№ 3823
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110166789 по описа за 2021 година
Ищецът М.Б. предявява против иск .. при твърдение, че срещу нея е образувано
изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден в полза на .., по което, с
молба от 17.7.2018г. ответникът е представил договор за цесия, сключен с взискателя, и е
конституиран по него. Сочи, че вземанията са в погасителна давност, поради което и
предявява отрицателен установителен иск, за признаване недължимостта на сумата от 6884
лева главница по договор за кредит, заедно с договорна лихва от 2555,88 лева за период
31.7.2002г.-15.6.2011г., наказателна лихва от 8802,33 лева за период от 15.8.2002г.-
15.6.2011г и сумата 1102,65 лева съдебни разноски по изпълнителния лист.
Ответникът, в срока за отговор, признава иска, като прави искане по чл.78,ал.2
ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че по гр.д.№ 25964/2011г.
на СРС, 40- ти състав против ищцата, .. е издаден изпълнителен лист на 28.6.2011г. за
сумата от 6884 лева главница по договор за кредит, сключен на 11.6.2002г. с .., заедно с
договорна лихва от 2555,88 лева за период 31.7.2002г.-15.6.2011г., наказателна лихва от
8802,33 лева за период от 15.8.2002г.- 15.6.2011г и сумата 1102,65 лева съдебни разноски по
изпълнителния лист, въз основа на който с молба от 31.8.2011г. е образувано изпълнително
дело ИД 20117810401122, както и че на 17.7.2018г. ответникът е подал молба за встъпване
1
по изпълнителното с приложен договор за цесия.
Видно от приложеното изпълнително дело, същото е прекратено от ЧСИ, който е
констатирал, че е налице разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Актът е от 8.9.2021г.
На 2.2.2022г., ищцата е подала до ответника заявление за погасяване по давност на
вземанията, както и покана до ответното дружество да отпише задълженията от Централен
Кредитен Регистър, в отговор на което, ответното дружество я е информирало за
дължимостта им.
Предвид липсата на спор по твърдението на ищцата, че цялото вземане е в
погасителна давност, искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските. Действително, с отговора на исковата молба, ответникът е признал
твърдението на ищеца за погасителна давност, включително е направил и изявление, че
признава иска /на страница 1 от отговора/.
С оглед характера на иска – отрицателен установителен, ищецът твърди, че
ответникът претендира сума от него, а ответникът е длъжен да изчерпи, под страх от
недопустимост на следващо дело против същия ищец, всичките си основания, на които
претендира сумата от ищцата. Същевременно, за да е приложима разпоредбата на чл.78,ал.2
ГПК, следва ответникът да е признал всички факти, които ищецът е твърдял, и всички
основания, поради които счита, че не дължи исковата сума. Липсва втората предпоставка за
възлагане на разноските на ищеца, а именно - ответникът, с извънпроцесуалното си
поведение да не е станал повод за завеждане на делото. За задължението по този договор е
налице вписване в Централен кредитен регистър към предявяване на иска, за дължимост на
вземането, а по направеното извънсъдебно искане от ищеца за отписването му, ответникът
не е предприел действия.
Следователно, разноските следва да се разпределят по реда на чл.78,ал.1 ГПК, а не
по реда на чл.78,ал.2 ГПК. Ищцата доказва разноски от 779,69 лева за държавна такса и
платено адвокатско възнаграждение от 1070 лева, като съдът намира възражението,
направено в отговора, за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно –
въз основа интереса, минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.
4НМРАВ възлиза на 1110,35 лева, поради което и платеното в брой от ищцата е под
мининума.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. ИВ. Б. ЕГН ********** не дължи чрез
принудително изпълнение на . ЕИК . сумата в размер на 6884,00 лева - дължима главница
по договор за кредит от 11.06.2002г., ведно с договорна лихва - 2555,88 лева, начислена за
периода ЗГ07.2002г. - 15.06.2011г., сумата от 8802,33 лева - наказателна лихва за периода
2
IS.08.2002r. - 15.06.2011г., както и сумата от 1 102,65 лева - съдебни разноски, въз основа
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело №25964/2011г., по описа на СРС, 40 с-в в полза на
...
ОСЪЖДА . ЕИК . да заплати на М. ИВ. Б. ЕГН ********** сторените по делото
разноски от 1849,69 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3