№ 81
гр. Велико Търново , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000357 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 324/18.06.2020 година по т. д. № 140/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново „ЗД „Бул инс” АД е осъдено да заплати на С. Х. И. сумата 140 000 лева –
обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди, причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.06.2018 година – закрито счупване на
дясна раменна кост в областта на лакътната става, закрито счупване на костите на тазовия
пръстен и трайна деформация на същия, ведно със законната лихва от 27.10.2018 година до
окончателното изплащане на обезщетението.
С посоченото решение е отхвърлен предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди в останалата му част – до пълния претендиран размер от 200 000 лева
(частичен от 400 000 лева), и за присъждане на законна лихва върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди за периода 7.07.2018 година – 26.10.2018 година като
неоснователен и недоказан.
Със същото решение е отхвърлена претенцията на С. Х. И. срещу „ЗД „Бул инс”
АД по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата 130 лева – обезщетение за
1
търпени от последната имуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 29.06.2018 година – направени разходи за заплащане на такса
придружител в болничното заведение, ведно със законната лихва от 7.07.2018 година до
окончателното ѝ изплащане, като неоснователна и недоказана.
С посоченото решение „ЗД „Бул инс” АД е осъдено да заплати на С. Х. И. сумата
4 330 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата
по делото.
Със същото решение С. Х. И. е осъдена да заплати на „ЗД „Бул инс” АД сумата
1 182 лева – направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, депозит за
свидетел, адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
С посоченото решение „ЗД „Бул инс” АД е осъдено да заплати по сметка на
Окръжен съд Велико Търново сумите: 250 лева – заплатено възнаграждение на вещо лице,
5 600 лева – дължима държавна такса, от чието заплащане ищцата е освободена.
С Определение от 3.09.2020 година по т. д. № 140/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 324 по
т. д. № 140/2019 година на Окръжен съд Велико Търново, като на страница десета от
същото, диспозитив трети, ред трети и четвърти от него се чете: „адвокат П.К. – САК, с
адрес: *********“, вместо: „С. Х. И., ЕГН **********, с адрес: град Дебелец, **********“.
С посоченото определение е изменено Решение № 324/18.06.2020 година по т. д.
№ 140/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в частта за присъденото в полза на
адвокат П.К. възнаграждение по чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, точка 2 от Закона за
адвокатурата – осъдено е „ЗД „Бул инс” АД да заплати на адвокат П.К. възнаграждение,
платимо по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на 4 645.20 лева с
включен данък върху добавената стойност за процесуално представителство на ищцата.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат П.К. – пълномощник на
С. Х. И., против Решение № 324/18.06.2020 година по т. д. № 140/2019 година на Окръжен
съд Велико Търново в частите, с които са отхвърлени претенциите за заплащане на:
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 140 000 лева до 200 000 лева (частичен
иск от 400 000 лева); обезщетение за имуществени вреди – 130 лева, законна лихва върху
обезщетенията за времето от 7.07.2018 година до 26.10.2018 година. Във въззивната жалба се
излага, че изводът на първостепенния съд за наличие на предпоставките на чл. 432 от
Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „ЗД „Бул инс” АД е правилен.
Погрешно е прието наличието на принос на обективен факт в причинно-следствената
връзка, определен на 30%. Присъдената сума е занижена – не съответства на съдебната
2
практика при компенсиране на вреди от този тип, не може да репарира в пълен обем
претърпените вреди от морално естество.
Представителят на застрахователя не е правил възражение, че заболяването на С.
Х. И. е оказало влияние върху тежестта на травмата, върху оздравителния процес на
пострадалата – забавило е същия или е направило невъзможно пълното възстановяване. С
отговора на исковата молба е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат поради неправилно поставен колан или непоставен обезопасителен колан от страна
на С. Х. И.. Съдът не може да се произнесе по възражение, което не е своевременно заявено,
още повече да приема толкова висок процент на съпричиняване от страна на пострадалата,
която е била единствено пешеходец и по никакъв начин не е допринесла за настъпване на
инцидента. Съобразно съдебната практика възражението трябва да е конкретно и да съдържа
фактически положения. Независимо от изложеното не е доказано по безспорен и
категоричен начин, че уврежданията на ищцата нямаше да настъпят при условие, че тя не
страдаше от това заболяване, респ. възможността да се възстанови напълно. Заключението
на състава на Окръжен съд Велико Търново, че деянието не е единствената причина за
вредоносния резултат и е налице обективен факт, който наред с деянието на делинквента е
допринесъл за естеството и степента на настъпилите вреди, е неправилно. Безспорно е
установено, че уврежданията са в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното
произшествие и при липса на такова е нямало да се реализират. Експертът д-р Н. Г. е
посочил, че към настоящия момент пострадалата не е възстановена – налични са
сравнително тежки остатъчни явления, изразяващи се в деформация на тазов прешлен,
контрактура на двата долни крайника, водещи до пълна невъзможност за движение в
същите, неспособност да се придвижва с две помощни средства на този етап, дори и с чужда
помощ. Никъде в заключението не е упоменато, че тези остатъчни явления са следствие от
болестта на С. Х. И., както и тя да е причината пострадалата да не може да се възстанови
напълно. Няма увреждания на здравето на ищцата, които да са с по-голяма давност. При
условие, че не беше настъпил инцидента, С. Х. И. нямаше да има процесните телесни
увреждания, нямаше да е на легло. От показанията на свидетелите е видно, че преди
пътнотранспортното произшествие ищцата се е движила самостоятелно, не е била на легло;
в последните около тридесет години не е имала никакви счупвания – последното счупване е
през 1992 година на дясното бедро и именно там е настоящото такова, случило се по време
на рехабилитация, предприета в резултат от получените при пътнотранспортното
произшествие увреждания. Наличието на принос на увредения предпоставя извършените от
него действия да нарушават предписаните правила, действията или бездействията да са в
пряка причинна връзка с настъпилия резултат – последният да е тяхно следствие.
Същевременно при съпричиняване в много малък обем, същото не следва да се отчита при
определяне размера на обезщетението.
Неправилно е отхвърлена претенцията за заплащане на имуществени вреди
поради липса на доказателства за реално изплащане на разходите. Към исковата молба е
3
приложена Фактура № **********/9.07.2018 година на стойност 130 лева за придружител на
възрастен – по тринадесет лева за десетдневен престой, издадена на името на съпруга на
ищцата от УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, където е била хоспитализирана във връзка
с получените при пътнотранспортното произшествие увреждания. Изслушаното вещо лице е
дало заключение, че всички направени разходи от пострадалата са свързани с проведеното
лечение и са били необходими. Не може да се издаде фактура при неосъществено плащане.
Съдът не е изложил мотиви в подкрепа на извода за липса на доказателства за реалното
изплащане на посочената сума.
Погрешно е присъдена лихва за забава от 27.10.2018 година до окончателното
изплащане на сумите, отхвърлена е претенцията на ищцата за заплащане на лихва за забава
върху обезщетенията за периода 7.07.2018 година – 26.10.2018 година. Правилно е прието,
че искането на застрахователя за представяне от пострадалата на изготвени в наказателното
производство експертизи, протоколи, акта за неговото приключване, не представлява такова
при условията на чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането. Процесуалният представител
на С. Х. И. не споделя становището на първостепенния съд за настъпване на забавата на
застрахователя съгласно чл. 497, ал. 1, точка 2 от Кодекса за застраховането с изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Изложени са подробни
съображения за дължимост на лихва за забава от датата на пътнотранспортното
произшествие или от 7.07.2018 година, евентуално най-късно от 26.07.2018 година – датата
на предявяване на претенцията от пострадалата.
Направено е искане да се отмени Решение № 324/18.06.2020 година по т. д. №
140/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваните части и да са постанови
друго такова, с което в полза на С. Х. И. да се присъдят още 60 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на причинените увреждания от
процесното пътнотранспортно произшествие; 130 лева – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 7.07.2018 година, евентуално от 26.07.2018 година до
окончателното изплащане на обезщетенията; в полза на адвокат П.К. да се определи
адвокатско възнаграждение за представителство пред Апелативен съд Велико Търново на
основание чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата с включен данък върху добавената
стойност.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат М.Г. – процесуален представител на „ЗД „Бул инс” АД, в който са развити
съображения за нейната неоснователност.
С Писмена молба с вх. № 250/18.01.2021 година пълномощникът на „ЗД „Бул
инс” АД е оспорил въззивната жалба, подадена от адвокат П.К. – процесуален представител
на С. Х. И..
4
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат М.Г. – пълномощник на
„ЗД „Бул инс” АД, против Решение № 324/18.06.2020 година по т. д. № 140/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново в частите, с които са уважени исковете и са присъдени
разноски. Във въззивната жалба се излага, че не са установени при условията на главно и
пълно доказване всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, в
това число причинените на С. Х. И. увреждания да са именно вследствие на инцидента.
Касае се за относително леко пътно пътнотранспортното произшествие. С. Х. И. и преди
инцидента е била с 94% инвалидност, страдала е от множество съпътстващи заболявания, в
това число от болестта на стъклените кости „остеогенезис имперфекта“ (костите са крайно
крехки и чупливи, зарастват трудно). Ищцата преди пътнотранспортното произшествие е
ходела с помощни средства поради наличие на по-къс долен крайник; вследствие на
множеството съпътстващи заболявания, в това число болестта на стъклените кости, преди
инцидента тя не е водела нормален, независим и самостоятелен живот (без чужда помощ).
Фрактурата на дясното бедро е причинена от действията (некомпетентността) на
рехабилитатора, осъществил раздвижването, а не по вина на водача на моторното превозно
средство. При условие, че костите могат да се счупят при рехабилитация, то е възможно
тазът и ръката да са се счупили от падане от собствен ръст или при нейното поставяне в
моторното превозно средство. Не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на „ЗД „Бул инс” АД.
Не се доказва С. Х. И. да е била с поставен предпазен колан. При правилно
поставен обезопасителен колан тя е нямало да изпадне между седалките. Дори да се приеме,
че коланът е недостатъчно ефективен поради ниския ръст на С. Х. И., съществуват
обезопасителни системи (за деца около 133 сантиметра – повдигната седалка), каквито тя е
можела да използва и да намали риска за себе си.
Твърдените увреждания биха настъпили и е много вероятно да са причинени при
което и да е падане на С. Х. И.. Травмите, бавният и продължаващ възстановителен процес
се дължат на съпътстващото заболяване „остеогенезис имперфекта“ на ищцата.
Непроведената рехабилитация и счупването на крак по време на осъществената такава,
заболяването на С. Х. И. са причина тя да е на легло към момента на пренията. При условие,
че съдът направи извод за доказано причиняването на травмите в резултат на инцидента,
следва да се отчете, че същите се дължат преди всичко на заболяването „остеогенезис
имперфекта“, липса на правилно поставен предпазен колан, което обуславя намаляване на
присъденото обезщетение поради обективното наличие на заболяването и съпричиняването
от самата пострадала.
Обезщетението е завишено, не съответства на критерия за справедливост по
смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, размера на обезщетенията по
дела с идентичен предмет.
Лихва е недължима поради недължимост на главното вземане. Дружеството не е
5
и в забава – не са представени всички необходими документи пред застрахователя, в това
число и банкова сметка.
Направено е искане да се отмени Решение № 324/18.06.2020 година по т. д. №
140/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваните части, да се постанови
друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове, в полза на дружеството да се
присъдят направените разноски и адвокатско възнаграждение, при намаляване на
присъденото обезщетение да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от П.К.
– процесуален представител на С. Х. И., в който са изложени доводи за нейната
неоснователност.
С писмена молба адвокат П.К. – пълномощник на С. Х. И., е оспорила въззивната
жалба на „ЗД „Бул инс” АД.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 140/2019 година на Окръжен съд Велико
Търново (първоначално гр. д. № 16092/2018 година на Софийски градски съд) е образувано
въз основа на предявени от адвокат П.К. – процесуален представител на С. Х. И., против
„ЗД „Бул инс” АД искове. В исковата молба се излага, че на 29.06.2018 година около 13.41
часа в посока изток на път А-1 на километър 208+500 при управление на лек автомобил
„Алфа Ромео“, с ДК № ВТ 35 ****, водачът Я. Й. С. нарушил правилата за движение по
пътищата – при извършване на десен завой загубил контрол над автомобила, който напуснал
пътното платно и се установил в отводнителния колан. В резултат на инцидента са
причинени телесни увреждания на С. Х. И.. По случая е образувано досъдебно производство
№ ЗМ 111/2018 година на ОД на МВР Стара Загора, което не е приключило към момента на
депозиране на исковата молба. Съществува пряка причинна връзка между деянието на
виновния водач Я. Й. С. и настъпилите обществено-опасни последици – причинените
телесни увреждания на С. Х. И.. За лек автомобил „Алфа Ромео“, с ДК № ВТ 35 **** е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за времето от 8.05.2018 година до
7.05.2019 година със „ЗД „Бул инс“ АД. В съответствие с чл. 380 от Кодекса за
застраховането С. Х. И. предявила претенциите си за изплащане на застрахователно
обезщетение пред „ЗД „Бул инс” АД, като представила всички документи, с които разполага,
но застрахователят отказал да заплати обезщетение. Налице са предпоставките за
ангажиране на отговорността на „ЗД „Бул инс” АД за репариране на причинените на С. Х.
И. вреди.
6
В резултат на инцидента С. Х. И. получила Фрактура пелвис ет фрактура
супракондилика хумери декстра. В исковата молба е проследено лечението на травмите,
получени от ищцата. Вследствие на тежките увреждания, причинени при
пътнотранспортното произшествие, С. Х. И. търпи болки и страдания, нейното
възстановяване продължава и понастоящем. При инцидента ищцата получила фрактура на
таза, фрактура на дясна лакътна става, претърпяла оперативна интервенция. За дълъг период
от време С. Х. И. била лишена от обичайния си начин на живот, трябвало да спазва постелен
режим и се нуждаела от чужда помощ. Преди пътнотранспортното произшествие тя била в
добро здравословно състояние, работоспособна и активна жена – грижила се за всички
домакински задължения, за своето семейство. С. Х. И. изпитвала цялостен дискомфорт
вследствие на травмите; изживяла изключителен стрес при инцидента. Към момента
продължава да изпитва болки в наранените области, има нарушения на съня, напрегната е,
не е в състояние да се натоварва психически и физически. Ищцата претърпяла и
имуществени вреди – 130 лева – заплатена такса за придружител.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „ЗД „Бул инс”
АД да заплати на С. Х. И. сумите: 25 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания – частичен иск от 80 000 лева; 130 лева – обезщетение за
имуществени вреди – разходи за заплащане на такса за придружител; законна лихва върху
сумите от 7.07.2018 година – датата, на която изтича срока по чл. 429, ал. 3, във връзка с чл.
430, ал. 1 от Кодекса за застраховането, до окончателното изплащане на сумите; да се
присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар с включен данък върху
добавената стойност в полза на адвокат П.К. на основание чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за
адвокатурата.
С Молба с вх. № 8040/26.08.2019 година по описа на Окръжен съд Велико
Търново адвокат П.К. – пълномощник на С. Х. И., е уточнила, че непосредствено преди и по
време на настъпване на пътнотранспортното произшествие нейната доверителка се е возила
на задната седалка на лек автомобил „Алфа Ромео“, с ДК № ВТ 35 ****.
Постъпил е отговор на исковата молба от адвокат В. Ш. – процесуален
представител на „ЗД „Бул инс” АД, с който не се оспорва наличието на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на лек
автомобил „Алфа Ромео“, с ДК № ВТ 35 ****; оспорва се вината на водача на моторното
превозно средство – не са известни обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, в
исковата молба не е изложен конкретен механизъм на пътнотранспортното произшествие;
спорят се причините за настъпване на инцидента, визирани в исковата молба; оспорва се
твърдението, че всички получени от ищцата травми са пряка и непосредствена последица от
инцидента – тя е освидетелствана с експертно решение на ТЕЛК от 2005 година с 94%
инвалидност с чужда помощ; оспорва се началния момента на дължимост на законна лихва
върху претендираните обезщетения; изтъква се липса причинно-следствена връзка между
получените от С. Х. И. травматични увреждания, сторените разходи, за които е представена
7
фактура, и настъпването на инцидента; пораженията, които са заявява, че са налице при
пострадалата, не са пряк и непосредствен резултат от пътнотранспортното произшествие;
при условията на евентуалност са изложени съображения за завишен размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди; направено е възражение за
съпричиняване – С. Х. И. е била с неправилно поставен или без поставен обезопасителен
колан и по този начин сама е допринесла за причиняване на вредоносния резултат.
Депозирана е молба от адвокат П.К. – пълномощник на С. Х. И., с която е
изразено становище по доводите и възраженията на процесуалния представител на „ЗД „Бул
инс” АД.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба от адвокат В. Ш. –
пълномощник „ЗД „Бул инс” АД, с който се поддържа отговора на исковата молба.
С протоколно Определение от 13.02.2020 година по т. д. № 140/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново е допуснато изменение на размера на иска – същият да се
счита предявен за 60 000 лева – частичен иск от претенция за 80 000 лева.
С протоколно Определение от 14.05.2020 година по т. д. № 140/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново е допуснато изменение на иска за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по размер – същият да се счита предявен за 200 000 лева – частичен
иск от 400 000 лева.
В съдебно заседание пред първостепенния съд адвокат В. Ш. – процесуален
представител на „ЗД „Бул инс” АД, е оспорила предявените искове.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 324/18.06.2020 година по т. д. № 140/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново е валидно и допустимо.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявените от С. Х. И. против „ЗД „Бул инс” АД искове за присъждане на
обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди са с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
8
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая
„ЗД „Бул инс” АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от
Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
С въззивните жалби не са оспорени изводите на първостепенния съд, че на
29.06.2018 година около 13.41 часа в посока изток на път А-1, километър 208+500 при
управление на лек автомобил „Алфа Ромео“, с ДК № ВТ 36 **** Я. Й. С. нарушил чл. 20, ал.
1 и 2 от Закона за движението по пътищата – в резултат на неправилна преценка на пътната
обстановка управлявал моторното превозно средство със скорост, по-висока от граничната
за странично плъзгане при движение по крива в завой, и аварийно задействане на
спирачната уредба, довело до блокиране на колелата на автомобила, вследствие на което
същият станал неуправляем; водачът е имал възможност и време да възприеме предстоящия
завой и пътния знак, ограничаващ движението, в резултат на което настъпило
пътнотранспортно произшествие. В констативния протокол е отразено, че при инцидента са
пострадали С. Х. И. и Я. Й. С..
Безспорно е, че към датата на настъпване на инцидента за лек автомобил „Алфа
Ромео“, с peг. № ВТ 35 **** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „ЗД „Бул инс” АД – Застрахователна полица №
BG/02/118001373800/8.05.2018 година.
В съответствие с чл. 380 от Кодекса за застраховането на 26.07.2018 година С. Х.
И., представлявана от адвокат А. Б., предявила писмено застрахователна претенция пред
„ЗД „Бул инс” АД с искане за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди. Не е спорно, че „ЗД „Бул инс” АД не е заплатило обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди на С. Х. И..
9
Свидетелят К. Н. И. – съпруг на С. Х. И., заявява, че последната страда от болест
на Хобс, бъбречна недостатъчност, исхемия, високо кръвно налягане, хромозомна
недостатъчност по рождение. Той обяснява, че остоеогенезис имперфекта е заболяване на
костите, при което организмът трудно възприема калция. Последното счупване преди
инцидента е било на дясното бедро на съпругата му през 1992 година. С. Х. И. е висока
около 130-135 сантиметра. Преди пътнотранспортното произшествие тя стояла зад шофьора,
била с поставен колан, който вследствие на удара се откачил. Подир инцидента се оплаквала
от болки в тазовите кости. След рентгеновите снимки са сложили гипс на дясната ръка, с
който стояла около шест месеца. Не са правили операция на таза с оглед заболяванията, от
които страда, а само са го позиционирали. С. Х. И. и нейният съпруг престояли около десет
дни в болницата в гр. Стара Загора. След дехоспитализацията С. Х. И. била на легло в
продължение на една година. Нейните близки я завели на раздвижване в гр. Велико Търново
и рехабилитаторката счупила дясното бедро. Счупването е в областта на винта, поставен
през 1994 година. Към момента на разпита на свидетеля съпругата му е в гипс повече от пет
месеца и е в легнало положение. От година и половина С. Х. И. е с антидекубитален дюшек.
Преди катастрофата тя се движела спокойно с патерица, тъй като единият крак е по-къс.
Една година след произшествието болките в таза на С. Х. И. отшумели. Кракът все още не е
калцирал, има болки и е с поставени шина и гипс. С. Х. И. движи счупената ръка, но с нея
не може да вдига тежки предмети, а само леки неща.
Свидетелят Я. Й. С. – син на С. Х. И., сочи, че преди инцидента майка му е
страдала от исхемична болест на сърцето, високо кръвно, хипертонична болест, болест на
Хобс на белите дробове, имала вродено заболяване на костите. Преди тридесет години С. Х.
И. е имала счупване на костите. Преди инцидента С. Х. И. стояла на задната седалка (зад
шофьорското място) на автомобила, управляван от свидетеля, била с поставен
обезопасителен колан. След удара Я. Й. С. видял, че майка му се е озовала между двете
седалки на земята – явно вследствие високата скорост, силния удар и наклона се е
изплъзнала от колана, който бил в увиснало състояние, закопчан на седалката.
От писмените доказателства по делото и заключението на експерта д-р Н. В. Г.,
което съдът приема за законосъобразно и обосновано, се установява, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие на 29.06.2018 година С. Х. И. е получила закрито
счупване на костите на тазовия пръстен; закрито счупване на дясна раменна кост в областта
на лакътната става; трайна деформация на тазовия пръстен; счупване на дясна бедрена кост
при провеждане на лечебната физкултура и физиотерапия. Проведено е консервативно
лечение чрез имобилизация, направен е опит за осъществяване на лечебна физкултура и
физиотерапия без резултат. В момента възстановяването на С. Х. И. продължава и не е
завършило. Тя не е възстановена, налични са сравнително тежки остатъчни явления –
деформация на тазов прешлен, контрактура на двата долни крайника, водещи до пълна
невъзможност за движение в същите, неспособност С. Х. И. да се придвижва с две помощни
средства на този етап, дори и с чужда помощ. Всички направени от С. Х. И. разходи са във
10
връзка с проведеното лечение и са били необходими за същото. Вещото лице не може да
отговори дали С. Х. И. е била с правилно поставен предпазен колан – с оглед
придружаващото заболяване остеогенезис имперфекта дори и с поставен такъв е възможно
получените травми да са налични с оглед лесната чупливост на костите. Счупването на
дясна раменна кост, счупването на костите на тазовия пръстен са вследствие на
претърпяното пътнотранспортно произшествие. Счупването на дясната бедрена кост е във
връзка с провеждането на физиотерапия и може да се приеме, че е в причинно-следствена
връзка със същото пътнотранспортно произшествие. При извършения преглед на С. Х. И.
вещото лице е констатирало, че десният долен крайник е с гипсова имобилизация; обемът на
движение на дясната ръка е почти пълен; обем на движение в двете тазобедрени стави, двете
глезенни стави – невъзможни.
В съдебно заседание експертът д-р Н. В. Г. е обяснил, че С. Х. И. е с
изключително нисък ръст (с ръст на дете), поради което поставен предпазен колан не
действа по същия начин, както при възрастен човек с нормален ръст – има възможност
тялото да излезе от колана. От друга страна С. Х. И. е с много намалена подвижност –
тялото е доста резистентно по отношение на възможността да реагира при внезапен удар.
Тя страда от „болест на стъклените кости“, при която инерционният момент и
натоварващите инерционни сили, които биха могли да причинят счупвания, са многократно
по-малки отколкото при нормални кости – при нея десетократно или петнадесеткратно е по-
малка силата, която може да причини счупване, в сравнение с силата, водеща до идентично
счупване при нормален човек. Към момента С. Х. И. е със счупено бедро, получено при
преместване по време на физиотерапия, която е била необходима вследствие на травмите,
получени при пътнотранспортното произшествие. Вещото лице е категорично, че
заболяването има отношение към уврежданията, но не може да се ангажира със становище
дали при условие, че увредената е била напълно здрава, е щяло да настъпи такова счупване.
С оглед механизма на реализиране на пътнотранспортното произшествие С. Х. И. буквално
е излязла от колана. Касае се за лесна чупливост на костите. При условие, че тя не страдаше
от такова заболяване, нямаше да се счупи дясното бедно. Заболяването на С. Х. И. влияе
върху продължителността на оздравителния процес. Тя няма да се възстанови. В момента е
на легло, но евентуално може да успее да ползва инвалидна количка.
Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а последната е следствие на конкретно действие или бездействие
на делинквента. Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост
предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице.
Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, да не бъде
негово случайно следствие. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата
– вредата да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития,
едно от които е твърдяното в процеса за вредоносно такова, но това не изключва
отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се предполага,
11
а трябва да се докаже.
От заключението на експерта д-р Н. В. Г. и дадените от него обяснения в съдебно
заседание се установява по несъмнен начин, че при пътнотранспортното произшествие на
29.06.2018 година С. Х. И. е получила закрито счупване на костите на тазовия пръстен,
закрито счупване на дясна раменна кост в областта на лакътната става; трайна деформация
на тазовия пръстен. „Болестта на стъклените кости“, от която страда С. Х. И., има
отношение към получените при инцидента травми, влияе върху продължителността на
оздравителния процес. Следователно налице е комплексен каузален фактор – травматичните
увреждания като следствие от противоправното поведение на водача на лек автомобил
„Алфа Ромео“, с ДК № ВТ 35 ****, заболяването на С. Х. И. – „болест на стъклените кости“.
Заболяването на увреденото лице, противоправното поведение на водача на моторното
превозно средство са необходими условия за вредата и се намират в пряка и непосредствена
причинна връзка с нея.
Установената с чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите презумпция за
вина на делинквента не се оборва от събраните по делото доказателства.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са безспорно установени всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Налице са предпоставките на
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „ЗД „Бул инс”
АД. При оценката на вредите с оглед установената комплексна каузална верига, трябва да се
отчете фактическото допринасяне за настъпването на резултата на другия причинен фактор
– заболяването на С. Х. И., като обезщетението следва да се намали с този каузален принос.
Не се касае за съпричиняване по смисъла на закона, което визира човешко поведение, а за
причинен процес извън такова поведение за последиците, за които застрахователят не следва
да отговаря. С отговора на исковата молба представителят на дружеството-застраховател е
оспорил твърдението, обективирано в исковата молба, че всички получени от С. Х. И.
Травми са пряка и непосредствена последица от пътнотранспортното произшествие и се е
позовал на експертното решение на ТЕЛК от 2005 година, с което на увреденото лице са
определени 94% инвалидност с чужда помощ, с водеща диагноза: „Вродени костно-
мускулни деформации“ и общо заболяване: „Инперфекта ст. пост фрактурам феморис
синитри ет хумерис декстраупсевдоартрозис феморис билатералисухипертонит болест I-II
ст, сърдечна форма, умерена степен“. Съдът приема, че след определяне размера на сумата,
предназначена за репариране на установените и доказани неимуществени вреди, същата
следва да се намали с отчитане приноса на заболяването на С. Х. И., който съдът определя
на 30% от крайния неблагоприятен резултат. „ЗД „Бул инс” АД отговаря за останалите 70%
от доказаните от С. Х. И. и подлежащи на репариране вреди.
На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които
са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта).
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
12
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
отсъждане на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като
ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към
29.06.2018 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лева (чл. 492, точка
1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 510 лева.
Обезщетение се дължи не само за съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и за
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са дадените разяснения в ППВС
4/1968 година – понятието „справедливост“ не е абстрактно такова, а е свързано „с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“, каквито са
„характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.“ В горния смисъл е и практиката на Върховния
касационен съд на Република България, формирана с решения, постановени по реда на чл.
290 от ГПК – Решение № 83/6.07.2009 година по т. д. № 795/2008 година на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 1/26.03.2012 година по т. д. № 299/2011 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
189/4.07.2012 година по т. д. № 634/2010 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
95/24.10.2012 година по т. д. № 916/2011 година на ВКС, ТК, I т. о., Решение №
121/9.07.2012 година по т. д. № 60/2012 година на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
С оглед продължителността и интензитета на понесените неимуществени вреди
от С. Х. И. вследствие на уврежданията, получени при пътнотранспортното произшествие,
станало на 29.06.2018 година, доказани в настоящото производство – закрито счупване на
костите на тазовия пръстен, закрито счупване на дясна раменна кост в областта на лакътната
става; трайна деформация на тазовия пръстен, контрактура на двата долни крайника, водещи
до пълна невъзможност за движение в същите; проведеното лечение; нейната възраст (61
години към датата на инцидента), социално-икономическите условия в страната при
настъпване на вредите и към момента, прогнозата за здравословното състояние на
увреденото лице – тя не е възстановена, налични са сравнително тежки остатъчни явления –
13
деформация на тазов прешлен, контрактура на двата долни крайника, водещи до пълна
невъзможност за движение в същите, невъзможност С. Х. И. да се придвижва с две
помощни средства на този етап, дори и с чужда помощ; в момента е на легло, може
евентуално да успее да ползва инвалидна количка, но няма да се възстанови; промяната в
нейния начин на живот, съдът смята, че обезщетение в размер на 200 000 лева е достатъчно
да репарира понесените физически и морални болки и страдания. Не са налице предпоставки
за отсъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер от посочения или
за неговото намаляване. Първостепенният съд е обсъдил обстойно установените в хода на
процеса обстоятелствата, които имат значение за определяне по справедливост на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Уважаването на претенцията за
неимуществени вреди в по-голям или по-малък размер би довело до несъответствие на
обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения
критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи.
Присъждането на обезщетение не бива да служи за обогатяване. Съобразно реално
претърпените от С. Х. И. неимуществени вреди, конкретните икономически условия в
страната, съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, съдът намира, че доводите на процесуалния представител на С. Х.
И. за занижаване на обезщетението с оглед визирания по-горе размер са неоснователни.
Обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите се присъжда според
спецификата на всеки конкретен случай. При определяне на размера на обезщетението
съдът съобрази в съвкупност всички релевантни факти и обстоятелства, описани по-горе. По
същите съображения неоснователни са и оплакванията на пълномощника на „ЗД „Бул инс”
АД относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди на С. Х. И..
След коригиране на размера на обезщетението – 200 000 лева, с приетия процент каузален
принос, обезщетението за неимуществени вреди, което дължи дружеството-застраховател на
С. Х. И. е 140 000 лева.
Безспорно е, че при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят разполага с всички материалноправни и процесуалноправни възражения,
основаващи се както на застрахователното му отношение със застрахования, така и на
деликтното такова. Застрахователят е в правото си да прави на третото лице всички
възражения, които се отнасят до основанието и размера на дължимото обезщетение (в това
число, че не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане; пострадалият е
съпричинил вредите – чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите; част от вредите
са вече поправени от застрахования и други). В производството по чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането приносът на пострадалия трябва да се установи по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела (Решение №
92/24.07.2013 година по т. д. № 540/2012 година на Върховен касационен съд). В същия
смисъл е формираната практика на Върховен касационен съд на Република България по реда
на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 54/22.05.2012 година по т. д. № 316/2011 година,
ІІ т. о.; Решение № 44/26.03.2013 година по т. д. № 1139/2011 година на ВКС, ТК; Решение
14
№ 151/12.11.2012 година по т. д. № 1140/2011 година на ВКС, ІІ т. о.; Решение №
74/04.06.2010 година по т. д. № 679/2009 година на І т. о.; Решение № 55/30.05.2009 година
по т. д. № 728/2008 година, І т. о.).
Според Решение № 135/31.10.2011 година по т. д. № 971/2010 година на
Върховен касационен съд на Република България при извършване на преценка относно
съпричиняването на настъпилите в резултат на пътнотранспортно произшествие вреди
трябва да се отчита не само факта на осъществено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали то е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
От показанията на свидетелите К. Н. И., Я. Й. С., ценени съобразно чл. 172 от
ГПК, необорени от други доказателства по делото, се установява, че към момента на
инцидента С. Х. И. е била с поставен обезопасителен колан. В писменото заключение
вещото лице д-р Николай Василев Гецов е отразил, че не може да отговори дали С. Х. И. е
била с правилно поставен предпазен колан – с оглед придружаващото заболяване
остеогенезис имперфекта дори и с поставен такъв е възможно получените травми да са
налични поради лесната чупливост на костите. В съдебно заседание експертът д-р Н. В. Г. е
пояснил, че С. Х. И. е с изключително нисък ръст (с ръст на дете), вследствие на което
поставен предпазен колан не действа по същия начин, както при възрастен човек с нормален
ръст – има възможност тялото да излезе от колана. В този смисъл са и показанията на
свидетелите К. Н. И., Я. Й. С.. Не се установява при условията на главно и пълно доказване
С. Х. И. да е нарушила правилата за движението по пътищата – да е била с неправилно
поставен предпазен колан или да не е ползвала такъв към момента на инцидента, и по този
начин да е допринесла за настъпване на деликта. Въз основа на изложеното възражението за
съпричиняване от страна на С. Х. И. е неоснователно.
По изложените съображения, съдът смята, че предявеният иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането от С. Х. И. против „ЗД „Бул инс” АД
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на
140 000 лева. В останалата част – за сумата над 140 000 лева до претендираните 200 000
лева – частичен иск от 400 000 лева, претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е неоснователна и недоказана.
С. Х. И. претендира за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 130 лева на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. По делото е представен
препис от Фактура № **********/9.07.2018 година, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р Ст.
Киркович“ АД, с посочени получател и пациент К. Н. И. за 130 лева – придружител за
възрастни за един ден. Първостепенният съд е приел, че необходимостта от тези разходи за
болничния престой е безспорна и е естествен резултат от действителното състояние на
ищцата, но липсват доказателства за нейното реално заплащане. Фактурата е частен
свидетелстващ документ, в който е отразен начин на плащане в брой, но не е представен
15
документ за плащане. Единствено фактурата за получено авансово плащане доказва самото
плащане. Останалите фактури следва да се преценяват на общо основание като частни
свидетелстващи документи в съвкупност с останалите доказателства по делото за извършено
плащане, каквито в случая липсват. Фактурата удостоверява извършването на сделката, а
плащането следва да се установи с касов бон. Плащането на определено парично
задължение може да се докаже с относимите към съответния начин на плащане
доказателствени средства – по банков път със съответните платежни банкови документи; в
брой с касов бон, разходен или приходен касов ордер и съответните квитанции към тях;
разписка и други писмени документи.
По изложените съображения, съдът смята, че предявеният от С. Х. И. против „ЗД
„Бул инс” АД иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на 130 лева –
обезщетение за имуществени вреди, е неоснователен и недоказан. Доводът на процесуалния
представител на С. Х. И. за допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд е
несъстоятелен – съдът не е длъжен да дава указания на страната за ангажиране на други
доказателства при условие, че представените от нея такива са непълни или чрез тях не може
да се установи съответния факт.
С. Х. И. е сезирала „ЗД „Бул инс“ АД с искане за заплащане на застрахователно
обезщетение на 26.07.2018 година. С Писмо с рег. № НЩ-379/14.08.2018 година „ЗД „Бул
инс“ АД е изискало от увреденото лице да представи влязъл в сила акт – присъда, решение
или споразумение по наказателно дело, или постановление за прекратяване на наказателно
производство; автотехническа експертиза; съдебномедицинска експертиза; протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица към него, медицински документи,
удостоверяващи получените увреждания и оздравителния период, в оригинали или заверени
копия. Адвокат А. Б. – пълномощник на С. Х. И., е представил заверено копие от епикриза.
С Писмо с изх. № НЩ-6304/11.09.2019 година „ЗД „Бул инс“ АД отново е изискало
посочените по-горе документи; в същото е посочено, че към момента няма основание за
удовлетворяване на претенцията. Представителят на увреденото лице е представил преписи
от фактури. С последвали писма с изх. №№ НЩ-8923/11.12.2018 година, НЩ-
4914/24.06.2019 година, НЩ-7126/17.09.2019 година дружеството-застраховател отново е
изискало от увреденото лице изброените документи.
На 29.11.2018 година С. Х. И. е предявила исковете по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането против „ЗД „Бул инс” АД пред Софийски градски съд.
По реда на чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането застрахователят може да
изиска доказателства за обстоятелства, относими към основанието и размера на
претенцията, които увреденото лице има обективна възможност да представи. В случая
искането за представяне на акт, с който е приключило наказателното производство, е
неизпълнимо до изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за
застраховането – постановлението за прекратяване на досъдебното производство е изготвено
16
на 26.10.2018 година, на която дата изтича срока за произнасяне от „ЗД „Бул инс“, и не е
било влязло в сила към този момент. Същевременно постановлението за прекратяване на
наказателното производство не е от значение за установяване на механизма на
пътнотранспортното произшествие или на други обстоятелства, свързани с дължимостта на
обезщетението. Изготвените в хода на досъдебното производство заключения от вещи лица
имат доказателствено значение само за нуждите на наказателния процес и не обуславят
произнасянето на застрахователя, който определя обезщетението чрез застрахователна
експертна комисия при него .
С оглед на изложеното искането на дружеството-застраховател за представяне на
изготвени в хода на наказателното производство експертизи и на акта за неговото
приключване не представляват искане по реда и при условията на чл. 106, ал. 3 от Кодекса
за застраховането. В тази хипотеза забавата на застрахователя настъпва съгласно чл. 497, ал.
1, точка 2 от Кодекса за застраховането с изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от
Кодекса за застраховането за произнасяне по застрахователната претенция. Непосочването
на банкова сметка не е обстоятелство, обуславящо недължимост на застрахователното
обезщетение, и не възпрепятства неговото определяне. Разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от
Кодекса за застраховането не намира приложение при дължимо застрахователно
обезщетение по чл. 432 от Кодекса на застраховането, по отношение на което
застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 от Кодекса за застраховането, в хипотезата на
оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице
пряк иск до приключване на въззивното производство. Въззивното производство е
образувано не само по жалба на С. Х. И., но и на такава, депозирана от „ЗК „Бул инс“
против решението на първостепенния съд в осъдителната част. В случая дружеството-
застраховател е изпаднало в забава на 27.10.2018 година след изтичане на 26.10.2018 година
на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, точка 2, във връзка с чл. 496, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
С Решение № 128/4.02.2020 година по т. д. № 2466/2018 година, I т. о. на
Върховен касационен съд на Република България е прието, че при предявен пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в застрахователната сума по чл. 429 от Кодекса за застраховането, в сила
от 1.01.2016 година, се включва дължимото от застрахования на увреденото лице
обезщетение за забава от момента на уведомяване на застрахователя, респективно
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от датата на
увреждането. Съгласно чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, точка 2 – лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, точка 2 от Кодекса за
17
застраховането или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В чл. 494, точка 10 от Кодекса за
застраховането изрично е визирано, че застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите не заплаща лихви и съдебни разноски извън
тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от Кодекса за застраховането при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 от Кодекса за застраховането – не се покриват лихви за времето от датата на
деликта до момента на уведомяване на застрахователя. С действащия Кодекс за
застраховането е въведена абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия
иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането – отправяне на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането. След предявяване на
претенцията от увреденото лице за застрахователя е налице нормативно регламентиран срок
за произнасяне – чл. 496 от Кодекса за застраховането. Непроизнасянето на застрахователя и
неизплащането на застрахователното обезщетение е свързано с: изпадане на застрахователя
в забава – чл. 497, ал. 1, точки 1 и 2 от Кодекса за застраховането – в тази хипотеза той
дължи лихва за собствената си забава; възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането. В същия смисъл е и Решение № 167/30.01.2020 година по т. д. № 2273/2018
година, II т. о. на Върховен касационен съд на Република България.
С оглед липсата на други данни по делото, настоящият състав приема, че
дружеството-застраховател е уведомено за застрахователното събитие на 26.07.2018 година
с предявяване на претенцията от увреденото лице. Следователно от 26.07.2018 година до
26.10.2018 година дружеството-застраховател дължи законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 429, ал. 3, във връзка с
чл. 493, ал. 1, точка 5 и чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането. След изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховането дружеството-застраховател
дължи законна лихва за собствената си забава по чл. 497, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че претенцията на С. Х. И. за
заплащане на законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е неоснователна и недоказана за периода 7.07.2018 година – 25.07.2018 година. От
26.07.2018 година до 26.10.2018 година включително „ЗД „Бул инс” АД дължи законна
лихва за забава на С. Х. И. върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл. 429, ал. 3, във връзка с чл. 493, ал. 1, точка 5 и чл. 429, ал. 2, точка 2 от
Кодекса за застраховането.
Крайните изводите на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на
първостепенния съд. Решение № 324/18.06.2020 година по т. д. № 140/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново е неправилно в частта, с която е отхвърлена претенцията на С.
Х. И. за законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди за периода
18
26.07.2018 година – 26.10.2018 година като неоснователна и недоказана, поради което на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което
„ЗД „Бул инс“ АД да бъде осъдено да заплати на С. Х. И. законна лихва за забава върху
140 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, за времето от
26.07.2018 година до 26.10.2018 година на основание чл. 429, ал. 3, във връзка с чл. 493, ал.
1, точка 5 и чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането. Решение № 324/18.06.2020
година по т. д. № 140/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в останалите части е
правилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция „ЗД „Бул инс“ АД следва да
бъде осъдено да заплати в полза на адвокат П.К. сумата 165.86 лева – адвокатско
възнаграждение с включен данък върху добавената стойност съразмерно с уважената част от
въззивната жалба, на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, точка 2 от Закона за
адвокатурата.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд
Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 324/18.06.2020 година по т. д. № 140/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново В ЧАСТТА , с която е отхвърлена претенцията за заплащане
на законна лихва върху сумата 140 000 лева – застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, за периода 26.07.2018 година – 26.10.2018 година, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ 87, да заплати на С. Х. И., с ЕГН **********, от гр. Дебелец,
**********, с адрес за призоваване: ************ – адвокат П.К., законна лихва за забава
върху 140 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, за времето от
26.07.2018 година до 26.10.2018 година на основание чл. 429, ал. 3, във връзка с чл. 493, ал.
1, точка 5 и чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 324/18.06.2020 година по т. д. № 140/2019 година
на Окръжен съд Велико Търново в останалите части.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ 87, да заплати в полза на адвокат П.К., с адрес: ************, сумата
165.86 лева – адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената стойност
съразмерно с уважената част от въззивната жалба, на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал.
1, точка 2 от Закона за адвокатурата.
19
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20