№ 3175
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100503867 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД и насрещна
въззивна жалба на „В.Е.А.К.“ ООД срещу решение № 14707/16.12.2022 г. по гр.д. №
29870/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
„Топлофикация София“ ЕАД обжалва решението в частта, с която са отхвърлени
предявените срещу „В.Е.А.К.“ ООД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 59 и чл. 86 ЗЗД, както следва: за разликата над 225 лв. до 1461,95 лв. и за периода от
01.05.2019 г. 15.03.2020 г. – стойността на топлинна енергия, доставена в магазин,
намиращ се в гр. София, ул. ****, аб. № 33370; изцяло искът за сумата в размер на
264,11 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 25.01.2022 г., изцяло искът
за сумата в размер на 22,31 лв. – цена за дялово разпределение за периода от м.05.2019
г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от 01.02.2022 г. до погасяването, изцяло
искът за сумата в размер на 4,41 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до
25.01.2022 г.
„В.Е.А.К.“ ООД обжалва решението в частта, с която е уважен искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД за
1
установяване дължимостта на сумата в размер на 225 лв., ведно със законната лихва от
01.02.2022 г. до погасяването - стойността на топлинна енергия за периода от
16.03.2020 г. до 30.04.2020 г., доставена в магазин, намиращ се в гр. София, ул. ****,
аб. № 33370.
„Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението в частта, с която исковете са
отхвърлени, е неправилно. Счита, че в качеството си на собственик на имота, в който е
предоставяна топлинна енергия, ответното дружество дължи заплащането на цената .
Ето защо, моли решението да бъде отменено в отхвърлителната част и исковете да
бъдат уважени изцяло. Претендира разноските по производството.
„В.Е.А.К.“ ООД, твърди, че решението в частта, с която искът за главница е
уважен, е неправилно. Сочи, че задължението за заплащане на топлинната енергия в
имота следва да бъде понесено от трето за процеса лице – наемател на имота по
договор за наем, който е действал и в периода, за който е уважен искът. Ето защо, моли
решението в частта, с която искът за главница е уважен, да бъде отменено и искът да
бъде отхвърлен. Оспорва въззивната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД.
Претендира разноските.
Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на
въззивните жалби.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че
ответникът „В.Е.А.К.“ ООД дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумите,
както следва: 1461,95 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода
от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. за следния имот – магазин, намиращ се в гр. София, ул.
****, аб. № 33370, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2022 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, сумата
в размер на 264,11 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за
периода от 01.07.2019 г. до 25.01.2022 г., сумата в размер на 22,31 лв., представляваща
цена за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.02.2022 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, сумата в размер на 4,41 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 01.07.2019
г. до 25.01.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
21.02.2022 г. по ч.гр.д. № 5179/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
С обжалваното решение искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД е уважен за
2
сумата в размер на 225 лв., ведно със законната лихва от 01.02.2022 г. до погасяването -
стойността на топлинна енергия за периода от 16.03.2020 г. до 30.04.2020 г., доставена
в магазин, намиращ се в гр. София, ул. ****, аб. № 33370, като са отхвърлени, както
следва: искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за разликата над
225 лв. до 1461,95 лв. и за периода от 01.05.2019 г. 15.03.2020 г. – стойността на
топлинна енергия, доставена в магазин, намиращ се в гр. София, ул. ****, аб. № 33370;
изцяло искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата в размер
на 264,11 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 25.01.2022 г., изцяло
искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за сумата в размер на 22,31
лв. – цена за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със
законната лихва от 01.02.2022 г. до погасяването, изцяло искът с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 4,41 лв. – мораторна лихва за
периода от 01.07.2019 г. до 25.01.2022 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД:
На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата
молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника топлинна енергия
за стопански нужди, със спестяването на разходи за заплащането на която ответникът
се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи за
предоставяне на ответника на топлинна енергия за стопански нужди.
За основателност на исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна услуга в твърдените
количества и при посочената стойност, с която ответникът се е обогатил за сметка на
обедняване на ищеца, тъй като е потребил топлинна услуга, без да заплаща стойността
, т.е. не е извършвал разходи за потребената от него топлинна услуга за стопански
нужди.
Следва да се установи дали в процесния имот – магазин, намиращ се в гр.
София, ул. ****, аб. № 33370, ищецът е доставял топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2020 г. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, в посочения имот реално е доставена топлинна енергия, цената
на която възлиза на 1328,89 лв. За осъщественото дялово разпределение в процесния
имот за периода, предмет на делото, се дължи сумата в размер на 22,31 лв.
В настоящия случай ищецът основава претенцията си на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
3
стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.
Не се спори по делото, а и от представения към исковата молба договор за покупко-
продажба от 16.06.2006 г., обективиран в нотариален акт № 112/16.06.2008 г., том II,
рег. № 5746, дело № 250/2006 г. по описа на нотариус В.Г., се установява, че ответното
дружество „В.Е.А.К.“ ООД е придобило собствеността по отношение на процесния
имот на 16.06.2006 г.
В същото време обаче, от представения договор за наем от 27.02.2019 г. се
доказва, че ползвател на имота в периода от 27.02.2019 г. до 15.03.2020 г. е било
дружеството „И.****“ ЕООД. Верен е изводът на районния съд, че се явява доказано
обстоятелството, че договорът за наем е действал до 15.03.2020 г., тъй като в чл. 5 от
същия изрично е уговорен срок на договора, който изтича на 15.03.2020 г.
Недоказано в първоинстанционното производство е твърдението на ответника –
наемодател по договора, че след изтичане на срока на договора ползването на имота е
продължило от страна на наемателя, поради което договорът за наем е продължен за
неопределено време, съответно – че е сключен нов договор за наем след изтичане на
срока на първоначалния. В тази връзка следва да се посочи, че представените
доказателства пред въззивната инстанция за установяване на този факт не са приети от
въззивния съд, тъй като не са налице предпоставките по чл. 266 ГПК – писмените
доказателства нито са новоузнати, нито са нововъзникнали по смисъла на посочения
законов текст, като процесуалната преклузия за представянето им е настъпила в
първоинстанционното производство след доклада на делото, който е изготвен в
съответствие с изискванията на чл. 146 ГПК.
Следователно, за част от процесния период, а именно – от м.05.2019 г. до
15.03.2020 г., топлоснадбеният имот е бил ползван по договор за наем от трето за
настоящия процес лице - „И.****“ ЕООД, което е спестило разходи за заплащане на
доставената в имота топлинна услуга, поради което претенцията спрямо собственика
на имота е неоснователна за този период.
Ответникът, като собственик на имота, в която е предоставяна топлинна услуга,
дължи цената за ползването за периода от 16.03.2020 г. до м.04.2020 г., която по реда
на чл. 162 ГПК във връзка с приетата съдебно-техническа експертиза е определена на
сумата в размер на 225 лв. Не са налице доводи за неправилност на решението в частта,
касаеща размера на присъдената цена за топлинна енергия за цитирания период,
поради което въззивният съд не дължи произнасяне по този факт.
Ответникът не дължи цена за дялово разпределение, доколкото се претендира
такава за периода от м.05.2019 г. до м.02.2020 г., в който не е ползвал топлоснабдения
имот, съответно – не е спестил разходи, дължими за осъществяваното дялово
разпределение. Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД
за установяване дължимост на цена за дялово разпределение се явява неоснователен.
4
Настоящият съдебен състав достигна до фактически и правни изводи за
наличието на главен дълг за сумата от 225 лв., представляваща стойността на
потребена топлинна услуга за периода от 16.03.2020 г. до м.04.2020 г. по иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД.
Задължението, основано на фактическия състав на неоснователно обогатяване, е
без срок за изпълнение, поради което за поставянето на длъжника в забава е
необходима покана. По делото не са представени доказателства, от които да може да се
формира извод, че ищецът е поканил ответника да му заплати процесното задължение
преди датата на подаване на исковата молба, поради което ответникът не е бил в забава
и не дължи лихва за забава. Ето защо, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД са неоснователни, поради което подлежат на отхвърляне.
Във връзка с изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е
правилно, поради което същото подлежи на потвърждаване.
По разноските:
В полза на „В.Е.А.К.“ ООД следва да се присъди сумата в размер на 600 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от въззивната
жалба на „Топлофикация София“ ЕАД.
В полза на „Топлофикация София“ ЕАД следва да се присъди сумата в размер на
100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
въззивната жалба на „В.Е.А.К.“ ООД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14707/16.12.2022 г. по гр.д. № 29870/2022 г. по
описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на
„В.Е.А.К.“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
въззивната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД.
ОСЪЖДА „В.Е.А.К.“ ООД, ЕИК *********, да заплати в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от въззивната жалба на „В.Е.А.К.“ ООД.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
5
сървисис“ ЕООД, на страната на жалбоподателя – „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6