№ 251
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20253001000360 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Т. Б. С. от ***** срещу решение
№ 73/25.04.2025 година по гр.дело № 164/2024 година на РОС, в частта с която е отхвърлен
предявения от ищеца иск с правно основание чл.432 от КЗ за горницата над 570 000 лева до
пълния заявен размер от 1 450 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 17.12.2023 г.,
причинено от водач на МПС – С. И., застраховано при ответника, а именно л.а."Опел
Мерива” с рег. № *****, ведно със законната лихва за забава от 05.02.2024 г. до
окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени
болки и страдания. Акцентира се върху възрастта на пострадалия, тежките наранявания,
претърпените болки, лечебен процес, който е дълъг и ще продължи за в бъдеще, и
невъзможното възстановяване след като е претърпяно увреждане на гръбначния мозък.
Твърди се, че пострадалият ще е съпровождан от лечебни интеревенции и крехко психично
здраве до края на живота си, което оправдава претендирания размер на обезщетение.
Насрещната страна ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, не е подала писмен
отговор.
Третото лице помагач на страната на ответника – С. Ш. И. е подало писмен отговор, в
който оспорва жалбата.
Постъпила е и въззивна жалба от ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, със седалище
гр.София срещу решение № 73/25.04.2025 година по гр.дело № 164/2024 година на РОС, в
частта с която застрахователят е осъден да заплати на Т. Б. С. от ***** обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
17.12.2023 г., причинено от водач на МПС – С. И., застраховано при ответника, а именно
л.а."Опел Мерива” с рег. № *****, за горницата над 100 000 лева до уважения размер от
570 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 05.02.2024 г. до окончателното
1
изплащане.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по
отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че
изплатеното преди завеждане на исковата молба обезщетение в размер на 50 000 лева и част
от определеното от съда обезщетение в размер на 100 000 лева, репарира напълно
претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Излага, че са налице основания за
намаляване на обезщетението, тъй като е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Насрещната страна Т. Б. С. от ***** е подала писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя
– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следва да се
посочи, че въпросите за наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и
вина не подлежат на преразглеждане, тъй като този въпрос е разрешен освен с влязла в сила
присъда и със сила на пресъдено нещо, доколкото първоинстанционното решение е
обжалвано частично и влязло в сила по отношение на част от претенцията за неимуществени
вреди и изцяло по претенцията за имуществени вреди. Следователно – процесните
претенции са доказани по основание.
Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са
свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по
правилото на чл.52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да
се изхожда от конкретната фактическа обстановка. При преценка на размера на
обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но
и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като
продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за
вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията,
следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл.
и заключенията по назначените САТЕ, СМЕ и СПЕ се установява, че ищецът Т. Б. С., в
резултат на настъпилото на 17.12.2023 г. произшествие е получил множество
животозастрашаващи травматични увреждания, а именно: травма на шийният отдел на
гръбначния стълб и гръбначния мозък, изразяваща се в контузия на шийния отдел на
гръбначния мозък с квадрипаретичен синдром; тежка парапареза /ограничено движение и
слабост/ за горни крайници и параплегия /парализа/ за долни крайници; невъзможност за
контрол на тазови резервоари; Фрактура-луксация на С4-С5-С6 с дислокация на
фрагментите и абсолютно стеснение на гръбначно-мозъчния канал /стеноза на спиналния
канал/, изместване /листеза/ на 5-ти шиен прешлен спрямо 6-ти шиен прешлен към гръбно
/С5 дорзално спрямо С6/, неубедителна фрактура на 7-ми шиен прешлен /С7/; Травма на
гръдния кош, изразяваща се в контузия на бял дроб; дихателна недостатъчност, наложила
2
продължителна белодробна вентилация, в последствие – необходимост от конвенционална
трахеостома с деканюлиране на 29.04.2024 г.; натрупване на патологична колекция въздух
/пневмоторакс/ в дясна гръдна половина; ателектаза на ляв долен лоб и тотална ателектаза
/липса на въздух в белодробния паренхим/ в дясно; голям подкожен емфизем /натрупване на
въздух в подкожието/ в двете яремни /югуларни/ ямки, подмишнично /аксиларно/
двустранно, в областта на десен голям гръден /пекторален/ мускул, разпростиращ се в
каудална /към опашна област/ посока по десен коремен фланг до нивото на таза; изразен
пневмомедиастинум /свободен въздух в средостението/ и натрупване на патологична
колекция кръв в гръдна кухина /хемоторакс /; по време на болничното лечение - епизоди на
спадане на сърдечната честота /брадикардия/. Установени са късни последици от
преживяната травма и усложнения от нея, изразяващи се в следното: флегмон на кожа и
подкожие - гнойна колекция на раните от залежаване; аспирационна пневмония вляво;
кървене от катетъра /хематурия/; детеродна неспособност.
Според заключението по извършената СМЕ, по своята медико-биологична
характеристика фрактурата-луксация на шийни прешлени и контузията на гръбначния
мозък, по отделно и в съвкупност, обуславят постоянно разстройство на здравето, опасно за
живота; контузията на бял дроб, дихателната недостатъчност, натрупването на патологични
колекции кръв /хемоторакс/ и въздух /пневмоторакс/ в гръдна кухина, големия подкожен
емфизем /въздух в подкожието/, колекцията свободен въздух в средостението
/пневмомедиастинум/, липса на въздух /колапс/ в десния дял на белия дроб, проявите на
брадикардия /ниска сърдечна честота/, подкожна гнойна колекция /флегмон/ на раните от
залежаване и аспирационната /от вдишване на секрети в дихателните пътища/ на пневмония,
по отделно и в съвкупност - разстройство на здравето с временна опасност за живота, а
квадрипаретичния /за четирите крайника/ синдром, невъзможността за контрол на тазови
резервоари и кървене от уретралния катетър /хематурия/ - постоянно разстройство на
здравето неопасно за живота. Според експертизата, в резултат на гръбначномозъчната
травма е налице детеродна неспособност, поради загубата на способността на съвкупление
/невъзможност за извършване на полов акт/. По отношенние на последиците от тежката
травма на шийния отдел на гръбначния стълб – квадриплегия, невъзможност за контрол на
тазови резервоари и детеродна неспособност вещото лице сочи, че няма прогноза за
възстановяване. С оглед установеното физическо състояние на ищеца е налице висок риск от
вторични усложнения като дълбока венозна тромбоза, язви, пневмония, консумация на тегло
/кахексия/ и уроинфекции. Към настоящия момент ищецът е с поставен катетър, като
експертът сочи, че не е възможно преодоляване на това състояние. Периодът на смяна на
уретралния катетър е между един и два месеца, според вида, който се ползва, като тази
манипулация се извършва задължително от медицинско лице и може да се осъществява в
домашни условия при съблюдаване на хигиенни правила. С оглед невъзможността да
контролира тазовите си резервоари е налице обективна липса на позиви за уриниране и
дефекация, което налага и постоянно ползване на памперси, тъй като тези физиологични
процеси са спонтанни. При изслушване в съдебно заседание, вещото лице е посочило, че
здравословното състояние на ищеца е много тежко с негативна прогноза за бъдещето, като
същият е в пълна невъзможност да се самообслужва.
По време на извършения от вещото лице преглед на ищеца, са били извършени
елементарни функционални неврологични проби, които не са дали признаци на усет и
реакция с изключение на анатомичните зони, както са описани в експертизата – от
мишницата надолу няма изразена хипоксия, липса на чувствителност, изключително тежка в
някои зони, включително и вече контрактурни промени в ставите, поради скъсяване на
сухожилията и некалциранията, които се получават от обездвижване. Според експерта, по
време на прегледа, ищецът е развивал поредна инфекция от декубиталните рани с много
тежко нагнояване по площ и по дълбочина.
От заключението на вещото лице по съдебно - психологическата експертиза се
установява, че в резултат на инцидента, ищецът е преживял тежък стрес и разстройство на
адаптацията. Това състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство,
3
нарушаващи социалното функциониране, са пряк резултат от тежката и значима промяна в
начина на живот поради изцяло загубената двигателна активност и самостоятелност. Според
експерта, клиничната картина варира и включва депресивно настроение, тревожност,
безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на
бъдещето или за продължаване на съществуването в настоящата ситуация. Дългата
хоспитализация и причинените физически травми свързани с редица соматични оплаквания,
са довели до промяна на емоционалното състояние в негативен аспект, както и до социална
изолация. Установена е промяна в поведението на пострадалия, характеризираща се с
пасивност, снижаване на волевите действия, снижена критичност, емоционално обедняване
и прояви на безразличие, които са резултат от преживявания на самота, тъга и мъка,
ранимост по отношение на чувствата, завишена тревожност и депресивен синдром. Всичко
това е оказало негативно влияние върху обичайното социално функциониране на
пострадалия и е довело до наличие на актуална психотравма. В емоционалното му и
психично състояние доминира емоционална лабилност и потиснатост, ограничено социално
функциониране и снишаване на интересите. Според експерта, с времето интензитета на
негативните преживявания може да намалее, но в същото време е възможно да развие
тревожно-депресивно или посттравматично стресово разстройство, което се нуждае от
намеса на специалист – психиатър. В конкретния случай за отслабване интензитета на
тревожните и депресивни състояния е необходимо време, през което индивида да изгради
стратегии за адаптиране към новата и изцяло различна среда на функциониране. Вещото
лице отчита като благоприятни фактори за подобряване на неговото състояние, младата
възраст и подкрепящата микросреда. Психологичното изследване сочи за налични
емоционални затруднения и промяна в емоционалната реактивност и поведението на ищеца
– изолация, плач, тъга, самотност, нарушен сън, загуба на значими приятелства и дейности,
загуба на самостоятелност, затруднения свързани със завършването на образованието, с
извършване на обичайните дейности и цялостна промяна във функционирането.
От показанията на свидетелите Н. А. и Л. ФИ., които се кредитират като
непосредствени, но и ценени при условията на чл.172 от ГПК, с оглед родствените им
връзки с ищеца се установява, че по време на болничния престой продължил четири месеца
и половина, пострадалият е бил на апаратно дишане, като след изписването му у дома също
е използвал аспиратор. Цялостната грижа за пострадалия след изписването от болницата е
поела майка му, която го е обслужвала при извършване на всички дейности. В резултат на
продължителна рехабилитация, която се провеждала и към момента на разпита, ищецът
започнал леко да повдига ръцете си, но не можел да си служи с тях, нямал чувствителност в
крайниците, а само в рамената, където изпитвал силни болки. От продължителното
залежаване, получил декубитални рани, които ежедневно се обработвали с медикаменти.
Поради болките и страха плачел и постоянно бил изнервен. Често се разболявал, което
налагало прием да допълнителни лекарства. В началото приятелите му идвали често да го
виждат, но постепенно срещите с тях намалели, разделил се и с приятелката си, която имал
преди произшествието. Понякога искал да го извеждат навън с инвалидната количка, но не
общувал много с хората. Преди произшествието, пострадалият е бил организиран и
общителен, помагал на баща си, работил с него, но след инцидента поради невъзможността
да се движи се е затворил в себе си, загубил е желание да се среща с приятели, дори не искал
да говори по телефона.
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а е свързана с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства (ППВСРБ № 4 от
23.12.1968 г.). Тя предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания, физическите, но и психологическите
последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се
изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на
4
непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и
законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на
застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него
лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките
на застрахователния договор. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е
съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с
принципа на справедливост /в този смисъл е и константната съдебна практика изразена в
решение № 356/ 09.12.2014г. по гр. д. № 2946/2014 г. на ВКС и редица други/.
Съобразяване принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и проверката за
наличие на всички критерии, формиращи принципа, при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, е винаги резултат от процес на доказването им. За
определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и страдания в
конкретния случай следва да се вземе възрастта на пострадалия, изживяното по време и след
произшествието, съответно негативното му отражение и във физически, и в психологически
и емоционален план, периода на лечение на пострадалия, продължителния болничен
престой, през който е бил на апаратно дишане, както и периода след изписването, през който
и понастоящем не само, че е бил в затруднения, но е бил и в абсолютна невъзможност да се
обслужва самостоятелно, да се движи изобщо. Безспорно настъпилите травматични
увреждания са следствие от процесното ПТП, съответно това се отнася и за драстичната
промяна в начина на живот на пострадалото лице – тежко здравословно състояние, със
сериозна опасност за живота и изпадане в безпомощно състояние за дълъг период от време,
без данни за подобрение и при нулев оздравителен процес до пълното му възстановяване до
състоянието му преди ПТП.
Пострадалият С. е трайно неподвижен, без защитни реакции, в състояние, което се
нуждае от ежедневните грижи на близките, до степен на пълната му зависимост за
обгрижване, както за хранене, така и за тоалет и лична хигиена, и не на последно място за
предотвратяване на усложнения в резултат на залежаването. Вследствие на претърпените
физиологични увреждания въззиваемият е изживял болки и страдания, свързани и с
нарушения на дихателната и двигателната дейност. Продължителното залежаване е довело
до други различни усложнения и инфекции (рецидиви на гнойни рани, епизод на кървене от
катетъра, уроинфекции). Реална е възможността от развитие и на бъдещи инфекции, което
обуславя необходимостта от стриктното спазване на висока степен на хигиена в дома и сред
членовете на семейството. Пострадалият е изпаднал в нуждата да му се оказват различни
грижи, като извършване на масаж заради сковаванията в тялото, честа промяна в позицията
на тялото, което да предотврати появата на рани от залежаването и т.н. Пострадалият е в
състояние на почти пълна невъзможност да извършва самостоятелни движение, като не е
налице прогноза това състояние да бъде преодоляно. Инвалидизирането е поставило
сериозни предизвикателства пред ищеца, сблъсквайки го с коренни промени във физически
и психически план, затруднило е нормалното му социално функциониране, поставяйки
преграда между него и останалите здрави хора. Това негативно изменение е оказало огромно
влияние върху качеството на живота му, променило е себеоценката му до степен да се
чувства подтиснат и малоценен. В резултат на произшествието и последиците от него -
медицински интервенции, болнично лечение, продължаваща рехабилитация, зависимост от
чужда помощ, у ищеца са се проявили симптоми на вътрешна тревога и депресия, които е
времето вероятно ще засилят интензитета си. Физическата травма на Т. С. ще има дълго във
времето и непреодолимо въздействие върху неговата психика. Социалната изолация, която е
факт и към момента, постоянната рехабилитация, зависимостта от чужда помощ, срама,
страха, страданието и емоционалната потиснатост са само част от негативните последици,
които с течение на времето ще увеличават своя интензитет. Инвалидизирането е тежко и
непреодолимо емоционално изживяване, с трайно и неотменимо проявление в ежедневието.
С течение на времето, при сблъсъка между желанието за възстановяване и минималните
шансове за това, проявите на потиснатост, депресивно настроение, повишена
5
раздразнителност, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията и усещане за
непълноценност, ще се задълбочават.
Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,
психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на
самото ПТП болки и страдания или в оздравителния период, а продължават и след това,
както и към настоящия момент. Липсват реални медицински прогнози за излизането на
пострадалия от гореописаното състояние, като твърде вероятно е да бъдат получени нови
инфекции, алергии и травми.
Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил
крайно негативно върху неимуществената сфера на ищеца, поради което критерият на
справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да
репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалия. Вече почти две
години, ищецът е в състояние на пълна неъзможност да води нормален и пълноценен живот,
изпаднал е в състояние на пълна зависимост от грижите на близките си, респ. в средата на
своите юношеските години е бил лишен от личен живот, от активни контакти с близки и
приятели, от възможността да завърши образованието си, да се труди, да спортува, да
създаде и се грижи за свое дете и семейство. Преживял е пълен срив на съзнание,
душевност, емоционалност, чувствителност, предизвикан от тежките му физиологични
увреди, въпрос от морално естество. Налице е загуба на нормално и достойно човешко
съществуване за период от почти две години, като това състояние у ищеца продължава и
към настоящия момент, като няма реални прогнози за подобрение. Сочените страдания
следва да бъдат справедливо обезщетени. Основни критерии при определяне обезщетението
са болките и страданията, преживени от пострадалият, почти пълната загуба на
изключителни ценности за човешкото съществуване, но така също и обществения критерий
за справедливост и съдебната практика, които не позволяват обезщетението да загуби своя
компенсаторен характер.
Във връзка с това трябва да се отчете, че това ограничение е съществено тъй като към
момента на произшествието, Т. С. е бил на 17 години, т.е. не е започнал социалната и
професионалната си реализация, като увреждането го принуждава изцяло да преосмисли
намеренията си за бъдещето.
Всички тези обстоятелства обуславят извода, че Т. С. е претърпял и към момента
търпи значителни неимуществени вреди, които определят значително по-висок размер на
дължащото се за тях обезщетение, при това без последното да служи като източник на
неоснователно обогатяване.
Предвид гореизложеното и съобразявайки правилото на закона за определяне на
дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", с оглед и
константната съдебна практика (решение № 12/25.03.2016г. по т. д. № 1018/2015г. на ІІ т.о. на
ВКС; решение № 144/01.10.2012г. по т.д. № 196/2012г. на ІІ т.о. на ВКС; определение №
103/13.02.2023г. по т.д. № 2367/2022 г. на I т. о. на ВСК и др.), като се отчита и конкретната
обществено- икономическа обстановка към датата на ПТП, съдът счита, че справедливото и
обосновано обезщетение в настоящия случай следва да се определи в размер на 900 000 лв.,
от което следва да се приспадне платеното от застрахователя преди завеждане на иска,
обезщетение в размер на 50 000 лева. Съдът счита, че с така определения размер се запазва
напълно обезщетителния характер на сумата, без да се допуска тя да се превръща в
своеобразна пазарна цена.
При окончателното определяне размера на обезщетението следва да бъде взето
предвид степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия не е елемент от фактическия
състав на деликта, поради което и това е обстоятелство, което рефлектира върху размера на
отговорността, в това число и когато се касае за присъждане на обезщетение по чл. 52 от
ЗЗД.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
6
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.
Застрахователят своевременно в отговора на исковата молба е въвел възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан,
както и че качвайки се като пътник в автомобил, при наличие на знание, че водачът е
употребил алкохол над допустимите от закона граници е поел предвидим и очакван риск за
увреждане на своето здраве.
От заключението на вещите лица по назначените в първоинстанционното
производство САТЕ и СМЕ, както и от показанията на свидетелите А.А. и Т.А. безспорно се
установява, че пострадалият е пътувал на задна средна седалка в катастрофиралия лек
автомобил без поставен предпазен колан, тъй като коланът е бил премахнат от собственика
на автомобила – свид.А.А., за да поставя там столчето на дъщеря си. Действително за
пътниците в превозно средство са установени задължения, едно от които е при движение на
моторно превозно средство да бъдат използвани обезопасителни колани, с които превозното
средство е оборудвано (чл. 137а - чл. 137д, вр. чл. 1 от ЗДвП). При установеното законово
задължение за използване по време на движение на система за обезопасяване или
обезопасителен колан, с които МПС са оборудвани, бездействието това задължение да бъде
изпълнено представлява неправомерно поведение.
Задължението за използване на обезопасителен колан обаче може да бъде изпълнено, само
ако такъв е бил наличен за съответното място на пътника. Анализът на разпоредбите на чл.
137а - чл. 137д от ЗДвП и събраните по делото доказателства, от които се установява, че
мястото, на което е седял пострадалия не е било оборудвано с предпазен колан сочи, че не е
налице твърдяното противоправно поведение от страна на пострадалия, с което последният
да е допринесъл за собственото си увреждане. Премахването на колана и невъзможността
пътникът да изпълни задължението си за поставянето му е по вина както на собственика на
автомобила, който го е премахнал неправомерно, така и на виновния за настъпването на
процесното ПТП, застрахован водач, който не е изпълнил установеното му в чл.132, т.2 от
ЗдвП задължение, преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за
безопасното превозване на пътниците, което се явява част от цялостното му виновно
противоправно поведение, довело до тежкото увреждане на ищеца. Ето защо,
съпричиняване от страна на ищеца поради неизползване на предпазен колан, не е налице.
Наред с това следва да се посочи, че според САТЕ и СМЕ, ударът в крайпътното дърво е бил
страничен, поради което поставянето на предпазен колан е нямало да ограничи или
минимизира кой знае колко много получените от ищеца травми. Предвид наличието за данни
за скоростта от 110 км./ч. вещото лице заключава, че е имало рязка промяна в скоростта на
движение на тялото на ищеца, а това сътресение на тялото би могло да доведе и до
надамплитудно движение на главата.
От показанията на свидетелите А.А. и Т.А., които съдът цени като непосредствени и
незаинтересовани се установява, че преди произшествието заедно с деликвента и
пострадалия са били в заведение в с.Веселец, но никой от тях не е възприел деликвента С. И.
като пиян, а и последният е стоял на различна маса от тази на пострадалия. Свидетелските
показания кореспондират напълно и със заключението на вещото лице по СМЕ, съобразно
което установеното наличие на алкохол в кръвта на деликвента е било 0,68 на хиляда, т.е.
малко над максимално допустимото от закона към момента на произшествието, което
отговаря на лека степен на алкохолно опиване, при което алкохолно повлияване може и да е
незабележимо за околните. С оглед на горното съдът намира, че по делото не са ангажирани
доказателства от страна на ответника, че пострадалият е знаел, че водачът е употребил
алкохол и въпреки това се е качил на управлявания от него автомобил, поради което няма
основание да се приеме, че е налице съпричиняване.
С оглед присъденото с първоинстанционното решение обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 570 000 лв., то искът следва да се уважи за разликата до
7
размера на 850 000 лв. или за още 280 000 лв.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение в
отхвърлителната част за горницата над 570 000 лева до 850 000 лева следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което допълнително в полза на Т. С. се
присъдят 280 000 лева /над присъдените от първата инстанция/, ведно със законната лихва
считано от датата на отправяне до ответника на извънсъдебна писмена застрахователна
претенция – 05.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението на основание
чл.432 от КЗ.
Решението в частта за горницата над 850 000 лева до претендираните 1 450 000 лева и
в обжалваната от застрахователя част, следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта, с която Т. С. е
осъден да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, разноски в
първоинстанционното производство, за горницата над 500 лева до присъдените 898.21 лева.
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на ищеца Т. С.,
следва бъде присъдено възнаграждение за защита пред първата и въззивната инстанция,
съобразно допълнително присъденото обезщетение, в размер на 25 000 лева, както за защита
срещу жалбата на застрахователя, в размер на 5000 лева. Възнаграждението се определя
съобразно обжалваемите интереси, фактическата и правна сложност на делото и факта, че
производството пред въззивната инстанция е протекло в едно съдебно заседание. С оглед
задължителния характер на даденото с решение на СЕС по дело С - 432/2022 г. тълкуване,
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни и не обвързват съда.
С оглед направеното искане и представените доказателства за извършени разноски, в
полза на застрахователя следва да се присъдят направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемото дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда, държавна такса върху
уважената част от иска, в размер на 11 400 лв. и държавна такса за въззивно обжалване
върху уважената част от иска в размер на 5600 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №73/25.04.2025 година по гр.дело №164/2024 година на ОС -
Разград, в частта с която е отхвърлен предявения от Т. Б. С., с ЕГН ********** от *****
срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, гр. София, бул. "Г. М. Д." № 1, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 17.12.2023 г., по вина на С. И., като водач на застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ лек автомобил "Опел Мерива” с рег. № *****, за горницата над
570 000 лева до 850 000 лева, както и в частта, с която Т. Б. С., с ЕГН ********** от ***** е
осъден да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление, гр. София, бул. "Г.М.Д." №1, разноски в първоинстанционното
производство, за горницата над 500 лева до 898.21 лева, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление, гр.София, бул."Г.М.Д." №1 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Б. С., с ЕГН
********** от *****, сумата от 280 000 /двеста и осемдесет хиляди/ лева, представляваща
допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
8
настъпило на 17.12.2023 г., по вина на С. И., като водач на застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ лек автомобил "Опел Мерива” с рег. № *****, на основание
чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва считано от датата на отправяне на извънсъдебна
писмена застрахователна претенция – 05.02.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №73/25.04.2025 година по гр.дело №164/2024 година на
ОС - Разград, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление, гр.София, бул."Г.М.Д." №1, да заплати на на Н. Н. Д., адвокат при
ШАК, служ. адрес *****, като пълномощник на Т. Б. С., общо сумата от 30 000 /тридесет
хиляди/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство пред двете инстанции, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА Т. Б. С., с ЕГН ********** от ***** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.София,
бул."Г.М.Д." №1, сумата от 300 /триста/ лева, представляващи направените разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита във
въззивното производството, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление, гр.София, бул."Г.М.Д." №1, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Варна, сумата от 11 400 /единадесет хиляди
и четиристотин/ лева, представляваща държавна такса върху уважената част от иска и
сумата от 5600 /пет хиляди и шестсстотин/ лева, представляваща държавна такса за
въззивно обжалване върху уважената част от исковете, на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – С. Ш. И..
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9