РЕШЕНИЕ
№ 2267
гр. Бургас, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120102490 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. Д. К., ЕГН – **********, против
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – **001375, с която са предявени няколко осъдителни иска по
чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на обща
стойност 24 000 лева.
С определение № ***/**** г. съдът освободи ищеца от заплащане на държавни такси
и разноски за настоящото производство, с определение № 2034/**** г. му предостави правна
помощ, а с определение № ***/04.04.2025 г. назначи адвокат Г. П. за процесуален
представител на ищеца в настоящото производство до приключването му във всички
съдебни инстанции.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
дружеството намира исковете за допустими, но за неоснователни.
С определение № ***/*** г., неатакувано от страните и влязло в сила, съдът прекрати
производството по делото в частта, с която К. Д. К. предявява против „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД следните искове: осъдителен иск за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от телефонно обаждане, осъществено на *** г. в 13,37 часа, и второ
телефонно обаждане в 13.40 часа на същата дата от мобилен телефон ***; осъдителен иск в
размер на 7000 лева, представляващ обезщетение за неимуществени вреди от злоупотреба с
лични данни, произтичащи от противоправни действия на служители на дружеството,
изразяващи се в снабдяване с лични номера на дъщерята и сина на ищеца и провеждане на
телефонни разговори с тях през 2021 г. и пред 2022 г., ведно с лихвата за забава от датата на
подаване на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа трите
осъдителни иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на обща стойност
17 000 лева, като моли съда да ги уважи.
В съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален представител. Преди
1
първото по делото съдебно заседание депозира становище, с което заявява, че поддържа
подадения отговор на исковата молба.
Бургаски районен съд, след като съобрази изявленията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № ***/*** г. по гр. дело № ***/2013 г. по описа на БРС, потвърдено с
решение от *** г. по в. гр. дело № **/2014 г. по описа на БОС, недопуснато до касационно
обжалване с определение от *** г. по гр. дело № ***/2014 г. по описа на ВКС, в сила от
същата дата, е прието за установено, че К. Д. К. дължи на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
въз основа на документ № ***/*** г. по ч.гр.д. № ***/2013 г. по описа на БРС, а именно:
сумата от 18 893.39 лева, представляваща главница по договор за банков кредит от ***. и
анекс № 1 от 12.05.2010 г. към договора, сумата от 4 886.06 лв., представляващи договорна
лихва дължима за периода от 06.06.2011 г. до 28.01.2013 г., сумата от 1 575.59 лв.,
представляващи наказателна лихва дължима за периода от 05.07.2011 г. до 18.03.2013 г.,
сумата от 1 943.90 лв., представляващи лихва дължима на основание чл. 4.2, вр. чл. 1 от
анекс № *** г. към договора за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението – *** г. до окончателното изплащане на вземането. С решението
ищецът е осъден да заплати на банката и съдебни разноски.
С решение № ***/*** г. по т. дело № **/2026 г. по описа на I отделение, ТК на ВКС е
оставена без уважение молбата на ищеца за отмяна на влязлото в сила решение на ОС –
Бургас по в. гр. дело № **/2014 г. по описа на БОС.
С решение № ***/25.05.2017 г. по гр. дело № ***/2016 г. по описа на БРС, потвърдено
с решение № ***/*** г. по в. гр. дело № **/2017 г. по описа на БОС, като с определение №
**/*** г. по т. дело № **/2018 г. по описа на I т.о. на ВКС е оставена без разглеждане
касационна жалба на ищеца, в сила от *** г., е отхвърлен предявеният от К. Д. К. против
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД иск за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумите, за събиране на които е образувано изп.д. № *** по описа на
ЧСИ Т. М., а именно: 18 893,39 лв. - главница по договор за банков кредит от ***., 4 886,06
лв. - договорна лихва, дължима за периода 06.06.2011 г. - 28.01.2013 г., 1 575,59 лв. -
наказателна лихва, дължима за периода 05.07.2011 г. - 18.03.2013 г., 1 943,90 лв. - лихва,
дължима на осн. чл. 4.2, вр. чл. 1 от Анекс № *** г. към договора за периода *** г. - *** г.,
ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното изплащане на вземането,
поради наличието на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по гр.д. №
***/2013 г. по описа на БРС.
Междувременно през февруари 2018 г. ищецът получава по електронна поща
уведомление от Т. К., че вземането срещу него е закупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. В
писмото се моли ищецът да подпише документа (уведомление за извършено прехвърляне на
вземания от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД чрез пълномощник „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, произхождащи от договор за потребителски кредит от ***.) и да го върне на адрес в
гр. София.
С решение № ***/*** г. по гр. дело № **/2019 г. по описа на БРС, потвърдено с
решение от ** г. по в. гр. дело № **/2020 г. по описа на ОС – Бургас, недопуснато до
касационно обжалване с определение № ***/01.06.2023 г. по гр. дело № ***/2020 г. по описа
на IV г.о. на ВКС, в сила от същата дата, е отхвърлен искът, предявен от К. Д. К. против
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът
не му дължи сумата 18 893, 39 лева, представляваща главница, сумата 12 056, 74 лева,
представляваща лихва, сумата 8 405, 55 лева, представляваща неолихваями вземания, сумата
481, 23 лева, представляваща разноски, сумата 3 481, 99 лева, представляваща такси или
общо сумата 43 418, 90 лева, по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т. М., рег. № **
на КЧСИ, поради изтекла погасителна давност и поради това, че не е уведомен за договор за
цесия на вземането.
На *** г. ищецът постъпва в клиника по кардиология към МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“
2
ЕАД с диагноза исхемична болест на сърцето, едносъдова коронарна болест, остър
миокарден инфаркт. Изписан е на *** г. С експертно решение на ТЕЛК към „УМБАЛ-
БУРГАС“ АД от 20.04.2023 г. е призната на ищеца 80 % трайно намалена работоспособност
за срок от една година поради хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност.
С решение № ***/28.06.2024 г. по гр. дело № **1/2023 г. по описа на БРС, частично
отменено с решение № ***/26.06.2025 г. по в. гр. дело № ***/2024 г. по описа на БОС, е
прието за установено, че вземането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за сума в размер от 8 405, 55
лева, съставляваща сбора от договорната лихва в размер на 4 886, 06 лева, дължима за
периода от 06.06.2011г. до 28.01.2013г., наказателната лихва в размер на 1 575, 59 лева,
дължима за периода от 05.07.2011г. до 18.03.2013г., както и просрочена лихва (1 846, 40
лева), лихва и наказателна надбавка (40, 81 лева) и текуща редовна лихва (56, 69 лева) –
начислени преди подписване на Анекс № 1 от 12.05.2010г. в общ размер от 1 943, 90 лева,
дължими на основание чл. 4.2 във връзка с чл. 1 от Анекс № ***г. към Договора за периода
от ***г. до ***г., за които суми е постановена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № ***/***г., издадена по частно гр. дело №
***/2013г. по описа на Районен съд - Бургас и съответно издаден изпълнителен лист от
21.03.2013г. по частно гр. дело № ***/2013г. по описа на Районен съд – Бургас, а
понастоящем предмет на принудително изпълнение по изпълнително производство №
701/2019г. по описа на ЧСИ Т. М., не съществува. Тъй е като потвърдено решението на БРС
в останалата му част, означава, че дружеството има вземане спрямо ищеца за 18 893,39 лева
главница и законна лихва върху тази сума от *** г. до окончателното й изплащане. Това
решение все още не е влязло в сила.
Установява се, че за периода 01.08.2019 г. – 28.03.2025 г. производството по
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т. М. е спряно.
На 10.03.2025 г. служител на ответното дружество провежда телефонен разговор с
ищеца с продължителност минута. Женски глас се представя от името на „ЕОС МАТРИКС“
и че се обажда във връзка с кредит от Райфайзенбанк. Жената пита дали разговаря с К. Д. К.
и получава утвърдителен отговор. Задава въпроси, свързани с кредита. К. отговаря, че има
съдебни дела. Служителят настоява да разбере дали по силата на съдебно решение са
получени парите по заема, както и казва, че задължението е в размер на 45610 лева към
датата на разговора. Тя пита по силата на кое съдебно решение е изтеглен кредит. К. казва,
че жената има грешка, а тя казва, че няма грешка. Разговорът приключва.
Според показанията на свидетеля Н. Д., дъщеря на ищеца, от фирмата, на която
банката е прехвърлила кредита, са започнали да притесняват баща й. През 2022 г. нещата са
станали концентрирани – в края на годината са търсили ищеца много пъти по телефона от
тази фирма, като преди това са идвали на нейния адрес, където тя живее, и са залепили
бележки за събиране на задължения, като са идвали и някакви хора да й задават въпроси
каква е цената на апартамента, знаели, че се продава. След като разбира за тези посещения в
нейния апартамент, ищецът не е можел да спи. По време на телефонните разговори не е
имало заплаха към ищеца. Той е казвал на дъщеря си „Няма страшно, аз ще се оправя.“
Според свидетеля е имало телефонни обаждания преди 2022 г., а именно – през 2020 г. или
2021 г.
По доказателствата:
Така установената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
приложените по делото писмени доказателства, на показанията на свидетеля Н. Д. и на
приобщеното веществено доказателство – 1 брой флаш памет.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
На разглеждане подлежат три осъдителни иска по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на обща стойност 17 000 лева.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди действия, с които е причинено пряко
деликтно увреждане. Не се търси вина у възложителя на работата. Ответникът по иска не
3
може да прави възражение, че не е виновен за вредите, но може да възразява, че негов
работник или служител, на който е възложил работата, не е виновен. Ако изпълнителят на
възложената работа няма вина за настъпилото увреждане, той няма и лична виновна
отговорност спрямо увредения по смисъла на чл. 45 ЗЗД. От това следва, че не възниква
изобщо и отговорност за възложителя. В този случай тежестта да обори презумпцията по чл.
45, ал. 2 ЗЗД е за възложителя на работа (ответник по иска).
По претенцията на ищеца за обезщетение за вреди от деликт, изразяващ се в
посещения на служители на ответното дружество в дома на дъщеря му:
Установи се от показанията на свидетеля Д.а, че служители на дружеството не са
посещавали нейния адрес, за да я питат дали жилището се продава, поради което
категорично остана недоказана тезата на ищеца, че е претърпял вреди от действия на
служители на ответника с такъв характер. Свидетелят Д.а заяви, че на апартамента, в който
живее, е залепено уведомление (без да уточнява дата или период), че баща й дължи пари на
дружеството, но иск за присъждане на обезщетение за вреди от това действие на служители
на ответника не е предявен. Извън горното, залепване на уведомление за дължими суми на
входната врата на жилище, собственост на ищеца, макар в него да живее дъщеря му,
извършено от служители на дружеството кредитор при положение, че ищецът действително
дължи суми, не може да се счете за неправомерно, а и няма данни от това действие ищецът
да е претърпял вреди. Докато не е налице влязло в сила решение, с което се признава, че
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД няма никакви вземания срещу ищеца, респективно докато не е
прекратено изпълнителното производство за събиране на признатите с влязло в сила
решение вземания, К. продължава да има качеството длъжник на това дружество.
Ето защо искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 10 000 лева следва да бъде отхвърлен.
По претенцията на ищеца за обезщетение за вреди от деликт, изразяващ се в
неправомерни текстови съобщения, получени на електронната му поща на *** г.:
Установи се, че на електронна поща на ищеца е изпратено само едно съобщение, с
което е уведомен от служител на ответното дружество, че вземанията на банката са
прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Това действие не е неправомерно, напротив то е
предприето по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД от „новия“ кредитор, но действащ като
пълномощник на „стария“ кредитор и това е отбелязано в уведомление за извършено
прехвърляне на вземания. Законът не поставя специални изисквания за начин на
уведомяване (то може да стане и по електронна поща), форма, срок, което означава, че е
допустимо цедентът да упълномощи трето лице, включително цесионера, да извърши
уведомяването от негово име. Не е и задължително уведомлението да е придружено с
пълномощното. Не съществува и забрана парично вземане да бъде прехвърлено в хода на
висящ съдебен процес или в хода на висящо изпълнително производство. Съобщението не е
нито заплашително, нито с него се изискват конкретни действия за погасяване на
задължението, а единствено ищецът да върне подписан екземпляр от уведомлението.
Евентуални вреди могат да настъпят за К., ако предприеме изпълнение на ненадлежен
кредитор, каквато хипотеза не е налице. Категорично не е налице и хипотеза на опит за
въвеждане на ищеца в заблуждение досежно неговия кредитор – негов единствен кредитор е
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Ето защо не може да се приеме, че ответникът търпи вреди от това действие на
ответното дружество. За такива вреди не споменава и самият свидетел на ищеца – неговата
дъщеря. Вярно е, че в показанията си тя споменава за този имейл, но пояснява, че „това
беше назад във времето“. Според нея баща й е с влошено здравословно състояние въз основа
на телефонни обаждания след 2020 г., а не преди това.
Ето защо искът за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева следва да бъде
отхвърлен.
По претенцията на ищеца за обезщетение за вреди от деликт, изразяващ се в
заплашителни телефонни обаждания, осъществени в края на декември 2022 г. и на
4
10.03.2025 г.:
По делото не се събраха доказателства за проведени от служители на ответника
заплашителни телефонни обаждания, представляващи психоатаки, с ищеца през месец
декември 2022 г. Свидетелят Д.а не е била свидетел на такива разговори, но уточнява, че не
е имало заплахи към баща й, а само, че са го „притискали“. Тя посочва, че баща й е казвал,
че „няма страшно“ и че ще се оправи. От друга страна, свидетелят заяви, че от майка си
знае, че баща й се е притеснявал от нарастването на сумата на дълга, а не че се претендира
от него несъществуващ дълг. Към края на 2022 г. К. е наясно, че има задължение към
ответното дружество.
На следващо място, от значение е и процесуалното поведение на ищеца. В искова
молба, по която е образувано гр. дело № **1/2023 г. по описа на БРС, К. твърди, че внезапно
се е почувствал зле на *** г., поради което е постъпил по спешност в болница „Сърце и
мозък“. Това производство е инициирано от ищеца на 31.08.2023 г., по-малко от три месеца
след влизане в сила на решението по гр. дело № **/2019 г. по описа на БРС, с което са
отхвърлени негови искове по чл.439 от ГПК с твърдение за липса на материално-правна
легитимация на цесионера /нищожност на договора за цесия и липса на уведомяване за
цесията/, както и с твърдение за изтекла погасителна давност. В исковата молба по гр. дело
№ **1/2023 г. по описа на БРС ищецът не твърди, че е бил „заплашван“ или „притискан“ от
служители на ответното дружество по телефон да погаси задължение, каквото няма. Той
твърди, че с него са установили контакт по електронна поща (а не по телефон) „събирачите
на дългове“ и са му предложили да преговарят, като могат да се споразумеят за сума под
9000 лева, но той не е предприел никакви действия, защото още на „първия взискател“, т.е.
банката, е „предлагал многократно погасяване на кредита“. К. твърди в тази искова молба,
че заболяването му и решението на ТЕЛК са обстоятелства, „представляващи невиновна
невъзможност“ да изпълни „изцяло задълженията си“, т.е. той съзнава към август 2023 г., че
има задължения към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Следователно не може да се приеме, че като последица от телефонни разговори в края
на 2022 г., осъществени със служители на ответника, ищецът е изпаднал в стрес и в края на
януари 2023 г. е получил инфаркт. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че
ищецът използва допустими процесуални способи, за да не бъде предприето принудително
изпълнение спрямо него – искане за отмяна на влязло в сила решение, с което са признати
вземания на банката, подаване на искови молби с претенции по чл.439 от ГПК (до
настоящия момент изцяло или частично неоснователни), в хода на които се иска спиране на
изпълнението по изпълнителното дело. Следователно той е наясно, че тези обаждания не
могат да имат правен ефект и след тях не произтичат никакви други действия от страна на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, поради което не могат да му причинят стрес.
Ето защо не се доказа по категоричен начин служители на дружеството да са провели
заплашителни разговори с ищеца по телефона през декември 2022 г. и той да е претърпял
вреди от тях.
Що се касае до телефонен разговор от 10.03.2025 г. съдът намира следното:
Установи се, че този разговор е иницииран от служител на ответното дружество.
Установи се, че ищецът е уведомен, че дългът му по кредита от „Райфайзенбанк“ е над
45 000 лева. Вярно е, че служителят на дружеството настоява ищецът да каже кога ще върне
кредита, но от отговорите на К. не може да се направи извод, че той се чувства „изплашен“
от разговора. Напротив, ищецът посочва, че има съдебни решения и че госпожата има
„грешка“. Няма и никакви доказателства след този разговор ищецът да се е почувствал зле
здравословно – показанията на свидетеля Д.а не касаят тези събития.
Ето защо искът за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответникът, които са в размер
на 200 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от
5
ГПК, вр. чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, но исковете бяха
отхвърлени, то държавните такси не следва да се възлагат в тежест на ответника, а следва да
останат за сметка на бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. К., ЕГН – **********, против „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК – **001375, осъдителни искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД,
както следва:
за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 2000 (две
хиляди) лева, ведно със законната лихва от **** г. до окончателното изплащане на сумата, в
резултат на деликт, изразяващ се в изпращане на неправомерни текстови съобщения на
електронната поща на ищеца****** на *** г. в 12,17 часа от Т. И. К., служител в ответното
дружество, ведно с прикачен файл, в което е отправено искане К. да попълни разписка и да
върне оригинала на адреса на дружеството, като тази разписка е наименувана уведомление
за извършено прехвърляне на вземания, в което е посочено, че ще се ползват личните данни
на ищеца;
за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет
хиляди) лева, ведно със законната лихва от **** г. до окончателното изплащане на сумата, в
резултат на деликт, изразяващи се в две посещения на служители на ответното дружество в
дома на дъщерята на ищеца в периода след ноември 2019 г. до края на януари 2020 г. между
20.30 часа и 21.00 часа и около 19.00 часа, както и посещение на служител на ответното
дружество в дома на дъщерята на ищеца през месец май 2020 г. между 16.00 часа и 17.00
часа;
за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 5 000 (пет
хиляди) лева, ведно със законната лихва от **** г. до окончателното изплащане на сумата, в
резултат на деликт, изразяващ се в заплашителни обаждания от служители на ответното
дружество на телефона на ищеца на дати 23.12.2022 г., 24.12.2022 г., 25.12.2022 г., 26.12.2022
г. и 27.12.2022 г. между 16.00 часа и 17.00 часа, представляващи психоатаки, и на 10.03.2025
г. от 10.00 часа.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН – **********, с адрес гр. Б.******, да заплати на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – **001375, сумата от 200 (двеста) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6