№ 3816
гр. Варна, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело №
20253110102804 по описа за 2025 година
Производството образуването по искова молба от „***********" ЕАД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, бул. „***********" №
89 Б срещу *********** с адрес: гр. Варна, бул. „***********" №43.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.86
от ЗЗД с искане за осъждане на *********** с адрес: гр. Варна, бул. „***********" №43 да
заплати на ***********" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
***********, бул. „***********" № 89 Б следните суми:
- 953,40 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на П. В.
П., ЕГН **********, за причинени увреждания на лек автомобил „***********“, peг. № В
*********** СА, от настъпило ПТП на 18.12.2019г. в гр.Варна, ул.“***********“, дължимо
по силата на застрахователна полица „Каско+“ № ***********/12.04.2019 год. в размер на
553,40 лева и 400 лева разноски по гр.д.7769/2020г. на РС Варна, изплатени на П. В. П., ЕГН
**********, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 06.03.2025г. до окончателното й изплащане;
- 15 лв., представляваща ликвидационни разноски, сторени по преписка по щета
№ ***********, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 06.03.2025г. до окончателното й изплащане;
- 360,56 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от общо 968,40 лв., дължимо за периода от 05.06.2022г. до 05.06.2025г.
В исковата молба се твърди, че на 12.04.2019 година между “***********” ЕАД и П.
В. П., ЕГН ********** бил сключен договор за доброволна автомобилна застраховка “Каско
1
+”, клауза “Пълно Каско“ по отношение на притежавания от физическото лице лек
автомобил, марка и модел „***********“, per. № В *********** СА и индивидуализиращи
белези, подробно посочени в договора. Подписана е комбинирана застрахователна полица
№ ***********/12.04.2019 год. със срок на действие 1 година, считано от 00:00 ч. на
16.04.2019 год. до 23:59 ч. на 15.04.2020 год.
На 18.12.2019 год. застрахованият лек автомобил, управляван от собственика му П.
П. претърпял пътно-транспортно произшествие в гр. Варна, на ул. „***********“. Причина
за настъпилия пътен инцидент била попадането на застрахования автомобил в
несигнализирана и необезопасена нарушена цялост на пътното платно.
На 20.12.2019 год. от П. П., било подадено уведомление за щета, по което е
образувана преписка, заведена под № ***********. На автомобила е извършен
първоначален оглед, за който бил съставено опис-заключение по щета № *********** от
20.12.2019 год. При огледа били констатирани увреждания на предна дясна гума Continental
winter 101v 255/40/r20 dot 4816 7тт до степен, налагаща подмяната й с нова гума. След
обстоен анализ на приобщените по застрахователната преписка документи, претенцията
била приключена с мнение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 262,70
лв. /, изчислено по Експертна оценка на застрахователя, на основание т. 12.1. от Общите
условия.
Недоволен от така определеното и изплатено от застрахователя обезщетение, от П.
В. П. във Варненски районен съд била депозирана искова молба, по която било образувано
гр.д. № 7769/2020 год., VII състав. С постановено по така посоченото гражданско дело
съдебно решение № 260205/26.01.2021 год., съдът приел за доказана исковата претенция до
размера на сумата от 272.18 лв„ предвид изплатеното вече по щетата обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.07.2020 год. до
окончателното погасяване на задължението, като присъжда в полза на ищеца и сумата от 400
лв„ представляваща сторените от него съдебно- деловодно разноски по делото. Присъдените
със съдебното решение в полза на П. В. П. суми, ведно със законната лихва върху главницата
от 272,18 лв., дължима от датата на подаване на исковата молба в съда-09.07.2021 год. до
окончателно й изплащане, в общ размер на 690.70 лв. са били преведени по посочена от П.
П. банкова сметка.
Твърди се, че пътният участък, на който е настъпил пътният инцидент, представлява
публична общинска собственост. Като стопанин на пътя, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.
1 от ЗДвП, Община Варна е длъжна го поддържа изправен, с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него по начин, който да
осигурява условия за бързо, безопасно и сигурно придвижване, както и за опазване на
околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.
Претендира се заплащане на горепосочените суми и сторените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него се твърди, че искът е неоснователен.
2
Заявява, че поведението на водача било в пряка причинна връзка с настъпване на
процесното ПТП, тъй като не спазил разпоребата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Поради това
следвало да се намали отговорността на ответника.
Твърди, че по делото няма събрани доказателства, които са обосновават, че на
пътното платно е съществувала дупка и че вредата по автомобила е причинена от нея.
Претендираното обезщетение било завишено.
В исковата молба липсвало твърдение относно нарушено зрение на водача, сетивни
дисфункции, влошени метеорологични условия, които са попречили на водача да възприеме
дупката. Водачът не е положил дължимата грижа, поради което е допринесъл за настъпване
на ПТП-то.
Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа предявените искове и моли за уважаването им.
Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа отговора и моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приобщените по делото писмени доказателства, а имено: Преписка по щета №
*********** вцялост, съдържаща Автомобилна застраховка „Каско+" комбинирана
застрахователна полица № ***********/12.04.2019 г., ведно с Общи условия в сила от
05.11.2018 г., Уведомление за щета № *********** от 20.12.2019 г., Контролен талон №
***********, Лична карта № ***********, Свидетелство регистрация Част II №
***********, Опис-заключение по щета № *********** от 20.12.2019 г., Калкулация по
претенция № ***********, се установява, че на 12.04.2019 година между “***********”
ЕАД и П. В. П., ЕГН ********** е сключен договор за доброволна автомобилна застраховка
“Каско +”, клауза “Пълно Каско“ по отношение на притежавания от физическото лице лек
автомобил, марка и модел „***********“, peг. № В *********** СА. Подписана е
комбинирана застрахователна полица № ***********/12.04.2019 год. със срок на действие
1 година, считано от 00:00 ч. на 16.04.2019 год. до 23:59 ч. на 15.04.2020 год.
На 20.12.2019 год. от П. П., е подадено уведомление за щета, по което е образувана
преписка, заведена под № ***********. В уведомлението П. заявява, че на 18.12.2019 год.
застрахованият лек автомобил, управляван от него претърпял пътно-транспортно
произшествие в гр. Варна, на ул. „***********“. Причина за настъпилия пътен инцидент е
попадането на застрахования автомобил в несигнализирана и необезопасена нарушена
цялост на пътното платно.
На автомобила е извършен първоначален оглед, за който е съставено опис-
3
заключение по щета № *********** от 20.12.2019 год. При огледа са констатирани
увреждания на предна дясна гума Continental winter 101v 255/40/r20 dot 4816 7тт до степен,
налагаща подмяната й с нова гума. Претенцията е приключена с мнение за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 262,70 лв., изчислено по Експертна оценка на
застрахователя.
От Искова молба от П. В. П., Решение № 260205/26.01.2021 г., постановено по гр.д.
№ 7769/2020 на РС – Варна, 7 състав, гр.д. № 7769/2020 г. на ВРС, 7 състав се установява,
че П. В. П. недоволен от определения от застрахователя размер на застрахователното
обезщетение депозирал искова молба, по която е образувано гр.д. № 7769/2020 год., на РС
Варна на 19.7.2020г. С постановено по гр.д.7769/2020г. на РС Варна съдебно решение №
260205/26.01.2021 год., съдът е приел, че размерът на дължимото обезщетение по щета №
*********** от 20.12.2019 год. е в размер на 534,88 лева за труд и стойност на гума
Continental winter 101v 255/40/r20 dot 4816 7тт., от което е приспаднал определеното от
застрахователя обезщетение в размер на 262,70 лева. Страните по гр.д.7769/2020г. на РС
Варна - П. П. и „***********“ ЕАД извънсъдебно са признали факта, че със сумата от 262,70
лева е направено насрещно вземане на застрахователя за плащане на застрахователна
премия. Поради това съдът е приел за доказан размер на исковата претенция на П. сумата от
272.18 лв. Присъдил е на ищеца сума в размер на 1 лева частичен иск от целия в размер на
412.40 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
09.07.2020 год. до окончателното погасяване на задължението, като присъжда в полза на
ищеца и сумата от 400 лв. представляваща сторените от него съдебно- деловодно разноски
по делото.
Решение № 260205/26.01.2021 г., постановено по гр.д. № 7769/2020 на РС – Варна
като необжалвано е влязло в сила.
Видно от Ликвидационен акт по щета № ***********, Платежно нареждане от
10.03.2021 г. по процесната щета е определено обезщетение в размер на 690.70 лв.,
включващо определеното застрахователно обезщетение от съда с Решение №
260205/26.01.2021 г., постановено по гр.д. № 7769/2020 на РС – Варна в размер на 272.18
лева - обезщетение по щета № ***********, ведно с натрупаните лихви върху тази сума в
размер на 18,52 лева за периода от подаване на исковата молба по гр.д.7769/2020г. на ВРС на
09.07.2020г. до изплащане на сумата от застрахователя на 10.03.2021г., 400 лева разноски по
гр.д. № 7769/2020г. на РС Варна.
Определената сума в размер на 690,70 лева е заплатена от ищцовото дружество на
П. П. на 10.03.2021г.
От Регресна покана до Община Варна изх. № 0-92-2000/11.02.2022 г., Обратна
разписка към товарителница № **********/13.02.2022 г. се установява, че ищцовото
дружество е поканило ответника да му заплати следните суми: в размер на 953,40 лева –
стойност на щета № *********** и 15 лева – ликвидационни разноски. Поканата е получена
от ответника на 13.02.2022г.
4
От показанията на св.П., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че той
собственоръчно е попълнил уведомление за щета, по което е образувана преписка, заведена
под № ***********.
От приетата по делото САТЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че механизмът на ПТП е следният: На
18.12.2019 г. Участник II с лек автомобил „***********“ с рег. N:
В***********СА, управляван от П. В. П., се е движил в гр. Варна по ул.
„***********“. При движение е попаднал с предно дясно колело в
необозначена, несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. За
произшествието е уведомен застрахователя и след оглед на автомобила от
негов представител е съставен Опис заключение по щета
***********/20.12.2019 г. Вследствие на произшествието са настъпили
материални щети по автомобила. След съпоставяне на уврежданията на лек
автомобил „***********“ с рег. N: В***********СА (описани в Опис на щета
и видими на предоставения снимков материал), експертизата счита, че
реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие
е следния – автомобилът при движение по платното за движение попада с
предно дясно колело, в нарушение на пътната настилка – необозначена,
несигнализирана и необезопасена дупка, намиращо се на платното за
движение. При изкачването на колелото обратно на пътната настилка и
съприкосновение с ръба на дупката се получават разкъсвания на странични
слоеве на борда на автомобилната гума, при което се получава
разхерметизиране на гумата. При такъв вид увреждания с оглед
невъзможността автомобилните гуми да бъдат възстановени до състоянието
преди увреждането им и безопасната и безаварийна експлоатация на
автомобила, автомобилните гуми се заменят с нови.
Увреждането по автомобилна гума предна дясна е по борда на гумата.
Такъв тип увреждане обичайно се получава при преминаване на колелото през
препятствие, намиращо се на платното за движение, каквото би могло да бъде
ръба на дупка при изкачване на колелото обратно на пътната настилка. При
съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания
става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното
събитие и настъпилите вреди за лек автомобил „***********“ с рег. №
В***********СА и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
5
настъпилoтo събитие.
Експертизата приема уврежданията, установени при оглед на
автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис заключение по
щета ***********/20.12.2019г. и видими на предоставения снимков материал,
а именно: Гума предна дясна “Continental winter” 101v 255/40/R20 dot 4816 7
mm. Общият размер на средствата, необходими за отстраняване на
причинените щети по автомобила – Гума предна дясна, в това число за части,
труд, материали, е 599.38 лв. Размерът на изплатеното от застрахователя
обезщетение – 262.70 лв., включващо разходи за резервни части без ДДС с
приложена коефициент на овехтяване 44% и ремонт с часова ставка 8 лв. за
нормочас, съответства на нужните средства по пазарни цени за
отстраняването на причинените щети, съобразно действащата към момента на
събитието методика на застрахователя за определяне на обезщетения по
експертна оценка.
Направените от „***********“ ЕАД ликвидационни разноски в размер
на 15 лв. за оглед и експертиза съответстват на обичайните такива при такъв
тип щети.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД с искане за осъждане на *********** с
адрес: гр. Варна, бул. „***********" №43 да заплати на ***********" ЕАД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, бул. „***********" №
89 Б следните суми:
- 953,40 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на П. В.
П., ЕГН **********, за причинени увреждания на лек автомобил „***********“, peг. № В
*********** СА, от настъпило ПТП на 18.12.2019г. в гр.Варна, ул.“***********“, дължимо
по силата на застрахователна полица „Каско+“ № ***********/12.04.2019 год. в размер на
553,40 лева и 400 лева разноски по гр.д.7769/2020г. на РС Варна, изплатени на П. В. П., ЕГН
**********, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 06.03.2025г. до окончателното й изплащане;
- 15,00 лв., представляваща ликвидационни разноски, сторени по преписка по
щета № ***********, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 06.03.2025г. до окончателното й изплащане;
- 360,56 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от общо 968,40 лв., дължима за периода от 05.06.2022г. до 05.06.2025г.
6
Възражение по чл.51 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи спорните факти, от които произтичат
претендираните от него права, а именно: че процесния автомобил е
застрахован по застраховка Каско от ищцовото дружество към датата на
настъпване на проценсото ПТП, механизмът на настъпило ПТП на
18.12.2019г., за което е виновен ответника, поради неподдържане на пътното
платно и в резултат, на което са настъпили имуществени щети на процесното
МПС, размера на щетите, определен от съда с решението по гр.д.7769/2020г.
на ВРС, размерът на разноските по гр.д.7769/2020г. на ВРС, заплащане на
ответника на сума в размер на 953,40 лв. щети от процесното ПТП и разноски
в размер на 400 лева по него, 15 лева ликвидационни разноски и размерът на
претендираната мораторна лихва.
В тежест на ответника е да установи, че П. П. е съпричинил
вредоносния резултат, като е управлявал с несъобразена скорост че
заплатената сума по процесната щета е прекомерна.
Според разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. По правилото на чл.54 от ЗЗД
застрахователя има правото да претендира от лицето, което отговаря за вреди причинени
виновно от другиго всичко заплатено от него на увреденото лице.
В случаят ищцовото дружество успя да докаже фактите релевантни за предмета на
делото, които му бяха възложени в доказателствена тежест. Ищецът доказа, че между него и
П. е бил валидно сключен застрахователен договор застраховка Каско+ с полица с №
***********/12.04.2019 год.
Ищецът доказа, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следния: на
18.12.2019 г. св.П., управлявайки собствения си лек автомобил „***********“ с рег. N:
В***********СА се е движил в гр. Варна по ул. „***********“. При движение е попаднал с
предно дясно колело в необозначена, несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно в резултат, на което гумата се разхерметизира и става негодна за ползване. Налице е
причинно-следствена връзка между процесното събитие и настъпилите вреди за лек
автомобил „***********“ с рег. № В***********СА и е възможно същите да са причинени
по степен и вид от настъпилoтo събитие. Общият размер на средствата, необходими за
отстраняване на причинените щети по автомобила – “Continental winter” 101v 255/40/R20 dot
4816 7 mm в това число за части, труд, материали, е 599.38 лв.
Определеното от застрахователя обезщетение първоначално е в размер на 262,70
7
лева, с което са прихванати вземания на застрахователя за застрахователна премия по
процесния застрахователен договор.
Със съдебно Решение № 260205/26.01.2021 г., постановено по гр.д. № 7769/2020 на
РС съдът е приел за доказан размер на застрахователно обезщетение от 272.18 лв. по
проценста щета, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
09.07.2020 год. до окончателното погасяване на задължението, като е присъдил в полза на П.
и сумата от 400 лв. представляваща сторените от него съдебно- деловодно разноски по
делото.
С Ликвидационен акт по щета № *********** е определено застрахователно
обезщетение в размер на 690.70 лв. включващо определеното застрахователно обезщетение
от съда с Решение № 260205/26.01.2021 г., постановено по гр.д. № 7769/2020 на РС – Варна в
размер на 272.18 лева - обезщетение по щета № ***********, ведно с натрупаните лихви
върху тази сума в размер на 18,52 лева за периода от подаване на исковата молба по
гр.д.7769/2020г. на ВРС на 09.07.2020г. до изплащане на сумата от застрахователя на
10.03.2021г., 400 лева разноски по гр.д. № 7769/2020г. на РС Варна. Сумата от 690,70 лева е
изплатена на П. на 10.03.2021г.
Според кредитираната от съда и приета САТЕ обичайните ликвидационни разноски
са в размер на 15 лева.
Предвид гореизложеното ищецът успя да докаже фактите, които са му възложени в
доказателствена тежест по главния иск.
Правилото на чл.54 от ЗЗД възприето от нормата на чл.410, ал.1 от КЗ цели всеки да
понесе отговорност своето виновно поведение станало причина за настъпването на вреди.
Отговорността по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49 от ЗЗД е безвиновна отговорност за
действията или бездействията на трето лице, на което е възложена определена работа.
Отговорността произтича от недобрия избор на служители/изпълнители и/или от слабия
контрол върху изпълнението на възложената им работа.
В случая, община Варна отговаря за противоправно бездействие да осъществи
надзор над служители, на които е възложил дейността по поддържане на общинските улици.
Съгласно §7, ал.1, т.4 ПЗРЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са публична
общинска собственост. Потвърждение дава и нормата на чл.8, ал.3 ЗП, която определя, че
общинските пътища са публична общинска собственост, като на основание чл.31 ЗП,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Като собственик на общинските пътища, ответникът е длъжен да поддържа
същите, поради което той е и пасивно легитимиран да отговаря по искове за вреди,
причинени от препятствия на пътя, независимо дали същите се намират на платната за
движение на ППС или на тези, предназначени за движение на пешеходци. Съгласно чл.6,
ал.1, т.4 ППЗДвП, стопанисващият пътя е длъжен да вземе своевременно мерки за
отстраняване на препятствията по пътя и да осигури безопасно движение. Разпоредбата на
8
пар.6, т.37 ЗДвП, определя, че „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението.
В случая процесното ПТП се е случило в гр.Варна, на ул.“***********“, на
необозначена неравност на пътното платно.
Ответникът не успя да докаже възражението си по чл.51 от ЗЗД. По делото не
събраха доказателства във връзка с твърдените от ответника нарушено зрение на водача,
сетивни дисфункции, влошени метеорологични условия, които са попречили на водача да
възприеме дупката. Не се събраха и доказателства в насока водачът да не е положил
дължимата грижа, поради което е допринесъл за настъпване на ПТП-то.
С оглед на горното предявения иск по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ се явява основателен и
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 953,40 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, с включени разноски в размер на
400 лева по гр.д.7769/2020г. на РС Варна, 15 лв., представляваща ликвидационни разноски
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
11.12.2023г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Следва да се уважи и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за претендираното
обезщетение за забава върху главницата от 968,40 лв. (953,40 лева+15 лева), дължима за
периода от 05.06.2022г. до 05.06.2025г. Ответникът е уведомен за регресната претенция на
ищеца още на 13.02.2022г. Поради това и на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
ответникът дължи лихва върху посочената от ищеца главница от 968,40 лева и за искания
период 05.06.2022г. до 05.06.2025г.
Съдът използвайки електронен калкулатор на
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, изчисли, че тази законна лихва е в размер на
369.57 лева, но предвид диспозитивното начало в гражданския процес на ищеца следва да се
присъди претендираната от него сума в размер на 360,56 лв.
Страните са претендирали разноски като такива се дължат на ищеца
съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК. Сторените разноски от ищеца са:
100 лева държавна такса, депозит САТЕ 500 лева, адвокатски хонорар 400
лева. На ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 1000 лева.
Заплатеният от ищеца депозит за разпит на свидетел – 50 лева, който не
е изплатен на свидетеля следва да се върне на ищеца при нарочна негова
молба затова с посочена в нея банкова сметка.
Воден от гореизложеното Варненския районен съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА, на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД *********** с адрес:
гр. Варна, бул. „***********" №43 да заплати на „***********" ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***********, бул. „***********" № 89 Б следните
суми:
- 953,40 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на П. В.
П., ЕГН **********, за причинени увреждания на лек автомобил „***********“, peг. № В
*********** СА, от настъпило ПТП на 18.12.2019г. в гр.Варна, ул.“***********“, дължимо
по силата на застрахователна полица „Каско+“ № ***********/12.04.2019 год. в размер на
553,40 лева и 400 лева разноски по гр.д.7769/2020г. на РС Варна, изплатени на П. В. П., ЕГН
**********, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 06.03.2025г. до окончателното й изплащане;
- 15 лв., представляваща ликвидационни разноски, сторени по преписка по щета
№ ***********, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 06.03.2025г. до окончателното й изплащане;
- 360,56 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от общо 968,40 лв., дължимо за периода от 05.06.2022г. до 05.06.2025г.
ОСЪЖДА *********** с адрес: гр. Варна, бул. „***********" №43 да заплати на
„***********" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
***********, бул. „***********" № 89 Б сума в размер на 1000 лева, разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10