Р Е Ш Е Н И Е
№ 89/ 13.03.2020 г., град Добрич
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на девети март две хиляди и двадесета
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА, разгледа, докладваното от председателя, адм. дело № 707 по описа за
2019 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано
е по жалба на „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.
Стожер, ул. „****“ 17, представлявано от управителя ****, срещу Уведомително
писмо на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ № 143/ подмярка
4.2 с изх. № 01 – 2600/6002 от 07.10.2019 г., в частта на отказ за финансиране
на проектно предложение с ИД № в ИСУН BG06RDNP001-4.001-0193 по т. 2 и т. 3,
раздел ІІ.
Според
жалбоподателя оспореното Решение е незаконосъобразно. Иска отмяна на същото и
присъждане на съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. А.П., надлежно упълномощена, която поддържа
жалбата и излага подробни доводи, идентични с тези в жалбата, за
незаконосъобразност на оспорения акт и претендира съдебно – деловодни разноски.
Ответникът
– Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не се
явява. Представя Становище (л. 655, т. ІІІ), в което оспорва жалбата и счита
същата за неоснователна и недоказана. Сочи, че във връзка с т. 2 и т. 3 от
Уведомителното писмо, предмет на жалбата - Разходи за подобект 5 („Административно
- битова сграда и автомобилна електронна везна“) и подобект 6 („Административно
- битова сграда и автомобилна везна. Вертикална планировка и затревяване.“) - и
двата в ПИ 058059 - недопустимостта се базира на липсата на представено
становище от РИОСВ-Варна към датата на кандидатстване. Иска да бъде оставена
без уважение жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
жалбоподателя.
По делото е приложена от ответника пълната
преписка по издаване на оспорения акт, приета като доказателство по делото.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят – „****“ ЕООД,
представлявано от ****, подава проектно Предложение с идентификационен № BG06RDNP001 – 4.001 – 0193 в ИСУН на 14.05.2018
г., ведно с декларации към него, по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001 – 4.001
по подмярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. (л. 203 – 219, т. І)
За имота, предмет на проектното
Предложение, дружеството има нотариален акт за собственост № 129 том ХІІІ дело
№ 2443/ 2017 г. на СВ.(л. 262, т. І)
След проведена оценка проектното
Предложение е получило 75 броя точки по критериите за оценка и е включено в
списъка на проектните предложения, предложени за финансиране по процедурата, с
одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ от 1 869 246.55 лв.,
представляващ 50 % от одобрените инвестиционни разходи.
При оценката на Предложението Оценителната
комисия е извършила корекция на проектобюджета, като е приела за недопустими за
финансиране разходи, описани в три точки в УП. Преди издаване на УП е изпратено
на 19.10.2018 г. съобщение до жалбоподателя с установените нередовности (л.
483, т. ІІ), като му е даден 15 – дневен срок за представяне на конкретните
документи от съобщението и му е указано, че съгласно Условията за
кандидатстване, утвърдени със Заповед № РД 09 – 79 от 09.02.2018 г.,
представената в отговор на писмото информация не следва да съдържа елементи,
водещи до подобряване качеството на проектното Предложение; при непредставяне
на изисканите допълнителни документи и информация или при неотстраняване на
указаните нередовности в указания срок, производството по оценяване може да
бъде прекратено, както и че документи или информация, представени извън
изисканите с писмото или извън указания срок, няма да бъдат взимани под
внимание.
След получаване на съобщението за
необходимост от представяне на документи и доказателства, до РИОСВ – Варна е
подадено от жалбоподателя Уведомление за инвестиционно намерение (съгласно чл.
4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на
въздействието върху околната среда) с вх. № 26 – 00 – 6841/ 23.10.2018 г. (л.
698 – 700, т. ІІІ).
По подаденото Уведомление е издадено на
24.10.2018 г. Становище на РИОСВ – Варна, в което е отразено, че
инвестиционното предложение попада в обхвата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони (Наредбата за ОС).(л. 525, т. ІІ)
Чрез електронния профил в ИСУН на
01.11.2018 г. (л. 696, т. ІІІ) от жалбоподателя са представени документи, вкл.
по отношение документ от РИОСВ, като в т. 5 на отговора е записано, че не е бил
представен при кандидатстването, тъй като издаването на такъв документ не се
изисква по ЗООС и/или по Закона за водите, като е приложено Становището от
РИОСВ за обект: „Административно – битова сграда и автомобила електронна везна
в ПИ 058059, с. Стожер, общ. Добричка (155 кв.м)“ и прилежащата вертикална
планировка (1115 кв. м)
Административният орган е счел, че
изпратеното от жалбоподателя Становище на РИОСВ – Варна, издадено на 24.10.2018
г., не изпълнява изискванията на Условията за кандидатстване.
В резултат е издадено оспореното пред
Административен съд – Добрич Уведомително писмо на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ № 143/ подмярка 4.2 с изх. № 01 – 2600/6002 от
07.10.2019 г.(л. 613 – 614, т. ІІІ), получено от жалбоподателя на 10.10.2019
г.(л. 615, т. ІІІ)
Жалбата е подадена чрез ДФ „Земеделие“ с
вх. № 01 – 2600/ 6002#3/ 23.10.2019 г.
С УП жалбоподателят е уведомен, че
неговото Предложение е включено в списъка на предложенията, предложени за
финансиране по процедурата, с одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ
от 1 869 246.55 лв., представляващ 50% от одобрените инвестиционни разходи.
Същевременно е указано, че при оценката на проектното Предложение Оценителната
комисия е извършила корекция на проектобюджета, като е приела за недопустими за
финансиране следните заявени разходи:
1.Разходи за „Подобект 1. Предприятие за
производство на етерични масла от лечебно - ароматни култури в ПИ 058060, с.
Стожер, общ. Добричка" в заявен за финансиране размер от 442 284.50 лева,
от които недопустими за финансиране разходи в размер на 2 628.72 лева.
2.Разходи за „Подобект 5. Административно
– битова сграда и автомобилна електронна везна в ПИ 058059, с. Стожер, общ.
Добричка" в заявен за финансиране размер от 90 642.50 лева, от които
недопустими за финансиране разходи в размер от 90 642.50 лева.
3.Разходи за „Подобект 6. Административно -
битова сграда и автомобилна везна в ПИ 058059, с. Стожер, общ. Добричка,
Вертикална планировка и затревяване" в заявен за финансиране размер от 79
835.14 лева, от които недопустими за финансиране разходи в размер на 79 835.14
лева.
УП е обжалвано в частта на т. 2 и т. 3.
Като мотиви за корекцията на проектобюджета в тези две точки административният
орган е посочил, че от дружеството не е представено становище от РИОСВ - Варна
за подобектите 1 и 6 в ПИ 058059 към датата на кандидатстване, съгласно
изискванията на т. 16 от Раздел 24.1 Списък с общи документи към Условията за
кандидатстване.
По делото са представени от ответника
Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на
безвъзмезднна финансова помощ по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001 – 4.001 по подмярка 4. 2 " Инвестиции
в преработка/маркетинг на селскостопански продукти " от мярка 4 "
Инвестиции в материалните активи " от Програма за развитие на селските
райони за периода 2014-2020 г.(л. 657 – 681)
Въз
основа на така установените факти, съдът извежда следните правните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от засегнатото с УП лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради
което се явява допустима. В тази връзка следва да се има предвид, че:
Според чл. 37, ал. 1 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ)
в двуседмичен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от
представянето на доказателствата по чл. 36, ал. 2, ръководителят на
управляващия орган взема решение за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по всяко проектно предложение. Съобразно чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ
решението на ръководителя на управляващия орган да предостави безвъзмездна
финансова помощ се обективира в административен договор с бенефициера,
съответно в заповед. В случая това решение на изпълнителния директор на ДФЗ ще
бъде обективирано в договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за
чието сключване е указано на дружеството какви документи следва да представи.
Този договор не включва разходите, за които са извършени корекции в проектното Предложение
с оспореното пред административния съд УП.
Действително нормата на чл. 38 от ЗУСЕСИФ
разписва основания, при които ръководителят на управляващия орган издава
мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова
помощ. В случая проектното Предложение като цяло е одобрено за финансиране, но
са приети за недопустими някои от предложените за финансиране разходи. За
последните в ЗУСЕСИФ няма разписана форма за техния отказ от финансиране, като
в съответствие с т. 27.1, т. 2, изр. последно от Условията за кандидатстване
(л. 679, на гърба, абзац последен, т. ІІІ), това е направено с обжалваното пред
съда Уведомително писмо. Последното обективира волеизявление на
административния орган за отказ за финансиране на част от разходите по
проектното Предложение на дружеството. В този смисъл оспореният акт в частта му
по раздел. II. Корекции в проектобюджета, както изрично е указал и
административният орган, подлежи на обжалване, като засягащ правната сфера на
адресата. С оглед на това подадената жалба е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
Със Заповед № РД 09 - 79/ 09.02.2018 г. на
Зам. - министър и ръководител на УО ПРСР 2014-20120 е открита Процедура за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения
по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански
продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материалните активи" от
Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., като със
същата са утвърдени и Насоки и Условия за кандидатстване по Процедурата.(л. 12
– 13)
Жалбоподателят е подал своето проектно
Предложение в срок.
Със Заповед № 03 - РД/ 3728 от 18.09.2018
г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, в изпълнение разпоредбите на чл. 33, ал. 2
и ал. 3 от ЗУСЕСИФ и чл. 12 от ПМС № 162/05.07.2016 г. за определяне на
детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите,
финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014
- 2020 г. е определен състав на Оценителната комисия за разглеждане, извършване
на оценка и класиране на проектните предложения по процедура чрез подбор №
BG06RDNP001 - 4.001 по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на
селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материалните
активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020
г.(л. 92 – 102, т.І)
Оценителната комисия е извършила
необходимите проверки, като е обективирала резултатите в Оценителен доклад (л.
76 - 84, т. І) Проектното Предложение на „****“ ЕООД е включено в Списъка с одобрените за финансиране
предложения под № 143 с одобрен размер на БФП от 1 869 246.55 лв.,
съответно 75 точки. Същевременно са редуцирани допустимите разходи, като
редукцията, която се обжалва, е описана в т. 2. и т. 3 от УП.
Спор по стойността на редукцията, която по
тези две точки е пълна, няма.
По делото няма спор и относно
компетентността на органа, издал УП. В този смисъл съдът съобрази следното:
Съгласно § 4., ал. 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските райони функциите на
органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от
МЗХГ и ДФЗ - Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и в актовете по неговото
прилагане. Съгласно чл. 2д, ал. 1 от ЗПЗП Управляващият орган на Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се определя с Решение на
Министерския съвет. Нормата на ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че
Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г. и Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -
2020 г. може, след одобрение от Министъра на земеделието, храните и горите, да
делегира чрез договор част от функциите си по прилагане на програмата на ДФЗ -
РА. С Договор за делегиране на функции по прилагане на Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 - 2020 г. между Ръководителя на управляващия
орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и Изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие", както и Споразумение № РД 50-57 от 23.07.2018
г. за изменение и допълнение на Договора за делегиране на функции, издадени на
основание чл. 2д, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(л. 21 – 44, т. І), е извършено предвиденото в закона делегиране на правомощия.
С оглед на това актът на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - УП е
издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата по
закон форма, като съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.
Спазени са административнопроизводствените
правила за издаване на акта, като адресатът е надлежно уведомен и чрез подаване
на настоящата жалба в частта на т.2 и т. 3 от раздел ІІ на УП е защитил правата
си.
По приложението на материалния закон:
Спорът е дали представеното в срока по
съобщението на административния орган Становище на РИОСВ изпълнява изискванията
на Условията за кандидатстване.
Редукцията касае ПИ 058059 в с. Стожер,
общ. Добричка.
Претендира се недопустимост поради липса
на представено становище от РИОСВ-Варна към датата на кандидатстване.
Съгласно т. 16 от Раздел 24.1 от Списък с
общи документи към Условията за кандидатстване: „Решение за преценяване на
необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда/ решение
по оценка на въздействие върху околната среда/ решение за преценяване на
необходимостта от извършване на екологична оценка/ становище по екологична
оценка/ решение за преценка на вероятната степен на значително отрицателно въздействие/ решение по оценка за съвместимостта/ писмо/ разрешително
от компетентния орган по околна сред (РИОСВ/ МОСВ/БД), издадени по реда на
Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и/или Закона за водите. Представя
се във формат ,,pdf или ,jpg" (Към датата на кандидатстване може да се
представи входящ номер на искане за издаване от съответния орган само в
случаите, когато проектното предложение не включва строително-монтажни работи).
(Когато този документ не е представен към датата на подаване на проектното
предложение, кандидатът трябва да го представи най-късно в срока по т. 7 от
Раздел 21.2) ". В скоби е записано, че изискването за представяне на
документите, описани в т. 16 от Условията, е в случаите, когато издаването на
документа се изисква по ЗООС и/или по Закона за водите. В случая не е изложено
от административния орган защо счита, че е необходим документ – становище на
РИОСВ за конкретното инвестиционно предложение. Същевременно, видно от
Становището на РИОСВ, заявеното инвестиционно предложение и предвидените в него
дейности не могат да бъдат отнесени към позициите на Приложения 1 и 2 от Закона
за опазване на околната среда. Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за
опазване на околната среда екологична оценка и оценка на въздействието върху
околната среда се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за
строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при
чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда,
както следва:
2. оценка на въздействието върху околната
среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и
технологии съгласно приложения № 1 и 2.
Описаните в двете Приложения дейности са
извън предмета на дейността, за която е инвестиционното предложение по двата
подобекта.
Не са налице и предпоставки за изискване
на документ по т. 16, които да са свързани със Закона за водите.
След като с Условията за кандидатстване
самият административен орган е разписал правилото, че представянето на документите,
описани в т. 16 от Условията, е само в случаите, когато издаването на документа
се изисква по ЗООС и/или по Закона за водите (ЗВ), то е следвало да посочи
защо счита, че в конкретния случай е изискуем такъв документ и да укаже
хипотезата, съобразно която е изискването му. Мотиви в тази насока не са
налице. Същевременно, след като анализът на предпоставките в ЗООС и ЗВ сочи на
липса на необходимост от представяне на такъв документ, то обявяването за
недопустими на конкретните разходи за двата подобекта и корекцията на
проектобюджета в тази насока се явяват без основание и в противоречие с
материалния закон. В този смисъл обстоятелството, че Становището на РИОСВ –
Варна не е било налице към момента на подаване на инвестиционното предложение,
а е било издадено впоследствие, след съобщението на административния орган за
представяне на липсващи документи, е без значение. То само потвърждава извода
на съда, че указаните в т. 16 от Условията документи са неотносими за двата
подобекта с оглед техния характер. Вярно е, че в Становището е записано, че
инвестиционното предложение попада в обхвата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на
защитените зони, съгласно който за планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения извън обхвата на ал. 1 в зависимост от техния характер и
вероятността от въздействието им върху защитените зони и след проверка за
допустимост по чл. 12 компетентният орган преценява начина на процедиране, като
в 14-дневен срок от подаване на уведомлението по ал. 3 компетентният орган
уведомява писмено възложителя за приложимата процедура, като при необходимост
дава указания и определя срок за изпълнението им. Същевременно обаче, след като
анализът на Приложение 1 и 2 от ЗООС и разпоредбите на ЗВ не предвиждат оценка
за дейността, в която е инвестиционното предложение, съобразявайки изискванията
на т.16 от Условията, се налага изводът, че документ по т. 16 за инвестиционното
предложение не се изисква по тези два закона.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че УП в оспорената част, е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и с целта на закона, поради което жалбата срещу него е основателна и следва
да бъде уважена, като бъде отменено УП в оспорената част и преписката бъде
върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване мотивите
на съдебното решение.
С
оглед изхода на спора и своевременно стореното в тази насока искане от страна
на жалбоподателя с приложен Списък с разноски и доказателсва за заплащането им
към него (л. 204 – 208), на основание чл. 143,
ал. 1 АПК, на същия следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски за държавна такса от 1700 лв. (хиляди седемстотин лева) и адвокатско
възнаграждение, съгласно приложените по делото доказателства, в размер на 4234.00
лв. (четири хиляди двеста тридесет и четири лева), което е съобразено с
минималните възнаграждения по Наредбата при материален интерес от
170 477.64 лв. на база определените за недопустими разходи за двата
подобекта общо, поради което не са налице предпоставки за уважаване
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд – Добрич, І състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на „****“
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. Стожер, ул. „****“ 17,
представлявано от управителя ****, Уведомително писмо на Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ № 143 по подмярка 4.2 с изх. № 01 – 2600/6002 от
07.10.2019 г., в частта на отказ за финансиране на проектно предложение с ИД №
в ИСУН BG06RDNP001-4.001-0193 по т. 2 и т. 3, раздел ІІ.
ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ за продължаване на административнопроизводствените
действия в съответствие с указанията на съда по тълкуването и прилагането на
закона и ново произнасяне в четиринадесетдневен срок от получаване на
преписката.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „****“
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. Стожер, ул. „****“ 17,
представлявано от управителя **** сумата от 5934 лв. (пет хиляди деветстотин тридесет и четири лева) за съдебно – деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р
България в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: