода от 08.11.1979 до 01.06.1991 г. на длъжност
„ел. шлосер“. Част от този период, а именно времето от 13.11.1983 г. до
4
01.061991 г. не е отразен в трудовата книжка на ищеца, заради което и същият
има правен интерес от установяването му. Това не се отнася за периода от
08.11.1979 г. до 12.11.1983 г., който е вписан като трудов стаж при
работодателя, като поради липса на правен интерес производството по делото
в тази част следва да бъде прекратено.
Последното се отнася и за третия период – от 09.03.1992 г. до 11.10.1996
г., който изцяло е отразен в трудовата книжка като трудов стаж при рудник
мина „Възраждане“.
Съдът счита за необходимо да уточни, че в случаите, в които има
направено вписване на трудов и осигурителен стаж в трудовата книжка на
работника или служителя, който стаж не е признат пред НОИ в
производството по упражняване на право на пенсия, не обосновава правен
интерес от завеждане на иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОС, а единствено дава
възможност да се оспорва отказа на директора на НОИ, доколкото последният
представлява индивидуален административен акт, по реда на АПК. Заради
това, съдът намира, че производството по делото за част от втория период и
целия трети следва да се прекрати.
Следва да се отбележи, че в откритото производство по оспорване
истинността и авторството на вписванията в трудовата книжка на ищеца И. е
изслушано и прието Заключение по допусната съдебно-графологична
експертиза. Вещото лице установява, че подписите на „касиер“, „главен
счетоводител“ и „началник“ в правоъгълния печат на стр. 21 от трудовата
книжка № 63 и тези за „изготвил“, „главен счетоводител“ и „ръководител“ в
Удостоверение обр. УП – 30 - 399/28.10.1996 г. са изпълнени от различни лица.
Подписите, положени за „касиер“, „главен счетоводител“ и „началник“ в
правоъгълния печат на стр. 11 от трудовата книжка № 63, в който е вписан
стаж от 08.11.1979 г. до 12.09.1983 г. и тези за „изготвил“, „гл. счетоводител“ и
„ръководител“ в удостоверение обр. УП – 30 № 399/28.10.1996 г. са изпълнени
съответно от различни лица. Установеното от вещото лице не води
автоматично до извод, че трудовата книжка е документ с невярно съдържание,
а единствено, че лицата, извършили вписвания в нея и тези, подписалите се
върху процесното УП 30 са различни. В производството по чл. 193 ГПК се
събраха и гласни доказателствени средства. Разпитан беше свидетелят Реджеп
Петрунов, който установява, че УП е изготвяно на база вписванията в
трудовата книжка, тъй като така било поискано от НОИ. Същият установява,
че жена на име „Лашка“, която според него е била главна счетоводителка е
подписала УП – то. Освен това, не може да се пренебрегне казаното от св.
Вехби, който разпозна подписите на стр. 11 от трудовата книжка, като ги
определи като подписа на последния началник М. О. и този на С. Г. М..
Познава ги добре, тъй като всеки ден се е налагало да носи пътните листове за
подписи от същите лица.
Разгледан по същество иска в допустимата му част е неоснователен.
По делото са ангажирани два вида доказателствени средства –
5
свидетелски показания и декларация по чл. 8 от ЗУТОССР. Цитираният закон
поставя допълнителни условия за процесуална допустимост на свидетелски
показания. Съгласно чл. 6 от закона по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността
на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. Поставено е още едно изискване, свидетелите да са само
лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или
изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през
който е положен претендираният стаж. Т. е. за да може съдът да цени тези
показания е необходимо писмени доказателства за две обстоятелства –
издадено от работодателя и по време на полагане на стажа, обосноваващо
вероятността на стажа и доказателства, че свидетелят също е работил при този
работодател в посочения срок. Първото необходимо писмено доказателство
липсва, тъй като видно от показанията на свидетеля Петрунов, приложеното
УП 30 не е изготвено по време на стажа /макар в него да е посочена дата
28.10.1996 г./, а много по-късно – едва, когато ищецът е решил да упражни
правото си на пенсия, което видно от преписката, приложена от Адм. съд
Пазарждик е станало на 13.11.2019 г.
Изхождайки от липсата на първото по вид писмено доказателство /УП
30 неиздадено на датата, посочена в него и съответстваща на периода на
трудовия стаж/, съдът счита, че не може да обсъжда в своя съдебен акт
показанията на свидетелите Вехби /в частта за установяване на трудовия стаж/
и св. Вехов.
Въпросът пред настоящият съдебен състав остава дали подадената
декларация по чл. 8 от ЗУТОС е достатъчна, да установи твърдените от ищеца
факти. Съгласно чл. 8 от закона по делата за установяване на трудов и
осигурителен стаж съдът може да постановява ищецът да се яви лично, както
и да изисква от него да потвърди с декларация истинността на всички
изложени в исковата молба обстоятелства или части от тях. Никъде в
нормативния акт не е придадена различна доказателствена сила /както
например е сторено в чл. 9 от ЗЗДН/, от регламентираната в ГПК.
Декларацията представлява частен свидетелстващ документ и като такъв на
основание чл. 180 ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от тези лица, поради което не е достатъчен да
установи съдържащите се в него факти. Тази декларация може да се съпоставя
с други доказателства по делото. Видно от представената в оригинал трудова
книжка на С. И., има направено вписване на трудов стаж, който съвпада с
претендирания: за времето от 12.09.1983 г. до 15.01.1984 г. е работил във
фабрика „Леда“, за времето от 16.01.1984 г. до 31.12.1985 г. е работил във
фабрика „Пирин“, а за времето от 01.01.1986 г. до 01.06.1991 г. в „Тодор
Каблешков“ в гр. Панагюрище, което внася голямо съмнение дали в тези
периоди е бил страна по трудово правоотношение и с рудник мина
6
„Възраждане“.
Предвид на липсата на проведено доказване предявеният иск с следва да
се отхвърли като неоснователен, в допустамата му част.
Ответникът е предявил в срок до последното по делото съдебно
заседание искане за присъждане на разноски, поради което следва да се
присъдят такива. Съгласно ТР 2/2016 г. на ОСГК на ВКС е прието, че в
производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред са приложими общите правила на ГПК за
присъждане на разноските. В този смисъл и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
на ответника ТП на НОИ следва да се присъдят сторените от тях разноски в
размер на 400 лв. за възнаграждение на вещо лице и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от С. М. И., с ЕГН
**********, с адрес: с. Медени поляни, ул. „Младост“ № 100, иск срещу ТП
на НОИ - гр. Пазарджик и „Тракия – РМ“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ 136 с пр. осн. чл. 1, ал.
1, т. 3 от ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът е придобил трудов стаж при осигурител Рудник „Възраждане“, м.
Селище, чийто правоприемник е „Тракия – РМ“ с ЕИК *********, за периода
от 08.11.1979 г. до 12.11.1983 г., на длъжност „ел. шлосер“, както и за периода
от 09.03.1992 г. до 11.10.1996 г., на длъжност „сондажи и разтвори“, като
недопустим, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1367/2024 г. по
описа на РС Велинград в тази част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. И., с ЕГН **********, с адрес: с.
Медени поляни, ул. „Младост“ № 100, иск срещу ТП на НОИ - гр. Пазарджик
и „Тракия – РМ“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ 136 с пр. осн. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
придобил трудов стаж при осигурител Рудник „Възраждане“, м. Селище,
чийто правоприемник е „Тракия – РМ“ с ЕИК *********, където е заемал
длъжност „сондьор“ за периода от 04.10.1976 г. до 22.08.1997 г.; както и за
длъжност „ел. шлосер“ за периода от 13.11.1983 г. до 01.06.1991 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. М. И., с ЕГН **********, с адрес: с. Медени поляни, ул.
„Младост“ № 100 да заплати на ТП на НОИ Пазарджик, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 15А сумата от 550 лв. /петстотин и
петдесет лева/ разноски по делото, от които 400 лв. възнаграждение за вещо
лице и 150 лв. юрк. възнаграждение.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8