№ 824
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря Вероника Р. Д.а
като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251100605042 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С Присъда № 205 от 07.04.2025 г., постановена по НЧХД № 9534/23 г. по описа на
СРС, НО, 131 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимата С. Б. Х. за
невиновна, като я е оправдал по повдигнатото с частна тъжба от И. А. К. обвинение за
престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия С. П. Т. за
невиновен, като го е оправдал по повдигнатото с частна тъжба от И. А. К. обвинение за
престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В тежест на частния тъжител К., на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, са възложени
направените разноски по делото в размер на 2190, 84 лева, както и сторените от двамата
подсъдими разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лева.
Против присъдата в законоустановeния срок е постъпила жалба от частния тъжител
И. А. К., чрез неговия повереник адв. А. Ж., с която се оспорва правилността на съдебния
акт, като постановен при грубо нарушение на процесуалния и материалния закон и
погазване на международните стандарти за справедлив и безпристрастен процес, основан на
зачитане на човешките права. Във въззивната жалба и допълнението към нея на критика се
подлагат аргументите на първоинстанционния съд при анализа на доказателствата, както и
отказа от събиране на редица релевантни доказателства, с което били нарушени
съдопроизводствените правила. Моли се за отмяна изцяло на присъдата с постановяване на
нова осъдителна такава, спрямо двамата подсъдими или, алтернативно, връщане на делото
на СРС за ново разглеждане от друг, безпристрастен съдия.
С жалбата и допълнението към нея се депозират доказателствени искания, касаещи
1
искане за извършване на претърсване и изземване, с цел приобщаване на веществени
доказателства, изготвяне на допълнителна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и
преразпит на всички свидетели, включително провеждането на очни ставки, които
доказателствени искания се поддържат във въззивното съдебно заседание.
Срещу въззивната жалба и допълнението към нея са постъпили възражения от
подсъдимите, чрез техните защитници, с които се излагат аргументи за неоснователност на
въззивната жалба и се моли за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд
като правилна и законосъобразна.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на
делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие за събиране на нови
доказателства, като остави доказателствените искания на частния тъжител без уважение, с
аргумент, че в рамките на първоинстанционното съдебно следствие е подсигурена в
достатъчна степен доказателствена обезпеченост и съдът не намира необходимост да
преповтаря процеса по събрание на гласни доказателства, още повече, че на по-голяма част
от доказателствените искания вече е отговорено от първоинстанционния съд за това, че
същите са или нецелесъобразни или невъзможно да бъдат осъществени – последното по
отношение на искането за осъществяване на претърсване и изземване в офиса на нотариуса
и за приобщаване на видео записи. Отделно, по отношение искането за СМЕ, налице са
достатъчно медицински документи, в които е отговорено на изложения в жалбата въпрос.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител
(ЧТ) моли за подробен и безпристрастен анализ на доказателствата, както и за
постановяване на нова, осъдителна присъда спрямо подсъдимите, за извършеното от тях
престъпление, повдигнато с частната тъжба. Били събрани достатъчно доказателства за
наличието на извършено престъпно деяние и грубо поведение спрямо граждани, опитващи
се да осъществят достъп до дела в кантората на ЧСИ, която била изградила един блокиращ,
силов пост преди достъпа до етажите на кантората, със специални прегради. Подсъдимата
била изцяло информирана за това, че ЧТ искал да посети кантората, което не е било
допуснато, а се е преминало към грубости и сблъсък и причиняване на телесна повреда на
втория ден от посещението на ЧТ. Двамата подсъдими били имали време да обмислят
поведението си спрямо втория ден на посещение - по какъв начин да реагират при ново
посещение и настояване да се допуснат до кантората на ЧСИ. Подсъдимата С. Х. била
длъжна да даде инструкции на своя служител да се държи нормално с гражданите, да не
напада посетителите и да се осъществи достъп за осъществяване на правата им.
Поведението на подсъдимите в процеса било недобросъвестно, защото били укрили преките
доказателства от видеокамерите и не желаели да ги предоставят, а те били изцяло
компрометиращи и доказващи вината им. По цялостното им поведение се приемало, че били
извършили деянието с умисъл, с предварителна подготовка и взето решение от предишен
ден. Моли се да бъдат присъдени съдебните и деловодни разноски на ЧТ и адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на материално затруднено
лице по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ЧТ К. настоява въззивният състав да изгледа записите на неговия оператор, който бил
поръчал за злоупотребите на кантората преди да постанови решението си.
Защитникът на подс. Х. (последната, редовно призована, не се явява) моли
въззивната жалба да бъзе оставена без уважение. Наведените в нея оплаквания от порочно и
пристрастно съдебно следствие не се оправдавали от анализа на следствените действия,
които решаващият съд бил извършил. Самата частна тъжба представлява смесица от жалба
по чл. 436 от ГПК, оплаквания срещу действия на Министерство на финансите и някакви
бегли, оскъдни данни за извършеното деяние. В самото съдебно следствие в пълна степен
били изпълнени всички доказателствени искания на ЧТ - изгледан бил видео записа,
изготвен от свидетеля на ЧТ, върху този видео запис били извършени две комплексни
2
експертизи. Самият факт на това продължително и задълбочено съдебно следствие водило
до извод за липса на допуснато процесуално нарушение, довело до съществено засягане
процесуалните права на ЧТ. Решаващият съд бил подходил комплексно към тези
доказателства, не ги оценявал предубедено, а обективно, и така стигнал до извод за
недоказаност на обвинението. В частност за подс. Х., нямало нито едно доказателство -
гласно, писмено, веществено, че тя била подбудила или подпомогнала своя служител С. Т.
към извършването на твърдяното престъпление. Моли се за присъждане в полза на подс. Х.
на направените разноски в настоящата инстанция, в размер, посочен в представеното от
защитника пълномощно за явяване пред въззивната инстанция – 300 лева.
Защитникът на подс. Т. (последният, редовно призован, не се явява) отхвърля
твърденията във въззивната жалба за порочност и предубеденост на първоинстанционния
съд, които не били верни. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда. Моли за присъждане на подс. Т. на направените
по делото разноски за втората инстанция, в размер на 300 лева, така както било отразено в
договор за правна помощ, приложен към възражението и пълномощното.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от
активно легитимирана страна – ЧТ, чрез неговия повереник.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображенията на
състава са следните:
За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С. П. Т. е роден на **** г. в гр. Пловдив, българин, български
гражданин, с висше образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. ****.
Подсъдимата С. Б. Х. е родена на **** г. в гр. София, българка, български гражданин,
неосъждана, ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ул. ****.
Подс. Х. упражнявала дейност като частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № 863 в
Камарата на ЧСИ, с район на действие СГС, като кантората й се намирала на адрес гр. ****.
На приземния етаж на сградата била обособена чакалня за посетителите на
кантората, с разположени няколко стола и вход с турникет, като бил установен своеобразен
пропусквателен режим. Всички лица се записвали в нарочна книга за посетителите с
отбелязване на етажа, който ще посетят, както и номера на картата-пропуск. Последните се
предоставяли от служител на кантората, който се помещавал в кабинка, обособена във входа
на сградата, непосредствено до турникета.
Един от служителите, изпълняващи тази дейност, бил и подс. Т., назначен на
длъжност призовкар в ГДЧСИ Х.-Д., с трудов договор от 24.10.2011 г.
Бащата на ЧТ И. К. – св. А. К., бил длъжник по изпълнително дело, водено при ЧСИ
С. Х..
На 10.01.2023 г. ЧТ и неговият баща посетили кантората на ЧСИ с искане да им бъде
предоставен достъп до делото, като обаче между тях и подс. Т. възникнал вербален спор,
като се осъществило и кратко, от порядъка на няколко секунди, физическо съприкосновение
между подсъдимия и ЧТ.
На следващия ден, 11.01.2023 г., ЧТ и неговият баща отново отишли в кантората на
3
ЧСИ, като с тях бил и св. С.Т. - приятел на ЧТ, когото последният бил помолил да присъства
и заснема посещението.
Около 10:30 часа на посочената дата тримата влезли на приземния етаж в сградата,
където се намирала кабинката на портиера и пропуска, като освен тях имало още няколко
души, изчакващи достъп си до деловодството на кантората. Подс. Т., който на посочената
дата изпълнявал функциите на портиер, ги попитал защо идват, след което между тях
възникнал остър вербален конфликт като ЧТ започнал да твърди, че ЧСИ била откраднала
пенС.та на баща му.
Св. Т. още при влизането започнал да прави видеозапис с мобилния си телефон, като
от своя страна ЧТ на висок глас изразявал недоволството си от воденото изпълнително дело,
с твърдения, че цялата пенС. на баща му била открадната от ЧСИ, и че била налице
„айдушка бригада, публично известна“, „откраднала му е пенС.та“, и т.н. При това подс. Т.
най-напред приканил св. Т. да спре заснемането - последният отказал, поради което
подсъдимият се насочил към него в опит да преустанови записа като вземе телефона от
ръката му, но не успял да стори това, а свидетелят Т. също се включил в нападките.
Вербалният конфликт между ЧТ и свидетеля Т., от една страна, и подсъдимият Т., от
друга, продължил, като последният отказвал да предостави карта за достъп до
деловодството, поради продължаващите словесни нападки към ЧСИ с думите „Тя е
крадец!“. В спора се намесило и друго неустановено лице от мъжки пол, което призовало ЧТ
да преустанови отправянето на квалификации и да спазва процедурата, за да получи достъп
до делото, но това не прекратило конфликта, а вместо това ЧТ продължил словесните атаки.
Във вербалните нападки активно участие взел и свидетеля Т. с думите „един от
съучастниците на мафията налита да ни бие и налита да ми чупи телефона“, като продължил
да снима, а скандалът продължавал.
В 10:36 часа, подс.Т. от телефон ********** подал сигнал на телефон 112 като
поискал съдействие на полиция.
Същевременно в 10:38 часа ЧТ К. също се обадил на телефон 112 от номер ****, с
твърдения, че бил нападнат, като пресъздал и оплакванията си към ЧСИ за „кражба“ на
пенС.та на неговия баща.
На място бил изпратен полицейски патрул от 04 РУ-СДВР в състав свидетелите Т.Б. и
Я.Т., които при пристигането си установили участниците в спора, снели устни сведения
относно причините за конфликта, както и относно необходимост от медицинска помощ. Св.
Т. се оплакал, че подсъдимият се бил опитвал да му счупи телефона, а ЧТ заявил: „вчера
буташе вратата и май ми е..., но не съм си извадил медицинско“, след което заявил, че не се
нуждае от медицинска помощ и сам ще посети съдебна медицина.
При така установената ситуация полицейските служители, на основание чл. 64 ЗМВР
издали разпореждания на ЧТ К. и подсъдимия Т. да не влизат в саморазправа един с друг, и
след като се уверили, че конфликтът е преустановен, продължили патрулната си дейност.
След посещението на полицейските служители, ЧТ и неговият баща били допуснати
до деловодството на кантората във връзка с воденото изпълнително дело срещу А. К..
На следващия ден - 12.01.2023 г., в 13:25 часа, ЧТ К. посетил кабинет по съдебна
медицина, където му било издадено Съдебно- медицинско удостоверение (СМУ) №
8.01/2023 г., в което било отразено следното травматично увреждане: мораво синкаво
кръвонасядане, по гърба на дясно ходило, в основата на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръсти, с размери
7см на 3 см.
За да възприеме гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
провел изключително интензивно съдебно следствие, при което е приобщил всички
относими към предмета на доказване гласни, писмени и веществени доказателствени
4
средства, както е положил и всички възможни усИ. да осигури необходимата
доказателствена обезпеченост.
Отделно от горното, първият съд е предложил качествен и солидно аргументиран
анализ на събраните доказателства, преценявайки ги както поотделно, така и съпоставени
помежду си, и то по начин, от който не остават никакви съмнения защо е кредитирал едни
доказателства, а отхвърлил други.
По-конкретно първият съд се е позовал на следните гласни и писмени
доказателствени средства: обясненията на подсъдимия Т., показанията на свидетелите Т., Б.,
Т. и Д., СМУ № 8.01/2023г., Трудов договор № 70/24.10.2011 г., препис-извлечение от книга
за посетители в кантората на ЧСИ за дати 10.01.2023 г. и 11.01.2023 г., Докладни записки до
началника на 04 РУ-СДВР, разпореждания на основание чл. 64 ЗМВР, справка от
Национална система 112-МВР, справка относно технически характеристики на система за
видеонаблюдение, монтирана в кантора на ЧСИ С. Х., справка съдимост, заключение на
компютърно-техническа експертиза на записи от Национална система 112, заключение на
комплексна видео и аудио-техническа експертиза, заключение на аудио-техническа
експертиза, както на и веществените доказателства – видео записи и аудио записи, изгледани
и изслушани в съдебна зала в присъствието на страните.
Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства, поради което въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствения материал, събран в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Въззивният съд, както бе посочено по-горе, счита, че вътрешното убеждение на СРС
по фактите е формирано на основата на напълно правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно показанията
на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства.
Без да навлиза в излишни подробности и да преповтаря доводите на контролирания
съд, правилна е преценката му, че за св. Т. следва се държи сметка за обстоятелството, че той
не просто е привлечен в производството по инициатива на ЧТ и изрично се заявява като
негов приятел, но и сам е провокирал част от конфликта с подс. Т. с извършваното от него
видео заснемане. Отделно, от съдържанието на неговите реплики, обективирани и в
заключението на комплексната видео и аудио техническа експертиза, е видно, че св.Т. също
отправя нападки към подсъдимия Т., наричайки го „един от съучастниците на мафията“ –
твърде много обстоятелства, сочещи на заинтересованост и предубеденост на св. Т..
Напълно закономерно в тази връзка е становището на първия съд, че неговите показания
следва да бъдат кредитирани единствено по отношение на обстоятелствата, намиращи опора
и в други доказателствени източници, но не и по отношение твърденията му, че на
инкриминираната дата, 11.01.2023 г., е имало съприкосновение между ЧТ и подсъдимия Т.,
чрез избутване с вратата на охранителната кабинка и засягане на десния крак на ЧТ,
доколкото в тази им част те остават изолирани спрямо останалия доказателствен материал,
включително и на база експертното изследване.
Напълно логично първият съд е приел по отношение на свидетеля Д., че същият не е
бил въобще свидетел на събитията от инкриминираната дата, 11.01.2023 г., а разказва за
друго посещение на ЧТ в кантората на ЧСИ Х., доколкото въобще не твърди за
присъствието на трето лице (св. Т.), нито за осъществявания от това лице видео запис. Тоест
неговите показания са с минимален, дори несъществен, доказателствен принос, спрямо
предмета на доказване.
Макар и от косвен характер, обосновано са кредитирани в цялост и показанията на
полицейските служители.
Характерното при подобен вид дела от частен характер е, че за разлика от прокурора
5
(който поддържа обвинението по делата от общ характер), обвиняващата страна, в лицето на
ЧТ, е непосредствен участник и очевидец в конфликта, което поставя съда в трудната
ситуация да прецени правотата на „дума срещу дума“, включително чрез ангажираните от
всяка от страните свидетели. Благодарение на съвременните технологии, все по-често се
приобщават веществени доказателствени средства, съдържащи аудио или видео записи на
конфликта, което ги превръща в своеобразен независим и обективен по същността си
критерий, който да отсее истината от неистината в гласните доказателства.
Съобразно горните уточнения, напълно основателно първоинстанционният съд е
отделил централно място на приобщените по реда на чл. 284 НПК веществени доказателства
във вид на видео записи, възпроизведени пред страните в хода на съдебното следствие,
наравно със заключението на изготвената по делото комплексна видео и аудио техническа
експертиза по тези записи, както и допълнителна аудио-техническа експертиза на един от
записите, посочен от ЧТ. Именно тези писмени и веществени доказателствени средства се
явяват обективния „детектор“, който дава ориентир относно действително случилите се
събития, доколкото разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели не допринасят за
формиране на категорични изводи по фактите - единствено св. Т. е възприел събитията
описани в тъжбата, но изложеното от него е белязано от гореспоменатата заинтересованост
и предубеденост.
Именно от непосредствения оглед на аудио и видео съдържанието на предоставените
записи, за което не са необходими специални знания, първият съд е изградил впечатлението
си за действителната фактическа обстановка, която впоследствие е интерпретирал вярно в
мотивите си. Тези впечатления допълнително са били затвърдени от заключенията на
цитираните по-горе експертизи, които съдът не е имал основание да не кредитира.
Неоснователно е възражението на ЧТ и неговия повереник за тенденциозно водене на
съдебното производство от първия съд, който бил отказал събиране на редица релевантни
доказателства, с което били нарушени съдопроизводствените правила. Въззивният състав
има точно обратните впечатления: първоинстанционният съд е подходил внимателно и
професионално в процеса на приобщаване на релевантните доказателства като дори е
удовлетворил всички доказателствени искания на ЧТ; отделно първият съд е изследвал в
мотивите си резултатите от непосредствено възприетото съдържание на предявените записи
като ги е съпоставил и със заключенията на вещите лица, след което детайлно е възпроизвел
в мотивите си това съдържание, от което не остава съмнение за действително случилите се
факти и обстоятелства.
Несъгласието или недоволството от така безспорно установените факти не може да
бъде основание нито за твърдения за тенденциозно водене на съдопроизводството от страна
на съда, нито за самоцелно преповтаряне на всички действия по събиране на доказателства
(вероятно до постигане на желан резултат, което е несериозно).
Следва също да се има предвид, че първият съд е положил усИ. и по приобщаване на
евентуално налични записи от камери, монтирани в кантората на ЧСИ, като на база
приобщените справки правилно е преценил, че подобни веществени доказателствени
средства просто не съществуват, за да се пристъпва към каквото и да е претърсване и
изземване.
В заключение по повод анализа на докадателствата, първият съд закономерно е
кредитирал изцяло обясненията на подс. Т., доколкото същите кореспондират именно на
установената с „обективното око“ на писмените и веществени доказателствени средства
обстановка.
В обобщение въззивният съд намира, че не са налице основания за промяна на
фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е правилно
установена на база на верен и прецизен анализ на доказателствения материал.
6
Предвид горното първостепенният съд е направил правилни правни изводи за липса
на осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК. от страна на подс. С. Т..
Подобно на обвинителния акт при делата от общ характер, обвинителната теза при
делата от частен характер, с присъщите й параметри (време, място и начин на
осъществяване на изпълнителното деяние), обуславящи и предмета на доказване, са
изложени в тъжбата, което задължава съдът да се ръководи и произнесе своята присъда
именно на база тези параметри. Иначе казано, в случая съдът следва да посочи в крайния си
съдебен акт дали приема за доказано твърдяно в частната тъжба – че подсъдимият С. Т. на
11.01.2023 г. в гр.София, ул. „Алабин“ № 46, сградата, в която се помещава кантората на
ЧСИ с рег. 863, в съучастие като извършител с подбудителя С. Х., умишлено е причинил на
ЧТ кръвонасядане по гърба на дясното стъпало, с размери 7 см на 3 см, довели до болка и
страдание.
На първо място кредитираните от първия съд доказателства категорично изключват
подобно деяние да се е осъществило на дата 11.01.2023 г. Приобщените и възприети по
метода на огледа видео записи, осъществени от св. Т., наравно с експертизите, потвърдили
точното съдържание на разменените реплики, недвусмислено сочат, че самият ЧТ е отрекъл
пред дошлите полицейски служители на датата 11.01.2023 г. да му е осъществено каквото и
да е физическо посегателство от страна на подс. Т.. За подобно съприкосновение ЧТ
съобщава пред същите полицейски служители, че се било случило предния ден при
предходно посещение на ЧТ в кантората на ЧСИ – вероятно на 10.01.2023 г. В самото СМУ
също е отразено, че ЧТ съобщил на съдебния медик за инцидент, случил се на 10.01.2023 г.,
а не на 11.01.2023 г.
На второ място, както основателно е посочил първият съд, не са налице като цяло
доказателствени източници, фиксиращи каквито и да е действия от страна на подсъдимия,
които да са в причинно-следствена връзка с посочения в тъжбата вредоносен резултат под
формата на болка и страдание. Единствените безспорни данни за физически контакт от
11.01.2023 г. са между подс. Т. и св. Т., но не и между първия и ЧТ – подобно
съприкосновение не се констатира на видео записа, нито се чува гласно оплакване от
подобно нещо.
Деянието се явява несъставомерно и от субективна страна, за което първият съд също
е изложил правилни аргументи, като въззивната инстанция следва да добави, че дори и да се
е случил подобен факт от действителността (ритане и бутане, с помощта на вратата или без
нея) на 11.01.2023 г. или на някоя предходна дата, няма как подобно действие от страна на
подс. Т. да бъде характеризирано като съзнателно и цЕ.сочено действие, предприето с цел
причиняване на телесна повреда, а не като дължимо поведение на лице, осъществяващо
пропусквателна дейност по силата на трудовия си договор, в чието задължение е да
ограничи достъпа до кантората на лица, несъобразяващи се с този вътрешен ред и стремящи
се допълнително да го нарушат. Дори и да е имало подобни действия, те в никакъв случай не
са надхвърлили очакваното по силата на длъжността му дължимо поведение от страна на
подс. Т..
При липсата на доказано осъществено от обективна и субективна страна деяние по
чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК от страна на подс. Т., първият съд е бил
максимално улеснен в преценката си, че липсва доказано осъществено от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК от страна
на подс. Х. в качеството й на подбудител спрямо подс. Т..
За да е налице форма на съучастие между подбудител и извършител, следва да е
доказан от обективна страна факта на отправени от подс. Х. нареждания и инструкции
спрямо подс. Т. как същият следва да нанесе телесна повреда на ЧТ, причинявайки му болка
и страдание, а от субективна страна – да бъде доказан общност на умисъла.
7
По делото не е събрано нито едно доказателство, свидетелстващо за
взаимоотношения и договаряния между двамата подсъдими в тази насока, нито такива
доказателства, водещи до извода, че единият подсъдим е съзнавал, че склонява другия към
извършване на посоченото в тъжбата престъпление, а другият – че е мотивиран от първия
да извърши подобно престъпление.
Като цяло, според въззивния състав, решението на ЧТ да включи в обвинението си и
ЧСИ Х. е не само произволно, но и търсещо компенсация за лично неудовлетворение по
друг повод, свързан с работата на ЧСИ Х..
С оглед всичко гореизложено присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Присъдата е правилна и в частта й за разноските, правилно възложени на ЧТ по
аргумент на чл. 190, ал. 1 от НПК, като в тази връзка сумата от 2190,84 лева по сметка на
СРС се равнява на действителната обща сума, заплатена на вещи лица, извън предварително
внесените депозити, а разноските на всеки един от двамата подсъдими за адвокатско
възнаграждение от по 600 лева намират своето отражение и в приложените договори за
правна помощ, като освен това не се явяват и прекомерни.
С оглед решението на въззивния съд искането на двамата защитници за присъждане
на допълнително сторените разноски от двамата подсъдими за адвокатско възнаграждение от
по 300 лева за тяхната защита в рамките на въззивното производство, също се явява
основателно и следва да бъде уважено.
При този фактически и доказателствен анализ, и на основание чл. 334, т. 6 НПК вр.
чл. 338 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 205 от 07.04.2025 г., постановена по НЧХД №
9534/23 г. по описа на СРС, НО, 131 състав, като правилна и законосъобразна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, ЧТ И. А. К., ЕГН **********, да
заплати на С. П. Т., ЕГН **********, сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, ЧТ И. А. К., ЕГН **********, да
заплати на С. Б. Х., ЕГН **********, сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9