Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 261290 22.04.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 14836 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е положителен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК на Г.М.П., ЕГН ********** *** ** против
„Сити кеш“ ООД, ЕИК ****** за признаване за установено, че неустоечната клауза
– чл. 8 от сключения между страните договор за паричен заем/кредит № ****** от ****
г. е неравноправна, т.е. нищожна.
С исковата молба се твърди, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит, като с чл. 8 от същия
е предвидено, че потребителят дължи неустойка в размер на 892,78 лева, ако не
изпълни задълженията си по чл. 6 от договора за предоставяне на обезпечение.
Иска се прогласяване нищожността на оспорената клауза и присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът
„Сити кеш“ ООД, ЕИК ********, чрез юрк. С., признава,
че между страните е сключен посоченият в исковата молба договор за
потребителски кредит, но възразява за неоснователност на предявения иск, с
подробно развити съображения, че оспорената клауза не е неравноправна.
Съдът, като съобрази наведените от
страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото,
преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск за процесуално допустим
и основателен, като съображенията за това са следните:
Установява се от приетите по
делото доказателства, че между страните е сключен договор за паричен
заем/кредит № ***** от ***** г., като с клаузата на с чл. 8 от същия е
предвидено, че потребителят дължи неустойка в размер на 892,78 лева, ако не
изпълни задълженията си по чл. 6 от договора за предоставяне на обезпечение.
Ищецът има правен интерес от предявения иск, с оглед отричане на претендираното
от кредитора вземане.
Съдът приема, че неустоечната
клауза е неравноправна. Същата по своето правно естество представлява скрита
възнаградителна лихва, възнаграждение за ползвания паричен ресурс, което не е
отразено в годишния процент на разходите по кредита и води до неоправдано от
гледище на разпоредбите на ЗПК - чл. 19,
ал. 4, обогатяване за кредитора. По
делото не са ангажирани доказателства, че оспорената клауза е индивидуално
договорена. Ето защо и предявеният иск се явява основателен.
При този изход на делото,
отговорност за разноски носи ответникът. Правото на разноски е имуществено
право на страната, постигнала благоприятен изход на делото в съответната
инстанция, като според разясненията ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на
присъждане подлежат действително направените и доказани разноски. Ищецът е
направил разноски за държавна такса от 50 лева, които следва да му се присъдят.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата от 300 лева за осъществената в производството правна защита и
съдействие
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че неустоечната клауза на чл. 8 от сключения
между ищеца Г.М.П., ЕГН ********** *** **и ответника „Сити кеш“ ООД, ЕИК ******
договор за паричен заем/кредит № ***** от ***** г., с която е предвидено, че Г.М.П.
дължи на „Сити кеш“ ООД неустойка в размер на 892,78 лева, ако не изпълни задълженията
си по чл. 6 от договора, е неравноправна (нищожна).
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД,
ЕИК ***** да заплати на Г.М.П., ЕГН ********** сумата от 50 (петдесет) лева –
държавна такса, както и да заплати на основание чл. 38 ЗА сумата от 300
(триста) лева в полза на Адвокатско дружество „Г.“, БУСТАТ № *******, с адрес:
гр. П., ул. „Б.“ № ** за осъществената в полза на Г.М.П. правна защита и
съдействие.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
ЕК