Решение по КНАХД №1487/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от И. Д. К., срещу решение № 538 от 07.05.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110204485 /2024 г., по описа на ВРС, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 24-0819-002901/14.10.2024 г., издадено от Началник на група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Варна, в частта, в която на И. Д. К. за нарушение на чл.25 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата е наложена „Глоба” в размер на 200 лева.

Касаторът релевира доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Оспорва извършено нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП и счита, че в тази част обвинението от обективна и субективна страна е недоказано. Сочи, че за описаната фактическа обстановка не са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното нарушение. Отправя искане за отмяна на решението на ВРС в оспорената част и постановяване на ново по съществото на спора с отмяна на НП в тази му част. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява, не се представлява. С писмена защита вх. № 15522/ 29.09.2025г., поддържа касационната жалба. Излага становище по съществото на спора, с искане решението в обжалваната част да бъде отменено с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмени бележки вх. № 14931/ 17.09.2025г., чрез гл. юрисконсулт К. Л.-А., оспорва касационната жалба. По съществото на спора счита, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за оставянето му в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението в оспорената част е съобразено с процесуалните правила и материалния закон. В случая преценката на установените факти и събраните доказателства обосновава извод за извършено нарушение по чл. 25, ал.1 от ЗДвП, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, не е изтекла абсолютна погасителна давност за административнонаказателно преследване.

За да потвърди НП в оспорената част, ВРС е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на НП. Приел е, че посоченото нарушение е безспорно доказано и правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на нарушителя.

Решението е правилно.

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От приложените към административно наказателната преписка писмени доказателства, безспорно се установява, че процесното посочено в АУАН и в НП административно нарушение е било налице.

Разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗДвП предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Според разпоредбата на чл.179 ал.2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвижда, че се наказва с глоба в размер 200 лв., който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

В рамките на тези материални и административнонаказателни норми, по отношение на възраженията на жалбоподателя, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първоинстанционния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

Относно изложените в касационната жалба и писмена защита възражения е необходимо да се добави следното:

Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса, какъвто очевидно не е настоящия случай. Нещо повече, в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН законодателят предвижда възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта. Именно защото не всяко нарушение при съставянето на акта води до опорочаване на образуваното административнонаказателно производството, в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В изложения смисъл са неоснователни и възраженията на касатора за това, че е бил съставен протокол от ПТП в последствие. Протоколът не е част от изискванията за съставяне на АУАН и издаване на НП.

На следващо място привлеченото към административно наказателна отговорност лице се защитава срещу фактите, а не срещу хипотеза на правна норма. Неправилно е разбирането, че непосочването на конкретна хипотеза от нормата съставлява съществено процесуално нарушение. В случаите, като настоящия, когато се съдържа фактическо описание на нарушението съответстваща на неговата правна квалификация, не е било ограничено правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

При това положение, следва да се приеме, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, оспореното нарушение е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против касатора, което в потвърдената част изцяло е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд в обжалваната част е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила в тази част.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4-5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП, в полза на ОД МВР-Варна, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева.

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в, от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 538 от 07.05.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110204485 /2024 г., по описа на ВРС в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 24-0819-002901/14.10.2024 г., издадено от Началник на група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -Варна.

ОСЪЖДА И. Д. К. [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.