№ 342
гр. Варна, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110115992 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „В. и к.-В.“ ООД срещу Ц. А.
Х. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното
притезание, удостоверено в Заповед № 1026/21.02.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2033/2022
г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за сумата от 307,23 лв., представляваща
главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 26.09.2019 г. до 27.01.2022
г. по партида с абонатен номер *** за обект – имот, находящ се в гр. В., ул. „Д. С.“ №
***, и сумата от 33,03 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
24.11.2019 г. до 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 18.02.2022 г., до окончателното погасяване на
задължението.
Ищцовото дружество „В. и к.-В.” ООД твърди в исковата молба, че ответника
в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот,
находящ се в гр. В., ул. „Д. С.“ № ***, с абонатен номер ***, е ползвал предоставени от
ищеца услуги, които не е заплатил. Поради неплащане на горните суми, ищецът е
подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване
на вземането си. Навежда се довод, че процесната сума за главница представлява
служебно начислено количество вода, съгласно чл. 5, ал. 14 от ОУ, което разпоредба
предвижда, че абонатът е длъжен да осигури безпрепятстван достъп до водомерния
възел, както и да следи за неговото замръзване, увреждане и замърсяване, а при
посещение било установено, че водомерната шахта е наводнена, за което абонатът бил
уведомен. Поддържа се, че към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез
възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ
отчетеното количество ВиК услуги. В смисъл моли за уважаване на предявените
1
искове и претендира и присъждане на направените съдебни разноски. В съдебно
заседание представителят на ищцовото дружество пояснява, че служебното количество
вода е формирано на базата на един обитател с начисляване по 5 кубика на живущ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника Ц. А. Х., чрез назначения му особен представител адв. Т. Т., с който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Оспорва се качеството на потребител на ВиК услуги на ответника по смисъла на
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ, както и че претендираните ВиК услуги са
реално доставени и потребени от абоната, вкл. че отразените в Справка за недобора на
частен абонат са от реални отчети. Оспорва се и техническата изправност и
метрологична годност на средството за измерване (водомер). Навежда се, че ищецът не
е изпълнил задължението си за регулярно отчитане на средството за измерване,
монтирано в имота, евентуално собствен или ползван от ответника. Оспорват се и
твърденията досежно посещението на представители на ищеца в имота и
уведомяването на ответника относно настъпили събития и факти – замръзване,
увреждане и замърсяване на водомерен възел в имот, собствен или ползван от
ответника. При тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, както и заключението
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приложената справка от Агенция по вписванията от
19.10.2023 г., че на 09.01.2008 г. ответникът Ц. А. Х. е закупил от И. И. М. и А. Х. М.
поземлен имот и построена в него къща на адрес гр. В., ул. „Д. С.“ № ***.
Представена от ищеца е справка за недобора на частен абонат от 05.12.2022 г.,
в която за описани задълженията за абонатен № *** с титуляр Ц. А. Х. за периода от
25.10.2019 г. до 15.02.2022 г., които за исковия период от 26.09.2019 г. до 27.01.2022 г.
възлизат на общо 340,26 лв., от която сума главница в размер на 307,23 лв. и лихви –
33,03 лв.
Приложено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „В. и к.-В.” ООД, за които не се спори, че са действащи
по време на исковия период.
Видно от представения от ищеца опис на отчети на абонат № *** от таблет,
модул, самоотчет, обработен до 20.10.2023 г., при отчитането на водомера на обекта на
потребление в периода 28.02.2019 г. – 29.09.2023 г. е отразена повреда на водомера и за
целия период са начислявани по 5 куб.м. вода.
Според писмо от Община Варна – Район „М.“ след извършена проверка в
регистъра на населението е установено, че на административен адрес гр. В., ул. „Д. С.“
№ *** е регистрирано 1 лице по постоянен адрес и 1 лице по настоящ адрес.
Изяснява се от приложеното уведомително писмо № ********** (л. 75 от
делото), че на 24.10.2013 г. И. И. М. е получила писмо, с което е уведомена за
наличието на повреден водомер на адрес гр. В., ул. „Д. С.“ № *** и за предприемането
на съответни действия. Същият представител на абоната е получил и сведение за
ремонт на водомери на 24.04.2014 г., в което е отразено, че няма водомер на обекта на
потребление и шахтата е пълна с вода.
Съгласно заключението на допуснатата и неоспорена от страните по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
2
дадено, общият сбор на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен
номер *** за периода от 26.09.2019 г. до 27.01.2022 г. възлиза на 307,23 лв. по 28 броя
фактури, а сумите за лихва за забава по всяка месечна фактура, считано от съответния
им падеж в периода от 24.11.2019 г. до 15.02.2022 г. са в общ размер от 33,03 лв.
Вещото лице е констатирало, че липсват плащания по процесните фактури.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и 86
ЗЗД. Активно легитимиран да предяви исковете е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение
от задълженото по същата лице. Предмет на установителния иск е съществуването на
вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Тежестта на
доказване, т.е. процесуалното задължение да установ иналичието на действително
облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида с
абонатен номер *** за обект, находящ се на адрес находящ се в гр. В., ул. „Д. С.“ №
***, ищецът да е предоставил на потребителя водоснабдителни и канализационни
услуги и наличието на предпоставките за служебно начисляване на количество вода, на
които се позовава ищецът, вкл. твърденията си, че при посещение е установено, че
водомерната шахта е наводнена, за което абонатът е уведомен.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С
идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на „В. и к.” ООД гр. Варна. От представената по делото
справка от Агенция по вписванията се установява, че ответникът е собственик на
процесния имот, за който се предоставят ВиК услуги, с оглед на което е налице
облигационна връзка между страните и ответникът се явява обвързан от Общите
условия на ищцовото дружество.
Нормативно предвидено е задължението на потребителите да отговарят за
доставката, монтажа, проверката, поддържането и ремонта на индивидуалните
водомери – арг. чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи. Според чл. 33, ал. 2 от Наредбата при установяване на повреда в
индивидуалните водомери на потребителите представителят на оператора отправя
предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването й,
като след отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и осигурява
достъп до водомера съобразно общите условия или договора за извършване на
първоначално отчитане и пломбиране на холендъра.
Съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. по изключение се
допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб.м при топлофицирано жилище и
по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
Предвиденият в Общите условия на ВиК оператора ред за начисляване на
служебно количество вода при повреда в индивидуален водомер на потребител и при
3
липсата на такъв съответства с горепосочения ред, регламентиран в Наредба №
4/14.09.2004 г. Така съгласно чл. 26, ал. 2, вр. 20, ал. 1 от ОУ при установяване на
повреда в индивидуален водомер на потребител и неотстраняване на повредата след
отправено предписание операторът начислява количество изразходвана вода според
средномесечния разход за съответния период от предходната година, а при липса на
такива данни – по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ. Същият предвижда, че при липса на
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана вода се определя по 6
куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател.
При съвкупния анализ на представените по делото доказателства се налага
изводът, че още през 2013 г. представител на абоната е бил уведомен за наличието на
повреда на водомера и за необходимостта да предприеме съответните действия по
отстраняване на повредата с уведомително писмо № ********** от 24.10.2013 г., а на
24.04.2014 г. представител на ВиК операторът в присъствието на представител на
абоната е констатирал, че на адреса на потребление в гр. В., ул. „Д. С.“ № *** няма
водомер и шахтата е пълна с вода. Няма изискване в Наредба № 4/14.09.2004 г., както и
в Общите условия на ВиК оператора, предписанието да бъде получено лично от
потребителя, като изрично в Наредбата и ОУ е предвидена възможността
потребителите на услугите да бъдат представлявани пред оператора от свой
представител – арг. чл. 8, ал. 7, чл. 17, чл. 27а, чл. 32, чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2004
г., чл. 4, т. 7, чл. 23, ал. 4 и др. от ОУ.
Нито се твърди, нито се доказа от ответната страна, че е изпълнила
нормативното си задължение след даденото предписание на 24.10.2013 г. да отстрани
повредата на индивидуалния водомер на собствения си имот, съгласно чл. 33, ал. 2, вр.
чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Напротив,
на 24.04.2014 г. е констатирано, че няма водомер на обекта и шахтата е пълна с вода,
като няма данни след това потребителят да е монтирал нов изправен водомер в имота
си, с който да се отчита реално потребеното количество вода. В този случай намира
приложение правилото на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредбата, респ. чл. 25, ал. 8 от ОУ, като
се начислява служебно количество вода по 5 куб.м. месечно за един обитател при
нетоплофицирано. Видно от данните от Община Варна в имота има регистриран един
живущ, а не се твърди жилището да е топлофицирано.
Установи се по делото, че за исковия период от 26.09.2019 г. до 27.01.2022 г.
ищцовото дружество е начислявало количество изразходвана, отведена и пречистена
вода за партида с абонатен номер *** за обект – имот, находящ се в гр. В., ул. „Д. С.“
№ ***, по 5 куб.м. месечно, стойността на което според заключението на вещото лице
по назначената съдебно-счетоводна експертиза възлиза на 307,23 лв. Не се твърди от
ответника, че е извършил плащане на задълженията по процесните фактури, нито се
представят доказателства за това. Вещото лице също е констатирало липсата на
плащане на процесните суми за служебно начисленото количество вода.
При тези правни съображения настоящият съдебен състав намира предявеният
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
Предвид основателността на главния иск за главница за ползвани ВиК услуги,
ответникът дължи обезщетение за причинени вреди поради неточно изпълнение на
паричните задължения в темпорално отношение, което е в размер на определената
законна мораторна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД и което съгласно заключението на
4
съдебно-счетоводната експертиза за периода от 24.11.2019 г. до 15.02.2022 г. възлиза на
33,03 лв.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК в полза на ищеца се
дължат сторените от него разноски в исковото производство, а именно сумата от 730
лв. за заплатени държавна такса от 75 лв., депозит за ССчЕ от 150 лв., депозит за
особен представител на ответника от 300 лв., такса за съдебно удостоверение от 5 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно чл. 25, вр. чл. 26а от
Наредба за заплащането на правната помощ, както и сумата от 75 лв. – сторени
съдебни разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и 86
ЗЗД, в отношенията между страните, че Ц. А. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.
В., ул. „Д. С.“ № **, дължи на „В. и к.-В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „П.“ № **, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П. В.“
№ **, ет. *, сумата от 307,23 лв. (триста и седем лева и двадесет и три стотинки),
представляваща главница за периода от 26.09.2019 г. до 27.01.2022 г. и сумата от 33,03
лв. (тридесет и три лева и три стотинки), представляваща обезщетение за забава за
периода от 24.11.2019 г. до 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 18.02.2022 г., до окончателното
погасяване на задължението, дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида
с абонатен номер ***, за които има издадени фактури в периода от 25.10.2019 г. до
28.01.2022 г. за обект – имот, находящ се в гр. В., ул. „Д. С.“ № ***, за които вземания
е издадена Заповед № 1026/21.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2033/2022 г. по описа на Районен съд
– Варна, 8 с-в.
ОСЪЖДА Ц. А. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. В., ул. „Д. С.“ № **,
да заплати на „В. и к.-В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В.,
ул. „П.“ № **, сумата от 730 лв. (седемстотин и тридесет лева), представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8
ГПК.
ОСЪЖДА Ц. А. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. В., ул. „Д. С.“ № **,
да заплати на „В. и к.-В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В.,
ул. „П.“ № **, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща сторени
съдебни разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5