Решение по НАХД №820/2020 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 март 2021 г. (в сила от 25 май 2021 г.)
Съдия: Пламен Тошев Петков
Дело: 20201320200820
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                 Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е     № 103           

                                   

                                         гр.Видин, 23.03.2021г.                  

 

                                             в името на народа  

 

ВИДИНСКИ   РАЙОНЕН   СЪД,   НАКАЗАТЕЛНО   ОТДЕЛЕНИЕ,   В   СЪДЕБНО   ЗАСЕДАНИЕ   НА   ДЕСЕТИ   МАРТ   ПРЕЗ   ДВЕ   ХИЛЯДИ   ДВАДЕСЕТ   И   ПЪРВА   ГОДИНА,   В СЪСТАВ:        

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   П.  П.

                              СЪДЕБНИ   ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                         ЧЛЕНОВЕ:

ПРИ   СЕКРЕТАРЯ:   М.В.,         И   С   УЧАСТИЕТО   НА   ПРОКУРОРА:                КАТО   РАЗГЛЕДА   ДОКЛАДВАНОТО   ОТ   СЪДИЯТА   П.                      А.Н.Д.№ 820   ПО   ОПИСА   ЗА   2020 Г.,   И   ЗА   ДА   СЕ   ПРОИЗНЕСЕ   ВЗЕ   ПРЕДВИД   СЛЕДНОТО:

 

        Административно-наказателното производство е с правно основание чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.

          Делото е образувано по жалба, подадена от Н.Г.К. *** с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 20-0953-000832 от 14.07.2020г. на Началник Сектор ПП – В. към ОД на МВР – В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 м. /шест месеца/ на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП за извършено от него административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП, и административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/ на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДП за извършено от него административно нарушение по чл.104а от ЗДП.

        Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и необосновано, и да бъде уважена жалбата му като основателна.   

        Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли да бъде потвърдено наказателното постановление, като законосъобразно и обосновано, и да бъде оставена жалбата без уважение, като неоснователна.

        От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        На 29.05.2020г. в 15,45ч. в гр.В. на ул.“Ц. С. В.“, като водач на МПС жалбоподателят К. е управлявал лек автомобил „Мазда Премаци“ с рег.№ пред МОЛ-В.  в посока от Автогара-В. към РУ-В. Водачът е използвал мобилен телефон по време на управление на автомобила без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете. Автомобила не е бил регистриран по надлежния ред.       

        Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства: административно-наказателната преписка, акта за установяване на административното нарушение, справка за нарушител/водач, писмено сведение, докладна записка, постановление за отказ да се образува досъдебно производство, справка за собственост на МПС и от гласните доказателства: свидетелските показания на актосъставителя свид.Л., между които няма противоречия, допълват се и си кореспондират относно това, което е прието от съда за безспорно установено и категорично доказано, за което се кредитират от видинския районен съд.

        От така установеното от обективна страна съдът прави извода, че жалбоподателят К. е осъществил деянието от състава на административното нарушение по чл.104а от ЗДП, както от обективна, така и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл. За формата на вината се прави извод от конкретното поведение на жалбоподателя. К. е управлявал МПС като е използвал мобилен телефон по време на управлението на ППС без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Той следва да понесе административно-наказателната отговорност, предвидена в чл.183, ал.4, т.6 от ЗДП, което административно-наказващият орган е определил правилно вида и размера на санкцията, както е регламентиран от закона и съдът счита, че тя следва да бъде потвърдена.

От така описаните и коментирани писмени и гласни доказателства по-горе съдът приема за безспорно и категорично установеното от обективна страна, че жалбоподателят не е осъществил деянието от състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП, нито от обективна, нито и от субективна страна. Той не следва да понесе административно-наказателната отговорност, както е определена и наложена по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП. Административно-наказващият орган неправилно е определил вида и размера на санкцията и наложил същата. В тази насока, АНО е записал в НП и АУАН, че лицето водач на ППС е управлявало МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В тази си част оспорваното НП следва да бъде отменено. Според гласните и писмени доказателства по делото и на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, в тази си част НП е незаконосъобразно и необосновано. Липсва субективния елемент от състава на административното нарушение, а именно умисъл от страна на дееца. Извършителят не е осъществявал стореното при виновност, като субективна страна. При създадената колизия относно доказването на това твърдяното второ деяние, трябва да се има предвид, че тежестта на доказване лежи на АНО, не на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Принцип е, че не той има тежест да доказва своята невинност, но това е длъжно да стори този, който го уличава в съответното авторство на дадено деяние. От материалите по делото може да се направи извод, че не се установява по категоричен и безспорен начин жалбоподателят да е осъществил деянието. Ангажирането на административно-наказателна отговорност и търпенето на административната санкция следва да са базират на безспорно и категорично установени и доказани деяние и вина. В своята защита жалбоподателят в достатъчна степен опровергава твърденията на АНО уличаващи го във визираното извършителство. В подкрепа на защитата на жалбоподателя се явява особено мотива на РП-Видин при постановяването на отказа да се образува ДП.      

        От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в горната насока.

        Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р        Е        Ш        И   :

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 20-0953-000832 от 14.07.2020г. на Началник Сектор ПП – В. към ОД на МВР – В., с което на Н.Г.К. *** с ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/ на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДП, и административното наказание “глоба” в размер на 200 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 м. /шест месеца/ на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП, като ПОТВЪРЖДАВА административното наказание “глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и ОТМЕНЯВА административното наказание “глоба” в размер на 200 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 м. /шест месеца/.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд гр.Видин с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните по реда на АПК.

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: