№ 2566
гр. Варна, 04.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500996 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 260401/28.02.2025г. от С. А. Ш.
срещу Решение №260003/30.01.2025г. по гр.д.№936/2021г. на ВРС, 34 състав,
с което съдът:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между Е. Е. Х. ЕГН ********** от гр.
******* и С. А. Ш. ЕГН ********** от гр. Варна, *******, че
претендираното от ответника С. А. Ш. право на наследяване на С.Ж. ЕГН
**********, починала на 08.07.2012г., не съществува, на основание чл. 124
ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост и
противоречие с материалния закон. Сочи се, че ВРС правилно е приел, че
нормата на чл. 3 от ЗН има императивен характер и при наличие на влязла в
сила присъда, с която е прието, че въззивникът не е извършил умишлено
престъпление, задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд, е
приел, че не е налице недостойнство по смисъла на чл. 3, б. "а" от ЗН.
Неправилно съдът обаче е приел, че предявеният иск е основателен. Само
съгласно чл.3, б"а" ЗН умишленото убийство на наследодателя води до
недостойнство за наследяване, което настъпва по силата на закона. Отделно от
предпоставките на чл. 3 от ЗН не могат да се отнемат наследствени права. За
1
да бъде уважен искът по чл.124 ГПК, вр. чл.3, б."а" ЗН следва да е налице
влязла в сила присъда, постановена от Съда в наказателен процес, който
съгласно нормите на НПК е компетентният да установи наличието на
извършено престъпление и вината на дееца. Недопустимо е да се твърди
умишлено причиняване на смъртта на наследодателя, след като е налице
влязла в сила присъда за извършено деяние по непредпазливост. В Решение
№294/10.02.2021 г. на ВОС по в.гр.д.№2298/2020г., с което е отменено
Решение №2422/17.06.2020г. на ВРС по гр.д.№11308/2019г., 24 състав е
разгледано подробно възражението на Е. Х., че С. А. Ш. е недостоен да
наследи съпругата и детето си на основание чл.З, б."а" ЗН. След като към
настоящия момент тази разпоредба не е обявена за противоконституционна, тя
следва да бъде приложена. Само чрез законодателна инициатива може да бъде
постигнато изменение на нормата на чл.3, б."а" от ЗН, но въпросът дали това е
справедливо не е еднозначен. Дорри и да се приеме, че може да бъде
разсъждавано относно формата на вина на С., то в наказателното
производство е установено не само, че е имало сигнализация на ж.п.прелеза,
но също е установено, че той е бил неохраняем, липсвала е бариера, имало е
захрастяване, запрашаване, силно изразена крива, насипен овраг,
съществувала е денивелация между оврага и нивото на асфалтовия път и
прелеза, като оврагът се е намирал на по-високо ниво, които са ограничавали
видимостта му. Отбелязва се, че в законодателството на Германия и на
Румъния, предпоставките за недостойнство съвпадат с тези по нашето
законодателство. В процеса съществува забрана за влошаване положението на
обвиняемия, поради което не може да се приеме, че гражданският съд не е
обвързан при разрешаване на спор за недостойнство за наследяване от
присъдата на наказателния съд относно това дали наследникът е причинил
смъртта на наследодателя по непредпазливост. Това би нарушило стабилитета
по отношение на постановената вече и влязла в законна сила присъда и би
довело до хаос в правната сфера. Въпросът за недостойнството на едно лице
да наследи наследодателя си е решен в Закона за наследството и само
промяната в този закон може да реши въпроса за недостойнството по различен
начин, като тази промяна следва да бъде извършена по надлежния ред,
предвиден в законодателството на Република България, при спазване
Директивите на Европейския парламент и на Съвета.
Въззивникът моли съда да бъде отменено решението на първата
2
инстанция и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения
иск.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е
депозирала становище, в което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна,
а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи, че в
първоинстанционното решение съдът не се е позовал на нормата на чл. 3 б.
„а“ от ЗН, а е приложил основни принципи на правото и международни
правни норми. В жалбата се прави неправилно тълкуване на нормата на чл. 3
от ЗН и на чл. 300 от ГПК. Позоваването на в.г.д.№ 2298/2020г. е
манипулативно, тъй като това дело не дава отговор на възраженията за
недостойнство, а ВКС потвърждава ирелевантността им към предмета на
спора по това дело. Твърди се, че гражданският съд не е обвързан от извода на
наказателния съд относно формата на вина на дееца, а само по отношение на
виновността му. Посочва, че наказателната присъда е предопределена от
внесения в съда обвинителен акт, като не е допустимо преценката за формата
на вината да се предоставя само и единствено на прокурора и съдът да не
може да направи собствена преценка. Това би било нарушение на принципа на
разделение на властите и нарушение на правото на справедлив процес. Твърди
се, че С. е действал с евентуален умисъл при причиняване на смъртта на
наследодателя. Твърденията на жалбоподателя за германската и румънската
практика са неправилни, като Решение IVa ZR 160/86 - част от германската
правна система и Решение № 530/13.10.2005г. на Конституционния съд на
Румъния изрично сочат, че гражданският съд прави собствена преценка на
вината, независимо от наказателния съд, както и че е неморално и
несправедливо престъпник да наследи жертвата си. Прави се анализ на
практика на съдилища в САЩ, като се сочи, че те лишават дееца от
наследствени права и при непредпазливо убийство на наследодателя. Твърди
се, че изискването за умисъл в нормата на чл. 3 от ЗН е
противоконституционно, като противоречащо на чл. 4, 28, 119 и 123 от КРБ,
както и е в противоречие с чл. 2 и чл. 8 и чл. 6 пар.1 от ЕКЗПЧОС и чл. 2 и 47
от ХОПЕС - защитата на правото на живот и на семеен живот. Считат, че е
приложимо правото на ЕС - чл. 2 пар.1 от Рамково решение 2005/212/ПВР и
чл. 1 пар.1 и съображение 9 от Директива 2012/29. Освен законосъобразно,
лишаването на С. от наследствени права би било и справедливо.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
3
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по същата подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
Няма направени от страните доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
260401/28.02.2025г. от С. А. Ш. срещу Решение №260003/30.01.2025г. по гр.д.
№936/2021г. на ВРС, 34 състав.
НАСРОЧВА производството по делото за 29.09.2025год. от 10.00 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5