Решение по адм. дело №1048/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 Административно-процесуалния кодекс АПК).

Образувано е по жалба на Т. Д. П.-Г., действаща като законен представител на А. М. Г. с [ЕГН],с адрес: [населено място], община Садово, обл. Пловдив, [улица], срещу Заповед №РД-10-1653/13.05.2025г. на директора на Професионална гимназия по механотехника „Професор Цветан Лазаров“ [населено място].

Жалбоподателят, чрез своя законен представител, претендира за отмяната на оспорваната Заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и в противоречие с материалноправните норми и с целта на закона. Поддържа, че в нарушение на чл. 199, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), през учебната 2024/2025 г. спрямо него не са били изчерпани останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците.

Твърди, че са нарушени изискванията на чл.205, ал.2 от ЗПУО, тъй като не са изложени мотиви относно наложената санкция.

В съдебно заседание поддържа жалбата, претендира отмяната на оспорения административен акт. Не претендира съдебни разноски. Представя подробни писмени съображения.

Ответникът – Директорът на Професионална гимназия по механотехника „Професор Цветан Лазаров“, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира отхвърляне на същата и разноски по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата събрани по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

През учебната 2024/2025 г. жалбоподателят А. М. Г. е бил ученик в VІІІА клас в Професионална гимназия по механотехника „Професор Цветан Лазаров“ [населено място].

На 10.04.2025г. е съставен сигнал за нередност от класния ръководител на VІІІА клас – Д. Т.. Посочено е, че е получен сигнал по телефона от родител на В. / не се сочи фамилия/, че отсъства от училище поради многократни обиди и подигравки, обиди, принуждаване да носи чужди раници, сваляне на панталоните му в час по физическо възпитание и спорт. В скоби е отбелязано, че това е извършено от Г. Н./.

Не е ясно до кого е адресиран този сигнал и дали е заведен под вх. номер. На 10.04.2025г. е съставен Протокол за индивидуална консултация от педагогическия съветник Е. Б.. Посочено е, че А. Г. е изслушан във връзка с взаимоотошенията му със съученика В..

Посочено е, че на ученика е разяснен ЗПЧО и Правилник на ПГМ „Професор Цветан Лазаров“.

Съдът установи, че в Протокола за индивидуална консултация от педагогическия съветник Е. Б. /л. 11 по делото/ не е отразено поради какви точно обстоятелства и по кой ред е проведена консултация с А. Г.. Не е посочено какви са били взаимоотнашенията му с В. /без фамилия/, за да бъде проведена консултация. Не е посочено кои точно изисквания от ЗПЧО са разяснени на ученика. Също не е ясно кои права и задължения от Правилника за дейността на ПГМТ „Професор Цветан Лазаров“ са разяснени. Едва ли ученикът е запознат с цялото съдържание на Правилника, който се състои от седем глави и 68 норми. Не е конкретизирано с кой точно Правилник е запознат, дали за учебната година 2024г./2025г. или изобщо с някакъв Правилник.

Съдът установи, че Протоколът за индивидуална консултация от 10.04.2025г. е попълнен формално от педагогическия съветник Е. Б.. За същата се установи от приетите по делото писмени доказателства:Трудов договор с № РД 07-01-13 от 08.09.2017г.; Служебна бележка от 30.06.2025г.; Заповед № РД10-0150 от 16.10.2025г. на Директора на ПГМТ „Професор Цветан Лазаров“, че изпълнява длъжността педагогически съветник и са и делегирани права да извършва действия, съгласно чл. 57, ал.1, т.4 от Правилника за дейността на ПГМТ „Професор Цветан Лазаров“ преди налагане на санкция по ал.1 т.1 или 2 да изслуша ученика и да провери фактите и обстоятелствата, свързани с нарушението.

Съдът установи, че педагогическият съветник Е. Б. не е изпълнила стриктно правомощията, вменени й със Заповед № РД 10-0150 от 16.10.2024г. /л. 72 по делото/, тъй като няма данни по делото, че е проверила всички факти и обстоятелства и е установила кои точно изисквания на Правилника за дейността на училището не са изпълнени от А. Г..

На 30.04.2025г. е изготвен Протокол за среща с родител. Същият е подписан от класния ръководител, от педагогическия съветник и от Т. Д. П.-Г., в качеството й на родител на А. М. Г..

Като нарушение на Правилника за дейността на училището е посочено неизпълнение на задълженията в час, използване на запалка в час, подигравки спрямо съученик.

Съдът установи, че отново липсва конкретика. Не е ясно кои точно задължения в час не са изпълнени, подигравките спрямо кого са отправени.

На 05.05.2025г. с вх. № 3521 е представено Мотивирано предложение по чл. 203, ал.1 от ЗПУО от класния ръководител – Д. Т..

Посочено е, че А. Г. е допуснал нарушение на чл. 172, ал.1 от ЗПУО и чл. 51 от Правилника за дейността на училището, изразяващи се в непристойно поведение: подигравки, обиди, удари, насочени към негов съученик.

Съдът установи, че не е посочено коя точно точка от чл.51 от Правилника е нарушена. При това има разминаване в отразеното в Протокола за среща с родител, където се сочи, че има неизпълнение на задълженията в час, използва запалка, подигравки спрямо съученик.

При това положение не е установено в пълнота в какво точно се изразява непристойното поведение на санкционирания ученик.

На 05.05.2025г. от класния ръководител е изготвено Уведомително писмо до директора на дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“-[населено място].

Уведомена е институцията, че към дата 02.05.2025г. ученикът А. Г. е извършил следното нарушение: непристойно поведение /подигравки, обиди, удари, насочени към негов съученик/, поради което подлежи на санкция по чл. 199, ал.1, т.1 от ЗПУО.

На същата дата е изготвено Уведомително писмо от класния ръководител и до Т. Г. - родител на А. Г.. Майката е уведомена, че към дата 02.05.2025г. синът е извършил нарушение, изразяващо се в подигравки, обиди и удари, насочени към негов съученик.

От коментираните Уведомителни писма Съдът установи, че А. Г., към дата 02.05.2025г., е извършил описаните по-горе нарушения.

Но към тази дата ученикът Г. не е посещавал училище, тъй като на дата 02.05.2025г. е подадено заявление по електронната поща от родителя Т. Д. П.-Г. до класния ръководител Д. Т.. На основание чл. 62, ал.1,т.3 от Наредбата за приобщаващото образование е заявено отсъствието от учебни занятия в размер на два дни, считано от 02.05.2025г. до 05.05.2025г. на А. Г.. Изпратено е още едно съобщение с дата 07.05.25г., в което Г. сочи, че не е получила отговор по предходното си заявление.

Последвало е издаването на Заповед № РД-10-1653/13.05.2025г. на директора на Професионална гимназия по механотехника „Професор Цветан Лазаров“ [населено място], с която на основание чл. 259, ал.1 от ЗПУО, във вр. с чл. 31, ал.1, т.22 от Наредба №15/22.07.2019г. за статута на професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалност, във вр. с чл.203, ал.1 и чл. 59, т.1 от Правилника за дейността на училището е наложена санкция „забележка“ на А. М. Г..

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срок срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който пряко и непосредствено се засягат права на жалбоподателя и който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно приложимата норма на чл. 205, ал. 5 ЗПУО.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Като взе предвид изложените от жалбоподателя оплаквания и извърши проверка на административния акт, на всички основания за законосъобразност, съдът достигна до следните изводи:

Заповед № РД-10-1653/13.05.2025г. на директора на Професионална гимназия по механотехника „Професор Цветан Лазаров“ е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, установени в чл. 203, ал. 1, предл. 2-ро ЗПУО.

Актът е в предписаната от закона форма, но при издаването му са били допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които съдът определя като съществени и водещи до неговата отмяна. Съдът споделя разбирането, че нарушението на процесуалните правила е съществено тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган, а до отмяна водят онези нарушения, които, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред него въпрос.

Редът и условията за налагане на санкции на учениците са регламентирани в ЗПУО – Глава девета, Раздел III, чл. 199 – чл. 207 и в Глава трета от Наредбата за приобщаващото образование /Наредбата/( чл. 58 – чл. 69).

Според приложимата норма на чл. 199, ал. 1 ЗПУО на учениците се налагат санкции след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната им мотивация и за преодоляване на проблемното поведение. Следователно изчерпването на механизмите за преодоляване на проблемното поведение е необходимо условие преди налагане на предвидените в закона санкции. В чл. 45, т. 1 – т. 8 Наредбата неизчерпателно са посочени дейностите за въздействие върху вътрешната мотивация, една или повече от които следва да бъдат приложени за преодоляване на проблемното поведение на детето или ученика и за справяне със затрудненията му с приобщаването в образователния процес и в институционалната среда, с участието му в дейността на институцията и с поведенческите му прояви: обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му; използване на посредник при решаване на конфликт в училище; консултиране на детето или ученика с психолог/педагогически съветник; създаване на условия за включване на ученика в група за повишаване на социалните умения за общуване и за решаване на конфликти по ненасилствен начин; насочване на детето или ученика към занимания, съобразени с неговите потребности; индивидуална подкрепа за ученика от личност, която той уважава (наставничество); участие на ученика в дейности в полза на паралелката или училището, включително определяне на възможности за участие на ученика в доброволчески инициативи; други дейности, определени в правилника за дейността на институцията. В случая в Правилника за дейността на учебното заведение за учебната 2024/2025 г. не са предвидени други дейности за подкрепа и въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, освен тези, регламентирани в Наредбата.

От събраните писмени доказателства не се установява дали и какви механизми за преодоляване на проблемното поведение на ученика А. Г. са били предприети преди налагане на процесната санкция.

От обсъдените по-горе писмени доказателства: сигнал за нередност от класния ръководител на VІІІА клас – Д. Т. от 10.04.2025г.; Протокол за индивидуална консултация от педагогическия съветник Е. Б. с дата 10.04.2025г.; Протокол за среща с родител от 30.04.2025г.; Мотивирано предложение по чл. 203, ал.1 от ЗПУО от класния ръководител – Д. Т. с дата 05.05.2025г.; Уведомителни писма от 05.05.2025г. се заключава, че са налице противоречия, не е ясно кога, на кои дати е извършено нарушението, в какво точно се състои и спрямо кого.

Не се установява по делото, а не се и твърди, за конкретни прояви на ученика на 02.05.2025г., каквато дата е посочена в Уведомителните писма от 05.05.2025г.

Липсват данни класният ръководител на жалбоподателя да е предприел действия за подкрепа, установени в чл. 46 Наредбата – да разговаря с ученика за изясняване на причините довели до конкретния проблем и по възможност заедно с него да определят дейности за преодоляването му. Не са ангажирани доказателства ученикът да е бил консултиран от психолог или педагогически съветник по някой конкретен случай.

От събраните писмени доказателства се установи, че са описани формално нарушенията без ясна конкретика.

Квалифицирано е поведението на ученика като "непристойно“, без да е предприет какъвто и да е опит да се изяснят причините за това поведение и в съответствие с това да се набележат конкретни мерки и да се състави план за въздействие върху вътрешната мотивация на ученика и за справяне с "непристойното" му поведение.

На следващо място съдът приема, че оспорената Заповед е издадена в противоречие и с материалноправните норми и не съответства на целта на закона за интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик, съобразно с възрастта, потребностите, способностите и интересите му, формулирана в чл. 5 ЗПУО.

Съгласно нормата на чл. 201, ал. 2 ЗПУО видът на санкцията се определя, като се отчитат причините и обстоятелствата при извършване на нарушението, видът и тежестта му, както и възрастовите и личностните особености на ученика. В случая не се установява такава преценка да е била извършена и въз основа на нея да е определен видът на санкцията.

В оспорвания акт не са изложени мотиви за това какво е наложило спрямо А. Г. да се приложи визираната санкция. Не е ясно административният орган какво точно е приел за установено като нарушение на изискванията на ЗПУО, нормативните актове по неговото прилагане и Правилника за дейността на училището. Не е ясно какво приема за непристойно поведение. Няма изложени мотиви относно конкретното поведение на санкционирания ученик, нито има препращане към документи, съставени в хода на административната процедура.

Съгласно чл. 68 от Наредбата за приобщаващото образование (приета с ПМС № 232 от 20.10.2017 г., обн. ДВ., бр. 86/27.10.2017 г.) в мотивите на заповедта за налагане на санкцията се посочват предприетите дейности за мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното му поведение, в случай че такива са били предприети, и причините те да не дадат резултат. При липсата на мотиви за релевантните за налагането на санкцията въпроси, наказващият орган е формирал волята си в нарушение чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил всички относими за производството факти и обстоятелства.

Дефицитът на мотиви в заповедта се явява и в нарушение на разпоредбата на чл. 199 от ЗПУО, която изисква предвидените в закона санкции за неизпълнение на задълженията на учениците да се налагат след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение.

Липсата на мотиви възпрепятства съдебния контрол и е самостоятелно основание за отмяната на оспорения административен акт.

По изложените доводи съдът приема, че Заповед №РД-10-1653/13.05.2025г. на директора на Професионална гимназия по механотехника „Професор Цветан Лазаров“ [населено място] е незаконосъобразен административен акт и като такъв следва да бъде отменена.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №РД-10-1653/13.05.2025г. на директора на Професионална гимназия по механотехника „Професор Цветан Лазаров“ [населено място].

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.