РЕШЕНИЕ
№ 1442
гр. Плевен, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20254430100853 по описа за 2025 година
Пред РС-Плевен е депозирана искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ***, представлявано от
*** и *** Н., чрез юрисконсулт П. М., против В. К. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. ***, обл.Плевен, ул. „***“ №*
Твърди се, че по силата на сключения на 15.10.2018г. Договор за кредит
за издаване и обслужване на кредитна карта „Maxi Go Credit“ с револвиращ
кредит за физически лица „Банка ДСК“ АД е предоставило на В. К. Н., ЕГН
**********, кредит във вид на кредитна карта с лимит 1000 лева. Сочи се, че
срокът на договора за кредит е приравнен на срока на валидност на
издадената кредитна карта, който е тригодишен /чл. 85 ал. 1 от Общите
условия/. Твърди се, че в чл. 1 ал. 2 от Договора за кредит е договорен
лихвеният процент, който е променлив и към датата на сключване на договора
за кредит е бил в размер на 24.95 %, формиран от стойността на референтен
лихвен процент в размер на 0.22% и фиксирана надбавка в размер на 24.73%.
Изложени са доводи, че при сключването на договора за кредит са
приети и подписани Общите условия за вида кредит на „Банка ДСК“ АД и
документите към него, вкл. Условия за издаване и обслужване на плащания с
1
кредитни карти. Твърди се, че на 19.10.2018г. кредитната карта е предадена на
кредитополучателката, като ищецът се позовава на декларация за предаване
на банкова карта. Твърди се, че след предаване на кредитната карта лицето е
започнало ползването на кредитния лимит чрез усвояване на суми - плащане
на стоки и услуги.
Твърди се, че не са спазвани и договорените условия за внасяне на
минимални револвиращи суми по кредита до десето число на месеца. Ищецът
посочва, че поради това ползването на оставащия лимит по картата е било
преустановено при условията на чл. 33 от общите условия. Твърди се в
исковата молба, че за неизпълнението В. Н. е получила покана за предсрочна
изискуемост, тъй като пет поредни месеца, не е внесла минималната сума
общо в размер на 150 лева, за револвиране на кредита. Твърди се, че банката се
е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като на
09.09.2020г. е изпратено Уведомление с изх. №***/09.09.2020г., което се
твърди, че е получено лично от В. Н. на 14.09.2020г.
Изложени са доводи, че при настъпване на предсрочната изискуемост са
останали непогасени следните задължения на В. К. Н., отразени в извлечение
от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД по кредитната сметка на длъжника
№ *** . към 09.12.2020г.: 977 лева – главница; 348,59 лева -
договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 10.05.2020г.- 13.09.2020 г.,
22,79 лв. — обезщетение за забава след датата на настъпване на
изискуемост/законна лихва/ за периода от 14.09.2020 г. до 08.12.2020г., 97 лева
— такси.
Ищецът излага доводи, че е образувано ч.гр.д. № 6641/2020 г. по описа
на РС-Плевен, като е издадена заповед за незабавно изпълнение и е
образувано изпълнително дело №*** г. по описа на ЧСИ ***, peг. № ***, с
район на действие ОС гр. Плевен. Сочи се, че след като делото е прекратено на
осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК - поради настъпила перемпция, е преобразувано и е
заведено под №***/2023 по описа на ЧСИ ***. Твърди се, че Заповедта за
незабавно изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на длъжника В. К.
Н., като след дадени указания „Банка ДСК“ АД предявява настоящият иск за
установяване на вземането си от В. К. Н. на основание чл. 415, ал.1, т. 1 от
ГПК.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
2
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не депозира
писмен отговор.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът се представлява от
юрк. П. М., поддържа се исковата молба, по изложените съображения.
В проведеното открито съдебно заседание ответникът се явява лично.
Заявява, че не отрича, че дължи въпросните суми, посочва, че е имала такава
кредитна карта, подписала е договора. Сочи обаче,че към момента е
безработна и има финансови затруднения, като за в бъдеще възнамерява да
заплати дължимите суми.Сочи, че планира след като започне работа, да
заплати претендираните суми на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
съобрази становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл.422 от ГПК. Предявеният иск е допустим. С Разпореждане на Съда, е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу
длъжника, като искът е предявен в указания срок.
В производството в съответствие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да докаже носи доказателствена
тежест да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу
ответницата в размера на претендираните суми по договора за кредит - че е
сключен валиден договор за кредит между него и ответницата, настъпил
падеж на вземането по процесния договор за кредит, да докаже основанието и
размера на претендираната сума. Съдът е указал на страните
доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК
от 20.05.2025 г.
По делото се безспорно се установява фактът на сключването на
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта „Maxi Go Credit“ от дата
15.10.2018г. между страните - ищецът „Банка ДСК“ АД като кредитодател и
ответника - като кредитополучател, въз основа на който, ищецът е
предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит,
достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта, в размер на 1000 /хиляда/
лева.
3
Съгласно чл. 85, ал.1 от Общите условия, срокът на договора за кредит е
приравнен на срока на валидност на издадената кредитна карта, който е
тригодишен.
Съгласно чл. 1 ал. 2 от Договора за кредит, е договорен лихвеният
процент, който е променлив и към датата на сключване на договора за кредит
е бил в размер на 24.95 %, формиран от стойността на референтен лихвен
процент в размер на 0.22% и фиксирана надбавка в размер на 24.73%.
Установява се от находящата се на л. 17 от делото в заверено копие
декларация от В. Н., че е получила новата карта.
Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като уведомлението
на л. 18 от делото, е изпратено до ответника В. И. с обратна разписка и е
получено лично от нея на дата 14.09.2020г. / разписка на л. 19 от делото/.
Ответникът В. И. не оспорва, че е подписала процесния договор, и е
разполагала с кредитната карта. Завява намерение да заплати претендираните
суми, след започване на работа. В тази връзка Съдът приема, че ответникът
признава обстоятелствата, изложени в исковата молба, поради което не
обсъжда останалите доказателства.
При така установеното от фактическа страна, Съдът достигна до
следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
по реда на чл.417 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение и
издаден съгласно чл.418 от ГПК изпълнителен лист, че Заповедта се счита
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, както и че „Банка ДСК“ АД е
предявила специалните обективно съединени установителни искове против
ответника в законоустановения преклузивен срок, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
За успешното провеждане на иска, ищецът следваше в условията на
пълно и главно доказване да установи възникването в негова полза на
изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, тоест да докаже, че между
страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата
молба договор, по силата на който за ответника е възникнало задължението да
заплати паричните вземания, предмет на иска в претендирания размер. В
4
тежест на ответника бе да докаже възраженията си против иска.
От ангажираните от ищеца и неоспорени от ответника, описани във
фактическата обстановка писмени доказателства, Съдът прави извода за
възникването на валидна облигационна връзка между страните по силата на
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта „Maxi Go Credit“ от дата
15.10.2018г.
Ответникът не оспорва наличието на облигационна връзка, нито размера
на претендираните по договора суми. Сочи, че неплащането на сумите е
поради финансови затруднения.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК е основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 28,91 лева за внесена държавна
такса, и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
и разноските от заповедното производство - 28,91 лева за внесена държавна
такса, и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от
ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.430, ал.1 от ТЗ вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В. К.
Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, обл.Плевен, ул. „***“ №***,
ДЪЛЖИ на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. ***, представлявано от *** и *** Н., сумата от 977 лева –
главница; 348,59 лева - договорна/възнаградителна/ лихва за периода от
10.05.2020г.- 13.09.2020 г., 22,79 лв. — обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост/законна лихва/ за периода от 14.09.2020 г. до
08.12.2020г., 97 лева — такси, ведно със законната лихва върху главницата,
5
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -09.12.2020г., до окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 261146/10.12.2020г. по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№6641/2020 г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. К. Н., ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. ***, обл.Плевен, ул. „***“ ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
***, представлявано от *** и *** Н., направените разноски в исковото
производство в размер на 28,91 лева за внесена държавна такса, и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. К. Н., ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. ***, обл.Плевен, ул. „***“ ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
***, представлявано от *** и *** Н., направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 6641/2020г. по описа на РС-Плевен, както следва:
28,91 лева за внесена държавна такса, и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6