№ 19963
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110142792 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. А. А.,
чрез адв. Я., срещу „..“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че не дължи на ответника
сумата в размер на 1846,64 лв., начислена по партида с клиентски № .., с
фактура № ..8.06.2024 г., поради липсата на правно основание за заплащане на
посоченото вземане.
Ищцата твърди, че ответното дружество е издало на нейно име фактура
№ ..8.06.2024 г. по клиентски № .., на стойност от 1846,64 лв., за потребена
електоенергия в обект – апартамент № 18, находящ се в гр. София, .... Сочи, че
месечното потребление на доставената от дружеството електроенергия за
предходни периоди било на многократно по-ниска стойност. Твърди, че
процесната фактура е незаконосъобразна. Счита, че разпоредбата на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ е противоконституционна, доколкото противоречи на чл. 114 и чл.
115 от КРБ. Излага доводи, че начислената в процесната фактура сума за
електроенергия не отговаряла на реално потребеното количество. Процесната
сума била начислена при първоначална липса на основание. За издаването на
процесната фактура за корекция липсвал реален инкасаторски отчет, въз
1
основа на утвърден график. Въпреки извършеното оспорване от страна на
потребителя за недължимост на сумата за корекция, ответното дружество
отказало сторниране на вземанията по фактурата. Ищцата оспорва наличието
на сключен с ответника договор за продажба на електроенергия. Сочи, че не
разполага с констативен протокол относно начислената сума по корекция и
извършена проверка от дружеството. Оспорва начина и методиката, въз основа
на които е отчетено процесното вземане. Твърди, че извършената корекция на
сметка касаела електромер, който не обслужва процесния имот. Излага
доводи, че Правилника за измерването на количеството електрическа енергия
съдържа нищожни, поради противоречието им със закона клаузи и накърнява
интереса на потребителя. С оглед изложеното, моли съда да признае за
установено, че не дължи на ответника сумата в размер на 1846,64 лв.,
начислена по партида с клиентски № .., с фактура № ..8.06.2024 г., поради
липсата на правно основание за заплащане на посоченото вземане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. .., е подал отговор на
исковата молба. Взема становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди наличието на облигационно отношение с ответницата, доколкото със
заявление № .. г. същата е поискала сключването на договор за продажба на
електроенергия за процесния имот, въз основа на което на нейно име при
дружество е бил открит клиенстки № ... Счита, че за периода до 18.03.2023 г. в
отношенията им с ищцата са намирали приложение Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „.. АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение
№ ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, като след 18.03.2023 г. действали Общи
условия за продажба на електрическа енергия на „..“ ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ-3/10.03.2023 г. на КЕВР, издадени на основание чл. 98а ЗЕ.
Сочи, че според чл. 98а, ал. 4 ЗЕ и установената съдебна практика, договорът
обвързвал страните без да е необходимо изричното му писмено приемане.
Твърди, че процесната сума е за реално потребена електроенергия, като
стойността й била коректно изчислено съобразно действащите цени,
определени от КЕВР. Сочи, че не е налице хипотеза на едностранна корекция
на сметка. Процесната фактура била издадена след отчет на показанията на
обслужващото обекта на ищцата средство за техническо измерване с оглед
демонтажа му от служители на „...“ ЕАД. Твърди, че отчетеното количество
2
електроенергия за периода от 09.05.2024 г. до 07.06.2024 г. е общо 7174 кВтч,
съобразно показанията на СТЕ с фабричен № .. и СТЕ с фабричен № ... Излага
доводи, че с оглед постъпила жалба от ищцата е било изготвено становище от
оператора на електроразпределителната мрежа – „...“ ЕАД, въз основа на
съставени Констативен протокол № ... г. и № .. г. Поддържа, че ищцата дължи
плащане на вземанията по процесната фактура, доколкото дружеството е
изпълнило надлежно задължението си да достави електроенергия в процесния
имот. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира
разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените писмени
доказателства (НА №1../2017г. на нотариус . Н., рег. №362, с район на действие
СРС; заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди №..г.; ),
че ищцата е собственик на процесния имот с адрес: гр. София, ..., ап. 18,
предмет на открита при ответното дружество партида с клиентски № .. на
името на Н. А. А., както и факта, че ответното дружество е издало фактура №
..8.06.2024 г. на стойност от 1846,64 лв., при твърдения за доставена и
потребена в процесния имот електроенергия за периода 09.05.2024г. –
21.05.2024г.
Установява се от представените фактури №№ ../16.05.2024г. на стойност
16,58 лева; №...16.01.2024г. на стойност 96,43 лева; №../15.02.2024г. на
стойност 86,58 лева; № ../15.03.2024г. на стойност 111,18 лева, че за процесния
имот е отчитано регулярно потребление, като същото е било по-високо през
зимните месеци.
По делото са представени общи условия за продажба на електрическа
енергия на „.. АД.
Представена е справка за показания на средство за търговско измерване
за потребител с абонатен номер .., от която се установява, че за абонатния
номер е извършван периодичен отчет за периода 05.02.2022г. – 22.05.2024г.,
като не са налице нулеви показания за нито един месец, освен за тези при
които е обозначено, че е извършен отчет преди програмиране/коригиране.
Видно от извършените отчети най-ниското потребление е било 13 kWh през м.
3
08.2023г., а най-високото – 388kWh през м. 12.2023г. Установява се, че на
21.05.2024г. е отчетено потребление 7044 при отчитане на показания при
демонтаж, свързан с изготвяне на сметка.
От Становище от .., Главен Инженер Мерене НН се установява, че
консумираната електрическа енергия за клиентски № .. се е измервала
посредством трифазен електромер с фабричен № .., програмиран за тройно
тарифно измерване, като тарифния план на клиента е за двойно тарифно
измерване. На 12.11.2019г. при монтаж на електромер с фабричен №.. не е
отразено наличието на регистър върхова тарифа, а са записани само началните
показания на регистрите за дневна и нощна тарифа, поради което енергията,
преминаваща през СТИ през времето за върхова тарифа не е подавано за
фактуриране. При проверка, след получен сигнал от Направление Отчитане на
данни, на 22.05.2024г. е установено, че електромерът е бил програмиран като
тройно тарифен с показания при проверката – върхова тарифа – ..; дневна
тарифа – ..; нощна тарифа – 0010301. Представени са и констативен протокол
от 12.11.2019г. и 22.05.2024г. за извършената смяна на СТИ.
Представена е жалба на .. срещу начислената сума с фактура №
..8.06.2024 г. на стойност от 1846,64 лв, като е посочил, че не е било налице
прекомерно потребление, което да доведе до тази сметка. От констативен
протокол №../11.07.2024г. се установява, че е извършена проверка на
електромера, като било разяснено на потребителя причината за начислената с
посочената фактура сума. С писмо изх. №../15.07.2024г. ответното дружество е
изразило становище, че след извършена проверка във връзка с подадената
жалба, не били установени обстоятелства, които да налагат корекция на
показанията в оспорената фактура.
По делото са изслушани основно и допълнително заключение по
съдебно-техническа експертиза. В основното заключение вещото лице е
констатирало, че СТИ, обслужвало имота за периода 09.05.2024г. –
22.05.2024г. е с фабричен номер ..- трифазен електромер, тип НХЕ310,
произведен през 2019г., като същото отговаря на изискванията за точност и
попада в срока по заповед № А-616 на председателя на ДАМТН за
последващи проверки. Отчитането на СТИ е извършвано чрез мобилна
система за отчитане MyAVIS като редовен отчет в електронния масив на
електроразпределителното дружество. Отчетените показания на СТИ
4
съответствали на отразените количества ел. енергия в процесната фактура. В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че отчитане в обратен регистър би
имало, ако има фотоволтаик, който да произвежда и да връща
електроенергията в мрежата.
Вещото лице в заключението по допълнителната съдебно-техническа
експертиза е констатирало, че сумата от 1846,64 лева в процесната фактура
може да е пряк резултат от грешката при монтажа на електромера (обърнати
входящи/изходящи проводници). При тази грешка електромерът НХЕ 310
започва да записва част от консумираната енергия в регистър 2.8.0, който е
предназначен за обратен поток или аномалии, което е довело до некоректно
отчитане на реалната консумация в основния регистър 1.8.0 и натрупване на
„скрита“ енергия, която не се вижда на дисплея, но се съхранява в системата.
В случай, че този начин на отчитане е продължил дълго време, то натрупаната
енергия в регистър 2.8.0 може да бъде голяма. След констатиране на проблема
електроразпределителното дружество е начислило цялата натрупана енергия
към текущата фактура на потребителя. Вещото лице е посочило, че
начислената енергия от „скрития регистър“ е за период от 12.11.2019г.
(монтиране на СТИ с грешно свързване) – 22.05.2024г. (неговата подмяна), т.е.
за период от 4 години и 6 месеца. Според вещото лице СТИ е записвал енергия
в регистър 2.8.0, но не е отчитал правилно консумацията. Вещото лице е
изчислило, че фактурираните 7174 kWh надвишават техническия максимум на
СТИ с приблизително 30%, както и че потребление от 7,174 kWh е начислено
за 13 дни, а за период от 4,5 години СТИ е отчел общо 25,242 kWh. Вещото
лице е посочило, че ако се направи изчисление за максималното количество
енергия, което може да премине през СТИ само на дневна тарифа, то
отчетеното и начислено количество енергия надвишава двойно максимално
възможното. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че СТИ е
технически изправено, но е имало грешка при свързването му, поради което е
започнал да отчита електроенергията в протокол, който е невидим за
потребителя, но е видим за дружеството. Вещото лице е посочило, че след
като е било налице грешка в свързването на СТИ, то ще е налице и грешка при
отчитането на енергията, като не може да се установи дали отчетената в
скрития регистър електроенергия отговаря на действително потребената,
особено като се вземе предвид и дългия период на грешката.
По делото е разпитан в качеството на свидетел ... Св. . посочва, че като
5
служител на „ЕРМ Запад“ е извършил проверка по сигнал на клиент във
връзка с висока сметка. При проверката установили, че при монтажа на
електромера, обслужващ имота, са обърнати входящи и изходящи проводници,
при което електромерът започнал частично или изцяло да трупа енергията в
отделен регистър, който не се визуализира нормално на дисплея, но се вижда в
регистрационната система. В началото не бил констатиран този проблем,
когато бил открит била начислена някаква сума. Свидетелят бил обяснил на
клиента, че количеството електроенергия е преминало през електромера, но
била начислена впоследствие след откриване на грешката. Електроенергията
била записвана в друг регистър – 2.8.0. Системата на дружеството имала
достъп до този регистър. Грешката при свързването е било отстранено преди
начисляване на сумата.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства, че ищцата е
потребител на електроенергия за недвижим имот - апартамент № 18, находящ
се в гр. София, ..., по партида на клиентски № ... Не се спори обстоятелството,
че процесният електромер е бил присъединен към електрическата мрежа,
поради което за ищцата се поражда правото да закупува ел. енергия и
насрещното право на ответника да получи цената за доставената стока.
Правата и задълженията на страните се уреждат с Общи условия, съгласно чл.
98а ЗЕ. Няма данни ищцата да е възразила по приемането им и за нея да са
предоговорени специални условия по продажбата на електрическа енергия,
поради което съдът счита, че общо известните общи условия са валидни при
уреждане на отношенията между страните.
Спорът възниква относно наличието на основание за начисляване и
заплащане на посочената в исковата молба процесна сума, представляваща
начислена енергия по фактура № ..8.06.2024 г. на стойност от 1846,64 лв. за
период 09.05.2024г. до 21.05.2024г.
Съобразно чл. 98а, ал. 1 и чл. 104а, ал. 1 ЗЕ продажбата на електрическа
енергия и ползването на електропреносната мрежа се осъществява при
публично известни общи условия. Ищецът като страна по облигационно
правоотношение за доставка на електрическа енергия до собствения му обект,
6
присъединен към обслужваната от ответника електропреносна мрежа, има
качеството на краен клиент по смисъла на § 1, т. 27 г от ДР на ЗЕ, поради което
е обвързан от общите условия за продажба на електрическа енергия с е, както
и от общите условия за използване на електроразпределителната мрежа на ч
/понастоящем "..." АД/.
С чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е предвидена правна
възможност за енергийното предприятие да извършва едностранна корекция
на сметките за електрическа енергия на крайните потребители за минало
време във всички случаи на неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно
норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително
реда и начините на преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване
на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и
достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
От изявленията на страните в хода на производството е видно, че
първият спорен въпрос е относно приложимите правила за измерване на
количеството електрическа енергия. Правнозначим при определяне на
приложимата правна уредба е моментът на съставяне на констативния
протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за
минало време. Съобразно § 2 от ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г. процедурите по
преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са
започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила
на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на
констативния протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018 г.
констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна
цена на електрическата енергия до покриване на технологичния разход на
операторите на съответните мрежи, определена от КЕВР. По аргумент на
противното и като се държи сметка и за разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗНА, с
7
който е прогласен принципът за действие на правните норми по време за
напред, се налага заключение, че когато констативният протокол е съставен по
време на действието на новите ПИКЕЕ, правоотношението по заплащане на
неправилно отчетена електрическа енергия се подчинява на уредбата на
действащите ПИКЕЕ. В разглежданата хипотеза, констативният протокол е
съставен на 22.05.2024 г., което обосновава приложимостта на ПИКЕЕ от 2019
г. /с измененията им от 09.07.2021 г. /.
С чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ е предоставено право на оператора на
електроснабдителната мрежа да извършва корекция и преизчисление на
сметки за минал период в случаите на неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, респективно да начислява корекционни суми. Тази
правна възможност произтича от естеството на облигационното
правоотношение между енергийното предприятие и крайния потребител,
което следва да се квалифицира като продажбено. В този смисъл, в зависимост
от качеството на крайния потребител /дали е физическо или юридическо лице/,
правното действие на договорната връзка попада под приложното поле на ЗЗД
и ТЗ, като поражда типичните за продажбата задължения по чл. 183 ЗЗД и чл.
318 ТЗ – задължението да се прехвърли собствеността върху описаното в
сметките количество електрическа енергия и да се извърши доставката на
електрическата енергия до присъединения обект за енергийното предприятие
и задължението да се заплати продажната цена от крайния потребител. С оглед
специфичния характер на движимата вещ, обект на договорната връзка -
електрическа енергия, и повторяемостта на периодичната престация на
крайния снабдител, законодателят е регламентирал специални правила за
установяване на действително доставената електрическа енергия. Съгласно чл.
120 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със
средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на
електрическата мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа. Възникването на задължение за заплащане на
продажната цена е обусловено от установяването на действително
доставеното количество електроенергия за минал период, в това число и в
хипотезите, при които е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е
извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена
цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно.
Следователно, при констатирано неправилно отчетено количество реално
8
доставена електроенергия не се поражда имуществена отговорност за крайния
клиент за виновно причинени вреди на крайния снабдител съобразно чл. 79,
ал. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача,
представляващо продажната цена за действително доставено количество
електрическа енергия през съответния период, за който е начислена /в този
смисъл Решение № 21 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г. о.,
Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г. о.,
Решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 103 от 23.09.2022 г. по гр. д. № 2535/2021 г. на ВКС, III г. о. /.
В чл. 49-58 ПИККЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо
извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване и начините, по които следва да бъде
извършено преизчислението на количеството потребена такава.
По аргумент от чл. 50, ал. 5 ПИКЕЕ преизчисляването на количеството
електрическа енергия се извършва въз основа на констативен протокол,
съставен по реда на чл. 49. С чл. 49, ал. 2 е регламентирано, че констативният
протокол се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от
ползвателя или негов представител, като при отсъствие на последните при
съставянето или при отказ да го подпишат ал. 3 предвижда протоколът да бъде
подписан от представител на оператора и свидетел, който не е служител на
енергийното предприятие. В констативния протокол се отбелязват
присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от ползвателя
или неговия представител.
Съдът намира, че съставеният протокол отговаря на изискванията на
ПИКЕЕ, действали към 22.05.2024 г. Протоколът е подписан от двама
служители на оператора и двама свидетели, които не са служители на
оператора. В протокол от 22.05.2024г. обаче липсва отбелязване за
констатирани отклонения, нито е посочен повод за проверката. Вписано е
„смяна на СТИ“, като липсва отбелязване на констатираното от служителите
неправилно свързване на СТИ, което се признава от ответника, и се
установява и от свидетеля ., и довело до неправилно отчитане на
електроенергията и отчитане на количества в скрит за потребителя регистър.
9
Видно от констативен протокол от 12.11.2019г. в същия липсва отбелязване на
показания за върхова тарифа на СТИ с номер .., докато в констативен протокол
от 22.05.2024г. такива са посочени и съответстват именно на показанията от
„скрития“ регистър, които ответникът твърди да са реално преминали през
СТИ и отчетени. В издадената фактура липса посочване, че същата е издадена
въз основа на чл.56 ПИКЕЕ и представлява преизчисление на потребеното
количество енергия от абоната с оглед установяване на наличие на измерване
на електроенергия в невизуализирани регистри. Не е посочен период за
извършване на преизчисление, а напротив сумите са начислени за период на
потребление 09.05.2024г. – 21.05.2024г., като не е отчетено обстоятелството,
което се установява и от приетата по делото експертиза, че показанията следва
да се отнесат към период от 4г.6м, каквото е и нормативното изискване да
бъде посочено потребеното и отчетено в невизуализирания регистър, в
течение на нормативно установения период, от датата на монтирането на
електромера до извършването на проверката на същия (т. нар. в практиката
"корекция на сметка"), по правилата на ПИКЕЕ. Съгласно чл.56, ал.1 ПИКЕЕ
при наличие на хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ като основание за начисляване на
суми, то за ответника съществува задължение да предостави на потребителя
фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както
и информация за дължимата сума за мрежови услуги, като от издадената
фактура не се установява и да е съобразено нормативното изискване за
приложимата цена към тези количества електроенергия. Съобразно приетото
заключение по допълнителната съдебно-техническа експертиза съдът намира,
че в настоящия случай не се установи, че отчетеното количество енергия в
невизуализирания регистър отговаря на действително преминало и неотчетено
количество електроенергия през електромера, доколкото грешката в
отчитането е причинена от грешка при монтиране на СТИ от служители на
електроразпределителното дружество, като е налице грешка в схемата на
свързване на същото. При приемане на заключението по основната съдебно-
техническа експертиза вещото лице е посочило, че начисляването се е
случвало в скрит „обратен“ регистър, който отчита електроенергия от
фотоволтаици, която се предава към електроразпределителното дружество,
каквото в случая не се установява. Липсата на отклонения в точността на
измервателното средство съобразно проведената метрологична проверка, не
установява действителното преминаване на начислената електроенергия в
10
скрития регистър и коректното й отчитане в него, доколкото проверката взема
предвид работата на устройството при правилното му свързване, съобразно
схемата на производителя, а не отчита грешката при свързването му,
допусната от служителите на електроразпределителното дружество. За пръв
път в устните състезания процесуалният представител на ответника е посочил,
че основанието за начисляване на сумите е именно чл.55 ПИКЕЕ, като до този
момент се е поддържало становище, че това е отчет на посочения период
09.05.2024г.- 21.05.2024г., като нито в констативен протокол от 22.05.2024г.,
нито в констативен протокол от 11.07.2024г., нито в становището по
подадената жалба във връзка с процесната фактура, е било посочено, че
сумата е начислена за потребление, отчетено в невидим регистър, както и за
какъв период е натрупано това потребление. Напротив посочено е, че само е
сменен СТИ и сумата е начислена за период от 13 дни, като дори да бъде
прието, че има основание да получи плащане за отчетени в скрития регистър
суми, то същият не и изпълнил изискванията на ПИКЕЕ за установяването на
основанието за това, нито за начисляването им.
Съдът намира, че ответникът не установи, обстоятелствата, които с
проекта за доклад съдът му е указал, че са в неговата доказателствена тежест:
че разполага с изискуеми от ищцата вземания, в качеството й на потребител на
доставената от дружеството електроенергия в процесния имот, за които е
издадена фактура № ..8.06.2024 г., за отчетен период от 09.05.2024 г. до
21.05.2024 г.
За пълнота следва да се отбележи, че вещото лице по приетата
допълнителна техническа експертиза е категорично, че за посочения във
фактурата период не е технически възможно да премине посоченото
количество електроенергия, което е начислено с фактура № ..8.06.2024г.
Поради изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски,
съобразно представения списък по чл.80 ГПК в общ размер от 874 лева, от
които 74 лева държавна такса, 650 лева – адвокатско възнаграждение, 150 лева
– депозит за вещо лице. Съдът намира направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
11
на ищеца за неоснователно, като взе предвид фактическата и правна сложност
на делото, цената на иска, въведените от ответника възражения и предметът на
спора по делото, събраните по делото доказателства – освен писмените
доказателства са изслушани две експертизи и един свидетел, проведени са две
открити съдебни заседания.
Доколкото ответникът следва да понесе отговорност за разноските по
делото, а ищецът е бил задължен да заплати по сметка на СРС допълнителен
депозит в размер на 400 лева за заплащане на възнаграждението на вещото
лице по допълнителната СТЕ, но не го е сторил, то ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата по сметка на СРС.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание
чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че Н. А. А., ЕГН **********, съд. адрес гр.
София, .., не дължи на „..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.София, район Младост, .., сумата в размер на 1846,64 лв., начислена по
партида с клиентски № .., с фактура № ..8.06.2024 г. за доставена и потребена в
процесния имот електроенергия за периода 09.05.2024г. – 21.05.2024г., поради
липсата на правно основание за заплащане на посоченото вземане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „..“ ЕАД, ЕИК .., ДА
ЗАПЛАТИ на Н. А. А., ЕГН ********** сума в размер на 874 лева,
представляваща направени от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА „..“ ЕАД, ЕИК .., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС сумата от
400 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице по допуснатата
допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12