№ 6475
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100500135 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на непълнолетната ищца А. Р. А., действаща
лично и със съгласието на своята майка И. Г. П. срещу съдебно решение № 18271 от
10.10.2024г., постановено по гр. дело № 21199/2024г. по описа на СРС, 37 с-в.
Решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска за увеличение на месечната
издръжка над 500 лв. до пълния предявен размер от 750 лв.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение
поради необоснованост. Иска да се отмени решението в обжалваната част, а месечната
издръжка да се определи на 750 лв.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, лично поддържа
постигнатото от страните споразумение. Майката И. Г. П. не се явява пред съда и не
заявява съгласие за утвърждаване на спогодбата по предмета на въззивното
производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Р. С. А.,
чрез упълномощения адв. А. П. от САК, с която я оспорва, като неоснователна.
Постъпила е и въззивната жалба Р. С. А., чрез упълномощения представител,
срещу съдебно решение № 18271 от 10.10.2024г., постановено по гр. дело №
21199/2024г. по описа на СРС, 37 с-в. Решението се обжалва в частта, с която е уважен
1
иска за увеличение на месечната издръжка на непълнолетната А. Р. А. за сумата над
380 лева до 500 лв. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и се
отхвърли изцяло иска по чл. 150 от СК.
В срока за отговор е постъпило оспорване и на тази въззивна жалба.
В открито съдебно заседание, въззивникът и въззиваем Р. С. А., чрез
пълномощника си пледИ. за уважаване на спогодбата, която страните са постигнали.
Не претендИ. разноски.
Във въззивното производство са събрани нови писмени доказателства за
нововъзникнали обстоятелства след подаването на жалбите, които са от значение за
делото, но които съдът не намИ. за необходима да обсъжда по същество в настоящото
производство доколкото страните са постигнали съгласие по разрешаването на спора,
предмет на въззивното обжалване.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намИ. от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 21199/2024г. на СРС, 37 състав, съдът е изменил
размера на определената по силата на съдебна спогодба, утвърдена по гр.д. №
5285/2013г. по описа на СРС, 91 състав издръжка в полза на непълнолетната А. – М. Р.
А., действаща лично със съгласието на своята майка И. Г. П., в размер на 380 лева, на
основание чл. 150 от предл. 1 и предл. 3 от СК, като е осъдил ответника Р. С. А., да
заплаща на непълнолетното си дете А. –М. Р. А., действаща лично със съгласието на
своята майка И. Г. П., месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от 12.04.2024г.
до настъпване на законна причина, изменяща размера или прекратяваща
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като е
отхвърлил иска до пълния предявен размер от 750 лв.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК съдът е допуснал
предварително изпълнение решението в частта за присъдената издръжка в полза на
А.–М. Р. А..
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимИ.ни страни, имащи правен интерес от обжалването и са насочени срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим
съдебен акт. За въззивното производство държавна такса не е внесена от
непълнолетната ищца на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, а ответникът е внесъл
дължимата по сметка на въззивния съд. Съдът приема, че въззивните жалби са
допустими и редовни, поради което следва да ги разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентИ.т условията за валидност на решенията
– постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезИ.н, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната съдебна инстанция не дължи съобразяване с постигнатото съгласие
между непълнолетната А. – М. Р. А. и Р. С. А., подписано пред съда в открито съдебно
2
заседание от 06.10.2025г., тъй като липсва валидно обективИ.на воля от майката на
непълнолетното дете.
Същевременно и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът дължи да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право.
Доколкото от страните не спори, че непълнолетната А. – М. Р. А. от началото на
м. 07. 2025г. живее постоянно при своя баща Р. С. А., което е обективИ.но в съдебния
протокол от проведеното открито съдебно заседание от 06.10.2025г., то съдът приема,
че е изцяло в неин интерес да получава парична месечна издръжка и от двамата си
родители. Съгласието на страните месечната издръжка, която Р. С. А. ще предоставя на
непълнолетната си дъщеря А. – М. Р. А., да е в размер от 380 лева, е съобразено с
императивното правило на чл. 142, ал. 2 от СК и съдът не намИ. причина да променя
уговореният от страните размер. В настоящото производство съдът не следва да
посочва начина по който ще бъде плащана издръжката, тъй като това не е предмет на
спора във въззивното производство.
Ръководейки се от законните критерии и интереса на непълнолетното дете А. –
М. Р. А. въззивната инстанция счита, че при постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички допустими и относими към спора
доказателства. Събраните от въззивната инстанция доказателства не променят фактите
за възможностите на въззивника и въззиваем Р. С. А. да заплаща месечна издръжка от
380 лв. за непълнолетната си дъщеря А. – М. Р. А..
С оглед изложеното въззивният съд отменя първоинстанционното решение в
частта, с която съдът е увеличил размера на месечната издръжка от 380 лв. на 500 лева,
поради настъпили изменения в обстоятелствата в хода на въззивното производство,
без да са приети нови изводи по релевантните за спора факти. Решението в
обжалваната част, с която е отхвърлен иска над 500 лв. до 750 лв., като постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Страните не претендИ.т разноски и съдът не присъжда такива.
Така мотивИ.н, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 18271 от 10.10.2024г., постановено по
гр. дело № 21199/2024г. по описа на Софийски районен съд, 37 състав в
частта, в която Р. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „********,
******** е осъден да заплаща на непълнолетното си дете А.–М. Р. А., ЕГН
**********, действаща лично със съгласието на своята майка И. Г. П., ЕГН
**********, двете с адрес: гр. София, ж.к. Лозенец, бул. „********. 3, месечна
издръжка за разликата над сумата от 380 лева до присъдения размер от 500
(петстотин) лева, считано от 12.04.2024г. до настъпване на законна причина,
3
изменяща размера или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.–М. Р. А., ЕГН **********, действаща
лично със съгласието на своята майка И. Г. П., ЕГН **********, срещу Р. С.
А., ЕГН ********** иск по чл. 150 от СК, за заплащане на месечна издръжка
за разликата над сумата от 380 лева до присъдения размер от 500 лева,
считано от 12.04.2024г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване.
ОТМЕНЯ съдебно решение № 18271 от 10.10.2024г., постановено по
гр. дело № 21199/2024г. по описа на Софийски районен съд, 37 състав, в
частта, в която Р. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „********,
********, е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса от 172.80 лева.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 18271 от 10.10.2024г.,
постановено по гр. дело № 21199/2024г. по описа на Софийски районен съд,
37 състав в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от
А.–М. Р. А., ЕГН **********, действаща лично със съгласието на своята
майка И. Г. П., ЕГН **********, срещу Р. С. А., ЕГН **********, иск по чл.
150 от СК, за разликата над 500 (петстотин) лева до пълния предявен размер
от 750 (седемстотин и петдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4